№ 7987
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110174768 по описа за 2024 година
Ищците П. К. И., Т. К. К., О. И. А., И. Д. А., К. Д. А., В. С. И., Н. А. А., С. А. А., М.
А. А., * В. Н., * В. *, Б. М. Г., Г. А. П., И. П. П. твърдят, че заедно с ответницата Ж. Д. А. са
съсобственици по силата на наследствено правоприемство, възникнало след смъртта на * А.
, придобил право на собственост по силата на покупко –продажба, под формата на договор
за продажба на държавен имот от 20.6.1990г. на имот, съставляващ апартамент64. Твърдят,
че през последните години, имотът се е намирал в държане на ответницата, която е владеела
собствените си 2/3 ид.ч., като е държала останалите 1/3ид.ч. за ищците. Твърди, че те я
оставили да живее в имота, поради жилищен проблем. Твърдят, че на 18.11.2024г.,
ответницата е предприела действия по завладяване на останалите 1/3 ид.ч., като е завела в
СО, район Изгрев преписка за стартиране на обстоятелствена проверка, като считат, че до
този момент ответницата е осъществявала държане върху техните идеални части, като се е
опитала да установи фактическа власт, която надхвърля правото й на собственост. Поради
изложеното, предявяват иск за признаването им за собственици по отношение на 1/3 ид.ч. от
имота.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, Ж. А., твърди, че е
придобила спорните 1/3 ид.ч.по силата на придобивна давност, като твърди, че е
осъществявала трайно, непрекъснато, несъмнено владение върху целия имот за срок от поне
10 годи, като твърди, че имотът е ползван, ремонтиран , поддържан, заплащала е всички
разходи за него, като се твърди, че фактическата власт върху целия имот е осъществена със
знанието и без противопоставянето на ищците, като с посочените по – горе действия сочи,
че е упражнявала правомощията на собственик. Предвид презумпцията за своене, счита, че
няма доказателства, които да сочат, че е държала имота за друг, като сочи, че за периода на
владение, нито един от останалите съсобственици не е предлагал финансова помощ във
връзка с имота, нито тя е искала такава. Твърди се, че по отношение на останалите
съсобственици, тя изначално е установила фактическа власт върху целия имот, живее
постоянно в него със знанието и без противопоставянето на останалите, не са налице
спорове относно ползването, като счита, че изложеното обосновава промяна на намерението
за своене и установяване на владение за себе си. Твърди, че противопоставянето от страна на
ищците е сторено след изтичане на 10-годишния давностен срок, поради което и тя вече е
придобила право на собственост. Счита, че ищците са се отказали от правата ски върху
1
имота, като са я оставили да го владее и управлява, без да взимат участие в текущите
разходи за поддръжка и запазване на имота, не са предприемали никакви действия по
отношение на него.
Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в
първото по делото открито съдебно заседание , СРС прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че с договор, сключен на 20.6.1990г. * А. е придобил
право на собственост върху ап.64, починал е на 7.7.2014г. и е оставил свои наследници по
закон – преживяла съпруга - ответницата, и ищците и че страните не спорят относно
твърдяните квоти по искова молба.
Видно от представеното удостоверение за наследници, * А. е починал на 7.7.2014г.,
като ищците са наследници по право на заместване, на сестрите и братята на А. – П. И. –
син на сестрата на * А., *, Т. К. – дъщеря на сестрата на * А. – *. Останалите ищци са
наследници по закон на брата И.н А., сестрата * И.а, сестрата *, и брата *.
На 7.10.2024г Ж. А., чрез пълномощника си адвокат К., е подала до Со – Район
Изгред заявление за извършване на проверка и заверка на молба – декларация по
обстоятелствена проверка за признаване право на собственост, като на 21.11.2024г., ищците
са получили от СО, район Изгрев информация за отпочналата процедура по обстоятелствена
проверка, като в дадения седмодневен срок са подали възражение.
Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е предявена на
16.12.2024г.
Видно от издаденото на Т. К. удостоверение за данъчна оценка на 18.12.2024г., и
актуално към тази дата, ищците имат неплатени задължения към Столична община,
Дирекция Общински приходи, отдел Оп Изгрев, неплатени към датата на издаването на
данъчната оценка.
По почин на страните са разпитани свидетели.
Свидетелят * М.а не познава лично * А., като около 2000г. се е запознала със сестра
му – *, която я запознала със сестра му *. Свидетелката живеела в един квартал с *.
Показанията на свидетелката предават чутото от двете сестри * и * – този факт се
потвърждава в показанията на свидетеля М.а двукратно. Двете сестри са й казвали, че са
близки с брат си *, той бил болен от рак, те се грижели за него, защото имал нужда от
помощ и средства. От сестрите знае, че * бил семеен, но съпругата му имала проблем с
алкохола и не полагала грижи за него. Преди да почине, сестрите го вкарали в болница,
полагали доста грижи, не е имало с какво да се храни. По думите на свидетелката, сестрите
са се грижели за него може би една или две години, преди да почине. Отношенията със
съпругата му не били добри, сестрите я изгонили от апартамента, защото не се отнасяла
добре с него. Свидетелката сочи, че дори 7-8 месеца след смъртта му, тя не била в
апартамента, като тя се е върнала в апартамента, но те са я съжалили, защото не е имало
къде да живее. Те чистели апартамента след неговата смърт. Свидетелката сочи, че не е
виждала лично нищо от посоченото, а предава казаното от двете сестри. * починала през
2000г., а * – през 2016г. Грижите се изразявали в храна, чистене и полагане на сестрински
грижи.
Свидетелят Н. * не познава * А., знае за него от П. К., който е негов приятел, с когото
са работели заедно от 2010-2023г. Свидетелят също сочи неща, които знае от П. К., а не свои
лични наблюдения, както изрично посочва на съда. П. около 2013-2014г., спрял да идва на
традиционната среща след работа след свидетеля, защото имал ангажимент с вуйчо си, който
не бил добре, трябвало да се грижат за него, да го обслужват, а след смъртта му имало
проблем с поддръжката, чистене и други неща. П. му споделял, че се грижи за вуйчо си.
Свидетелят знае за съпругата на вуйчото, както и че тя не се е грижила за *, затова те са
2
поели грижата за него, като тя за този период не е живяла в апартаменат и не го е
обгрижвала преди смъртта му, когато бил на легло. Около една година след смъртта му, П.
трябвало да се грижи за жилището, да се изчисти, да се пооправи. Свидетелят сочи, че от П.
знае, че съпругата имала проблеми с алкохола, пребИ.вала по пейките някъде из Дианабад.
Свидетелят * е бивша колежка на Ж. А. от болница Шейново, когато Ж. дошла в
нейния екип през 2007г., тя я обучавала, и работила в болницата около 4 години. Запазили си
отношенията оттогава. Свидетелката сочи, че не е виждала ответницата да пие друго освен
бира по събирания, нито да има проблем, свързан с алкохола. От началото на 2023г. до
средата на 2024г. свидетелката била личен асистент на Ж., била е с нея почти ежеднено, през
2010-2011г., преди да се разведе, е живяла в апартамента за 4-5 месеца, с Ж. и *.
Свидетелката сочи, че Ж. полагала грижи за съпруга си, чистела, правила абсолютно всичко,
тя изцяло пазанувала. Когато той бил в болница, тя била неотлъчно там, полагала грижи за
него. Дори когато бил здрав, той не ходел на пазар, цялата домакинска работа падала на нея.
Към смъртта на *, Ж. живяла в апартамента, от тогава, досега, никой друг не е живял в него,
не е чувала някой друг да има претенции. Докато били живи родителите на Ж., те много й
помагали, правила е ремонти – сменена дограма, боядисване, нови шкафове, нови мебели.
