№ 48677
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110126194 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. З., чрез адв.
М., срещу „..“ ЕАД и „..“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
20.01.2023 г. сключила с „..“ ЕАД договор за потребителски кредит № .. г. за сумата от
5000 лв., която се задължила да върне чрез изплащането на 24 на брой погасителни
вноски, при фиксиран лихвен процент от 39,80% и ГПР от 47,93%, като общата
стойност на дълга възлизала на 7397,57 лв. Сочи, че кредитодателят й превел заемната
сума по банкова сметка на 20.01.2023 г. Излага доводи, че във връзка с процесното
правоотношение, на основание чл. 4 от договора, сключила и договор за предоставяне
на поръчителство от 20.01.2023 г. с „..“ ЕООД, с цел осигуряване на обезпечение на
изпълнението на задълженията по договора за кредит. По силата на сключения договор
за предоставяне на поръчителство се задължила да заплати в полза на ответника „..“
ЕООД възнаграждение в общ размер на 4178,46 лв., което било разсрочено за
изплащане в срока на действие на договора за кредит. Твърди, че съгласно обединен
погасителен план дължала сумата в общ размер на 11 576,03 лв., формирана както
следва: 5000 лв. – главница по договора за кредит; 2397,57 лв. – възнаградителна
лихва; 4178,46 лв. – възнаграждение за дружеството – поръчител, като последното се
дължало пропорционално към всяка вноска по кредита и се заплащало по банковата
сметка на „..“ ЕАД. Ищцата сочи, че към настоящия момент е заплатила сумата в общ
размер на 2306 лв. за погасяване на задълженията по процесните договори. На
14.07.2023 г. сключила с „..“ ЕАД договор за потребителски кредит № .. за сумата от
6000 лв., която следвало да бъде върната чрез изплащането на 24 на брой погасителни
1
вноски, при фиксиран лихвен процент от 19,88% и ГПР от 21,80%, при обща стойност
на дълга в размер на 7361,19 лв. На 14.07.2023 г. кредитодателят превел по сметка на
ищцата сумата от 791,10 лв., като останалата сума до пълния размер на главницата от
6000 лв. била използвана за рефинансиране на старото й задължение по процесния
договор за потребителски кредит от 20.01.2023 г., с което кредитодателят извършил
прихващане на задълженията по първоначалния договор. Излага доводи, че с оглед чл.
4 от договора за потребителски кредит от 14.07.2023 г., сключила на същата дата с
ответника „..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на
задълженията по кредита, при уговорено възнаграждение в полза на гаранта в размер
на 5048,97 лв. В тази връзка, съгласно обединения погасителен план следвало да
заплати сумата в общ размер на 12 4100,16 лв., формирана както следва: 6000 лв. –
главница по договора за кредит; 1361,19 лв. – възнаградителна лихва; 5048,97 лв. –
възнаграждение за поръчител, което се дължало към всяка погасителна вноска по
кредита и било заплащано по банкова сметка на „..“ ЕАД. Сочи, че е осъществила
плащания по договора за кредит от 14.07.2023 г., в общ размер на 3485,10 лв. Твърди,
че към настоящия момент изцяло е погасила дължимата главница по двата процесни
договора за кредит, в общ размер на 5791,10 лв. Счита, че кредитодателят не е отразил
в уговорените ГПР по договорите за кредит дължимите в полза на гаранта
възнаграждения. Твърди, че процесните договори за кредит, сключени с ответника „..“
ЕАД са недействителни доколкото не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Отбелязва, че ГПР по процесните договори бил посочен единствено като
абсолютна стойност, без разяснения относно методиката на формирането му и
включените в съдържанието му компоненти. Счита, че посочените ГПР по кредитите
не отговаряли на действително приложимите, доколкото в съдържанието им не било
отразено поетото от потребителя задължение за заплащане на възнаграждение за
поръчител. Твърди, че кредитодателят е имал за цел да заобиколи изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Отбелязва факта, че едноличен собственик на капитала на „..“ ЕООД е
„..“ ЕАД, поради което печалбата от възнаграждението в полза на „..“ ЕООД се
разпределяла при кредитодателя. Предвид акцесоарния характер на договорите за
поръчителство, счита че нищожността на кредитните сделки обуславя и
недействителността на сключените за обезпечаването им договори за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че процесните договори за предоставяне на поръчителство
накърняват добрите нрави, доколкото е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговореното възнаграждение, което нарушавало принципа на
добросъвестност. Отбелязва факта, че уговореното възнаграждение е в размер от над
80% от сумата по кредита. Твърди липсата на основание за сключване на процесните
договори за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че процесните договори за
кредит са недействителни, евентуално счита за нищожни клаузите за възнаградителна
лихва поради противоречието им с добрите нрави, като излага съображения, че
договорните лихви имат за цел неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя.
Отбелязва, че в настоящия случай възнаградителната лихва надхвърля двукратния
размер на законната лихва, като предвид факта, че задълженията й са били обезпечени
е налице нищожност на клаузата. Счита, че уговореното възнаграждение за
поръчителя представлява сигурна печалба за кредитодателя. С оглед изложените
съображения, моли съда да признае за установено, че процесните договори за
потребителски кредити са недействителни на основание чл. 22 ЗПК. При условията на
евентуалност моли съда да признае за установено, че следните клаузи от процесните
договори за потребителски кредити са нищожни на основание чл. 20 ЗПК и чл. 26 ЗЗД,
а именно: т. 7 от Приложение № 1, неразделна част от договор за потребителски
кредит № .. г., съгласно която дължимата възнаградителна лихва е в размер на 39,80%;
чл. 4 от договора за потребителски кредит № .. г., съгласно която кредитополучателят
2
следвало да предостави банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението
или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице „Поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на заявлението; т. 7 от
Приложение № 1 към договора за потребителски кредит № ../14.07.2023 г., съгласно
която дължимата възнаградителна лихва по кредита е в размер на 21,80%; чл. 4 от
договора за потребителски кредит № ../14.07.2023 г., съгласно която
кредитополучателят следвало да предостави банкова гаранция в 10-дневен срок от
подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитополучателя юридическо лице „Поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на
заявлението. Претендира да бъде признато за установено, че процесните договори за
предоставяне на поръчителство, сключени с ответника „..“ ЕООД са недействителни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП. Обективира
искане за разноски. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава
сключването на процесните договори за потребителски кредити с ищцата, при
описаните в исковата молба параметри. Сочи, че задълженията по договора за
потребителски кредит № 2710776 са предсрочно изплатени, като извършените от
ищцата плащания били в общ размер на 7514,90 лв., от които 2306 лв. – заплатени от
кредитополучателя на каса на „Изипей“, а сумата от 5208 лв. представлявала част от
главница по договора за кредит № ... Отбелязва, че постъпилите от ищцата плащания
по процесния договор за кредит от 14.07.2023 г. са в общ размер на 3485,14 лв. Твърди,
че кредитополучателят не е бил длъжен да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „..“ ЕООД, съответно да предоставя обезпечение по кредитите.
Оспорва твърдението на ищцата, че уговорените възнаграждения в полза на
поръчителя е следвало да бъдат включени при определяне на ГПР по кредитите.
Твърди, че правоотношението между ищцата и поръчителя не му е било известно към
датата на сключване на процесните договори за кредит, поради което уговореното в
полза на поръчителя възнаграждение не следва да бъде взето предвид при формиране
на ГПР. Отбелязва, че въпреки факта, че „..“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „..“ ЕООД, двете дружества извършват самостоятелна дейност с различен предмет.
Твърди, че уговореното възнаграждение възниква в полза на поръчителя, като „..“
ЕАД не е страна по процесните договори за предоставяне на поръчителство. Счита, че
вземанията на дружеството по кредитните правоотношения са действителни. Излага
доводи, с които оспорва нищожността на клаузите за възнаградителна лихва. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски. Оспорва основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава
наличието на процесните договори, при посочените в исковата молба параметри. Сочи,
че на основание сключените с ищцата договори за предоставяне на поръчителство,
дружеството е сключило с „..“ ЕАД договори за поръчителство, с цел обезпечаване
изпълнението на задълженията на ищцата по кредитните правоотношения. Твърди, че
за предоставената услуга се дължи възнаграждение, съобразено с периода на
осигуряваната гаранция. Счита, че обезпечаването на кредитите е извършено по избор
на потребителя, както и че стойността на уговорените възнаграждения не е елемент от
ГПР по кредитите. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. Оспорва основанията за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38, ал.
3
2 ЗА.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на сключените между М. И. З. и „..“ ЕАД
договор за потребителски кредит № .. г. и договор за потребителски кредит №
../14.07.2023 г. поради противоречието им със закона, както и искове по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на
нищожността на сключените между М. И. З. и „..“ ЕООД договори за предоставяне на
поръчителство от 20.01.2023 г. и 14.07.2023 г. поради противоречието им с добрите
нрави.
При условията на евентуалност са предявени установителни искове по чл. чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на
нищожността на т. 7 от Приложение № 1 към договора за потребителски кредит № .. г.,
клаузата по чл. 4 от договор за потребителски кредит № .. г., както и т. 7 от
Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ../14.07.2023 г. и чл. 4 от
договора за потребителски кредит № ../14.07.2023 г., поради противоречието им с
добрите нрави.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че между М. И. З. и „..“ ЕАД са сключени договор за потребителски кредит
№ .. г. и договор за потребителски кредит № ../14.07.2023 г. при посочените в исковата
молба параметри, по които ищцата е заплатила в полза на кредитодателя сумата в общ
размер на 5791,10 лв., както и че част от главницата по договора за кредит от
14.07.2023 г., в размер на 5208,90 лв., е послужила за погасяване на задълженията на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит от 20.01.2023 г. Като
безспорно следва да бъде отделено и обстоятелството, че за обезпечаване на
изпълнението на задълженията на ищцата по процесните договори за кредит същата е
сключила с ответника „..“ ЕООД договори за предоставяне на поръчителство от
20.01.2023 г. и от 14.07.2023 г., при посочените в исковата молба параметри, въз основа
на които дружеството-гарант се е задължило солидарно с ищцата за погасяването на
задълженията по процесните договори за кредит пред ответника „..“ ЕООД. Безспорен
е и фактът, че „..“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „..“ ЕООД.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че процесните договори,
респективно оспорваните клаузи от договорите за потребителски кредит, са нищожни
на заявените правни основания.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че
процесните договори са действителни.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси. V. По
доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв.,
4
платим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговорите на ответниците да се връчат на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2025 г.
от 11.50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5