Р Е Ш Е Н И Е № 39
19.03.2020 година, град Средец
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Средецкият
районен съд, ІІІ-ти
граждански състав
На
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав Председател: Венета Иванова
при
секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
гражданско дело № 612 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. "Люлин" 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ, “Силвър център“ ет.2,
офис 73 Г, представлявано от управителя Д. С. Д., чрез пълномощника адв.А. Г. Н.
против И.Т.Й., ЕГН **********, родена на ***г., с постоянен и настоящ адрес:***.
Със същата се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 248 /01.03.2019 г. по ч. гр. д. № 140/2019 г. по описа на Средецки районен съд, а именно:
сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
15.12.2017г., сключен между ответника и „Вива кредит” ООД, сумата от 1436.50
лева –договорна лихва за периода от
15.12.2017г. до 01.10.2018г., сумата от 67.73 лева – мораторна лихва за периода
от 22.02.2018 год. до 01.10.2018 год., сумата от 450лв. –начислени и дължими
разходи за периода от 22.02.2018г. до 01.10.2018г., сумата от 500 лева -договорна неустойка,
начислена на 20.04.2018г., на основание чл.11, ал.3 от Договора за паричен заем
и раздел първи от Нотариален акт от 15.12.2017г., сумата от 500 лева- договорна
неустойка, начислена на 30.05.2018г., на основание чл.11, ал.5 от договора за
паричен заем от 15.12.2017г. и раздел първи от Нотариален акт от 15.12.2017г.,
сумата от 1409 лева, договорна неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, начислена на 08.01.2018г. съгласно чл.5, ал.3 от договора за
паричен заем от 15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата и
разходите, считано от датата на подаване
на заявлението – 01.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.
Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения за съществувало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем „Вивакредит оптима“ от 15.12.2017г.
за сумата от 5000 лева, сключен между ответника и „Вива кредит” ООД, която сума
ведно с уговорената лихва в размер на 4 406.80 лева заемателят се
задължава да изплати в срок от 36 месеца на кредитора, като първата вноска е с
падеж 19.01.2018г., а последната -04.12.2020г. С нотариален акт № 93, том V, рег.№
3027, дело 804 от 2017г. по описа на нотариус В. К. , с рег.номер 560 НК, с
район на действие Районен съд Средец, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 2119 от 15.12.2017г., акт № 29, том I, дело 1062/2017г.
била учредена в полза на „Вива кредит“ ООД и договорна ипотека, с която
ответникът, лично, в качеството на заемател и ипотекарен длъжник е обезпечил
задълженията по договора за паричен заем от 15.12.2017г.
С нотариална покана с нотариална
заверка на подписа с рег.№ 966/02.10.2018г. по описа на
нотариус М. И. , рег.№ 260 на НК, с район на действие РС
София, задължението по договора за паричен заем е обявено за предсрочно
изискуемо. Същата е предоставена за връчване на нотариус М. И. А. –Т.,
регистриран под № 464 на НК, с район на действие
Бургас. Тъй като ответникът не бил намерен на адреса, ищецът –кредитор е
изпратил поканата за връчване чрез нотариус В. К. –рег.№ 560 на НК, с район на действие РС- Средец. Поканата била
връчена на 17.01.2019г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК по постоянен адрес на ответника. С
нотариалната покана бил предоставен 5-дневен срок за доброволно изпълнение на
задълженията по договора. Предвид изложеното ищецът счита, че от датата на
залепване на уведомлението и изтичането на законния срок на 17.01.2019г.
задължението по договора е станало изцяло и предсрочно изискуемо в пълен
размер.
В тази връзка е инициирано
производство по чл.417 от ГПК пред РС-Средец и е издадена заповед за незабавно
изпълнение.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 вр. чл.
415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По делото в срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата, чрез назначения й по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК
особен представител. Счита се, че искът е допустим, но неоснователен, поради
следните съображения:
Твърди се, че клаузите, предмет на сключения
договор за паричен заем, относно заплащане на фиксиран годишен лихвен процент,
ГПР и регламентиращи претендираните неустойки, са нищожни, тъй като целят
заобикаляне на закона и са в противоречие с добрите нрави, в частност с
разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.9 ЗЗД. Твърди се, че по отношение
учредената договорна ипотека, служеща за обезпечаване на задълженията по
процесния договор за паричен заем, кредиторът не е изпълнил задължението си за оценка
на кредитоспособността на потребителя по чл.13, ал.1, 2 и 3 от ЗКНИП. Не се
представят доказателства, не са направени доказателствени искания.
Средецкият
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.12.2017г. между „Вива кредит“
ООД и ответника е сключен договор за предоставяне на заемна сума от 5 000
лева, която сума ведно с уговорената лихва в размер на 4 406.80 лева
заемателят се задължава да изплати в срок от 36 месеца на кредитора, по следния
начин 12 погасителни вноски в размер на 169 лева всяка и 24 погасителни вноски
в размер на 307.45 лева всяка. Фиксираният годишен лихвен процент /ГЛП/ по
заема е в размер на 40. 56 %, Съгласно чл.4 т.2 от Договора ГПР е 49,85%.
Съгласно чл.3, ал.2, ал.3 и ал.4 от
Договора е прихваната сумата от
350,01лева, представляваща задължение на заемателя по договор за заем № 5401526 от 07.12.2017г., както и такса за разглеждане на
предложението за сключване на договор за паричен заем в размер на 212,50 лева,
нотариалната такса и таксата за вписване на договорната ипотека. След
прихващане на посочените суми заемодателят е предоставил остатъка от заемната
сума в размер на 4307,79 лева с извършване на превод чрез Изипей по микросметка , посочена от
заемателя.
Съгласно
чл.5, ал.3 от договора при неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение- трето физическо лице солидарен длъжник в 20 дневен срок, считано
от датата на предаване на заемната сума, което да отговаря на посочените в ал.1
критерии, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2579,76лева,
като заемателят изрично се съгласил, че в случай, че бъде начислена посочената
неустойка , същата ще бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка от
погасителните вноски по следния начин: към вноски от № 1 до № 12 се прибавя сума в размер на 91
лева , а към всяка от погасителните вноски от № 13 до № 36 се прибавя сума от 61,99 лева .
Съгласно
чл.11, ал.1 при забава за плащане на погасителна вноска с повече от три дни,
заемателят дължи законна лихва за забава върху забавената сума за всеки ден
забава до нейното плащане и съответно до настъпване на предсрочна изискуемост
на задълженията по настоящия договор.
Съгласно
чл.11, ал.2 от договора, ако заемателят забави плащането на погасителна вноска/
вкл. ако забави плащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна
изискуемост/с повече от 3 календарни дни заемодателят ще бъде принуден да
направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, и в този случай заемателят дължи заплащане на
разходи по Тарифа за дължими такси на заемодателя, неразделна част от договора.
Съгласно
чл.11, ал.3 от договора при допусната забава от заемателя в заплащането на коя
да е погасителна вноска /вкл. ако забави плащането на цялото вземане в случай
на настъпила предсрочна изискуемост/ повече от 55 календарни дни, същият следва
да представи на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата
сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които
заемодателят да може да удовлетвори вземането си. В случай ,че заемателят не
предостави дебитно съгласие и /или в банковата му сметка няма достатъчно
парични средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 60 ден забава в заплащането на
погасителната вноска заемателят дължи неустойка в размер на 500 лева за
неизпълнение на договорно задължение.
Съгласно
чл.11, ал.5 от договора в случай, че заемателят не представи в посочения 10 –дневен срок изисканите документи по ал.4
при допускане на забава в заплащане на коя да е погасителна вноска с повече от
90 дни, а именно удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.87,
ал.6 от ДОПК и справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя, той
дължи на заемодателя неустойка в размер на 10 % от отпуснатата главница.
Съгласно чл.12, ал.2, т.5 от договора страните
се споразумели, че всички задължения по договора могат да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми с изпращане на уведомление от заемодателя при забава в
плащането от страна на заемателя на която и да е погасителна вноска повече от
15 дни от датата на падежа на съответната вноска.
С нотариален акт № 93, том V, рег.№
3027, дело 804 от 2017г. по описа на нотариус В. К., с рег.номер 560 НК, с
район на действие Районен съд Средец, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 2119 от 15.12.2017г., акт № 29, том I, дело 1062/2017г. е учредена в полза на „Вива
кредит“ ООД договорна ипотека, с която ответникът, лично, в качеството на
заемател и ипотекарен длъжник е обезпечил задълженията по договора за паричен
заем от 15.12.2017г. с ипотекирането на свой собствен недвижим имот, находящ се
в гр.Средец.
С нотариална покана с нотариална
заверка на подписа с рег.№ 966/02.10.2018г. по описа на
нотариус М. И., рег.№ 260 на НК, с район на действие РС
София, е обявено задължението по договор за паричен заем за предсрочно
изискуемо. Същата е предоставена за връчване на нотариус М. И. А. –Т.,
регистриран под № 464 на НК, с район на действие
Бургас. Тъй като ответникът не е намерен на адреса, ищецът –кредитор е изпратил
поканата за връчване чрез нотариус В. К. –рег.№ 560 на НК, с район на действие РС- Средец. Същата е връчена
на 17.01.2019г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК по постоянен адрес на
ответника. С нотариалната покана бил предоставен 5-дневен срок за доброволно
изпълнение на задълженията по договора.
Към датата на изготвяне на
нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
-01.10.2018г. заемателят е заплатил изцяло първата вноска по погасителния план
в размер на 260 лева.
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №
248 /01.03.2019 г. по ч. гр. д. №
140/2019 г. по описа на Средецки районен съд, е разпоредено длъжникът И.Т.Й. да
заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми.
Заповедта е връчена на длъжника на 02.07.2019г., чрез особения представител по
образуваното изпълнително дело № 20198030400502 по описа на ЧСИ Т. М.
В двуседмичния срок, на 09.07.2019г. особеният представител е депозирал
възражение , с което е поискано и
спирането на изпълнителното дело, на основание чл.415,ал.2 от ГПК.
С
Разпореждане № 1013/18.07.2019г. по ч.гр.д. № 140/2019г. описа на РС Средец е спряно принудителното
изпълнение на заповедта , на основание чл.415, ал.2 от ГПК и е указано на
заявителя-ищец в настоящото производство да предяви иск за установяване на
вземанията си.
Разпореждането
е обжалвано от ищеца-заявител и е потвърдено с определение № 1892/ 08.10.2019г.
по ч.гр.д.№ 1483/2019г. на БОС.
Изложеното
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Видно от допуснатата и извършена по
делото ССчЕ размерът на неплатената главница по договора от 15.12.2017г. е в
размер на 5000лева, като заемателят е прихванал от тази сума 692,21 лева , от
които 350,01 лева -парично задължение, такса за разглеждане на предложение за
паричен заем -212,50 лева и нотариална такса и такса вписване на договорна
ипотека в общ размер на 129,70 лева. Остатъкът от 4307,79 лева е предаден на
ответницата чрез превод по Изипей. Начислената и незаплатена договорна лихва е
в размер на 1436,50лв., изчислена за периода 15.12.2017г.до 01.10.2018г.,
начислената и незаплатена договорна лихва е в размер на 2196,20 лева , изчислена
за периода от 15.12.2017г. до 17.01.2019г., размерът на начислените и
незаплатени разходи , съгласно пункт първи от НА за учредяване на договорна
ипотека и договора за паричен заем от същата дата е в размер на 450 лева,
размерът на начислената неустойка на 20.04.2018г. за неизпълнение на договорно
задължение по чл.11, ал.3 от договора за паричен заем е 500 лева, размерът на
начислената на 30.05.2018г. неустойка по чл.11, ал.5 от договора е в размер на
500 лева, а начислената законна лихва за забава съгласно чл.11, ал.1 от
договора за паричен заем, изчислена считано 3 дни след падежа на незаплатените
погасителни вноски от № 2 до № 9 съгласно представения погасителен план и условия на
договора към 01.10.2018г. е 68,20лева, а към 17.01.2019г. 130,60 лева.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът
намира от правна страна следното:
Получаването
на отпуснатия заем след приспадане на посочените по-горе такси се потвърждава
от представеното платежно нареждане за паричен превод от 18.12.2017г.
При разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426
на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения
и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница.
Според
уговореното в договора, вноските по кредита са платими до 04.12.2020 г.
Следователно към подаване на исковата молба крайният падеж за плащане не е
настъпил. Ето защо кредиторът претендира наличие на предсрочна изискуемост,
породена от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да заплаща
редовно и в цялост кредита. В исковата молба се твърди, че плащания са
извършвани до декември 2017 г., след което са преустановени. На основание
чл.12, ал.2, т.5 от договора всички задължения по договора могат да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми с изпращане на уведомление от заемодателя при
забава в плащането от страна на заемателя на която и да е погасителна вноска
повече от 15 дни от датата на падежа на съответната вноска. СрРС намира, че в
случая са налице предпоставките на посочената разпоредба. Последното извършено
плащане по кредита е на 18.12.2017 г. След тази дата плащания по кредита не са
постъпили. Следователно е налице забава в плащанията над 15 дни, поради което
кредиторът има право да обяви цялата сума за предсрочно изискуема.
Настоящият
съд счита, че преди завеждане на делото кредиторът надлежно и валидно е обявил
предсрочната изискуемост. Видно от данните по делото, кредиторът е пратил до
длъжницата нотариална покана, в която тя е уведомена, че поради забавата в
плащанията кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно е още, че
нотариалната покана не е била връчена лично на длъжницата, а по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, който също е приравнен от закона на връчване. Нотариусът надлежно е
удостоверил, че ответницата е била търсена и на двата регистрирани по ГРАО
адреса, но не е била намирана. Търсена е в продължение на повече от месец,
включително и в почивен ден, като след това е залепено уведомление и на двата
адреса. По този начин е изпълнена процедурата по чл. 47 ГПК, поради което
съобщението следва да се счита за редовно връчено. Що се отнася до справката по
чл. 47, ал. 3 от ГПК относно местоработата на длъжника, следва да се има
предвид, че съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и
административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да
иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с
предимство, а също така има достъп до Националната база данни
"Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за
българските лични документи - "Национален регистър на българските лични
документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Условията и реда за достъпа на нотариусите до НБ"Население" и до
Националния регистър на българските лични документи са уредени в Наредба за
достъпа на нотариусите до националната база данни "население", поддържана
от министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Наредба за
достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за
българските лични документи - "Национален регистър на българските лични
документи". Не е предвидена възможност за достъп до регистрираните в НАП
трудови договори, поради което обективно невъзможно би било при връчването на
нотариална покана да се спазят в пълнота изискванията на чл. 47, ал. 3 от ГПК.
Съответно ще следва да се приеме, че задължение за изискване на справка за
местоработата има съдът, тъй като той има и правомощието да изисква такава
справка, но не и нотариусът, който няма такова правомощие. Следователно,
доколкото ответницата е търсена на постоянния си адрес, който се явява и
настоящ такъв, като е залепено надлежно уведомление, а от друга страна
нотариусът няма възможност да провери местоработата, то следва извод, че
ответницата е редовно уведомена за предсрочната изискуемост по чл. 47, ал. 5 ГПК вр. чл. 50, ал. 1 ЗННД и последната
е настъпила, считано от 17.01.2019 г.
Следователно,
при обявена предсрочна изискуемост, ответницата дължи на първо място предсрочно
изискуемата главница от 5000лева.
По
претенцията за договорната лихва съдът намира следното:
Според
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.
70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението
преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата.
Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго.
Следователно
на кредитора се дължи уговорената с договора възнаградителна лихва само до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 17.01.2019 г. Предвид
обстоятелството, че искът е предявен за сумата от 1436,50 лева за периода от
15.12.2017г. до 01.10.2018г.-датата , на която е изготвена нотариалната покана,
която сума е изчислена в същия размер за посочения период и от вещото лице, то
искът следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.
Предвид
гореизложеното основателен се явява и искът за мораторна лихва в размер на
67,73 лева, изчислена считано от 3 дни след падежа на незаплатените погасителни
вноски от № 2 до № 9, съгласно погасителния план към договора и съгласно
условията на договора, изчислена към 01.10.2018г. Заключението на вещото лице в
тази насока е, че дължимата законна лихва за забава за този период е 68,20лв.,
но поради липса на изменение на размера на иска, същият следва да бъде уважен
до претендирания с исковата молба и уточненията към нея размер от 67,73 лв.
По
отношение на претендираните вземания за неустойки по чл.11, ал.3, чл.11, ал.5 и
чл.5, ал.3 от договора, съдът намира
следното:
Съгласно
чл.
92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С
оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл. 143, т.
5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесните клаузи за
неустойка са нищожни. В случая неустойките са уговорени за неосигуряване на
обезпечение и неизпълнение на договорно задължение и като такива излизат извън
типичните им функция, като дължими при неизпълнение на поетите насрещни
задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на
заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно
уговорките по договора се дължат претендираните неустойки, което противоречи на
същността на неустоечната клауза. Същите се явяват при това положение уговорени
с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите, поради което на основание чл.
21 ЗПК
същите са нищожни и плащане по тях не се дължи.
По
отношение на иска за претендирани разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, съдът счита следното:
Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора е регламентирана в разпоредбата на чл.
10а от ЗПК,
която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.
10а, ал. 2 от ЗПК.
Макар законът, а също и сключеният между страните договор да не съдържа легално
определение по отношение на понятията "такса за управление на
кредита" и "такса за усвояване на кредита", съдът намира, че претендираните
разходи попадат в обхвата на първата
посочена такса. Затова и тази уговорка съдът счита, че противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Извън посоченото, по делото не се представиха каквито и да било
доказателства за направата на такива разходи и въобще на каквито и да било
действия за извънсъдебно събиране на вземанията, както и съответната Тарифа,
въз основа на която са начислени тези разходи.
При
това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът намира, че исковете
за главница и възнаградителна лихва като основателни следва да бъдат уважени,
тъй като не се представиха доказателства за изпълнение на поетите задължения за
тяхното плащане. Дължима се явява и търсената мораторна лихва, с оглед в забава
в плащанията от страна на длъжника, както и претендираната законна лихва върху
главницата. По гореизложените съображения следва да бъдат отхвърлени исковете
за неустойки за неизпълнение на договорно задължение и иска за извънсъдебни
разходи за събиране на вземането, като платената от ответницата сума в размер
на 91 лева, удържана от първата погасителна вноска за погасяване на неустойка
по чл.5, ал.3 от договора, следва да се приспадне от дължимата договорна лихва,
съобразно реда за погасяване, договорен от страните.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2643,36 лв., съобразно уважената част
от иска. При определянето им съдът взе предвид направените от ищеца разноски,
както следва : по ч.гр.д-№ 140/2019г. по описа на СрРС-
заплатена държавна такса от 187,27 лв., 1550 лева –адвокатски хонорар, по гр.д.№ 612/2019г. по описа на СрРС - 222,01лева –държавна такса,
1200лв. за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице -200 лева, депозит за възнаграждение на особения
представител в размер на 500 лв., определено по реда на чл.
47, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ,
с оглед на материалния интерес и предвид характера на делото. Дължимите
разноски за заповедното производство са в размер на 1189,92 лева, а за
настоящото исково производство- 1453,44 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Средецкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.Й., ЕГН **********, родена на ***г., с постоянен и
настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. "Люлин" 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ, “Силвър център“ ет.2,
офис 73 Г, представлявано от управителя Д. С. Д., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК № 248/01.03.2019 г. по ч. гр. д. № 140/2019 г. по описа на Средецкия районен съд, а именно: сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща главница по договор за паричен заем „Вивакредит оптима“ от
15.12.2017г., сключен между ответника и „Вива кредит” ООД, сумата от 1345.50 лв./хиляда триста четиридесет и пет лева и
петдесет стотинки/ –договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до
01.10.2018г., сумата от 67.73лв./шестдесет
и седем лева и седемдесет и три стотинки/ – мораторна лихва за периода от
22.02.2018 год. до 01.10.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
01.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
останалите искове за установяване дължимостта на сумата от 450лв. –начислени и
дължими разходи за периода от 22.02.2018г. до 01.10.2018г., сумата от 500 лева -договорна неустойка,
начислена на 20.04.2018г., на основание чл.11, ал.3 от Договора за паричен заем
и раздел първи от Нотариален акт от 15.12.2017г., сумата от 500 лева- договорна
неустойка, начислена на 30.05.2018г. , на основание чл.11, ал.5 от договора за
паричен заем от 15.12.2017г. и раздел първи от Нотариален акт от 15.12.2017г.,
сумата от 1409 лева, договорна неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, начислена на 08.01.2018г.,
съгласно чл.5, ал.3 от договора за паричен заем от 15.12.2017г.
ОСЪЖДА
И.Т.Й., ЕГН **********, родена на ***г., с постоянен и настоящ адрес:***, да
заплати на "Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к. "Люлин" 7, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28, бл.АТЦ,“Силвър център“ ет.2,
офис 73 Г, представлявано от управителя Д. С. Д., сумата от 2643,36лв. /две
хиляди шестстотин и четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ за
направените разноски, от които по ч.гр.д.№ 140/2019г. по описа на РС Средец –
1189,92лв. и по гр.д.№ 612/2019г. по описа на РС Средец – 1453,44лв.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: