Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 227

    гр.Хасково, 13.03.2020 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1926 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Т.Е. ***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че по Заповед № 243/25.06.2015г. на кмета на Община Стамболово на ищцата било определено възнаграждение под формата на материално стимулиране в размер на получаваните от нея две основни месечни заплати, или 1 706 лева за успешно изпълнение на проект: „Ръка за ръка за приятелство без граници“ по Договор за безвъзмездна финансова помощ с изх. № РД-02-29-6/321/21.01.2014г. на база на индивидуална оценка: успешно изпълнение по проекта. По този проект ищцата била определена със Заповед № 24/22.01.2014г. на кмета на общината за длъжностно лице – координатор в екипа на проекта. По силата на Заповед № 24/22.01.2014г. на кмета на Община Стамболово сключила Трудов договор № 3/27.01.2014г. с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 853 лева. Това възнаграждение получавала и към датата на издаване на Заповед № 243/25.06.2015г. Посочва се още в исковата молба, че въпреки многобройните докладни, рапорти и напомнителни писма до кмета на Община Стамболово, тази сума не й била платена до момента на входиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – 22.05.2019г. По това заявление било образувано Ч.гр.д. № 1155/2019г. по описа на Районен съд-Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу същата длъжникът възразил, което обосновавало правния й интерес от предявяване на настоящия иск. Тъй като посоченото възнаграждение не й било изплатено, ищцата претендира установяване дължимостта и на лихвата за забава в размер на 659.41 лева за периода от 01.08.2015г. до 22.05.2019г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумите, както следва: 1706 лева – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по Заповед № 243/25.06.2015г. на кмета на Община Стамболово и 659.41 лева – мораторна лихва върху главницата от 01.08.2015г. до 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2019г. до окончателното й изплащане, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 1155/2019г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Алтернативно оспорва предявения главен иск по размер. Претендира разноски.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1155/2019г. по описа на Районен съд-Хасково се установява, че е издадена Заповед № 533/23.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Община Стамболово да заплати на кредитора Т.Е.К., ЕГН **********, сумата от 1706 лева – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по Заповед № 243/25.06.2015г. на кмета на Община Стамболово; 659.41 лева – мораторна лихва върху главницата от 01.08.2015г. до 22.05.2019г., както и законната лихва върху главницата от 22.05.2019г. до изплащане на вземането, и направените по делото разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса и 200 лева – възнаграждение за адвокат. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника на 17.06.2019г., което обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.

От събраните писмени доказателства – Трудов договор № 3/27.01.2014г., Заповед № 24/22.01.2014г., Заповед № 243/25.06.2015г., Заповед № 6/01.06.2015г., Удостоверение № 5/03.08.2015г., Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /част, етап от него/ от 30.07.2015г., се установяват описаните в исковата молба и посочени по-горе факти и обстоятелства. Ето защо, не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Бе прието като писмено доказателство по делото и Писмо с изх. № 99-00-2-1358 от 03.06.2016г. от Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството до Кмета на Община Стамболово.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.24, ал.1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни по следните съображения:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като не се твърди неизпълнение на ищцата да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. Установява се от представените заповеди, че тя действително е била определена за координатор на проект „Ръка за ръка за приятелство без граници“ по Договор за безвъзмездна финансова помощ с № РД-02-29-6/321/21.01.2014г., че е била оценена дейността й като координатор по проекта с конкретно поставена оценка – „успешно изпълнение на проекта“ и че за извършената работа по него й е било определено допълнително възнаграждение в размер на две месечни основни заплати. Следователно, в случая са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ процесното главно вземане. В случая неотносими към така възложената на ищцата дейност като координатор по посочения по-горе проект са отношенията, възникнали между ответника Община Стамболово и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл без значение е фактът, че МРРБ в качеството му на управляващ орган по програмата впоследствие е констатирало нарушения при изпълнение на проекта и е наложило финансови корекции на общината на получените по програмата средства. Това е така, тъй като в Заповед № 24/22.01.2014г., с която ищцата Т.Е. Касим - Рамадан е определена за координатор по проекта «Ръка за ръка за приятелство без граници» и в Заповед № 243/25.06.2015г., с която й е дадена конкретна оценка «успешно изпълнение на проекта» липсва клауза, поставяща изпълнението на задължението на ответника Община Стамболово в зависимост от констатиране или не на нарушения при изпълнение на проекта от МРРБ. Нещо повече – с Констативен акт от 30.07.2015г. е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 от ЗУТ, условията на договора за строителство, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.

Ето защо съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.24, ал.1 от НЗСДА е изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1 706 лева. Следва да се отбележи, че възнаграждението, което по силата на специалните закони се дължи на ищцата за участие по проект, не е трудово по своя характер, а има гражданскоправен характер. То се дължи за извършване на определена работа – в случая участие в екип по проект, а не за престиране на работна сила. Ето защо, следва да се присъди сумата от 1 706 лева, представляваща две месечни основни заплати /2 х  853 лева/. Неуредените въпроси за удръжки  по ДОО, ЗОК и др. върху това възнаграждение следва да се уреждат съобразно финансово-счетоводните правила, но не са предмет на преценка от съда.   

Това вземане е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано Ч. гр. д. № 1155/2019г. по описа на РС – Хасково – 22.05.2019г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.

Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница също следва да бъде уважен. Тази претенция има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищцата се дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение, а в чл.24, ал.2 от НЗСДА е предвидено, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. При това положение и доколкото в настоящия случай процесното допълнително възнаграждение е определено със заповед от 25.06.2015г., съдът приема, че задължението на ответника е с падеж - месец юли. Ето защо, ищцата има право на обезщетение по чл.86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода след края на месец юли 2015 г., т.е. от 01.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2019г. С помощта на общодостъпна програма се установява, че размерът му, определен от съда на основание чл.162 ГПК, за исковия период възлиза на 659.41 лева.Предвид изложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищцата разноски по Ч. гр. д. № 1155/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и следва да бъдат присъдени в пълен размер, с оглед изхода на делото, а именно сумата от 250 лева.

С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят разноски в пълен размер, а именно сумата от 368.25 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното , съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Община Стамболово, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - с.Стамболово, Обл. Хасково, че дължи на Т.Е.К., ЕГН **********,***, следните суми, а именно: 1 706 лева, представляваща определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати от Т.Е. К. като координатор на проект „Ръка за ръка за приятелство без граници“ по Договор за финансова помощ с № РД 02296321/21.01.2014г., за което е издадена Заповед № 243/25.06.2015 г. на Кмета на Община Стамболово, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по Ч. гр. д. № 1155/2019 г. по описа на РС – Хасково – 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 659.41 лева, представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2015г. до 22.05.2019г., за които суми е издадена Заповед № 533/23.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1155/2019 год. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - с.Стамболово, Обл. Хасково да заплати на Т.Е. К., ЕГН **********,***, сумата от 618.25 лева, от която 368.25 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 250 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 1155/2019г. по описа на РС – Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.