Решение по дело №768/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП ).

 

Образувано е по жалбата на Г. Г. В. от [населено място], [улица] против Заповед № ЗСП/Д.-ВТ-СТ/370/27.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, с която отпуснатата й месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП е прекратена, считано от 01.09.2024г., потвърдена с Решение № 04-РД06-0060/07.10.2024г. на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.

 

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката сочи, че страда от главоболие и се принудили да работят за осигуровките, тъй като и мъжът й бил много болен. Не било тежка работа, но не знаели, че трябва да се обадят на социалните. Без отпуснатите помощи нямало как да отглежда трите си деца. Отишли да работят заради недостатъчни доходи. Иска да й се отпусне помощта от 820лв., като се отмени оспорената заповед.

 

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция "Социално подпомагане" Стражица, редовно призован не се явява и не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалба е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна:

Видно от доказателствата по делото Г. Г. В. е подала заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д.-ВТ-СТ/370/09.04.2024г. до ДСП – Стражица за отпускане на месечна помощ на основание чл. 9 ППЗСП.

Със заповед ЗСП/Д.-ВТ-СТ/370/26.04.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица исканата помощ е отпусната в размер на 455.56лв. месечно.

Със заповед ЗСП/Д.-ВТ-СТ/370/04.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица исканата помощ е отпусната в размер на 655.56лв. месечно, считано от 01.08.2024г.

Със заповед ЗСП/Д.-ВТ-СТ/370/27.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица исканата помощ е прекратена, считано от 01.09.2024г., на основание чл. 32, ал. 2 ППЗСП, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗСП и чл. 32, ал. 4 ППЗСП.

Установява се, че В. е 30 годищшна, неомъжена, безработна, с регистрация в ДБТ. Съжителства на съпружески начала с Д.. А. Д., [възраст], с определени с ЕР на ТЕЛК 50% ТНР с водеща диагноза „Булозна кератопатия“.

Семейството има три деца – П. Д. А. (16г. учаща), А. Д. А. (9г., учаща) и Е. Д. А. (1г.), с които живее в жилище, собственост на майката на жалбоподателката, със задоволителни хигиенно-битови условия.

Съгласно изготвеното по случая становище, към подадено заявление-деклараиця за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2024/2025г., жалбоподателката е приложила 2 бр. удостоверения, издадени от „Тарсис хотел“, за получени от В. и нейния съжител брутни доходи в периода м. юни – м. септември 2024г.

Жалбоподателката оспорила по адм. ред цитираната заповед пред директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), като последният се произнесъл с Решение № 04-РД06-0060/07.10.2024г. на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, с което потвърдил оспорения административен акт.

Направеното с жалбата оспорване е редовно, допустимо като подадено в срок и от лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Стражица, съгласно изискванията на ЗСП, като е спазена предвидената в закона форма и заповедта съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й, но при съществено процесуално нарушение. По отношение на административното производство съдът установи, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми субекта на проверката за започналото производство и да предостави възможност да правят възражения и да представят доказателства (чл. 26 и чл. 34 от АПК). В допълнение, нормата на чл. 35 от АПК регламентира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията на страните. В случая това не е сторено. Жалбоподателката не е била и уведомена за започване на производствата и не й е била предоставена възможност да прави възражения и да сочи доказателства.

Неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 2 от ЗСП на ползвателя на помощта сочи на недобросъвестно получени суми. В случая не се установява жалбоподателката да е съзнавала, че няма право на целевата помощ, т. е. не се установява необходимото субективно отношение към основанието за получаване на помощта, по начин, установяващ недобросъвестността й при получаване на помощта. Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане. В своята константна практика Върховният административен съд е приел, че недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане (Решение № 7299 от 17.06.2008 г. по адм. д. № 3316 от 2008 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г., Решение № 6867 от 08.06.2016 г. по адм. д. № 9112/2015 г., всичките на ВАС, VІ отд.) и че недобросъвестността е резултат на психическо отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат, като за всеки отделен случай е необходима самостоятелна преценка дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред Решение № 7011 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 1400 от 2009 г. и Решение № 6602 от 10.05.2012 г. по адм. д. № 984 от 2012 г. на VІ отд. на ВАС). Недобросъвестността на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. В хода на производството по обжалване по административен ред, и при съдебното обжалване, са излагани доводи за незнание на обстоятелството, че получените доходи подлежат на деклариране от нейна страна.

В акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му чл. 13, ал.2 от ЗСП и чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 ППЗСП.
В чл. 32, ал. 2 от ППЗСП изчерпателно са изброени хипотезите, при които месечните помощи се прекратяват. По административната преписка липсват доказателства, че основанието за отпускане на помощта по чл. 9 ППЗСП е отпаднало. Не е доказано, че липсва материалноправно основание за прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В Закона за социално подпомагане е посочено, че социалните помощи са средства в пари или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, като видовете помощи включват и целеви такива.

Условията и редът за прекратяване на отпуснатата месечна помощ са ясно, точно и изчерпателно регламентирани и уредени в Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му. Първото от тях е констатирана и доказана недобросъвестност по чл. 14а от ЗСП. Липсват доказателства настоящият случай да попада в тази хипотеза. Пропускането на срока по чл. 15, ал. 1 от ЗСП следва да е резултат от недобросъвестното поведение на получателя, като недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. Към подадено заявление-деклараиця за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2024/2025г., жалбоподателката сама е приложила 2 бр. удостоверения, издадени от „Тарсис хотел“, за получени от нея и нейния съжител брутни доходи в периода м. юни – м. септември 2024г., което косвено опровергава съмненията за укриване на релевантна информация. Направено е и позоваване, че към момента вече не рабатят, като не е изяснено към кой момент е преустановено получаването на доходи. Именно защото в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗСП, законодателят определя социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности, при лишаване на гражданите от тях органите по социално подпомагане следва да съблюдават стриктно законовите изисквания. В този смисъл Решение № 11346 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2017 г., VI о. Не са събрани факти, които да послужат за основа за отговор на въпроса има ли недобросъвестно получени средства от социални помощи и в какво се изразява тази недобросъвестност.

Липсата на декларация по надлежния ред съгласно чл. 32, ал. 4 от ППЗСП от страна на Г. В., макар същата да е била длъжна да го стори, все още не означава недобросъвестност при получаването на социалната помощ. Целта на уведомяването за промяна в обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 7 от ЗСП е извършване на повторна преценка дали са налице основанията за отпускане на социална помощ от същия или друг вид, съответно определяне на нейния размер съобразно критериите за нуждата на кандидата. Съществен е размерът на тези доходи и дали за предходния на декларацията месец този размер е по-нисък от определения диференциран минимален доход. Защото, ако е по-нисък, социалната помощ пак щеше да бъде отпусната. Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане. В случая органите по социално подпомагане са пропуснали да изследват въпроса дали този доход превишава определения диференциран минимален доход, т. е. дали изключва правото на социално подпомагане. Не е уточнено по какъв начин получените доходи в перижода м. юни – м. септември 2024г., повлияват формирания за семейството на В. диференциран доход и за какъв период. Законосъобразно е отбелязано, че задължението по чл. 15, ал. 1 от ЗСП е възникнало за жалбоподателката, като подател на молба-декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП. Жалбоподателката излага в жалбата си, че изкараните пари са били необходими за заплащане на осигуровките й, за да може да проведе лечението си. Направено е и позоваване, че към момента вече не работят, като не е изяснено към кой момент е преустановено получаването на доходи. Тези обстоятелства са от съществено значение, но административният орган не ги е взел предвид и не ги е изследвал.

Няма данни тези помощи да са били предмет на проверката и респективно предмет на констативен протокол. За всеки отделен случай и различна хипотеза, за всеки отделен административен акт недобросъвестността подлежи на установяване и доказване съобразно правомощията на административния орган. В резултат директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е постановил заповед при посочените съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 35а от ППЗСП, която заповед страда също така и от порока материална незаконосъобразност. В този смисъл е и постоянната и константна съдебна практика, формирана и в решение № 7267 от 9.07.2007 г. по адм. дело № 3046 от 2007 г. на ВАС, VI отд., решение № 10447/30.10.2007 г. по адм. дело № 4750/2007 г. на ВАС, VI отд., решение № 9033/19.07.2016 г. по адм. дело № 11303/2015 г. на ВАС, VI отд., и др. Законосъобразното приложение на санкцията определена с чл. 15, ал. 2 от ЗСП, във връзка с задължението за уведомянате съответната дирекция "Социално подпомагане" за промяна на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСП, изисква преценка на последните от административния орган. Доказателства относно размера на получените доходи липсват по административната преписка. Налице е нарушение на чл. 35 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Цитираната норма императивно изисква индивидуалният административен акт да се издаде, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани.

С оглед на изложеното, съдът счита за основателна жалбата, поради което следва да бъде уважена, а оспорената с нея заповед да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Г. В. от [населено място], [улица] Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СТ/370/27.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0060/07.10.2024г. на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.

Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.

Препис от решението да се изпрати на страните.