№ 4462
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212438 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 58д и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от името на М. Л. Е. чрез а. Л.
от САК, против издаден срещу жалбоподателя електронен фиш ***********
от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
С жалбата, по която е образувано делото, се оспорва
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, като се
претендира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, което препятствало
възможността на наказаното лице да разбере за какво нарушение е
санкционирано и да упражни правото си на защита. Жалбоподателят се
позовава на липса на задължителни реквизити от съдържанието на ЕФ като
срок за плащане на наложената глоба, сметка и начин, по който това може да
се осъществи, както и начин и ред за неговото обжалване. Също така се
1
навежда, че АНО не е конкретизирал в какво се изразява твърдяното
нарушение, като не е посочил и пълния текст на цитираните разпоредби. В
подкрепа на становището за незаконосъобразност е релевиран и довод,
свързан с издаването му извън законоустановения едногодишен срок от
извършване на нарушението. На отделно основание жалбоподателят
аргументира виждането си за неправилност на електронния фиш с твърдение,
че не е управлявал процесното превозно средство и няма нищо общо с
юридическото лице, на чието име е регистриран заснетият автомобил. При
така изложените съображения наказаното лице моли за постановяване на
решение, по силата на което обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от редовно
упълномощения си защитник – а. Л. от САК, който поддържа жалбата и
представя в писмен вид извадка от справка в Търговския регистър към
Агенция по вписванията по партидата на *************************. В хода
на съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя се
придържа към изложените в жалбата аргументи и заявява, че по делото не
било представено нито едно доказателство, което да удостоверява, че
наказаното лице е управлявало процесното моторно превозно средство.
Поддържа също, че доверителят му Е. никога не е представлявал
дружеството, чиято собственост е заснетият автомобил, което обстоятелство
било служебно известно на съда. Адв. Л. пледира за постановяване на
решение, с което да бъде отменен обжалваният електронен фиш, при
съобразяване на изложените от него аргументи и събраните по делото
доказателства.
Въззиваемата страна - СДВР, след редовно изпълнена процедура по
призоваване, не изпраща свой представител. Постъпили са писмени бележки
от юрисконсулт Деляна Иванова, в които е ангажирано становище по посока
неоснователност на твърденията на въззивника. По същество на делото е
заявено, че обжалваният електронен фиш бил издаден при спазване на
законовите изисквания, а жалбоподателят като законен представител на
юридическото лице, притежаващ правото на собственост върху процесния
автомобил, бил осъществил от обективна и субективна страна твърдяното
нарушение, с оглед на което ЕФ бил законосъобразно издаден. Формулирана
е молба за оставяне на жалбата без уважение, респективно – потвърждаване
2
на оспорения електронен фиш. Релевирано е възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и е отправено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемата страна.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, доколкото в съпроводително
писмо с ***************** г. от страна на АНО е заявено, че в „ОПП“ –
СДВР не е налично доказателство за връчване на електронен фиш
*********** на лицето М. Л. Е., а съдът приема приложеното извлечение от
информационните системи на МВР-АИС-АНД единствено за косвена
индикация, но не и удостоверителен източник на информация, досежно
процедурата по връчване на съдебни книжа, при което положение следва да
се заключи, че срокът за обжалване не е започнал да тече и не е бил изтекъл
към датата на депозиране на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа всички
необходими реквизити, поради което е породила сезиращата си функция и е
послужила като годно основание за образуване на настоящото производство
пред Софийски районен съд. Разгледана по същество, същата е и
основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна, на 17.05.2021 г. в 17:36 часа, мобилна система за
видеоконтрол – автоматизирано техническо средство CORDON M2 серия №
MD1192, заснела автомобил марка ****************, вид – лек автомобил, с
*********, движещ се в ************* с посока на движение от ул. „Кумата“
към бул. „България“, като при Гробищен парк „Бояна“, с превишена скорост –
70 км./ч., измерена от техническото средство, при максимално разрешена
скорост от 50 км./ч., за населеното място, което ограничение било въведено с
пътен знак В26, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на тези данни и извършената справка за собственост на
заснетото МПС с *********, било установено, че същото е регистрирано на
името на юридическото лице *************************, като при
констатация за учредена в полза на М. Л. Е. представителна власт спрямо
горепосоченото дружество, срещу жалбоподателя е бил издаден обжалваният
понастоящем електронен фиш *********** за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
3
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразило се в управление на
горепосоченото МПС с превишена скорост от 70 км./ч. или с превишение от
20 км./ч над допустимото за населено място в конкретния пътен участък - 50
км./ч., на основание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до еднопосочни и
последователни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Видно от представената от административнонаказващия орган справка
от централна база КАТ /съгласно справката, приложена на л. 37 от делото/
процесният лек автомобил е регистриран като собственост на
*************************, чието законно представителство към момента
на постановяване на настоящия съдебен акт е поверено на управителя на
дружеството – ************** (Унгария). Както от служебно изготвената от
съда за целите на производството справка за вписани обстоятелства от
актуалното състояние по партидата на горепосоченото търговско дружество в
ТР към АВ /л. 22-25 от делото/, така и от представеното от въззивника и
приложено по делото извлечение от правно-информационна система на
досието на същото юридическо лице към 31.07.2019 г. /л. 80-85 от делото/,
еднозначно се идентифицират всички физически лица, на които в историята
на ограничено отговорно дружество е било възложено като управители да
осъществяват законното му представителство. Настоящият му управител,
**************, считано от възникването на правния субект, е разполагал със
съответните представителни и управленски правомощия, възложени му от
дружествения договор, като до момента ги е осъществявал еднолично или
наред с ********************** (поотделно). Никъде в историята на
вписванията и заличаванията в секцията „Управители“ на дружеството обаче
не фигурира името на жалбоподателя М. Л. Е., от където произтича
единственият закономерен извод - че лицето никога не е било обвързано от
прерогативи, свързани с организационните процеси, ръководството на
4
дейността, управлението и законовото представителство на
*************************
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“
Съобразно имплементираните в разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП
правила, собственикът, или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а в хипотезите, при
които нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство - собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него като лице, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че общият принцип
предполага административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение да се понесе от собственика на автомобила /респективно-
законният представител на юридическото лице/, а в случай, че МПС-то е било
предоставено за ползване на трето лице – приложение намира изключението,
при което отговорността пада върху съответното лице, на което е
предоставено управлението на превозното средство.
В случая съдът възприема като безспорно обстоятелството, че към
момента на извършване на нарушението – 17.05.2021 г. жалбоподателят Е. не
е разполагал с право на собственост върху лек автомобил марка
**************** с ********* – факт, който е бил известен на наказващия
5
орган към момента на налагане на административното наказание. Съгласно
приобщената по реда на чл. 283 от НПК справка от информационните масиви
на КАТ, собственик, на когото е регистрирано процесното МПС, е
************************* Не са налице никакви основания да се приеме,
че жалбоподателят Е. към този момент е бил законен представител на
посоченото юридическо лице, констатация в който смисъл се съдържа в
електронния фиш, издаден срещу него. Не се откриха и други данни, които да
обусловят извод за учредена представителна власт на лицето на друго
законно основание като упълномощителна сделка например. Още повече,
дори и да имаше и най-малка индикация за подобно делегиране на
представителни правомощия, същото не би могло да послужи като повод за
ангажиране отговорността на упълномощеното лице, тъй като субектите на
отговорността по чл. 182, ал. 1 са лимитативно изброени в цитираната вече
норма на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и това в случая са законният представител на
търговското дружество или лице, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство – като последното е следвало нарочно да бъде
посочено от страна на управителя. По делото нито бяха представени
доказателства, нито бяха ангажирани твърдения, от които би могъл да се
направи извод, че М. Л. Е. е бил посочен от законния представител на
дружеството (**************) като лице, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. При това положение, по
отношение на жалбоподателя не може да намери приложение нито една от
двете хипотези, заложени в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед на изложените съображения, след като жалбоподателят не е бил
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, по аргумент от
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която предвижда, че електронен фиш
се издава на собственика, на когото е регистрирано МПС, както и по аргумент
от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, след като той не е бил и законен
представител на юридическото лице, като чиято собственост е
регистрираното МПС, с което е извършено нарушението, а същевременно
липсват и доказателства да е бил посочен от законния представител на
дружеството като лице, на което е предоставено управлението на моторното
превозно средство, не е имало законово основание за издаване на електронен
фиш именно срещу М. Л. Е.. Последният, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
вр. чл. 188, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е следвало да се издаде на законния
6
представител на юридическото лице, като чиято собственост е регистриран
автомобилът, заснет в нарушение на ограниченията за скорост на движение –
**************, да му се връчи по реда, предвиден в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а
той да заплати глобата или при упражняване на правото си на възражение по
реда, предвиден в същата разпоредба, да посочи лицето, на което е
предоставил МПС, което би послужило като основание за издаване на
електронен фиш на негово име по ал. 4 за извършеното нарушение, като в
тази хипотеза първоначално издаденият ЕФ подлежи на анулиране.
В случая, по представената от АНО преписка липсват доказателства за
изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като електронният фиш
директно е бил издаден срещу М. Л. Е., като едновременно с това е посочено,
че лицето е „представител на фирма ************************* на която е
регистриран заснетият лек автомобил марка **************** с *********.
Предвид неизпълнението на изискванията на чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от
ЗДвП и чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била опорочена цялата процедура по издаване
и връчване на електронния фиш, което е препятствало възможността да бъде
установен извършителят на нарушението. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че при издаване на процесния ЕФ са допуснати съществени
процесуални нарушение по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП, имащи за последица отмяната му, без да се обсъждат останалите
възражения, изложени в жалбата.
При този изход от делото, право на разноски има въззивникът, чийто
процесуален представител изрично е заявил в проведеното открито съдебно
заседание, че не претендира заплащането на такива. Що се отнася до искането
с правно основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, отправено от пълномощника на
въззиваемата страна, съдът намира същото за неоснователно предвид
успешно проведеното оспорване на издадения от СДВР електронен фиш.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш *********** на СДВР, с който на М. Л. Е. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр.
7
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна - Столична дирекция на
вътрешните работи, за присъждане на разноски в нейна полза като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8