№ 447
гр. Благоевград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500700 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от АНДР. Г. АНДР. и ЕК. Г. АНДР.. Те не са съгласни с
частта на решение № 904362 от 21.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 2273
от 2020 г. на Районен съд Благоевград, с която са отхвърлени исковете им, предявени
срещу В. СТ. Д., за присъждане на 6500 лева, представляващи главница по договор за
заем от 10.09.2017 г., и съответната законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в
атакуваната му от тях част. Актът бил необоснован. Нарушени били процесуалните
правила. Районният съд не допуснал исканите от А.и свидетели и така им попречил да
докажат по безспорен и категоричен начин връчването на заемната сума. В това
отношение първата инстанция се доверила единствено на твърденията на Д., които
били само нейна защитна позиция, неподкрепена с каквито и да било доказателства.
Решението противоречало и на материалния закон. Игнорирани били безспорни
доказателства. Заемът бил даден на ответниците по време на брака им и за
задоволяване на нуждата на тяхното семейство от лек автомобил. Приложение
намирали нормите на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от СК. Отговорността на ответниците
била солидарна. Моли се за отмяна на акта на районния съд в обжалваната му част и
уважаване на исковете и срещу Д., както и присъждане на направените разноски.
Подаден е отговор от въззиваемата страна. Последната оспорва жалбата и я счита за
1
неоснователна. Оплакванията на А.и били несъстоятелни, неясни и нямали нищо общо
с предмета на първоинстанционното дело и постановеното по него съдебно решение.
Спорът бил за наличието на съществуващо договорно правоотношение между ищците
и ответницата. За доказването на този договор и на факта на предоставяне на
паричната сума в заем, били допустими всички доказателствени средства по ГПК, с
изключение на свидетелските показания, предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ГПК. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлявала съществен негов елемент и установяването на предаването й
съставлявало именно доказване на договора. Единственото доказателство за наличието
на заемното правоотношение била разписката от 10.09.2017 г., но тя не съдържала
волеизявление на ответницата и последната не била обвързана от нея. Липсвали данни
за падеж на задължението, което правело вземането неликвидно и неизискуемо. Не
били доказани съгласието за връщане на заема и предаването на парите в собственост
на заемателите. Не било проведено и успешно доказване на твърдението, че семейният
лек автомобил на ответниците е бил закупен именно със средствата, дадени им в заем
от ищците. Въз основа на тези съображения се моли за потвърждаване на решението на
Районен съд Благоевград в обжалваната му част и присъждане на направените
разноски.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, във въззивната инстанция бяха допуснати и
разпитани двама свидетели за доказване на обстоятелствата около предаването на
сумата по заема. Окръжният съд прецени, че текстът на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
ГПК наистина забранява свидетелските показания за установяване на договори на
стойност, по-голяма от 5000 лева /процесният е за 6500 лева/, но в случая приложение
намира краят на същото изречение, уреждащо изключение от тази забрана, когато
договорът е сключен между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия
до четвърта степен и по сватовство до втора степен. В казуса се твърди, че заемът е
получен от Л.А. и В.Д., тогава съпрузи, даден им от родителите на Л., които са му
роднини по права линия, а с Д. са били в родство по сватовство от първа степен.
Именно това близко родство на страните по сделката обуславя и допустимостта на
свидетелските показания по делото. В подобни случаи се предполага, че лицата,
намиращи се в посочените в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК близки роднински връзки, не
съставят документи за сключените между тях договори поради съществуващата по-
висока степен на доверие помежду им /"Граждански процесуален кодекс - приложен
коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика", ИК "Труд и
право", София, 2017 г., стр. 294-295/.
Решението е валидно и допустимо в атакуваната му част. То се явява и правилно, но по
различни от изложените от първата инстанция мотиви.
2
Както се посочва в Решение № 244 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова, заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните
по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова
реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.
В производството по иск за вземане, за което се твърди, че произтича от заемен
договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за
заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг,
да е извършил дарение на сумата и пр. В случай, че предаването на парична сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се
презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението
може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
За доказване на сключването на процесния договор за паричен заем са ангажирани
писмени /разписка от 10.09.2017 г./ и гласни доказателства /показания на двама
свидетели/.
Разписката не носи подписа на ответницата. Тя представлява частен свидетелстващ
документ, който се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството
му /чл. 180 от ГПК/. Същата не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето й. Тъй като частните документи не се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на
ГПК /Решение № 135 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1653/2019 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Мадлена Желева/. В случая не съществува спор относно
автентичността на разписката, но е налице оспорване от ответницата на
удостоверените в нея факти, поради което в тежест на ищците е да докажат същите
посредством други доказателствени средства. Свидетелските показания обаче не
подкрепят в нужната степен ищцовата теза в процеса. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че между същите страни е налице още 1 неприключило съдебно
производство. Това е признато по време на проведеното пред районния съд открито
заседание и е вписано в протокола от 23.04.2021 г. Другото дело е за освобождаване на
къщата, обитавана от ответницата. Възникват съмнения дали настоящото производство
не се води единствено с цел да бъде притисната Д. да напусне въпросната къща. В този
ред на мисли, не е изключено разписката да е съставена от бащата и сина впоследствие
и само за да им послужи в настоящия съдебен процес. Поведението на сина
затвърждава тези съмнения, тъй като той не оспорва иска и признава твърденията на
3
ищците-негови родители. Налице са достатъчно данни, че се касае за симулативен
процес в тази му част.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр.
48/.
Събраните в настоящата инстанция гласни доказателства са от лица, които са близки и
дългогодишни приятели на ответника Л., което поставя под сериозно съмнение
истинността на съобщеното при техните разпити - конституирани като свидетели,
роднините, близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си
на посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко
Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. В показанията на Н.С. и И.П. се наблюдават
съществени противоречия, непълноти и неясноти. Те правят взаимно изключващи се
изявления за едни и същи важни за делото факти, поради което разказаното от тях не
следва да бъде кредитирано. Има основание тези свидетели да не бъдат приети за
безпристрастни. Свидетелят Н. демонстрира учудващо добра памет за събития,
случили се преди цели 4 години, което навежда на подозрение, че „спомените“ му са
били „опреснени“ от ищцовата страна преди съдебното заседание. Той категорично
сочи паричната сума /“даде му 6500 лева“/, времето /“преди 4 години“/, дори сезона
4
/„приблизително по това време беше - есента“/. В отлика от него, свидетелят И.
въобще не е убедителен в показанията си - „преди 3-4 години беше, може би, не знам
точно“, „видях и сумата - не беше малка, но не мога да я конкретизирам точно със
сигурност“. Докато Н. твърдо заявява, че бащата е дал парите на сина, „за да си купи
кола“, И. споделя, че не е разбрал „за какво точно са му били парите на Л.“. Според Н.
парите са дадени „в заем“ и Л. е казал, че ще ги върне на баща си „при първа
възможност, когато ги спести“, а И. не съобщава подобно нещо - той единствено
използва израза, че бащата е „свършил работа“, каквото и да означава това. Най-после,
показанията им коренно се различават и досежно факта дали ответницата е
присъствала при броенето на парите, тяхното предаване от бащата на сина и
изготвянето на разписката - докато Н. е категоричен, че „в момента, в който Л. получи
парите и подписа разписка на баща си, съпругата му присъстваше“, И. пък убедено
поддържа, че „към момента, когато с баща му броиха парите и Л. пишеше разписката,
съпругата му не беше там“. Тези гласни доказателства не са последователни, не си
кореспондират, не се допълват взаимно и в тях са налице съществени противоречия,
които, преценени и през призмата на нормата на чл. 172 от ГПК, водят до извода, че на
въпросните показания не следва да се даде вяра.
При това положение сключването на договор за паричен заем с процесните параметри
не се доказва по настоящото дело. Правилен е крайният извод на районния съд, че
ответницата не дължи на ищците сумата, която последните претендират да им бъде
заплатена от нея на поддържаното в исковата молба правно основание. Решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съгласно изхода на въззивната проверка, на В. СТ. Д. трябва да се присъдят
направените разноски за адвокат в производството пред Окръжния съд.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 904362 от 21.05.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 2273 от 2020 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваната му част, с която са
отхвърлени исковете на АНДР. Г. АНДР. и ЕК. Г. АНДР., предявени срещу В. СТ. Д.,
за присъждане на 6500 лева, представляващи главница по договор за заем от 10.09.2017
г., и съответната законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда.
ОСЪЖДА АНДР. Г. АНДР., ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, ул. „адрес“ № 82, и
ЕК. Г. АНДР., ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, ул. „адрес“ № 82, да заплатят на
В. СТ. Д., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, пл. "адрес" № 2, ет. 1, ап. 1,
5
направените от последната разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на 600 /шестстотин/ лева.
На страните да се връчат копия на настоящото решение, което може да бъде обжалвано
от А.и в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на
Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6