№ 2450
гр. Варна, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на д... и
седми май през две хиляди д... и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500752 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Н. А. (ищца в
първоинстанционния процес), действаща чрез адв. С. З., срещу решение №
49/24.02.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, в
частите му, с които:
- е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижимия
имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село П..., общ. Д..., обл. Варна,
представляващо УПИ ..., кв. 24 по действащия регулационен план на селото, с
площ 970.00 кв.м. при граници: улица, УПИ ... – общ., регулационна линия и
..., между съделителите: Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..., ул. „...“ ...
и З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. П..., общ. Д..., обл. Варна, ул. „Д... и
д...“ № 9, при квоти: 500/970 ид.части за Н. Н. А. и 470/970 ид.части за З.
М. Ш., на основание чл. 34 от ЗС;
- е отхвърлен предявеният иск за делба от Н. Н. А. срещу З. М. Ш. на
обекти: жилищна сграда с площ от 42 кв.м. и сайвантът с площ от 35
кв.м., находящи се в същото дворно място, при квоти: ½ ид. части за ищцата
Н. Н. А. и ½ за ответницата З. М. Ш.;
- е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за обезсилване на
констативен нотариален акт № 3, том II, рег. № 864, дело № 105 от 2024 г.
по описа на нотариус ... К..., вписан с вх.рег. № 940/15.03.2024 г, дв.вх. №
936/2024 г., акт № 19, том III, дело № 411/2024 г. при СВ към РС Провадия (с
който З. М. Ш. е призната за собственик по давностно владение на 470 кв.м.
ид.ч. от дворното място с обща площ 970 кв.м. заедно с построената в
югозападната част на мястото жилищна сграда с площ 42 кв.м.).
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Въззивницата поддържа, че квотите на страните в допуснатия
до делба имот са неправилно определени, като в действителност тя притежава
735/970 ид.ч. от дворното място, а въззиваемата – 235/970 ид.ч. Намира, че
възражението на въззиваемата за придобиване по давност на 470 кв.м. ид.ч. от
1
дворното място и на жилищната сграда с площ 42 кв.м. е недоказано и
неоснователно. Счита за неправилен извода на съда, че З. Ш. е давностила
имота след смъртта на родителите й. Изтъква, че същата е декларирала ид.ч. от
процесните имоти едва след снабдяването й с констативен нотариален акт на
14.03.2024 г., а до този момент данък сгради и такса смет за цялото дворно
място и всички постройки в него са заплащани само от нея (въззивницата) и
наследодателите й. Поддържа, че понеже делбените имоти са наследствени, то
презумпцията за своене на чуждите идеални части се счита оборена и за да
бъдат те придобити по давност от упражняващия фактическата власт
наследник, той следва да манифестира промяната в намерението си. Намира,
че в случая това не е сторено от въззиваемата, която е следвало да докаже, че е
извършила действия, с които е обективирала спрямо другия наследник
(дядото, а след неговата смърт – бащата на въззивницата) намерение на владее
неговите идеални части за себе си. Поддържа, че не са събрани никакви
доказателства за отблъскване на тяхното владение от страна на въззиваемата,
дори напротив – според всички свидетелски показания старата къща не е
годна за обитаване и не се използва по предназначение. Счита, че 10-
годишната давност в полза на въззиваемата е можело да започне да тече най-
рано от смъртта на дядо й Б... И... на 19.02.2017 г., респ. същата все още не е
изтекла.
С тези аргументи по същество моли за изменение на решението в частта
по отношение на квотите, при които е допусната делбата на дворното място,
като същите се определят в размер на 735/970 ид.ч. за нея и 235/970 ид.ч. за
въззиваемата, както и за отмяна на решението в останалите му обжалвани
части и постановяване на друго, с което да бъдат допуснати до делба между
страните при равни квоти разположените в дворното място жилищна сграда с
площ 42 кв.м и сайвант с площ 35 кв.м., както и да бъде обезсилен
съставеният в полза на въззиваемата констативен нотариален акт. Претендира
и разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата З. М. Ш., чрез адв. Г. А.,
депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната
неоснователност. Поддържа, че от свидетелските показания, обсъдени от
първоинстанционния съд детайлно и задълбочено, е доказано, че
въззивницата (ищца) изобщо не е упражнявала фактическа власт върху
процесните имоти и дори е живяла в друго населено място, както и че само тя
е била във владение на имотите, което е било установено по волята на
родителите й. Последните са искали т.нар. „стара къща“ и останалите 470 кв.м.
ид.ч. от дворното място да останат за нея и това се е случило веднага след
смъртта им. От тогава само тя владее необезпокоявано имотите, което е било
видно и е ставало със знанието и съгласието на праводателите на
въззивницата. Поддържа, че е декларирала имота като свой пред данъчните
органи след снабдяване с костативен нотариален акт, понеже без документ за
собственост това е практически невъзможно.
По изложените съображения по същество моли за потвърждаване на
решението и претендира разноски за въззивната инстанция.
С определение № 2182/12.05.2025 г., постановено по настоящото
възз.гр.д. № 752/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са дадени указания
до въззиваемата страна по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК за отстраняване
на нередовностите на направеното в отговора на исковата молба
2
възражение за придобивна давност, като: 1.) уточни периода на твърдяното
владение, на което се позовава (с посочване на начален и краен момент); 2.)
заяви била ли е в посочения период по т. 1 в граждански брак, съответно
еднолично ли е осъществявала владението или съвместно със съпруга й; 3.)
уточни кой точно делбен имот (един или няколко) твърди да е давностен,
съответно кой имот твърди да е придобит по давност и от кого.
В изпълнение на указнията и в рамките на предоставения срок
въззиваемата З. Ш. е депозирала молба вх. № 14512/21.05.2025 г., с която е
уточнила, че владението е продължило от смъртта на майка й – 28.02.2006 г.
до момента на депозиране на молбата, в който период е била в граждански
брак с лицето Сафет М. Ш., с когото е осъществявала съвместно владение.
Посочила е още, че по давност са придобити 470 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото с площ 970 кв.м., както и построената в югозападната част на мястото
жилищна сграда с площ 42 кв.м, за които имоти се е снабдила с констативен
нотариален акт № 3, том II, рег. № 864, дело № 105 от 2024 г. по описа на
нотариус ... К... с рег. № 225 на НК.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционния
процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване. Жалбата и отговора отговарят и на изискванията за
съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл. има приложен
документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване (на л. 5) и
надлежни пълномощни за процесуалните представители на страните (на л. 4
от делото пред ВРС за въззивника и на л. 44 от същото дело за въззиваемия).
Жалбата се явява редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Н. Н. А.
(ищца в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. С. З., срещу
решение № 49/24.02.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд –
Провадия, в частите му, с които:
- е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижимия
имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село П..., общ. Д..., обл. Варна,
представляващо УПИ ..., кв. 24 по действащия регулационен план на селото, с
площ 970.00 кв.м. при граници: улица, УПИ ... – общ., регулационна линия и
..., между съделителите: Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..., ул. „...“ ...
и З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. П..., общ. Д..., обл. Варна, ул. „Д... и
3
д...“ № 9, при квоти: 500/970 ид.части за Н. Н. А. и 470/970 ид.части за З.
М. Ш., на основание чл. 34 от ЗС;
- е отхвърлен предявеният иск за делба от Н. Н. А. срещу З. М. Ш. на
обекти: жилищна сграда с площ от 42 кв.м. и сайвантът с площ от 35
кв.м., находящи се в същото дворно място, при квоти: ½ ид. части за ищцата
Н. Н. А. и ½ за ответницата З. М. Ш.;
- е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за обезсилване на
констативен нотариален акт № 3, том II, рег. № 864, дело № 105 от 2024 г.
по описа на нотариус ... К..., вписан с вх.рег. № 940/15.03.2024 г, дв.вх. №
936/2024 г., акт № 19, том III, дело № 411/2024 г. при СВ към РС Провадия (с
който З. М. Ш. е призната за собственик по давностно владение на 470 кв.м.
ид.ч. от дворното място с обща площ 970 кв.м. заедно с построената в
югозападната част на мястото жилищна сграда с площ 42 кв.м.).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.06.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника – и препис от отговора на
въззивната жалба, както и от уточнителната молба вх. № 14512/21.05.2025 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4