Ж. не й е казвала да е търсила пари от някого във връзка с ремонтите, казвала, че това е
нейният дом, още по времето, докато * бил жив, се натрупали сметки към Топлофикация и
Софийска вода, Ж. ги оправила сама. След като Ж. спряла да работи, се виждали два – три
пъти месечно, чували се ежемесечно, като точно преди да отиде да живее у тях, имало
период, в който не са се виждали за няколко месеца. От живота си в апартамента за около 5
месеца през 2010-2011г., свидетелката придобила пряко впечатление за грижата за дома,
домакинската работа, като впоследствие, Ж. продължила да й споделя затова. Свидетелката
сочи, че знае,че Ж. не е присъствала на погребението на съпруга си, като тя й се обадила
вечерта и й казала, че сестра му * дошла, нанесен й е побой и е била изхвърлена на
площадката в блоковото пространство, май отишла при охраната, не знае кой е извикал
линейка, но Ж. постъпила в Пирогов, била в кома след този побой. Обадила й се преди да
изпадне в кома, след като била изхвърлена от сестрата на *. КСвидетелката сочи, че не е
поддържала връзка с нея наколко дни, но тя й казала, че не е имало как и не я пуснали да
присъства на погребението. Побоят бил докато * още бил жив. Ж. й казала, че съпругът й е в
тежко състояние, не е могъл да реагира, просто му капели сълзи и не е могъл да спре сестра
си. След неговата смърт, Ж. останала в Пирогов, като не знае колко време е останала. Ж. й
казвала, че клубовете били прибрани от сестрата, те са искали среща с нея, за да даде
1200лева за погребението, за да й върнат клюбовете. Срещнала се с роднините, придружена
от свой племенник, поискали банкова сметка от тях, по която да преведат парите, те нямали.
Ж. се върнала в апартамента, но не е сигурна точно кога.
Свидетелят Светла *, съседка на апартамента, сочи, че живее в блока от 1984г., тя е
на девети етаж, апартаментът – на десети, Ж. дошла през 1990г. или 1991г., като приятелка
на *, официално записана в домовата книга през 1992г. С Ж. се сприятелили през зимата на
1997г, поддържат приятелски отношения и досега, а откакто е загубила зрението си, се
старае да й помага с каквото може. Тя се грижела за съпруга си, имало момент, в който той
нямал никакви доходи, тя издържала двамата с помощта на родителите си, впоследствие,
той станал портиер в блока, когато той не бил добре, тя го замествала, за да имат доходи. За
апартамента се грижела Жени, била еталон за чистота, след смъртта му положила много
усилия, за да се боядисат стаите, да се смени дограмата – това се вижда, и знае това
обстоятелство, защото се е налагало да й услужва със средства за капаро, които Ж. после
връщала. Един летен ден, рано сутринта, Ж. й се обадила, свидетелката мисли, че е през
2014г., лятото, за да й помогне да намерят мъже да свалят * до линейката. Свидетелката
обиколила да търси мъже – съседи, тогава той не бил добре, трябвало да го карат в болница.
Свидетелката сочи, че не е виждала роднините му, когато бил болен събирали по съседски
пари, за да отиде да се оперира, имал херния.
От охраната разбрала, че * е закаран в болница, а Ж. я били и изхвърлили. Попитала
къде са я изхвърлили, той казал, че не знае. Тогава свидетелката не я е търсила по телефона,
3
имала ангажименти, надявала се, че до няколко дни нещата ще се изяснят. По съседни се
питали какво става с нея, после се разбрало,ч е се е върнала с помощта на племеника си, но
нямала връзка с нея. Ж. й казала, че племеникът се срещнал с роднините, за да уредят парите
за погребението и към момента на разпита свидетелката сочи,че й помагала, като
подреждала документите, като намерили копие на фактура за 529 лева и сто и няколко лева,
попитала Жени колко пари е дала за погребението, тя казала, че й искали 1200лева, пък били
два документа за около 800лева. Ж. й казала, че не е платила исканата сума, защото искали
да им посочат банкова сметка, да има документ, те не й посочили. Ж. се върнала от Пирогов
някъде 10 дни след това, от разговор с нея разбрала, че около седмица е била в много тежко
състояние. Свидетелката свързва изложеното с погребението в началото на юни месец.
Ремонтирала апартамента първоначално с изпратени от майка й пари, ставало бавно, вземала
болнични, успяла да оправи кухнята, която се нуждаела от пребоядисване, защото * пушел и
била жълта. През 2018г. получила ТЕЛК, започнала да получава инвалидна пенсия и
надбавка от съпруга си, като с тези средства ремонтирала хорла, сменила част от мебелите и
накрая – дограмите. За аванса за дограма свидетелката й дала 800 лева. Смъртта на * я
заварила с неуредени битови сметки, които тя оправила. За технически паспорт на блока, Ж.
дала 400 лева. Свидетелката сочи, че е разбрала роднини да са се появявали през този
период, през който са приятелки, не знае да са й предлагали пари за ремонт, като в един
момент със съпруга й били зле финансово, той правил опити да получи средства срещу
прехвърляне на жилището, с условие да го ползват, докато са живи, обърнал се към съседи,
които отказали, после разбрала от него, се е обръщал и към роднини. За случката знае от
Жени, че се срещнали тя, роднините и племеника й, за да си вземе ключовете, да им плати
около 1200лева за погребението и те да й върнат ключовете, но се се разбрали. Тя не е
получила ключовете, като отключила жилището, като е показала лична карта на ключар,
което знае от нея. Това било до средата на юли 2014г., като след болницата не е имала къде
да остане. Тя считала апартамента за свой, никой не е поставял под съмнение, че това
жилище е нейно. Когато Жени ходела на работа, преди смъртта на мъжа й, са се виждали по
асансьорите, събота и неделя на каже, или пред блока на пейка.След като останала трайно
вкъщи, се срещали по – често, включително след 2018г., преди това били близки, имало е
седмица без да се видят, но се виждали в края на седмицата на кафе, а от 2018г. се виждали
и през седмицата. Свидетелката сочи, че * бил човек на живота, Жени й се оплаквала, че я
побийвал, като тя е виждала след такъв инцидент, в който й казала, че я е побийвал – била
насинена – едното око и леко заваляла говора си, била обърнала една водка, но както не
била свикнала да пие, заваляла. От охраната на блока разбрала, че е изгонена от
апартамента. И към разпита, къщата й е чиста, като се грижи за нея с помощта на личния си
асистент.
Други доказателства, относими към спора, не са ангажирани пред съда.
Разпоредбата на чл.77 ЗС предвижда способите за придобИ.не на право на
собственост – чрез правна сделка, по давност или по други, определени в закона начини.
Ищците се легитимират като наследници по закон на * А., заедно с преживялата му съпруга
– ответницата, която им противопоставя твърдение за придобИ.не на имота по силата на
изтекъл давностен срок.
С разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС е предвидено придобИ.не на право на собственост
чрез владение, продължило непрекъснато в продължение на 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез друго лице, като своя, като съгласно
разпоредбата на чл.69 ЗС, законът въвежда оборимата презумпция, че владелецът държи
вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго. .
От цитираните разпоредби, теорията отдавна е наложила разбирането, че който
държи - владее, а който владее, владее за себе си, до доказване на противното, както
предвижда разпоредбата на чл.69ЗС.
В о.с.з., съдът указа на страните, че носят тежестта да докажат твърденията си, че:
ищците – ответницата е започнала да живее в имота, считано от 7-8 месеца след смъртта на
4
наследодателя, а ответницата – че докато наследодателят е бил жив, е установила владение
върху имота, предвид доводите на страните в първото по делото о.с.з. /ищците и в исковата
молба твърдят, че след смъртта на общия наследодател само ответницата – преживяла
съпруга- е живяла в апартамента, допусната от тях, но твърдят, че го е напуснала след
смъртта на наследодателя на 7.7.2014г., след което отново е заживяла в него, считано 7-8
месеца след смъртта на наследодателя, с тяхно знание и съгласие, а ответницата твърди, че е
напуснала имота за кратко време след смъртта на наследодателя, по време на престоя си в
болница, след което се е върнала в него/. Твърденията на ищците са направени с цел
доказване, че след смъртта на наследодателя, дори тя да е установила владение върху имота,
същото е било прекъснато от тях.
За да се установи, че някоя от страните е осъществявала владение по посочения
смисъл, годно да се трансформира в собственост, то следва да се докаже, че съответната
страна е осъществявала спрямо вещта действия, въздействия, които би осъществил
собственикът й. Съответно, за да е годно да се превърне в собственост, владението следва да
е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Постоянно владение означава, че
фактическото въздействие върху вещта е осъществявано от владелеца по начин,
препятстващ евентуални претенции на други лица, с трайни действия, израз на волята на
владелеца, че вещта следва да се запази за него, и по начин, че във всеки един момент
владелецът да може да упражни фактическо въздействие върху вещта. Непрекъснато,
означава, че в срока, предвиден в чл.81 ЗС от шест месеца, владение следва да е
осъществявано. Несъмнено означава да няма съмнение, че вещта се държи като своя, за
владелеца. Спокойно означава владението да не е установено по насилствен начин. Явно
означава, че фактическата власт се упражнява по начин, че всеки заинтересован може да
научи.
За да се отговори правилно на спорния между страните въпрос, СРС намира за нужно
да предаде дословно мотивите на ТР № 1/6.8.2012г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на
ОСГК на ВКС, по въпроса, поставен за разглеждане пред Върховния съд „Приложима ли е
презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за
себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1
ЗС.“
Прието е следното: „ По първия въпрос относно прилагането законната презумпция
на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с
два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/
и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за
всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на
собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
5
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението
/animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и
случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от
хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При
нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо
състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието
на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му. Същото
е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху
една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение
между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има
правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с
правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка,
придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение
като правомощие, т. е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на
собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче
съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на
вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от
намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда
идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло
чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за
идеалните части от нея.
Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се
упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение. То е разновидност на
владението и за него се прилагат общите разпоредби. При съвладение по смисъла на чл. 68
ЗС трябва да са налице и двата признака на владението. Тогава фактическата власт се
упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а
за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение
всяко от лицата, които го придобИ.т, трябва да има намерение да държи вещта като своя
обща заедно с останалите. Това намерение следва да е налице при установяването на
фактическата власт.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от
съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява
фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това
може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия
имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го
ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете
по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт,
показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно
съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните
6
отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с
управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, не може да
обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може да се направи само ако
се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални
части, изключва намерението те да се държат като собствени.
Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от
основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с
който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително
и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобИ. на
правно основание. Начините за придобИ.не и изгубване на владение са изследвани подробно
в теорията и практиката, но те са различни от тези за придобИ.не и изгубване на вещни
права, независимо от връзката между тях. Понякога придобИ.нето на вещни права и
наличието на съсобственост не е свързано с придобИ.нето на фактическата власт върху
вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално
определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобИ.нето и
изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от
владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният
критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство
- когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е
предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им
отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че
съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни
са случаите при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен
начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и
владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал
съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец
/добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е
започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва
владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ
имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт
върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал
единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага.
Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на
които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни,
поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването
на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се
държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.
Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69 ЗС ППВС № 6/27.12.1974
г. по гр. дело № 9/1974 г. приема, че когато един от съсобствениците упражнява
фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е
възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее
изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв
съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а
техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е
7
установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на
целия съсобствен имот.
С оглед изричното посочване на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС следва да се приеме, че
вторият поставен за разглеждане въпрос касае хипотезите на недобросъвестно владение
на недвижим имот. От гледна точка на придобивната давност обаче в отношенията
между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на
владението на чуждите идеални части има значение само за различните срокове, след
изтичането на които се придобИ. собствеността. Пълна собственост върху
съсобствената вещ може да се придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез
дългата десетгодишна давност.
При спор за придобИ.не по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за
себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите
на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да
бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и
когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците
с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните
части на останалите.“
От събраните доказателства – писмени и гласни, се установи, че * А., придобил
правото на собственост върху жилището преди брака си с Ж. А., я е допуснал да живее в
апартамента още преди брака си с нея, като двамата са живели в него до деня на смъртта му
на 7.7.2014г. На тази дата, според показанията на двама от разпитаните свидетели –
свидетелките * и *, сестрата на *, *, изгонила Ж. от апартамента. След смъртта на *, Ж.
останала в болница за десетина дни, през което време * бил погребан от роднините си, като
около средата на месец юли 2014г. тя и племеникът й се срещнали с роднините на *, които
искали от нея да й им възстанови сумата 1200лева, която твърдяли, че са платили за
погребението на *, за да й върнат ключовете от апартамента, поискала предоставянето на
номер на банкова сметка, за да плати, но те казали, че нямат. Ж. А. се върнала, с помощта на
ключар, на когото показала лична карта, до края на месец юни 2014г. и от тогава не е
напускала апартамента, като на 7.10.2024г. е подала до СО молба са започване на процедура
по обстоятелствена проверка за снабдяването й с констативен нотариален акт за
придобИ.нето му по давност. Тези факти съдът намира за установени безспорно по делото,
тъй като изложеното се установи от показанията на свидетелите * и *. Свидетелката * е пряк
очевидец времето на завръшането на ответницата в жилището – след смъртта на съпруга й,
в края на месец юли 2014г, както и за начина на връщането й – че е показала лична карта на
ключар, който е отключил жилището. Същото обстоятелство – връщането й в жилището, се
8
потвърждава от изложеното от свидетеля *. Обстоятелството, че и двете свидетелки
предават думите на ответницата не води до различен извод, предвид липсата на лични
впечатления на другите разпитани свидетели ,М.а и *, за времето и начина на връщане на
ответницата в жилището. И двамата последно посочени свидетели предават думите на
прекия наследодател на ищците /както прави свидетелят М.а, за изложените от сестрата на
починалия, */, и думите на ищеца П. К. за времето на връщане на ответницата в апартамента
– свидетелят М.а сочи „мисля, че се е върнала след около 6-7 месеца след смъртта му“, което
е предположение, а не факт, предаден от свидетелката, а свидетелят * е неинформативен за
времето на връщане на ответницата в жилището. И двамата свидетели са неинформативни
за начина на връщане на ответницата в жилището. Нито един от свидетелите не сочи на съда
за уговорката на страните по делото защо Ж. А. е допусната от ищците обратно в жилището
след смъртта на * А.. Ето защо, въз основа на показанията на свидетелите * и * следва да се
направи обоснован извод, че ответницата, в края на месец юли 2014г. е установила
фактическа власт върху цялото жилище- установила е същата , отнемайки владението от
останалите съсобственици /сестрата на починалия */, по начин, по който всеки един може да
разбере това. Приложима е презумпцията на чл.69 ЗС, за целия имот, защото се установи, че
ответницата е установила фактическа власт върху цялото жилище, няма събрани
доказателства, че страните по делото са осъществявали съвладение, поради което и с оглед
мотивите в цитираното Тълкувателно решение следва да се приеме, че презумпцията на
чл.69 ЗС, че който осъществява фактическа власт, осъществява владение, е приложима. Не
се ангажираха никакви доказателства за оборването й – че ищците, чрез каквито и да е
действия, притежавайки ключове от жилището, са осъществявали каквато и да е фактическа
власт върху него след смъртта на * А., респективно – след връщането на ответницата в
жилището след смъртта на последния. Съдът не цени изложеното от свидетеля *, че около
година след смъртта на *, роднините се грижели за жилището, трябвало е да го почистят,
пооправят. Самият свидетел сочи казаното от ищеца П. К., едновременно, от самите му
показания е видно, че свидетелят не е категоричен кога се е случило изложеното, свидетелят
сочи, че не знае подробности, както и че предава казаното от ищеца. Изложеното не се
подкрепя с никакви други доказателства и е в противоречие с казаното от свидетелите *
/живяла в жилището/ и *, която има непосредствено наблюдение над самото жилище,
ответницата което е трайно, постоянно и показанията й са последователни и
непротиворечиви. Ето защо, при липса на други доказателства се налага извод, че
презумпцията не е оборена, поради което и ответницата Ж. А. е придобила правото на
собственост към началото на август.2024г. По делото не се ангажираха никакви
доказателства, че след 7.2014г., до датата на възражението по отпочнатата обстоятелствена
проверка ищците или техните преки наследодатели са извършили каквито и да е действия
които, от една страна, да сочат на демонстриране на право на собственост спрямо
ответницата А., и от друга, които да прекъсват давностното владение в полза на ответницата.
Не се установи ищците или техните преки наследодатели да са поискали от ответницата да
упражнят правомощието си владение. Изложеното, ведно с установеното по делото от
свидетелските показания, че ответницата се е грижела за имота като свой, извършвала е в
него ремонти – подобрения, както и е сторила разноски по запазването на вещта, ведно с
писмените документи, че до предявяване на иска, ищците не са заплащали данъчните
задължения за имота, сочат на единствения възможен извод, че към датата на молбата за
извършване на обстоятелствена проверка, с която ответницата се позовава на придобитото
от нея право на собственост по давност, ответницата, чрез давностно владение, е придобила
и спорната 1/3 идеална част от апартамента. Тук е моментът да се посочи, че начинът на
установяване на владение в края на месец 7.2014г. не е нито скрит, нито се осъществява
насилствено – не попада под нито една от сочените хипотези. Ето защо, искът е изцяло
неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има само ответницата, която претендира
сумата 2400лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Видно от представената по делото
фактура, Едноличното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС, ето защо, съгласно §
2А ДР на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа, минималното
9
възнаграждение следва да се определи без ДДС, поради което и възражението за
прекомерност на същото е неоснователно – без ДДС, същото възлиза на 2000лева, като
минималният размер, съгласно чл.7,ал.5 от посочената Наредба, възлиза , съгласно
чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата на 1929,86 лева/ цена на иска 16998,50 лева, което е 1/3 от
данъчната оценка/, или, изчислено съгласно § 2А от ДР, възнаграждението с ДДС възлиза на
2315,83 лева, като СРС намира, че платеното 2400лева не е прекомерно.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. И., ЕГН **********, с адрес: *; Т. К. К., ЕГН
**********, с адрес: *; О. И. А., ЕГН ********** с адрес: *; И. Д. А., ЕГН **********,
адрес: *; К. Д. А., ЕГН ********** с адрес: *; В. С. И., ЕГН ********** адрес *; Н. А. А.,
ЕГН **********, адрес: *; С. А. А., ЕГН * адрес: *; М. А. А., ЕГН **********, адрес: *; Р. В.
Н., ЕГН**********, с адрес: *; * В. *, ЕГН **********, с адрес: *; Б. М. Г., ЕГН **********,
с адрес *; Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Бачо Киро“№20; И. П. П., ЕГН
********** с адрес: гр.София, ул.“Бачо Киро“№20 против Ж. Д. А. ЕГН ********** с адрес
* иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на ищците за собственици по силата на
наследствено правоприемство, възникнало от * Георгиев А. ЕГН **********починал на
7.7.2014г., придобил право на собственост по силата на Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 20.06.1990г., на общо 1/3 идеална част от жилищен имот, представляващ
ап.№64, със ЗП от 54.30 кв.м., находящ се в гр.София, р-н Изгрев, жк.“Дианабад“, бл.56,
ет.10, ведно с таван №64, с площ от 3.84 кв.м. и 0.757 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, който имот съгласно кадастрална схема № 15-1157486/12.11.2024г. е
самостоятелен обект с идентификатор 68134.803.4097.1.64 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-95 от 18.12.2015г. на Изп.директор на АГКК, и се намира в жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.4097, при съседи на апартамента
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: имот с идентификатор 68134 803.4097.1.65,
имот с идентификатор 68134.803.4097.1.63; под обекта: имот с идентификатор
68134,803.4097.1.57. над обекта: имот с идентификатор 68134.803.4097.1.71; както и за
осъждане на ответницата Ж. Д. А. да предаде на ищците владението върху 1/3 идеални
части от горепосочения недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, П. К. И., ЕГН **********, с адрес: *; Т. К.
К., ЕГН **********, с адрес: *; О. И. А., ЕГН ********** с адрес: *; И. Д. А., ЕГН
**********, адрес: *; К. Д. А., ЕГН ********** с адрес: *; В. С. И., ЕГН ********** адрес
гр.София, ул.Дамяница №2А; Н. А. А., ЕГН **********, адрес: *; С. А. А., ЕГН * адрес: *;
М. А. А., ЕГН **********, адрес: *; Р. В. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.София, жк. Люлин,
бл.704 А, ап. 19; * В. *, ЕГН **********, с адрес: *; Б. М. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.София, жк. Люлин 704, вх.А, ап.19; Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Бачо
Киро“№20; И. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ул.“Бачо Киро“№20 да заплатят на
Ж. Д. А. ЕГН ********** с адрес * сторените по делото разноски от 2400лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10