№ 9058
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. М. Частно гражданско дело №
20211110151143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По заявление на ... съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
10.09.2021 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу К. СЛ. П. за заплащане на сумите,
както следва: 3 946,24 лв., представляваща главница по договор за кредит Експресо №
350641 от 28.08.2013 г., ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на
вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 373,27 лв. за периода от 01.06.2020
г. до 03.08.2021 г., мораторна лихва в размер на 41,02 лв. за периода от 01.06.2020 г. до
03.08.2021 г., мораторна лихва в размер на 25,21 лв. за периода от 04.08.2021 г. до
26.08.2021 г., както и сумата от 137,72 лв. разноски по делото, от които: държавна такса в
размер на 87,72 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника К. СЛ. П., чрез адв. Н.
Д., като паралелно с него е направено и искане за спиране на изпълнението по изп. дело №
20217810400942/2021 г. по описа на ЧСИ ...
Искането си молителката обосновава с довода, че не е сключвала процесния договор за
кредит Експресо № 350641 от 28.08.2013 г., а отношенията ѝ с ... /правоприменик на „..../
произтичат от друг договор за потребителски кредит от 23.04.2013 г., по силата на който ѝ е
отпусната сумата от 5 750 лв., която тя своевременно е върнала на кредитодателя.
Съдът квалифицира така депозираното искане за спиране като такова по чл. 420 ГПК,
доколкото същото се адресира до Софийски районен съд, а освен това се прави в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК едновременно с подаването на възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.09.2021 г., издадена по настоящото
дело, от длъжника по нея. Искането е процесуално допустимо, но по същество настоящият
съдебен състав го намира за неоснователно по следните съображения.
Съгласно чл. 420 ал. 1 и 2 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът
1
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Когато
длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Съдът,
постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението
по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1.
вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен
с потребител.
В случая, длъжникът К. СЛ. П. надлежно е упражнила предоставената ѝ по чл. 420 ГПК
процесуална възможност, като своевременно е възразила срещу издадената заповед за
изпълнение и в срока за възражение е поискала спиране на изпълнението, предвид заявеното
оспорване на вземането по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. По делото
обаче не се установява нито да е представено обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД
включително и в размер до една трета от вземането, нито да са представени убедителни
писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. Направеното искане за спиране
по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК е обосновано единствено с липсата на сключен договор за
кредит Експресо № 350641 от 28.08.2013 г., който да е подписан от нея, но така изложените
доводи са неотносими при преценката за дължимо спиране на изпълнението по реда на чл.
420, ал. 2 ГПК, тъй като се отнасят за проверка по същество, която заповедният съд в
рамките на това производство не извършва. Това възражение не е от такова естество, че
основателността му да бъде преценена въз основа на извършваната формална проверка на
документа по чл. 417 ГПК, въз основа на който се прави искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, който е достатъчно единствено да е редовен от
външна страна. В случая, не се представят никакви писмени доказателства, които да
разколебават формалната удостоверителна сила на извлечението от счетоводните книги на
заявителя, което послужило като основание за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист.
Предвид посоченото, искането на длъжника К. СЛ. П. за спиране следва да се остави без
уважение като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника К. СЛ. П. за спиране на незабавното
изпълнение на издадените на 10.09.2021 г. заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело №
51143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, и изпълнението по изп. дело №
20217810400942/2021 г. по описа на ЧСИ ...
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчване на молителката.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3