Р Е
Ш Е Н
И Е № 143
гр. Пловдив, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2073 по описа
на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е Решение №144 от 22.04.2019г.
на КРС, постановено по гр.д.№1207/2015г.,
с което се:
ПРИЗНАВА за недоказано, на основание чл. 194,
ал.2, пр. І-во от ГПК, по заявеното от Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, представлявана от адв. П. Х. и адв. Т.Б. оспорване на истинността на представеното от
С.С.К. с ЕГН: ********** *** П. – Република Южна
Африка, пълномощно на адвокат Т.С., с изх. №512 от 20.08.2015 г., заверено от
В. И. С., завеждаща Консулска служба при Посолството на Р. България в гр. П.,
РЮА.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С.С.К. с ЕГН: ********** *** П. – Република Южна Африка,
представляван от адв. Т.С. и Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, на съсобствените им недвижими имоти, а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3205
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две
точка три хиляди двеста и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор
на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., ***, площ: 309 (триста
и девет) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205,
квартал 71а, парцел VIII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530,
36498.502.3209 ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор
36498.502.3205.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка
петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка едно), застроена площ 37
(тридесет и седем) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за
търговия; сграда с идентификатор 36498.502.3205.2 (тридесет и шест хиляди
четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и
пет точка две): застроена площ 22 (двадесет и два) кв.м, брой етажи 1 (един),
предназначение: сграда за търговия;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3209
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две
точка три хиляди двеста и девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18–52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., ***, площ: 272 (двеста седемдесет и два)
кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал
71а, парцел VII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3205,
36498.502.3208;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3208
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и
две точка три хиляди двеста и осем) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., ***, площ: 352 (триста петдесет и два) кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3208, квартал 71а, парцел
VI-3208, съседи: 36498.502.924, 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209,
36498.502.3204, 36498.502.930, ведно със сграда, която попада върху имота:
сграда 36498.502.3208.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем
точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем точка едно): застроена
площ 18 (осемнадесет) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение:
селскостопанска сграда;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3204
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две
точка три хиляди двеста и четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., ***, площ: 326 (триста двадесет и шест)
кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3204, квартал
71а, парцел II-3204, съседи: 36498.502.930, 36498.502.3208, 36498.502.9530,
36498.502.9529, 36498.502.3207,
36498.502.928, 36498.502.929, ведно със сграда, която попада върху
имота: сграда 36498.502.3204.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири точка едно):
застроена площ 41 (четиридесет и един) кв.м, брой етажи 1 (един),
предназначение: селскостопанска сграда
при
равни квоти – по 1/2 идеална част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.С. с ЕГН: ********** ***,
представлявана от адв. П. Х. и адв.
Т.Б. против С.С.К. с ЕГН: ********** *** П. –
Република Южна Африка, представляван от адв. Т.С. иск
за признаване на установено, че е единствен собственик на процесните недвижими имоти.
С постановеният съдебен акт в
полза на С.С.К. са присъдени направените по делото
разноски в размер на 60.00лв.
Жалбоподателката Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, чрез
процесуалния представител адв. Т.Б., с адрес ***
/адвокатска кантора/ обжалва решението на първоинстанционния
съд като
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано
и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила по съображения подробно изложени в жалбата. Моли настоящата инстанция да отмени решението на районния съд и вместо това постанови друго, с което да отхвърли иска за делба на процесните имоти и да уважи предявения инцидентен установителен иск. Претендира разноски, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемият С.С.К. с ЕГН: ********** ***, живущ в П. – Република Южна
Африка, чрез процесуалния му представител адв. Т.С., оспорва
жалбата, като неоснователна, моли да се потвърди решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно, по съображения изложени в отговора. Не претендират
направени в настоящата инстанция разноски. Не възразява относно размера на претендираните от другата страна разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок, от лице
имащо правен интерес да обжалва, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Недоволна
от постановеният съдебен акт, жалбоподателката
навежда основания за отмяната му, а именно: твърди, че първоинстанционният
акт е постановен по нередовна искова
молба, доколкото не е посочен адрес на
ищеца; предявеният иск е подаден от
пълномощник, който не разполага с надлежна представителна власт, тъй
като в представеното по делото пълномощно не е упоменато подписването/
завеждането на иск с предмет делба, като в тази връзка от жалбоподателката се развиват съображения, че редакцията на разпоредбата
посочваща „съдопроизводствени действия“, означава
наличие на вече висящ съдебен спор, по който се извършват съдопроизводствени
действия, а не изобщо действия засягащи
конкретни имоти в гражданския оборот,
като законът няма предвид иницииране на съдебен процес чрез подписване и
подаване на искова молба; навеждат се доводи, че е непълен и погрешен анализа или изобщо липсва анализ на писмените
доказателства, което е довели до необосновано решение; твърди се, че съдът
неправилно е разтълкувал наличието на
оттегляне на пълномощията от страна на ищеца към ответницата, което действие според ответницата недвусмислено
сочи, че ищецът е бил наясно, че ответницата владее и ползва процесните
имоти не като съсобствени,
а като нейни; твърди се, че съдът е
отхвърлил инцидентният установителен иск като
е обосновал изводите си на показанията на сина на ищеца, които обаче са
компрометирани от обстоятелството, че последният е прикрил от съда дали е осъждан или не. Отделно от това
се твърди, че съдът не е взел предвид, че сина на ищеца – свидетелят
А. К. е пристрастен при защита
интересите на баща си, както и че съдът не е взел предвид обстоятелството, че
по делото не са представени никакви писмени доказателства, които да подкрепят
показанията на последния, в смисъл че ищецът е заплащал суми на ответницата за
поддръжка на процесните имоти. Твърди се още, че
съдът е обосновал решението си на
недоказани факти и обстоятелства, като не е отчел противоречията в
показанията на свидетеля П.; както и че отказите от наследство на С.К. през
1992г. сами по себе си, дори и да не касаят реституираните имоти, не могат да
бъдат игнорирани и пренебрегнати в качеството си на автентични, собственоръчно
подписани от ищеца и официално заверени от нотариуси декларации.
Въззиваемата
страна оспорва жалбата и наведените
в нея доводи като изцяло неоснователни.
Твърди, че изложените доводи за едностранчивост и непълнота на анализа на
писмените доказателства и свидетелските показания, за несъотвествие между
установените факти и правните изводи,
и нарушение на процесуалните правила, и норми, са несъстоятелни и не
намират подкрепа в материалите по
делото. Сочи се, че още с предявяване на
исковата молба е посочен адрес на
ищеца в
България, както и адресът му в Южна Африка, П.. Несъстоятелен въззиваемият намира
и довода, че ищецът е представляван от
пълномощник без представителна власт, като няма никакво основание да се приеме,
че наличното по делото пълномощно не дава право да се предяви иск за делба и да
се осъществява процесуално представителство на ищеца в процеса. Въззиваемият моли да се потвърди изцяло първоинстанционния
акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Въззивният състав като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят от фактическа страна така установеното от районния съд. Преценяйки същите в тяхната съвкупност и като взе предвид наведените в жалбата доводи и оплаквания, съдът направи следните правни изводи:
По основателността на жалбата.
Твърдението, че е налице нередовна искова молба и съдът е постановил акт,
при наличието на такава, се явява
неоснователен, доколкото видно
от данните по делото, е
налице както настоящия адрес на
ищеца в Южна Африка, П., така и адреса му
в България, който бе изрично посочен и уточнен в съдебно заседание
проведено на 20.11.2019г., а именно - гр. С., ж.к. ***. С оглед наличието на тези данни, не би могло да се приеме, че е
налице нередовност на исковата молба, поради липсата на посочен адрес на ищеца.
По отношение на твърдението, че предявеният иск е подаден от пълномощник, който не разполага
с надлежна представителна власт, тъй като в представеното по делото пълномощно не е упоменато подписването/ завеждането на иск с предмет
делба, а от друга предвид на
това, че редакцията на разпоредбата посочваща „съдопроизводствени действия“, означава наличие на вече
висящ съдебен спор, по който
се извършват съдопроизводствени действия, а не изобщо действия засягащи конкретни имоти в гражданския оборот, като законът
няма предвид иницииране на съдебен
процес чрез подписване и подаване на искова молба.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото доказателства,
включително от приетата пред първата инстанция съдебно почеркова
експертиза, във връзка с открито производство по чл.193 ГПК по отношение оспорване на автентичността и верността на пълномощното,
удостоверяващо представителната
власт на адв. С. – пълномощник
на ищеца С.К., че
от една страна - в регистрите
на КС П. е заведено пълномощно с изх. №512 от 20.08.2015 г., а от друга - че подписът, положен за „Упълномощител“ е изпълнен от С.С.К.. При тези данни,
настоящият съдебен състав споделя направеният от първоинстанционният
съд извод, че не се доказа неистинността
на оспорвания документ. Възражението, че пълномощникът не разполага с надлежна представителна власт, тъй като в представеното по делото пълномощно не е упоменато подписването/ завеждането на иск с предмет
делба, съдът намира за неоснователно, предвид на това,
че процесуалният представител на
ищеца е упълномощен да извършва всички съдопроизводствени
действия от името на ищеца,
като законодателят борави с този
термин, без изрично да изключва от
съдопроизводствени действия, инициирането на съдебен процес
чрез подписване и подаване на искова
молба.
По основателността на иска за делба.
Няма спор, а и това обстоятелство се установява от удостоверенията за наследници, че страните по
делото са брат и сестра, единствени наследници на общите наследодатели Н. И. С.
и Е. И. С., от които черпят правата си върху делбените
имоти. От събраните писмени
доказателства - гр. д. №*** г. по описа
на РС Карлово; нотариален акт № ***, том V, дело № *** г. на Районен съд
Карлово, нотариален акт № 138, том III, дело № *** г. на Районен съд Карлово и
реституционна преписка за поземлен имот
№908 по обезсиления кадастрален план на гр. Карлово, се установява че четирите процесни
недвижими имота са придобити от Р.С. и С.К. по силата на давностно
владение, делба, наследяване по закон и реституция по ЗДВСВОНИ.
С Протокол от 07.10.1998г. по изп. дело № 397/1998г. на съдия изпълнител при Карловския районен съд, е извършен въвод на Р.С. и С.К. във владение на процесните имоти въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №*** г. по описа на РС Карлово. Няма спор, че на въвода е присъствала единствено Р.С., а ищецът е бил извън пределите на България, както и че ответницата считано от датата на въвода до предявяване на иска е владяла процесните имоти.
Първият спорен и релевантен за изхода на спора въпрос е дали Р.С. е придобила процесните имоти, поради заявените откази от наследство от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.91а от ЗН, приложима в настоящия случай „При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона“, т. е. действие ще породи само отказ, който е извършен (вписан) след възстановяване на собствеността върху тези имоти. Ето защо и доколко реституционната преписка е приключила след постановения по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Карлово отказ на С.К. от наследството на Н. С., то същият не поражда действие по отношение на имотите, оставени от него.
По отношение на отказа на ищеца от наследството на Е. С. по ч. гр. д. №*** г. по описа на РС Карлово, следва да бъде отбелязано, че заявлението за отказ е подадено от Р.С., действаща в качеството на негов пълномощник, но след като вече ищецът е бил оттеглил дадените на последната пълномощията си, считано от 16.04.2010г., поради което този отказ не е породил целените правни последици.
Изложеното обосновава извода, че Р.С. не се легитимира като собственик на процесните имоти, поради заявените откази от наследство от страна на ищеца.
Вторият спорен въпрос е, дали процесните
имоти са придобити от ответницата в
резултат на изтекла в нейна
полза придобивна
давност и по точно,
дали е налице владение от
страна на ответницата като основание за придобиване по давност на идеалните части на другия съсобственик,
считано от датата на въвода 07.10.1998г.
до предявяване на иска за делба.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, съсобственикът който владее вещта, се явява владелец на собствените си идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, като тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалия съсобственик.
В конкретният случай, доколкото ответницата се позовава на придобивна давност продължила повече от 17 години, то същата при условията на пълно и главно доказване следва да докаже, преобръщане на владението т.е. да установи, че е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от вещта за другия собственик ищеца и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието не на кой да е, а по отношение на ищеца, като същият следва да е възприел правилно тези и действия на манифестиране на своене. Практиката е категорична в смисъл, че завладяването частите на останалия съсобственик и промяната по начало трябва да се манифестира пред него и да осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене.
В конкретният случай, не би могъл да се направи такъв обоснован извод. Според показаниятана свидетеля А. К. /син на ответника/, никога баща му не е бил деинтересиран от процесните имотите в България. Свидетелят сочи, че последният към настоящия момент е уморен и не желае да пътува, но волята му е децата му “… да ги получат“ /имотите/ /л.297 от делото на КРС/. Свидетелят си спомня, че лично през 2006г., баща му е бил в България, посетил е имотите, интересувал се е дали дължи някакви пари по поддръжката им, като в тази връзка е предложил на сестра си да я компенсира с пари за грижите през всичките тези години за имотите и за заплащаните от нея данъци, но тя е отказала за приеме парите /л.296 от делото на КРС/.
Дори и да не се кредитират показанията на този свидетел, предвид неговата родствена връзка с ответника и безспорната му заинтересованост от изхода на делото, както и предвид наведеният от ищцовата страна довод, че последният се е опитал да скрие от съда обстоятелството, за което по делото за налице данни, а именно, че последният е съден във Великобритания, поради това че е продължил да работи, въпреки прекратяване на практиката му от Генералния стоматологичен кабинет, то следва да бъде отбелязано, че тежестта на доказване на своене на процесните имоти по отношение на другия съсобственик лежи у ответницата, и последната е тази, която при условията на пълно и главно доказване следва да го установи. Разпитаният по делото свидетел Р. Л. С. / син на ответницата/, за когото също би следвало да прецизност да се отбележи, че е заинтересован от изхода на делото, сочи, че през 2005г., вуйчо му С.К. е дошъл в България придружаван от сина му. Ответницата развела брат си из имотите /“…майка ми го е развела навсякъде да види кое, какво е… - л.177 от делото на КРС/, както и му дала документи скици, и нотариални актове от имотите. Свидетелят сочи, че през 2013-2014г. са се водили преговори за делба с ищеца и неговите деца, но до такава не се е стигнало, тъй като не са се разбрали.
Според показанията на свидетелят П. И. П. /без родство със страните/, упълномощен от ищеца през 2011г. да извършва действия по управление и разпореждане с имотите му в България, С.К. никога не е губил интерес към процесните имоти, целта му е била да ги остави на своите деца и внуци, като свидетелят е бил упълномощен именно в изпълнение на тази цел. П. сочи, че е бил упълномощен от ищеца след като последният влошил отношенията с сестра си. Твърди, че по воля на ищеца през 2011,2012,2013 и 2014г. е заплащал лично данъците за всички имоти на ищеца.
Видно от приложеното към настоящото дело, гр.д.№1597/2013г. по описа на КРС, настоящата ответница – ищца по соченото дело, е предявила против брат си иск за делба по отношение на наследствените им имоти, като същата в периода, в който по настоящото дело претендира, че ги е придобила в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност, е признала, че тези имоти притежава с брат си в съсобственост при равни квоти.
През 2015г. трето лице за настоящия спор е предявило иск по чл.124 ГПК за признаване на установено по отношение на брат и сестра, че е собственик по отношение на един от процесните имоти. С влязло в сила Решение постановено по гр.д.№***г. по описа на КРС, искът е отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с наведените от ответницата доводи, че през всичките тези години – от 1998г. до предявяване на иска е заплащала дължимия данък сгради и такса смет за процесните имоти, че е полагала единствено тя грижи за поддръжката им, следва да бъде отбелязано, че обработването на земята и плащането на данъците за имота, по своето естество са обикновени действия, които не биха могли да се разглеждат в светлината на манифистиране пред другия съсобственик на действия, отблъскващи владението му и установяващи своене. В този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК / решение № 34 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., решение № 183 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и др./.
Цялостната преценка на гореизложените доказателства, обоснова извода, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответницата по явен и недвусмислен начин е манифистирала пред ищеца отричане владението му по отношение на процесните имоти, поради което и доколкото не се доказа така нареченото преобръщане на владението, то предявеният инцидентен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Събраните доказателства установяват по безспорен начин, че страните са съсобственици при равни права, поради което процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба между страните, при квоти по 1/2идеална част за всеки от тях.
Изводите на първоинстанционният съд съвпадат с тези на въззивният, поради което първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
На въззиваемата страна не се присъждат разноски, въпреки изхода на спора, предвид изрично заявеното от същата, че не претендира такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №144
от 22.04.2019г. постановено по гр.д.№1207/2015г.
по описа на Карловски районен съд.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: