МОТИВИ: След
съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен
материал по делото, съдът установи следното:
Бившият
матрос М.И.В. *** е завършил висше образование. На кадрова военна служба постъпил
през 1998 година, като няколко пъти е бил освобождаван и отново приеман на
служба. Последно е бил назначен на длъжност „Охранител“ от 2013 година.
Освободен със заповед от 14.06.2016 година. Изпълнявал поставените му задачи и
не е допускал дисциплинарни нарушения. С присъда № 21/06.12.2016 година по НОХД
№ 107/2016 година по описа на Военен съд - Сливен в сила от 22.12.2016 година е
признат за виновен по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
В началото на 2016
година подсъдимият се нуждаел от финансови средства и решил да присвои такива.
Знаел, че кредитни институции предлагат отпускането на кредити за закупуване на
стоки от големи търговски вериги при облекчени процедури. Възможно било
кандидатстването за такъв кредит да стане и чрез интернет, което давало
възможност договорът да се сключи при само един личен контакт с
кредитополучателя – при получаване на стоката, за която се иска кредита от
куриер. В. решил да се възползва именно от тази форма на кредитиране, която
предоставяла възможност да действа по измамлив начин, като посочи за
кредитополучател друго лице, а той да получи стоката, след което да я продаде и
да ползва паричните средства за лични цели без да връща парите. Подсъдимият
вече бил сключвал договори по този начин от свое име и знаел, че проверката за
личните данни не е стриктна. Това позволявало да ползва личните данни и копие
от личната карта на друго лице, като имало голяма степен на вероятност измамата
да не бъде разкрита. За целта той е следвало да се снабди с копие от личната
карта на друго лице. По време на дежурства във формированието, военнослужещите
ползвали за почивка спално помещение, в което имало шкафчета, в които оставяли
личните си вещи и цивилни дрехи. Възползвайки се от това на неустановена дата В.
успял да вземе личната карта на своя колега – св. Драгомир Йонков и да направи
копия на същата без негово знание и съгласие.
Видно
от приложеното към делото писмо на л.56, том 2 от досъдебното производство на
4, 5, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 16, 17, 19, 20, 21, 23, 24, 25, 28 и 29 януари 2016
година подс. В. е бил в компенсации и е почивал след двадесет и четири часово
дежурство. На 12.01.2016 година по време, когато е ползвал компенсации той е
кандидатствал по интернет на сайта на „Ти Би Ай БАНК“ ЕАД за получаване на
потребителски кредит за закупуване на телевизор от търговска верига
„Техномаркет“. При кандидатстването, подсъдимият не посочил своите лични данни,
а тези на св. Йонков, но вписал своя телефонен номер и адрес. Съгласно
установените в кредитната институция правила, служител се свързал по телефона с
В. и уточнил нужните данни за отпускане на кредите. В разговора В., отново
посочил личните данни на св. Йонков, но посочил своя адрес в гр.Варна, ул.
„Ради Мавридов“ 13 за доставка на стоката. След проверка на данните искането
било одобрено и на името на св. Йонков бил оформен договор за потребителски
кредит № **********, като в т. 7.1 от договора била посочена и сумата в размер
на 1349.00 лева. Било оформено и искане-декларация за потребителски кредит от
12.01.2016 година, също на името на св. Йонков, както и фактура №********** от
12.01.2016 година, издадена от „Техномаркет България“ АД за сумата 1349.00 лева
с получател св. Йонков. На 13.01.2016 година също по време на ползване на
компенсация от страна на В. посочените документи и стоката били предадени на
св. Кадир – куриер към фирма „Рапидо“ в 08.39 ч./л.70т.2ДП/, за доставка.
Свидетелят отишъл до адреса на подсъдимия и се срещнал с него. В. показал на
св. Кадир копие от личната карта на св. Йонков, при което Кадир констатирал
разлика в снимката. Поискал да види личната карта, но В. му казал, че я е
предал в паспортна служба за подмяна. Кадир се обадил в офиса на куриерската
фирма, за да получи указания как да процедира. След проверка му било
разпоредено да предаде стоката и да оформи документите. В. положил произволен
подпис в искането-декларация и написал собственоръчно думата „Варна“. В
договора положил произволни подписи на всяка от страниците и думите „Драгомир
Йонков“, „Варна“ и изписал датата. Подписал изготвената фактура, а в копието на
личната карта вписал ръкописния текст и положил произволен подпис. Св. Кадир
предал на В. закупения с парите от кредита телевизор, който по-късно
подсъдимият продал и ползвал парите за лични нужди.
На
19.01.2016 година В., отново почивал след дежурство и решил по същия начин да
кандидатства за нов стоков кредит, използвайки личните данни на св. Йонков.
Този път, той кандидатствал за кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
като отново по интернет с данните на Йонков заявил желание за отпускане на
кредита. Процедурата била аналогична с тази, следвана в „Ти Би Ай БАНК“ ЕАД и
служител на банката се свързал по телефона с В.. Подсъдимият се представил с
имената и личните данни на Йонков, но отново посочил своя адрес за доставка.
След проверка, искането било одобрено и били подготвени документи за отпускане
на кредита, а именно договор за стоков кредит №2133597 от 19.01.2016 година
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Драгомир Георгиев Йонков, където в
графата „погасителен план по договор“ в ред „общ размер на кредита (главница)“ е отразена сумата от 1349.00
лева и декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга информация от
22.01.2016 година. На 27.01.2016 година документите и стоката били предадени на
св. Кръстев – куриер към фирма „Рапидо“ в 08.53 часа за доставка/л.52, т.2ДП/.
Същия ден в 08.00 часа В. се освободил от дежурство /л.56, т.2ДП/ и бил посетен
в дома си от св. Кръстев. Последният не поискал личната карта на получателя,
тай като телефонът и адресът отговаряли на заявката. Подсъдимият поставил
произволни подписи в договора и декларацията и предал на св. Кръстев копие от
личната карта на св. Йонков, в което собственоръчно вписал ръкописния текст и
положил произволен подпис. Св. Кръстев предал на подсъдимия закупения със
средствата от кредита телевизор, който по-късно го продал и ползвал получените
пари за лични нужди. През месец юни 2016 година св. Йонков решил да
кандидатства за отпускане на кредит и тогава разбрал, че на негово име са
отпуснати двата кредите без неговото знание и съгласие, за което сигнализирал
полицейските органи.
Описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели и свидетелите, чиито показания бяха
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.5 НПК, от заключението на назначените експертизи, доказващи авторството на
изписаните ръкописни текстове и положени подписи в инкриминираните документи,
от оригиналите на приложените документи за отпускане на кредити, от
характеристиките, свидетелството за съдимост, приложените и цитирани по-горе
справки и останалите, приложени към делото материали.
С деянията си от
обективна и субективна страна подс. В. е осъществил при условията на
продължавано престъпление на два пъти престъпния състав на чл.212, ал.1 НК.
Използвайки неистински документи той е въвел в заблуждение служителите от
кредитните институции, натоварени с проверка на условията за отпускане на
кредит, относно личността на кредитоискателя. Въведени от подсъдимия в
заблуждение били изготвени два договора за заем, по който като страна бил
вписан св. Йонков без негово знание и съгласие. Съзнавайки обстоятелството, че
подписва документите вместо посоченото в тях лице, В. е изготвил неистински
документи, които не са изхождали от името на лицето Йонков, фигуриращо като
един от авторите им. По този начин са били оформени искане декларация за
потребителски кредит до „Ти Би Ай БАНК“ ЕАД от 12.01.2016 година, договор за
потребителски кредит №********** от 12.01.2016 година, фотокопие на лична карта
№********* от 02.04.2007 година издадена от МВР – град Варна, фактура
№********** от 12.01.2016 година издадена от „Техномаркет България“ АД, договор
за стоков кредит №2133597 от 19.01.2016 година с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга
информация от 22.01.2016 година, фотокопие на лична карта №********* от
02.04.2007 година издадена от МВР – град Варна. Всички те са били подписани от В.,
а не от вписания като автор в тях св. Йонков, което ги прави неистински частни
документи. Въз основа на тях е получил без правно основание, тъй като не бил
страна по договорите, на два пъти по 1349.00 лева или обща 2698.00 лева с
намерение да ги присвои.
Съдът
приема, че в случая не се касае за престъпление против паричната и кредитната
система по чл.248а НК, тъй като по този текст извършител е реалния
кредитополучател, който поема и задължението да възстанови получения кредит, но
представя неверни сведения. В случая се касае за сведения, които прикриват
реалния получател на кредите, който няма намерение да възстанови получената
сума. В първия случай има действителен договор за кредит, отпуснат въз основа
на неверни сведения, докато в настоящия случай не е налице договор между
посочените, като контрагенти лица, тъй като едното от тях въобще не знае за
този договор.
Причини, условия и
мотиви за извършеното престъпление са слабите морално-волеви задръжки на
подсъдимия, формалния контрол при отпускане на кредити от посочения вид,
принизеното чувство за лична отговорност и колегиалност, стремеж към престъпно
облагодетелстване.
При определяне вида
и размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи обстоятелства
сравнително ниския размер на получената сума, недостатъчния контрол при
отпускането на кредитите, направените на досъдебното производство признания,
добрите характеристични данни, а като отегчаващи – проявената упоритост,
данните за извършени и други деяния, касаещи реда на документиране, за който е
бил санкциониран по административно-наказателен ред. Съобразявайки всичко това
съдът определи наказание в рамките на предвиденото в чл.212, ал.1 НК при превес
на смекчаващите обстоятелства в размер на две години и шест месеца лишаване от
свобода. Съдът не констатира наличието на многобройни или изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства, които да предпоставят приложението на чл.55 НК.
Преценявайки
вида и размера на наложеното наказание, чистото съдебно минало и
характеристичните данни, съдът стигна до извода, че за постигане целите, както
на специалната, така и на генералната превенции не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието. По тези съображения и на основание чл.66 НК, съдът
отложи изтърпяването му с изпитателен срок от четири години, предвид и данните
за други деяния на В., касаещи неправомерни деяния при изготвянето на
документи.
Изпълнителните
директори на „Ти Би Ай БАНК“ ЕАД, чрез своя процесуален представител са
предявили граждански иск срещу подсъдимия за сумата 1349,00 лева имуществени
вреди ведно със законните лихви и адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното
по-горе и с оглед на осъдителната присъда, съдът прецени, че иска е основателен
и следва да бъде уважен. Подсъдимият В. с деянието си е причинил щета на гр.
ищец, тъй като по измамлив начин е получил сумата от 1349.00 лева с намерение
да я присвои и да не я възстанови на кредитната институция. С оглед на това,
той дължи обезвреда в размера на 1349.00 лева, ведно със законните лихви,
считано от 12.01.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
Предявено е и искане
да се заплати адвокатско възнаграждение на юрисконсулта в размер на 300.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал. 1 НПК в случая са приложими разпоредбите на
ГПК. Съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.22,
ал.1 вр. чл.17, т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и обема
на извършената от упълномощения представител работа, съдът определи
възнаграждение в размер на 150,00 лева, като искът в останалата му част
отхвърля като неоснователен.
Предвид осъдителната
присъда, подсъдимият следва да заплати и направените деловодни разноски в общ
размер на 371,22 лева. По сметката на Военна полиция – град Варна следва да
внесе 217,22 лева за направени разноски в досъдебното производство, а
останалите 154,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Сливенски военен съд за направените разноски в съдебната фаза.
В полза на държавата
подсъдимия следва да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския
иск в размер на 53,96 лева.
След влизане на присъдата
в сила приложените към делото, като веществени доказателства оригинални
документи да бъдат върнати, както следва:
На „Ти Би Ай БАНК”:
1.Искане-декларация
за потребителски кредит.
2.Договор
за потребителски кредит.
3.Копие
на лична карта на Драгомир Георгиев Йонков.
4.Фактура
№ **********/ 12.01.2016г.от „Техномаркет България”АД.
На „Уникредит”:
1.Декларация
за съгласие за обработка на лични данни и друга информация.
2.Договор
за стоков кредит.
3.Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро и лева от „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД.
4.Копие
на лична карта на Драгомир Георгиев Йонков.
На
20.02.2017 година по отношение на В. е била определена мярка за неотклонение
„Подписка“, с която е поел задължение да се явява при призоваване/л.82, т.1ДП/.
На 17.05.2017 година, отново е бил привлечен, като обвиняем и при разпита си е
посочил адрес за призоваване/л.6-11, т.3ДП/. На 08.06.2017 година В. лично е
получил призовка за съдебно заседание на 27.06.2017 година, в която е указано,
че делото може да бъде разгледано и в негово отсъствие. На 27.06.2017 година
подсъдимият не се яви без да сочи причина за това. Беше разпоредено да се
провери по телефона за причините, касаещи отсъствието му, но В. не отговаря на
повикването. С оглед на тези обстоятелства съдът прецени, че са налице
предпоставките по чл.269, ал.3, т.3 НПК и неявяването му няма да попречи за
разкриване на обективната истина, както се установи и в последствие. В случая
не се налага обявяване за издирване, тъй като местоживеенето на подсъдимия е
известно, той е призован, но не се явява. Обстоятелствата по делото бяха
изяснени чрез обективните находки в приложените документи, експертното
заключение, показанията на свидетелите и неявяването на подсъдимия не попречи за
разглеждане на делото. Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът разгледа
делото в отсъствието на подс. В..
Мотивите
се написаха на 30.06.2017 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.