Определение по дело №422/2020 на Апелативен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№260093

 

18.02.2021 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на ….18. 02.2021 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                             Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.гр.д. № 422 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменяне на решението в частта за разноските. Образувано е по молба на Д.С.Г., подадена чрез адв. В.П. – Д., за изменение на решение № 260066 от 21.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 422/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта, с която молителят е осъден да заплати на адв. М.Д. от Сливенска адвокатска колегия сума в размер на 1100,90 лв. по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за въззивната инстанция, като адвокатският хонорар бъде намален  с присъждане на такъв в размер на 100 лв.

Молителят е настоявал, че присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно високо с оглед извършената от адвоката на насрещната страна работа във въззивното производство – подаване на молба от 16.12.2020 г. за разглеждане на делото в негово и на страната отсъствие с бланкетни възражения по основателността на въззивната жалба и при липса на подаден отговор на въззивната жалба и неявяване в съдебно заседание. Възразил е и срещу наличието на предпоставките по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. – затруднено материално положение на ищцата – въззиваема.

Адв. М.Д. не е подал отговор на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице с правен интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело решение, след частична отмяна на решението на окръжния съд и отхвърляне на иска на Я.Г.Л. срещу Д.С.Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 25 000 лв. до 40 000 лв. и частично потвърждаване на същото решение с осъждането на Д.С.Г. да заплати на Я.Г.Л.  обезщетение в размер на сумата от 25 000 лв. ведно с лихвите, съдът с оглед постановения резултат е осъдил настоящия молител – ответник по делото, да заплати на адв. М.Л.Д. *** сумата от 1100,90 лв., представляваща съразмерна с резултата от делото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за процесуално представителство на въззиваемата Я.Г.Л. във въззивното производство.

Уговореното в договора за правна защита и съдействие и съответно упълномощаването на адвокат Д. от Я.Л. са за процесуалното й представителство по въззивното дело. Затова, възнаграждението е изчислено в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2  от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес и е редуциран съразмерно с резултата от делото до сумата от 1 100,90 лв. Под минималния размер адвокатското възнаграждение не може да бъде намалявано, включително и с оглед обема на извършената от адвоката работа – изразено писмено становище от 15.12.2020 г. по въззивната жалба и направено искане за възнаграждение и възражение за прекомерност на поисканото от насрещната страна. В този смисъл, намаляване на възнаграждението до сумата от 100 лв. заради прекомерността му с оглед обема на работата и искането на молителя за присъждане на възнаграждение „за писане на молба за даване на ход на делото“, е неоснователно. Такова е и възражението му за липсата на предпоставките по чл. 38, ал.2 ЗАдв., предвид доказаното с вписването в договора на страните, че процесуалното представителство е безплатно и се осъществява на материално затруднено лице.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на Д.С.Г., подадена чрез адв. В.П. – Д., за изменение на решение № 260066 от 21.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 422/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта, с която е осъден да заплати на адв. М.Д. от Сливенска адвокатска колегия сума в размер на 1100,90 лв. по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за въззивната инстанция, като адвокатският хонорар бъде намален  с присъждане на такъв в размер на 100 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: