РЕШЕНИЕ
№ 620
гр.Плевен, 06.12.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №806 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.А. ***, с ЕГН **********,
против Заповед №940з-113/20.09.2021 год. на Началник РУ-Пордим, с която на
жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за продължаване срока за
съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие за лов.
В жалбата се навеждат доводи, че отказът за
продължаване срока на дейностите с притежаваните от жалбоподателя ловни оръжия
и боеприпаси е мотивиран с формалната забрана за носене на огнестрелно оръжие
от лица, по отношение на които е била приложена мярка по Закона за защита от домашно
насилие. Жалбоподателят не оспорва, че такава мярка действително му е била
наложена с решение на РС-Плевен, като тя се е изразявала в забрана да доближава
застрашеното лице-бившата му съпруга, за определен срок. Сочи, че и до момента
не е убеден в това, че действително е застрашил по някакъв начин съпругата си,
която е майка на трите им деца, но това е било нейното субективно възприятие.
Сочи още, че съпругата му е починала на 22.07.2021 год., поради което и
наложената мярка се явява безпредметна. Счита, че този факт обезмисля формално
правилното прилагане на ограничението по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, тъй като
мярката е била наложена за защита на конкретно лице, което вече е починало.
Счита, че Законът следва да се прилага съобразно неговата цел, затова
законодателят е предвидил в чл.146, т.5 от АПК като самостоятелно основание за
обжалване на административните актове несъответствието им с целта на закона. В
заключение моли съда да отмени оспорената заповед и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да отмени
заповедта.
Ответникът по жалбата- Началникът на РУ на МВР-Пордим
в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Съдът, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
И.А.А. е
подал до Началника на РУ-Пордим
приложеното на л.32 от делото заявление
вх.№2289/12.08.2021 год., в което е посочил, че желае да му бъде подновен срока
на разрешение за носене и съхранение на притежаваното от него ловно огнестрелно
оръжие, като мотив за исканото разрешение е посочил лов. Към заявлението са
приложени необходимите документи, находящи
се на л.33 и сл. от делото.
По повод постъпилото заявление, на жалбоподателя е
извършено проучване и е изготвена Докладна записка №УРИ-940р-5271/17.08.2021
год.. В докладната записка е описано, че А. е ловец, живее на посочения адрес,
не се води на учет в ОДНБПЗКДК и ДС към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД
гр.Плевен, не е осъждан и не са водени срещу него досъдебни производства. Няма
постъпили данни лицето да употребява наркотични вещества или да е
злоупотребявал с алкохол, няма регистрирани противообществени прояви. В дома си
има метална каса, неподвижно захваната, снабдена и със секретно заключващо
устройство съгласно разпоредбите на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Направен е извод в
докладната, че А. отговаря на изискванията
на ЗОБВВПИ и може да му бъдат издадени посочените разрешения за
продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на ЛОО.
Изготвена е и следваща Докладна записка №УРИ -940р-5534/2.09.2021 год., в която също
са отразени данни от извършено проучване на лицето с оглед подаденото
заявление. Освен установеното при предходна проверка, за която е съставена
горната докладна записка, при настоящата е установено още следното: Срещу
лицето има заведени 3 бр. заявителски материала за престъпления по чл.194,
ал.1, чл.343б, ал.1 и чл.270, ал.1 от НК, както и 3 бр. криминалистически
регистрации. Срещу А. е образувано и водено гр.дело №7690/2019 год. по описа на
ПРС, по което е постановено Решение №135/24.01.2020 год. , като е постановена
мярка за закрила на основание чл.5, ал.1
от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение на К.А.А., като
съдебният акт е влязъл в законна сила на 1.02.2020 год. Издадена е Заповед
№9/24.01.2020 год.от съдебния състав, с която се забранява на А. да приближава
пострадалото лице А., както и жилището й, местата й за социални контакти и
работното й място на не повече от 30 метра и за срок от 18 месеца. Предвид
изложеното е посочено, че А. не отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ и не може да му бъде издадено
исканото разрешение.
Предвид горните изложени обстоятелства, мл.експерт КОС
в РУ-Пордим е направил предложение до Началника на РУ-Пордим по отношение на А.
да не бъде продължаван срока на разрешенията за дейности с ООБ.
До жалбоподателя е изпратено съобщение №УРИ-940р-0002464/7.09.2021 год., с което е
уведомен, че не отговаря на изискванията на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, тъй
като разрешения за дейности с ООБ не се издават на лице, на което през
последните три години е издавана заповед или са му налагани мерки за защита по
ЗЗДН. На жалбоподателя е предоставен седемдневен срок за отстраняване на несъответствията/
представяне на необходимите документи. Съобщението е получено от А. на
8.09.2021 год. и няма данни в указания
срок да е депозирал допълнително някакви уточнения или доказателства пред
органа.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед №940з-113/20.09.2021 год. на Началник РУ-Пордим, с която на
жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за продължаване срока за съхранение,
носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие за лов. Изложени са мотиви, че
при извършена служебна проверка е установено, че А. не отговаря на изискванията
на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, тъй като през последните три години е издадена
заповед /налагани са му мерки за защита по ЗЗДН. Органът се е позовал на
решение на ПРС №135/24.01.2020 год., с което спрямо А. е наложена мярка по
ЗЗДН. Заповедта е връчена на А. на 28.09.2021 год. Срещу нея е подадена
жалба с вх.№2704/11.10.2021 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена в
срок, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право
и интерес от оспорване, пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ-Началникът на РУ-Пордим.
Административният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, постановен е в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. В обжалвания индивидуален
акт е посочено, че се издава на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, т. е.
конкретизирано е правното основание за постановяването му. В решението е
обективирано и че се издава поради налагани по отношение на жалбоподателя мерки
за защита по ЗЗДН - с решение №135/24.01.2020 год. е наложена мярка на И.А.. Изрично
в решението е посочено , че се отказва издаването на разрешение за продължаване
срока на съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, посочен е и адресатът на отказа.
При издаване на индивидуалния административен акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
случая се касае до искане за продължаване на разрешение за носене и съхранение
на късоцевно огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за
продължаване на срока на разрешителното, същият е длъжен да извърши проверка за
липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в
закона за притежаване и носене на оръжие. Противното обезмисля въведената от
законодателя срочност на това разрешително. Притежаването и възможността за
употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на
определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки,
наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години,
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не съществува
законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие. Предвид изложеното, след като е бил сезиран
със заявление за продължаване срока за съхранение, носене и употреба на ловно
огнестрелно оръжие от А., правилно административният орган е изследвал
предпоставките по чл. 58 от закона. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, не се издават на лице, спрямо което през
последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита
от домашното насилие. Видно от текста на цитираната правна норма
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието
на обстоятелства, посочени цитираната разпоредба, са предпоставка да бъде
отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение или носене и
употреба на огнестрелни оръжия. Ответният
орган се е произнесъл, след като е извършил нарочна проверка за наличие на
обстоятелствата за продължаване срока на действие на издаденото разрешително,
което е видно от приложените на л.21, 22 и 31 от делото докладни записки,
обективиращи резултатите от извършени проверки във връзка с подаденото от А.
заявление. Събрал е необходимите писмени доказателства, установяващи факта, че
са наложени на лицето конкретни мерки по реда на ЗЗДН и по-конкретно е
установил, че е налице съдебно решение, с което е постановена мярка за
закрила на основание ЗЗДН. Т.е., преди
издаване на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и
обстоятелства по случая, като са приобщени необходимите писмени документи. Жалбоподателят е уведомен за установените в хода на тази
проверка по подаденото от него заявление обстоятелства, като с приложеното на
л.20 от делото съобщение, връчено му на 8.09.2021 год., му е дадена възможност
да представи доказателства във връзка с установените при проверката данни.
Основният спорен по делото въпрос е издаден ли е
оспореният акт в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. В тази
връзка съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл.87 от ЗОБВВПИ, в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение
за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
или разрешение по чл.
81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец, ведно
с изискуемите приложения към него, за подновяване на разрешението до директора
на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Разписано е в чл.87,
ал.3 от Закона, че разрешението се издава по реда на чл. 83.
Последната разпоредба предвижда, че при постъпване на документите, съответно РУ
на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с
изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на
място на обектите за съхранение. Сезираният орган служебно проверява наличие на
основанията за продължаване срока на
действие на издаденото разрешително. В
случая органът е установил наличие на отрицателна предпоставка по смисъла на чл.58,
ал.1, т.8 ЗОБВВПИ, съгласно който текст разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки
за защита по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие са посочени
изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗЗДН, като същите се налагат с два
вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, като привременна мярка и
със заповед за защита по чл. 15 от с. з. след провеждане на съдебно
производство в открито съдебно заседание. При наличието на наложена мярка за
защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ЗЗДН е налице хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като без
правно значение е обстоятелството дали мярката е наложена привременно със
заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН - докато е висящо съдебното
производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, или със заповед за
защита по чл. 15 от ЗЗДН, тъй като постановените
съдебни актове по реда на тези две норми не се различават по правното си
действие. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е
императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки
административният орган е длъжен да се съобрази, като откаже продължаване
срока за съхранение, носене и употреба
на съответното оръжие, тъй като органът действа в условията на обвързана
компетентност. В този смисъл и константната практика на ВАС - Решение № 3538 от
12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г., VII о., Решение № 12834 от
16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2012 г., VII о, Решение № 1173 от
4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2015 г., VII о., Решение №
14242/17.11.2020 г. по адм. дело № 5279/2020 г. на ВАС и др.
В случая, видно е от приложеното на л.24 и сл. от
делото Решение №135/24.01.2020 год. на Районен съд-Плевен по гр.дело №7690/2019
год., че с него е постановена мярка за закрила по отношение съпругата на
настоящия жалбоподател, както следва : А. е задължен на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. А.; на основание чл.18,
ал.1 във връзка с чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на А. е забранено да приближава
пострадалото лице К.А., както и жилището й понастоящем, местата й за социални
контакти и работното й място, на не повече от 30 метра и за срок от 18 месеца.
Решението е влязло в законна сила на 1.02.2020 год., видно от отбелязването върху
същото. Въз основа на постановеното решение е
издадена и приложената на л.30 от делото заповед , с което са
постановени мерки за закрила. Наложените мерки по ЗЗДН са в рамките на
посочения от чл.58, ал.1, т.8 от Закона тригодишен срок, т.е. от налагане на
мерките до подаване на заявлението за подновяване срока на разрешителното не са
изминали три и повече години. Ето защо оспорената заповед се явява и материално
законосъобразна. В случая ирелевантен е фактът, че лицето, спрямо което са
постановени мерките за закрила-К.А., е починала след постановяване на съдебното
решение на ПРС, което обстоятелство е
удостоверено с приложения на л.7 от делото препис-извлечение от Акт за смърт.
Защото законът свързва подновяване срока на разрешителното с обстоятелството,
че спрямо молителя са налагани мерки по ЗЗДН, независимо дали впоследствие са
настъпили нови факти, водещи до неприложимост в случая на тези постановени
мерки.
С оглед материалната законосъобразност на акта, същият
се явява и съответен на целта на закона. Притежаването и възможността за
употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на
определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е
поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени
предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на
пет години, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ
Ето защо по изложените съображения издадената заповед
се явява законосъобразна, а подадената срещу нея жалба-неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена.
Воден от
изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А. ***, с ЕГН **********, против
Заповед №940з-113/20.09.2021 год. на Началник РУ-Пордим, с която на
жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за продължаване срока за
съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие за лов.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/