РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Кърджали, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101691 по описа за 2021 година
Ищецът „*****“ ООД гр.София твърди, че докато е в трудови правоотношения с
ответника З.И.К., изпълнявала длъжността мениджър - управител на офис, предоставя
на ответника на три пъти имущества, а именно на 07.01.2020г. й превежда сумата от 2
700лв. на основание бъдеща покупка на служебен автомобил, който ответникът да
избере и закупи; на 01.11.2019г. й предоставя 4 бр. гуми така, както са описани в
исковата молба, които да послужат на закупения с дадените 2 700 лв. пари автомобил,
но които ответникът монтира на собствения си автомобил, и които гуми са на стойност
526.84лв., и на 30.01.2020г. ищецът заплаща винетка за личния автомобил на ответника
на стойност 97лв., като уговорката е да се възстанови тази сума на ищеца след като
бъде закупен автомобила с получените пари на стойност 2 700лв. Твърди се, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено по причина отправено от
ответника заявление за прекратяването му на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ и
прекратяването е на дата 20.03.2020г., след която дата ответникът, която не закупила
автомобил с предоставените й парични средства, не върнала същите, не върнала
предоставените й зимни гуми и не върнала сумата от 97лв., използвана за закупуване
на винетка на личния й автомобил.Поради това ищецът счита, че основанието на което
е предоставено всяко едно от горепосочените имущества не е осъществено, като не е
закупен автомобил, в т.ч. като на такъв не са монтирани предоставените 4 бр. зимни
гуми, както и не е закупена за същия винетка наместо дадената стойност за винетка на
личния автомобил на ответника, като претендира за връщането на сумите, в т.ч.
равностойността на зимните гуми и винетката, ведно с мораторно обезщетение върху
1
сумата 2 700 лв. за периода от 07.02.2020г. до 01.12.2021г., възлизащо на 497лв., наред
с горепосочената главница, формирана от сумите 2 700 лв., 526.84 лв. и 97 лв..В
съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа исковете, претендира
за уважаването им и за разноски по делото.
Ответникът З.И.К. в срока за отговор оспорва исковата молба и основанията, на
които се претендират паричните вземания от ищеца, като оспорва и посоченото
основание, на което е прекратено трудовото й правоотношение с ищеца, за което
излага подробни съображения, в т.ч. и че спорът в тази връзка е решен със съдебно
решение на ОС - Кърджали, като твърди, че сумата от 2 700 лв. е получила по
спешност от управителя на ищеца, за да бъдат изплатени заплати на работещи при
ищеца в офиса му в гр.Кърджали, поради извършвана проверка на ищеца от властите,
както и че не е имало уговорка за закупуване на автомобил на ищеца, нито е имало
уговорка за обстоятелствата така както са посочени в исковата молба относно
закупуване, монтиране и възстановяване на зимни гуми и възстановяване стойността
на посочената винетка, и същите са предадени за личния й автомобил като
компенсация, че си служи с него при изпълнение на работата, за която е наета от
ищеца. В съдебно заседание ответникът лично и с адвокат пълномощник поддържа
възраженията срещу исковете, претендира за отхвърлянето им и за разноски по делото.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, за изпълнение от страна на
ответника първоначално на длъжността „шофьор-куриер“, считано от 04.02.2019г.,
впоследствие длъжността „мениджър“, считано от 19.02.2019г., по което ответникът
отправила изявление за прекратяването му на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ поради
неплащане на трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2020г., получено от
ищеца на 20.03.2020г., който на 20.03.2020г. чрез свой служител връчил на ответника
заповед от 19.03.2020г. за откриване на дисциплинарно производство за неявяване на
работа от ответника, след което и заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание, при което между
страните възникнал съдебен спор относно законността на уволнението, който е висящ
по образувано пред РС-Кърджали гр.д. N *****, решението по което е обжалвано пред
ОС-Кърджали, като постановеното от последния решение по в.гр.д. N **** е
обжалвано по касационен ред, без да е налице окончателен резултат по делото. По
време на изпълнение на длъжността „шофьор –куриер“, впоследствие „мениджър‘
ответникът е използвала собствения си лек автомобил с рег. N *****, като за
разходваното гориво е съставяла отчет за разход на гориво, съгласно който ищецът й
възстановявал същия. На 01.11.2019г. ищецът закупил артикули, описани във фактура
N ******, за които твърди, че са гуми за автомобил, като на същата дата предал на
2
офис Кърджали 4 броя зимни гуми 235/60/16/каквито има сходно описани на ред
четвърти във фактурата/ и които гуми приела ответникът. За тези гуми, св.И.В.,
съдружник на ищеца, сочи, че са били голям цол, изпратени са в офиса в гр.Кърджали,
получени от мениджъра на офиса с протокол, но не помни конкретно какво е било
предназначението на гумите. На 30.01.2020г. от „*****“ ООД е закупена годишна
еВинетка К3 на стойност 97 лв., предназначена за лек автомобил с рег. N *****.
Ответникът не оспорва, че е получила гумите, както и че закупената от ищеца винетка
е за нейния автомобил, но възразява това да е при уговорка както се твърди в исковата
молба и твърди, че при започване на работа при ищеца, същата при разнасяне на
пратки като шофьор –куриер и впоследствие при взимане на пощата от гр.Хасково
като мениджър използвала личния си автомобил със закупена с лични средства
винетка, като процесната закупена винетка и предоставени й гуми за личния й
автомобил представлявали компенсация именно за това, като от ангажираните от
ответника свидетелски показания се установява, че условие за започване на работа при
ищеца като куриер е служителят да има личен автомобил, с който да разнася пратките,
като ищецът възстановявал разходите за гориво, а ответникът, която разпределяла
работата в офиса, също разнасяла пратки с личния си автомобил. На 07.01.2020г.
св.И.В.К., служител на ищеца към тази дата, по възлагане и на основание дадено му
писмено пълномощно от управителя, с дата 06.01.2020г., наредил сумата 2 700 лв. да се
получи от З.И.К. чрез Изи Пей, като в съставената за целта разписка N ******
посоченото основание за превод е „аванс кола“, а в даденото му пълномощно от
управителя на ищеца Д.В. е за покупка на лек автомобил на името на „*****“ ООД
гр.София, който да обслужва офиса на дружеството в гр.Кърджали. Не се оспорва от
ответника, че сумата от 2 700 лв. е получена от нея, но се оспорва твърдяното от ищеца
основание за получаване, при възражение, че сумата е получена за плащане на заплати
на служители на ищеца, тъй като към момента на ищеца е извършвана проверка
именно по тази причина.Твърдените по възражението обстоятелства са установени от
ангажираните от ответника свидетелски показания, всички на бивши служители на
ищеца, че през м.януари 2020г. имало жалба от св.Я.К. и проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“, по която причина получили и заплати –св.П., св.Д. и св.З. сочат,
че това е било в началото на месец януари 2020г., а св.К. че това било след като
напуснала м.ноември 2019г. и подала жалба в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Кърджали, но не помни точно кога през 2020г. получила парите, като всички те
сочат, че са получили парите си от ответника, която за тази цел им се обадила и ги
извикала в офиса. Показанията на тези свидетели съдът кредитира като съответстващи
на установените обстоятелства по преписка на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Кърджали, образувана по подадена от св.Я.И.К. Жалба вх. N ***** за неизплатени
от работодателя й „*****“ ООД гр.София трудови възнаграждения, като видно от
преписката жалбата е оттеглена на 07.01.2020г. при посочена причина, че на
3
жалбоподателката са изплатени възнагражденията за м.септември, октомври и ноември
2019г., както и видно от преписката е, че искани от Инспекцията платежни ведомости и
фишове за заплати са представени от ответника на датата 07.01.2020г., преди която
управителят на ищеца е поискал отсрочка за представянето им. В тази връзка,
представените от ищеца в хода на делото, в о.с.з. на 19.04.2022г., платежни ведомости
и фиш не опровергават осъществените пред Инспекцията факти, не опровергават
твърдяното от ответника основание за плащане и нямат достоверна дата по-ранна от
тази на представянето им пред Инспекцията на 07.01.2022г., арг. от чл.181, ал.1
предл.посл. от ГПК/ .Пак в тази връзка, неправилно съдът по искане на ответника е
открил производство по оспорване на посочените в съдебния протокол от о.с.з. на
22.03.2022г. РКО-та, в частта относно датата им, които като частни документи могат да
се опровергават с всякакви допустими от процесуалния закон доказателства съгласно
чл.181, ал.2 от ГПК, предвид и че същите са подписано само за „броил сумата“, но не и
за „получил сумата“.
При така събраните доказателства, съдът приема, че искът за неоснователно
обогатяване посредством връщане на претендираните парични суми, предявен на
неосъществено основание по чл.55, ал.1 предл.2-ро от ЗЗД, е недоказан и като такъв
следва да се отхвърли. Съображенията са следните: Не се установява, че ищецът е
платил сумата 2 700 лв. за закупуване на лек автомобил от ответника за офиса му в
гр.Кърджали, че е предал четири броя гуми на стойност 526.84 лв., които да послужат
за закупения от ответника лек автомобил, както и че е закупил винетка за лекия
автомобил на ответника, с уговорка впоследствие ответникът да закупи такава на
закупения автомобил. Тези твърдения на ищеца са засвидетелствани едностранно, но
непълно – в нареждането за плащането е посочено „аванс кола“, а предаването на
гумите е без посочено основание, като предаването им, без да е закупен автомобил на
който да послужат, противоречи на формалната логика. Вярно е, че ищецът доказва
предаването на имуществата, връщането на които претендира от ответника, но
основанието им за предаване е разколебано по доказаните от ответника обстоятелства
по възраженията му за това, с извод, че обстоятелствата, на които се основава искът за
неоснователно обогатяване не съответстват на обективната действителност.
Съгласно т. 1 ППВС N 1 от 28.05.1979г. по някои въпроси на неоснователното
обогатяване, по втория състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с
оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено – при двустранни
договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и др.. И в
трите хипотези на фактическите състави на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1
ЗЗД –начална липса на основание, отпаднало и неосъществено такова, законът
предвижда като общ правопораждащ положителния факт на плащането/предаването/,
поради което и ищецът по иск на някое от тези правни основания доказва само
4
настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже
съществуването на основание да получи, съответно задържи извършеното плащане.
Овластяването на едно лице да извършва правни действия от името и за сметка
на друго лице може да възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване.
Упълномощаването е най-често използваният способ за учредяване на представителна
власт. По своето същество то представлява едностранна правна сделка на
упълномощителя, която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е
равнозначно на приемане. Тъй като никой не може да бъде задължен чрез едностранно
изявление да извършва действия, то узнаването на упълномощаването не създава
правно задължение на упълномощения да извършва действия. Чрез упълномощаването
се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава
представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт.
Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на
упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях
договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка, то
почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото
упълномощаване обаче не представлява предложение за сключването на такъв договор.
В случая както упълномощаване, така и договор, по силата на който ответникът да е
приел да изпълни поръчка по закупуване на лек автомобил за офиса на ищеца в
гр.Кърджали, не се установява по делото, съответно на което не се установява и
ответникът фактически да приел на такъв автомобил да постави вече предадените му
четири броя гуми, като последното не звучи логично, за разлика от логичното
противопоставимото и доказано възражение на ответника, че същите са предоставени
за нейния автомобил, с който е изпълнявала служебните си задължения, по доказаното
от свидетелските показания обстоятелство, че служителите на ищеца са изпълнявали
задълженията си с лични автомобили. Такова е и логично противопоставимото и
доказано възражение на ответника, че на 07.01.2020г. със сумата от 2 700 лв. е
заплатила заплати на служители на ищеца, което с оглед извършената в
действителност на ищеца проверка от Инспекция по труда гр.Кърджали съдът приема
за съответно на обективната действителност. В тази връзка приема и че посоченото от
ищеца основание в разписката за плащане на сумата 2 700 лв. е предназначено да не
разкрие забавата на ищеца при плащане на дължими от него трудови възнаграждение
на служителите му, с оглед тежестта на административно-наказателната отговорност,
която носи в този случай съгласно трудовото законодателство. Що се отнася до
соченото основание от ответника за получаване на винетка за автомобила й, то
възражението й за това се установява от самия касов бон за закупуването й, при
съобразяване, че трудът, полаган от нея в полза на ищеца, е с личния й автомобил,
което съдът приема за безспорно с оглед на поисканото от ищеца пред РС-София
обезпечение на бъдещ иск чрез запор на лек автомобил на ответника с рег. N ***** и
5
при липса на доказано основание, че закупуването е под условие ответникът да закупи
в бъдеще такава на служебен автомобил.
С оглед на горното, съдът приема, че действителното основание за полученото
плащане, предаване на вещи и права – гуми и електронна винетка, е това, което се
твърди от ответника, всяко от което съответно е доказано по съдържанието си от
ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства, при недоказано
съдържание на основното сочено от ищеца правоотношение, по основанието, което не
се е осъществило, за закупуване на автомобил, в която връзка показанията на
заинтересования в качеството си на съдружник на ищеца свидетел В. не внася никаква
яснота, за разлика от показанията на свидетелите на ответника, които го
опровергават.Или разместването на имуществото между страните е на осъществено
основание, по доказаните от ответника срещу иска възражения и ответникът не дължи
връщане на претендираната от ищеца парична сума в общ размер от 3 323.84 лв., ведно
със законна лихва от предявяване на иска на 01.12.2021г., искът за която подлежи на
отхвърляне, съответно на което на отхвърляне подлежи и акцесорния му иск за
обезщетение за забава от 497 лв. за периода от 07.02.2020г. до 01.12.2021г.
С оглед крайния изход на делото, ищецът няма право на разноски по чл.78, ал.1 от
ГПК, а ответникът съгласно чл.78, ал.3 от ГПК има право на такива в пълен размер от
790 лв., от които 720 лв. за адвокатско възнаграждение и 70 лв. разноски за
призоваване на свидетел.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.**********, представлявано от Д.Д.В. като управител, срещу З.И.К. с
ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.****** общ.Кърджали, обл.Кърджали, осъдителни
искове както следва:
-иск по чл.55, ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за сумата 3 323.84 лв., ведно със законна
лихва от 01.12.2019г., от която сумата 2 700 лв., получена на 07.01.2020г. на
неосъществено основание за закупуване на служебен автомобил; сумата 526.84 лв.,
представляваща равностойност на получени на 01.11.2019г. на неосъществено
основание гуми за служебен автомобил и сумата 97 лв., представляваща равностойност
на получена на 30.01.2020г. на неосъществено основание винетка за лек автомобил с
рег. N *****, и
-иск по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД за сумата от 497 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 2 700 лв. за периода
от 07.02.2020г. до 01.12.2021г.
6
ОСЪЖДА „*****“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.*********, представлявано от Д.Д.В. като управител, да заплати на З.И.К. с ЕГН
**********, гр.Кърджали, ул.****** общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 790 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7