и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от ЕТ”Петко Кьосев”, гр.Кърджали , против решение № 9/15.03.2006 год. постановено по н.а.х.д. № 183/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушаване на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбодателят счита, че съдът не е обсъдил всички релевантни за делото факти, доказателства и доводи, а именно тезата на нарушителя. Твърди се, че жалбодателят получавал големи количества алкохол в бутилки и нито му било възможно да проверява всяка бутилка, нито можел да различи дали бандеролите са оригинални или не, тъй като се установило по делото, че за това са необходими специални технически средства. Счита, че отговорност следвало да носи този от когото бил закупен алкохола, а не жалбодателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отмени атакуваното наказателното постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез адв.Стоянов поддържа жалбата си. Представя нови писмени доказателства. Ответника по жалбата – Началника на ДП към ТДД – гр.Кърджали се представлява ю.к. Димитров, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Окръжния съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения от закона срок, поради което е допустима. В касационната жалба са възведени като касационни основания тези по чл. 218б ал.1, б.”в” от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС-неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, макар същите да не са обосновани. По същество жалбата е неоснователна. С решение № 9/15.03.2006 год., постановено по н.а.х.дело № 183/2004 год., Кърджалийския районен съд е потвърдил наказателно постановление № 0061/07.02.2003 год. на и.д.Директора на ТДД – гр.Кърджали, с което на ЕТ”Петко Кьосев”, със седалище гр.Кърджали, представляван от Петко Тодоров Кьосев с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.17а, ал.2 от ЗА, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., лишаване от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец и са отнети в полза на държавата 98 бутилки с алкохол с неистински бандерол, като правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че на 30.11.2002 год. в склад за търговия на едро с алкохол, цигари и хранителни стоки, находящ се в гр.Кърджали, стоково тържище – район ЖП гара, склад №29, стопанисван от ЕТ”Петко Кьосев” – гр.Кърджали, търговеца е продавал и държал на склад акцизни стоки – спиртни напитки с неистински бандероли – с различие на истинските такива в плътността на хартията и печатните изображения. Съдът е посочил, че това обстоятелство не се е оспорвало по делото, а спорът се свеждал до това дали поведението на търговеца е виновно и дали са събрани доказателства в тази насока. С оглед твърденията на жалбодателя, че не е знаел, че бандеролите са фалшиви и самите проверяващи констатирали това обстоятелство със специални средства – лупа и UV-лампи, като по този начин от субективна страна не бил осъществил състава на визираното административно нарушение, съдът е приел, че при хипотезата на чл.17а, ал.2 от ЗА, се ангажира обективната отговорност на търговеца и установяването и доказването на вина не било необходимо. Достатъчно било да бъде обективно констатирано, че се предлагат, съхраняват или продават спиртни напитки с неистински или подправен бандерол, за да се ангажира безвиновната отговорност на търговеца. Съдът е направил също и преценка, че имуществената санкция е наÙожена в рамките на закона и е справедливо определена. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания. Изрично в жалбата си касаторът посочва като касационни основания водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира направените в касационната жалба доводи на касатора, установяващи посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, макар и необосновано, за неоснователно. Изводите на решаващият съд са правилни и законосъобразни, а постановеното решение е в съответствие с материалния закон. В съдебната практика е прието, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че установявайки безспорността на приетата фактическа обстановка, решаващият съд е формирал и съответствуващите на материалния закон правни изводи. В тази връзка настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като при тяхното обсъждане е достигнал до съответствуващите им фактически и правни изводи. Безспорно е установено, че на 30.11.2002 год. при извършена проверка в склад за търговия на едро с алкохол, цигари и хранителни стоки, находящ се в гр.Кърджали, стоково тържище – район ЖП гара, склад №29, стопанисван от ЕТ”Петко Кьосев” – гр.Кърджали, е констатирано, че в търговския обект се предлагат за продажба и се държат на склад акцизни стоки – спиртни напитки с неистински бандероли, а именно с различие в плътността на хартията и дефектни печатни изображения, като спиртните напитки – общо 98 броя бутилки са подробно описани по вид и количества и с посочване на номерата на бандеролите в Протокола за извършена проверка от 30.11.2002 год., както и в АУАН и НП. Установяването на неистинността на бандеролите е било извършено с помощта на технически средства – лупа и UV-лампа, както и е било извършено съпоставяне с оригинални образци акцизни бандероли. Това обстоятелство е било потвърдено и от извършената в първоинстанционното производство техническа експертиза. Бил е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0350266/29.01.2003 год. против ЕТ “Петко Кьосев”– гр.Кърджали, в който е отразена описаната по-горе фактическа обстановка. Въз основа на акта е издадено обжалваното в първоинстанционното производство наказателно постановление, в което е отразена същата фактическа обстановка, и с което на ЕТ”Петко Кьосев” е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл. 17а, ал.2 от Закона за акцизите; постановено е лишаване от право на търговеца да упражнява търговска дейност в проверения обект - склад за търговия на едро с алкохол, цигари и хранителни стоки, находящ се в гр.Кърджали, стоково тържище – район ЖП гара, склад №29, за срок от един месец, на основание чл.17к, ал.1, т.1 от ЗА; наложена е принудителна административна мярка – запечатване на обекта за един месец, на основание чл. 17л, ал.1 от ЗА; и е постановено на основание чл. 17а, ал.11 от ЗА отнемане в полза на държавата на описаните в НП спиртни напитки с неистински бандерол; както е постановено и предварително изпълнение на НП и принудителната административна мярка, на основание чл. 17м от ЗА. Приетата фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства сочи на осъществено от жалбодателя деяние, съставляващо административно нарушение по смисъла на чл.17а, ал.2 от ЗА, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд, който се споделя напълно от настоящата инстанция и съображенията за които не е необходимо да бъдат преповтаряни. В тази връзка следва да се отбележи, че описаните констатации, както е посочил и решаващия съд не се и оспорват от жалбодателя. Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на касатора, изразен в жалбата – че деянието не било извършено виновно, поради което и жалбодателя не следвало да носи административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като в случая е ангажирана безвиновната отговорност на едноличен търговец за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на стопанска дейност, съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, поради което изобщо не може да се говори за понятието „вина” по смисъла на НК, доколкото юридическия субект – едноличния търговец като социално образувание е неспособно да формира вина, респ. не може да действува виновно – умишлено или непредпазливо. Не може да бъде споделен и довода на защитата на касатора – че ставало въпрос за незнанието да разпознава истинските от неистинските бандероли от страна на лицето Петко Кьосев, тъй като в случая не се изследва вината на лицето, което представлява едноличния търговец. Отговорността на едноличния търговец се носи независимо от личната административнонаказателна отговорност, към която може да бъде привлечено и конкретно виновно лице. Ирелевантни в тази връзка са представените по делото фактури, консигнационни протоколи и стокови разписки за закупуваните от ЕТ”Петко Кьосев” спиртни напитки, тъй като отговорността по чл.17а, ал.2 от ЗА се носи от търговеца, който предлага за продажба или държи на склад акцизни стоки с неистински бандероли, независимо от обстоятелството по какъв начин и от къде се е снабдил с тези стоки. Що се отнася до възведеното касационно основание – неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то следва да се отбележи, че такива биха били само и единствено такива, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението по него, каквито настоящата инстанция не констатира в конкретното административнонаказателно производство, проведено пред първоинстанционния съд. Впрочем такива конкретни оплаквания не се съдържат в касационната жалба, въпреки заявеното касационно основание. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че разгледаната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд - правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неговата неправилност. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 9/15.03.2006 год. по н.а.х. дело № 183/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |