Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1478 09.10.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тридесети септември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Теодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00811 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу И.П.Х., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1039,40лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр., кв.““, бл., вх., ап., за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2016г., сумата от 103,34лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.10.2013г. до 09.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №148/18.01.2017г. по ч.г.д.№00103/2017г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.П.Х. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №148/18.01.2017г. по ч.г.д.№00103/2017г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 10.06.2019г.
По делото са приети като доказателства Нотариален акт №14/17.10.2016г. на нотариус Н. З., видно от който ответникът е придобил 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот от майка си Е. П., и Нотариален акт №123/12.04.2017г. на нотариус Н. Златанов, видно от който ответникът е придобил 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот от Т. З. и Е.Д.. Съдът намира, че и двата нотариални акта касаят период, който е различен от процесния. По делото няма доказателства, които да доказват правото на собственост на ответника или нейния наследодател, майка и Е. П., през процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът или наследодателят му е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. за настоящето исково производство, от които сумата от 100,00лв. е направена поради отлагане на делото по вина на ищеца за събиране на доказателства.
Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Доколкото направените от ищеца разноски са минималните такива по Наредба № 1/09.07.2004г., то и възражението на ответника за прекомерност на разноските е неоснователно, поради което и направените разноски следва да бъдат присъдени.
Съдът намира, че следва да присъди на ответника и сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски в производството по чл.423 ГПК по гр.д.№607/2018г. на ПОС.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу И.П.Х. с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1039,40лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр., кв.““, бл., вх., ап., за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2016г., сумата от 103,34лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.10.2013г. до 09.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №148/18.01.2017г. по ч.г.д.№00103/2017г. на ПРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, да заплати на И.П.Х. с адрес: ***, сумата от 400,00лв., представляваща направени по делото разноски в настоящето производство и сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№607/2018г. на ПОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№00103/2017г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.