Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 12.07.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, търговска
колегия, в откритото заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесети
и втора година в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от съдия Костадинова
т.д. № 8 по описа за 2021 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния си представител адв. Я.Д. от САК е
предявил срещу „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***,
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 30 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 848,50 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ищеца, настъпили в резултат на ПТП,
станало на 31.08.2020 г., причинено от Г.Д.О., управлявал лек автомобил м. „**“, модел „**“, с рег. № **, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 03.01.2021 г. до окончателно
изпълнение на задълженията. Претендира разноските в производството.
В исковата молба се
твърди, че на 31.08.2020 г. около 21:20 ч. в гр. Д. лек автомобил марка „**",
модел „**" с рег. № **, управляван от Г.Д.О., извършвайки маневра ляв
завой, е станал причина и е реализирал ПТП, като не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство мотор марка „**", модел „ **", управляван от М.С.Г.,
че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лекия
автомобил, който не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1,
т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Сочи се, че след ПТП ищецът е потърсил спешна
медицинска помощ в УМБАЛ „***" АД- София, където му е била поставена
диагноза: „Вулнус лацеро контузум манус утри - разкъсно-контузни рани по воларна повърхност на дясна длан и пръст, предмишница; Луксацио артиколацио РІР еt DIР дигити манус декстри
- луксации на проксималната и дисталната
интерфалангеални стави на 5-ти пръст; Травма на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и
длан“. Ищецът е бил настанен в болничното заведение за провеждане на оперативно
лечение по спешност- пластични операции на сухожилие - оперативно лечение чрез тендорафия (зашиване на сухожилие). Извършени му били
открита репозиция на ПИС и ДИС на 5-ти пръст на дясна
ръка, ревизия, дебридман и тендорафия
на tt.mm. DFS et FDP D5 m..dex., шев,
превръзка; поставена била гипсова имобилизация. По
време на болничния престой била проведена и медикаментозна терапия, а след
отпадане необходимостта от денонощно лекарско наблюдение, Г. е бил освободен за
домашно лечение с дадени указания за ХДР, прием на медикаменти, смяна на
превръзка през 3-4 дни и пълен режим на покой. Получените от ПТП травматични
увреди причинили болки и страдания на ищеца със значителен интензитет първия
1-1,5 месеца след инцидента, като общият възстановителен период продължавал и
към днешна дата. Сочи се, че лечението на ищеца било свързано с разходи за
заплащане на медицински средства, консумативи и лекарства, които поемал изцяло
той с лични средства и за които му били издадени счетоводни документи: фактури
с касов бон, като общият размер на медицинските разноски, направени от
пострадалия до този момент възлизал на сумата от 1 848,50 лева, а всяка отделно
заплатена сума се явявала пряка и непосредствена последица от получената при процесното ПТП травма. Заявява се, че по отношение на лек
автомобил марка „**", модел „**" с рег. № ** била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при ***, със застрахователна полица със срок на
действие от 09.07.2020г. до 08.07.2021г. , както и че ищецът сезирал
застрахователното дружество с претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 12560/02.10.2020г. и че към датата на завеждане на исковата
молба застрахователят не бил взел отношение по предявената претенция, което с
оглед изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
произнасяне от страна на застрахователя, обуславяло правен интерес от завеждане
на осъдителна искова претенция.
Ответникът *** в писмения отговор оспорва всички твърдения в
исковата молба. Оспорва вината на
застрахования в ответното дружество водач и покритие по риск „Гражданска
отговорност", Сочи, че е налице
„случайно деяние" по смисъла на чл. 15 от НК. Алтернативно се твърди, че
за настъпване на ПТП е допринесло поведението на ищеца и то е причинено при
висока степен на съпричиняване от страна на
пострадалия, като съобразено с поведението на ищеца и степента на приноса му за
настъпване на вредоносния резултат счита за справедлив размер 80 %. Сочи от
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства не се изяснявал
механизма на ПТП. Оспорва причинно- следствената
връзка между настъпилото събитие и получените травматични увреждания както и
твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление. Заявява, че претендираният от ищеца
размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП. Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя
по задължителна застраховка ГО на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, с твърдения, че за настъпване на вредоносния резултат допринесло
обстоятелството, че ищецът като водач на МПС се е движил с превишена и
несъобразена скорост към момента на настъпване на ПТП или е извършил друго
нарушение на ЗДвП, като е станал основна причина за настъпване на ПТП. Оспорва като
неоснователен искът за имуществени вреди.
КнОС, като
събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и
правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при
условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение №117 от 18.11.2021 г.,
постановено по НАХД № 474/2021 г. на ДнРС, Г.Д.О.е
признат за виновен за това, че на 31.08.2020 г. около 21.10 ч. в гр. Д., на ул.
„**“ срещу дом №40 на отбивка за бензиностанция „**“,
управлявайки МПС, лек автомобил м. „**“,
модел „**“, с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в ЗДвП, а именно чл. 25, ал.1, който задължава водача на ППС, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да завие наляво за навлизане
по друг път, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши
маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение
и разпоредбата на чл. 25, ал.2, изр.1 от ЗДвП, която задължава водача на ППС
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея и разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, която задължава при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на
завиващото нерелсово ППС да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М.С.Г., изразяваща се във фрактура на фалангата на
палеца на лява ръка, състояние довело до трайно затрудняване на движенията на
ляв горен крайник и пълни луксации на двете междуфалантеални стави на пети пръст, довели до трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник- престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което и
при условията на чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание. С решение № 59/04.05.2022 г., постановено
по ВНАХД №71/2022 г. ОС- Кюстендил е изменил посоченото по- горе решение като е
отмененил същото в частта, с която Г.Д.О.е признат за
виновен, че е нарушил правилото за движение по чл. 25, ал.2, изр.1 от ЗДвП,
като го е признал за невинен по тази част от повдигнатото срещу него
обвинение.
Видно от Епикриза, издадена от
УМБАЛ „***“ АД, гр. София на 01.09.2020 г. ищецът е постъпил на лечение в
болницата с диагноза „Вулнус лацеро контузум манус утри, Луксацио артиколацио РІР еt DIР дигити манус декстри;
Травма на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст
на ниво китка и длан“. Изписан е на
04.09.2020 г. Било му е проведено оперативно лечение на сухожилие.
По делото са приложени два болнични листа, от които е видно,
че ищецът е бил в отпуск по болест от 01.09.2020 г. до 03.10.2020 г. и от
04.10.2020 г. до 02.11.2020 г.
От представените фактури №**********/ 02.09.2020 г. и №
**********/ 02.09.2020 г. с приложени фискални бонове се установява, че ищецът
е закупил медицински изделия на стойност на по 910 лв. с ДДС. От фактура №
**********/02.09.2020 г. и фискален бон към нея се установява, че ищецът е закупил лекарства на обща
стойност 28.50 лв. с ДДС.
В приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза, вещото лице инж. Ф.К. е описало механизма на настъпване на ПТП и
причините за това. Описало е платното за движение в конкретния пътен участък,
поставените знаци и пътната маркировка в района на настъпване на ПТП. Посочило
е, че скоростта на мотоциклета преди удара е била 12.43 м./сек. (44.80 км./ч.), а скоростта на автомобила в началото
на удара е била 2.79 м./сек. (10.00
км./ч.), както че водачът на
мотоциклета е имал възможност да възприеме движението на лекия автомобил в момента,
когато е бил на разстояние 18.80 метра от мястото на удара. Посочило е също
така, че водачът на двуколесното превозно средство не
е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП, а
водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати ПТП
като изчака преминаването на мотоциклета и след това да предприеме маневра
завиване наляво.
От приетото заключение на съдебно- медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р В.Н. се установява, че при инцидента на 31.08.2020
г. ищецът е получил следните физически травматични увреждания: фрактура на
втората фаланга на първи пръст /палеца/ на лява ръка. Пълни луксации
/изкълчвания/ на двете междуфалангеални стави на пети
пръст на дясна ръка с разкъсвания на сухожилия на мускули на пръста. Разкъсно- контузни рани на двете
ръце. Разкъсно- контузна
рана в областта на дясна лакътна става. Охлузвания на
кожата в областта на ляво коляно. Вещото лице е посочило, че по своята медико-
биологична характеристика установените увреждания на пръстите на ръцете водят
до практическо затрудняване на основната функция /хватателната/
на двете ръце. Според вещото лице е възможно травматичните увреждания да са
получени по времето на процесния инцидент. Обичайният
срок за възстановяване от тези увреждания при благоприятно протичащ
възстановителен процес е около два месеца. През целия този период ищецът е
изпитвал болки и страдания- по-
интензивни в първата половина на периода и постепенно затихващи към края му. Според експерта, в конкретния
случай възстановителният период е до
около 2.5- 3 месеца. Вещото лице е посочило също така, че извършените разходи
по представените фактури и декларации са били необходими за проведеното му
лечение на травматичните увреждания, като закупените медицински изделия не се
покриват от НЗОК и се закупуват от пациентите.Третата фактура е за медикаменти,
които са необходими за лечението в следоперативния период и след
изписването.
По делото е представена истории на заболяването № 15420/20 г.
и №17201/2020, издадени от УМБАЛ „***“ АД, гр. София на М.С.Г..
Във връзка с установяване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
К.М.. В показанията си той сочи, че на 31.08. вечерта ищецът е пострадал при
пътен инцидент. На другия ден от съпругата му е
разбрал, че е настанен в ***в гр. София. Отишъл на място да го види, но
на регистратура му казали, че Г. е на операция. След 3-4 часа го пуснали при
него. В момента, в който го видял състоянието му било зле- на дясната ръка на
малкия му пръст имал забучени игли, имал прорезни
рани по дланта на лявата ръка, там му била правена операцията, на палеца имал
контузия. Бил шит на един от лактите. Ръцете му били
почнали да посиняват. Ищецът му казал, че изпитва силни болки в двете ръце, в
корема или гръдната област. Не можел да се храни, тъй като и двете му ръце били
превързани. Свидетелят заявява, че около два месеца не ходил на работа, поради
което бил притеснен да не го освободят заради позицията която заемал. Бил
притеснен за децата си и за цялото си
състояние. Сочи, че въпреки, че мотоциклетът му бил поправен и
досега не смеел да го кара, изпитвал страх. Свидетелят твърди, че все
още на дясната ръка не може да свива малкия пръст, оплаквал се от болка в
костите, когато ставало студено. Свидетелят заявява също така, че близо 7-8
месеца след случая ищецът е приемал обезболяващи, както и че му е била
провеждана рехабилитация. Според свидетеля съпругата му помагала, тъй като не
можел да се да се обслужва сам.
По делото няма спор, а и от представената по делото справка
за сключена застраховка се установява, че водачът на лекия автомобил е
притежавал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество, обхващаща периода от 09.07.2020 г. до 08.07.2021 г.
Приложена е Претенция за изплащане на обезщетение вх. №
12560/02.10.2020 г., адресирана до ответното застрахователно дружество, с която
ищецът е поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 848.50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът че искът е
частично основателен. Съображения:
Съгласно чл. 432, ал.1
от КЗ увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т. е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. По силата на
чл. 477, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесни увреждания. За да бъде уважен искът, следва да са налице
кумулативните предпоставки на непозволеното увреждане, настъпило в резултат на
ПТП: противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между
тях, както следва да е налице и допълнителна предпоставка, а именно договор за
застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на
настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязла в сила присъда. Следователно от представеното по делото
решение се установява наличие на противоправно
поведение на Г.О., който при управление на л. а. "**“ модел „**“ с рег№ **, на посоченото място, дата и час поради нарушение
на правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП, при механизма описан в
решението и исковата молба, в резултат от което са настъпили уврежданията на
ищеца. Поради изложеното съдът приема, че не следва да обсъжда събраните в
настоящото производство доказателства за установяване механизма на процесното ПТП.
Няма спор че към
датата на настъпване на застрахователното събитие- 31.08.2020 г. между
ответното застрахователно дружество и водача на лекия автомобил причинил ПТП е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени е доказан по основание.
Неоснователно е твърдението, че срокът за произнасяне на
застрахователното дружество по доброволната претенция не е бил изтекъл към
момента на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ (3 месеца от предявяване на
застрахователната претенция), откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая
ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на 02.10.2020 г., като към
датата на подаване на исковата молба- 11.01.2021 г. тримесечният срок е изтекъл.
Съдът намира, че
размерът на предявения иск е завишен. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП- то. В
конкретния случай при определяне на
обезщетението съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът е получил фрактура
на втората фаланга на първи пръст /палеца/ на лява ръка, пълни луксации /изкълчвания/ на двете междуфалангеални
стави на пети пръст на дясна ръка с разкъсвания на сухожилия на мускули на
пръста, разкъсно- контузни
рани на двете ръце, разкъсно- контузна
рана в областта на дясна лакътна става. Отчита, че
уврежданията на пръстите на ръцете са довели до затрудняване на хватателната им функция- ищецът не е могъл да се обслужва
самостоятелно, а следвало да се подпомага от съпругата си при хранене, тоалет и
др. ежедневни дейности. Отчита, че възстановителният процес в конкретния случай
е около 2.5- 3 месеца и че през целия този период Г. е изпитвал болки и
страдания. Не без значение е и обстоятелството, че ищецът е претърпял операция.
От друга страна при определяне на
размера на обезщетението се взема предвид, че проведеното лечение е приключило
благоприятно за ищеца, както не се установяват усложнения и ексцеси в
здравословното му състояние. Отчитайки всички
тези обстоятелства, настоящият състав на окръжен съд намира, че сумата, която
ще репарира нанесените на ищеца неимуществени вреди е 10 000 лв.
С
оглед на изложеното съдът приема, че е основателно възражението, че размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. С оглед
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответното дружество е да
установи твърдяното от него съпричиняване. По делото
не се събраха доказателства в този смисъл. Следователно направеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат се явява
неоснователно и предявения иск следва да бъде уважен в посочения размер.
Претенцията за претърпени имуществени вреди за сума в размер
на 1 848.50 лв. е изцяло основателна, с оглед представени доказателства и
заключението на СМЕ, което сочи на необходимост от извършените разходи за
лечение на травматичните увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят изпада
в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в
кодекса срок по чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на
отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния случай,
застрахователят е следвало да разгледа претенцията в срок до 02.01.2021 г.
(претенцията е постъпила на 02.10.2020 г.), като от 03.01.2021 г. е дължима и
лихва за забава.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.
Я.Д.Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
1 189.40 лв., изчислено съгласно Наредба 1/2004 г., както и фактическата и
правно сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 155.50 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество
сумата от 313.98 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва
да заплати по сметка на КнОС сумата 473.94 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
Воден от горното, Окръжен съд- Кюстендил
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
*** на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на М.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 10 000 лева (десет хиляди),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от получени от Г. телесни повреди: фрактура
на втората фаланга на първи пръст /палеца/ на лява ръка, пълни
луксации /изкълчвания/ на двете междуфалангеални
стави на пети пръст на дясна ръка с разкъсвания на сухожилия на мускули на
пръста, разкъсно- контузни рани на двете ръце, разкъсно- контузна
рана в областта на дясна лакътна става, охлузвания
на кожата в областта на ляво коляно и сумата 1 848.50 лв.(хиляда осемстотин
четиридесет и осем лв. и 50 ст.) представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, всичките
вреди настъпили в резултат на ПТП,
станало на 31.08.2020 г., причинено от Г.Д.О., управлявал лек автомобил м. „**“, модел „**“, с рег. № **, с активна
застраховка „Гражданска отговорност“ с. GO,
№ 83112102, ведно със законната лихва върху посочените по- горе суми, считано
от 03.01.2021 г. до окончателно им изпълнение, като искът с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата до 30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**" АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на М.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 155.50 лева (сто петдесет и пет лв. и
50 ст.), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3
от ГПК М.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**" АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 313.98 лева (триста и
тринадесет лв. и 98 ст.) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**" АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на адв. Я.Д.Д., с ЕГН **********
от САК сумата 1 189.40 лева. (хиляда сто осемдесет и девет лв. и 40
ст.) адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**" АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд сумата от
473.94 лева (четиристотин седемдесет и три лв. и 94 ст.), представляващи
дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: