№ 215
гр. Карнобат, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130101145 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Водоснабдяване и канализация ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез процесуален представител Гл.
юрисконсулт Д. Б. З., с която дружеството е предявило обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу А. Ю. Х. /З. Й. А./, ЕГН-**********, с
адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД ЕИК *********, сумата в размер на 841, 15
лв., представляваща главница, за издадени фактури за периода от 25. 04. 2018
г. до 25. 10. 2018 г., които произтичат от потребени В и К услуги - доставена,
отведена и пречистена вода през отчетния период от 03. 08. 2017 г. до 12. 10.
2018 г.; сумата в размер на 120, 07 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение, дължимо за периода от 25. 05. 2018 г. до 22. 01. 2021 г.;
както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцовото дружество моли да му се присъди сумата представляващи
направените от него съдебни разноски по заповедното производство.
Ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като
1
моли съда да допусне, изиска и приложи и други такива.
В исковата молба се твърди, че З. Й. А. е клиент на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ********* и страна по валидно възникнало
облигационно отношение за водоснабдяван обект с административен адрес:
*** със заведена партида в база данни с абонатен № 833225. Твърди се, че в
нейна полза е възникнало качеството на „потребител на ВиК услуги“ от
момента на придобиване на правото на собственост върху описания
водоснабден имот съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи. Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на ВиК услуги се
извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/ одобрени от КЕВР, които са
публично известни и са публикувани в интернет страницата на водния
оператор, поради което не е необходими тяхното предявяване по настоящото
дело, като писмено доказателство. Твърди се, че в процесният период
отчитането на водомера се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство, а консумираната вода е изчислена по
реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4. Твърди се, че използването на
електронно устройство било причината поради която не съществувала
възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение
е налице при използвания хартиен карнет. Описва се действието на
електронното устройство, както и начини на отчитане на потребената вода,
като същите са общи и не е ясно по отношение на ответника кой от тях е
ползван. Твърди се също така, че след всяко отчитане на водомера в
законоустановения срок са издавани за процесния период фактури, в чийто
реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетния период, за който
всяка една фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
представените от ВиК оператора услуги. Твърди се, че ответника не е
заплащал своевременно задълженията си по издадените фактури в тридесет
дневен срок от издаването им, като бездействието му пораждало правото на
дружеството да предяви вземанията си, по описаните в исковата молба
фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник. Неизпълненото задължение по всяка фактура, автоматично
поставяло ответника в забава след изтичане на 30 календарни дни , считано от
издаването. Съобразно клаузата на чл. 44, от ОУ потребителя дължал на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката на ВиК оператора. Твърди се, че се дължи от
ответника и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция , както и лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното и изплащане.
Твърди се е породен правен интерес в качеството му на кредитор за
2
сумата от 961, 22 лева, която още не била изплатена. Предпоставка за
заведеното исково производство е образуваното заповедно производство по
ч. гр. д. № 142 / 2021 г. по описа на КРС и издадената заповед за изпълнение.
Към така подадената искова молба ищцовото дружество е представило
писмени доказателства- заверено копие от електронно отчитане на
показанията на водомер; Извадка от решение на КЕВР; шест броя копия от
фактури.
Предвид, че ответника не е бил открит на посочените адреси, както и е
установено, че същия няма действащ трудов договор, съдът е назначил на
същия особен представител на разноски лихва на ищеца.
В законоустановеният едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, от назначения от съда особен представител на
ответника. В отговора си същия е взел становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни и ги е оспорил изцяло. Тврди, че
представляваното от него лице няма имот в процесния период, за който да му
се иска плащане, същото не е ползвало услуга, която му е неоснователно
начислена, още повече, че от ищецът не се твърди, че ответника е имал
собствен имот в процесния период и респективно потребявал ВиК услуга в
същия период. Възразява, че представляваното от него лице няма сключен
договор с ВиК, поради което начислените суми са недължими, не е страна по
договор и не е клиент на В и К. Твърди, че процесните фактури не са стигнали
до знанието на ответника и доколкото за дължимостта на фактурите е
необходимо условие довеждането до знанието му, сумите по фактурите не се
дължат. Ответника не е бил уведомен, че има издадени фактури , нито, че е
длъжник, нито е канен за изпълнение. Желае да се постанови съдебно
решение, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените искове.
Преди първото по делото заседание ищецът е представил молба с която
е взел становище по отговора на ответника и е направил доказателствени
искания, представил е доказателства.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът не се е явил, но
с оглед представената от него молба делото да са разгледа в негово
отсъствие, съдът е дал ход на делото и уважил направените с молбата
доказателствени искания и е приел приложените към същата доказателства.
С молбата си ищецът изрично е заявил, че поддържа предявения иск, не
възразява срещу проекто доклада.
Ответника чрез особения си представител оспорва иска и подържа
отговора.
С оглед направените доказателствени искания от ищецът съдът е
допуснал назначаването на съдебно техническа експертиза.
В заключението на извършената и приета като доказателство по делото,
съдебно техническа експертиза, заключението на която съдът приема като
професионално изготвено и безпристрастно, е посочен начина на работа с
3
мобилното устройство, какво представлява , къде се намира и по какъв начин
се индивидуализира водоснабдения обект, колко са измервателните уреди и
къде са разположени същите, по какъв начин се отчитат, какво е общо
изразходваното количество вода , преминало през измервателните устройства
и има ли начислено количество от разпределение , дали цените по фактурите
отговарят на цените одобрени със съответните решения на КЕВР.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Ответникът А. Ю. Х. /З. Й. А./ е притежавала недвижим имот в **, ***,
ул. **** *. В качеството и на собственик на така посочения недвижим имот
от ищцовото дружество е заведена партида в базата му с данни с абонатен №
833225, като според заключението на експертизата административния адрес и
абонатния номер еднозначно индивидуализират водоснабдения обект. С
факта на придобиването на имот, от този момент за ответника е възникнало
качеството на потребител на ВиК услуги за водоснабден обект съгласно
изискванията чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В притежаваният обект от ответника, е имало
монтирани две измервателни устройства монтирани във водомерна шахта в
двора на имота.
С нотариален акт № 49, том VI, рег. № 3747, дело № 705 от 2018 г. на
08. 10. 2018 г. ответника по делото З. Й. А., чрез пълномощник е сключила
договор за покупко продажба на собствения си недвижим имот находящ се в
**, ***, ул. **** *, като е продала същия на С. М. М.. На 12. 10. 2018 г.
новият собственик С. М. М. е подал до Изпълнителният директор на „ВиК“
Бургас заявление за промяна на партидата, което е одобрено на същата дата.
В заявлението е посочено, че С. М. М. желае партида за вода № 833225
водеща се на името на З. Й. Ч. да бъде прехвърлена на негово име.
От представените от ищцовото дружество фактури за потребени ВиК
услуги е видно, че съгласно фактура № ********** / 25. 04. 2018 г. за
периода 03. 08. 2017 г. до 30. 03. 2018 г. на двете измервателни устройства
във водоснабдения имот е отчетено потребление от 215 куб. м. вода,
съответно и толкова канал на обща стойност от 390, 41 лева с ДДС. Като
краен срок за заплащане на фактурираните количества вода и канал е посочен
25. 05. 2018 г.. С фактура № ********** от 25. 05. 2018 г. за периода от 31.
03.2018 г. - 02. 05. 2018 г. на абонатния номер на ответника по делото е
отчетена от двете измервателни устройства изразходена вода, съответно и
канал 59 куб. м. , на обща стойност 121, 43 лева с ДДС, като краен срок за
плащане е посочен 24. 06. 2018 г..
С фактура № ********** / 25. 06. 2018 г. за периода 03. 05. 2018 – 01.
06. 2018 г. за двете измервателни устройства са начислени 47 куб. м. вода и
канал, на обща стойност 96, 73 лева с ДДС. Като краен срок за плащане е
4
посочен 25.07. 2018 г.. С фактура № ********** / 25. 07. 2018 г. за периода
02. 06. 2018- 02. 07. 2018 г. отново за двете измервателни устройства са
начислени 33 куб. м. вода и канал на обща стойност 67, 92 лева с ДДС. С
фактура № ********** / 25. 09. 2018 г. за двете измервателни устройства, за
периода 03. 07. 2018 – 31. 08. 2018 г. са начислени 66 куб. м. вода и канал на
обща стойност 135, 84 лева с ДДС, с посочен краен срок за плащане 25. 10.
2018 г.. С фактура № ********** / 25. 10. 2018 г. за двете измервателни
устройства общо са начислени 14 куб. м. вода и канал за периода от 01. 09.
2018 г. до 12. 10. 2018 г. на стойност 28, 82 лева, с краен срок за плащане 24.
11. 2018 г..
Всички фактура според дружеството ищец са издадени на база отчетен
водомер видян от служител отговарящ за отчитането, като единствено
количествата изразходвана вода за периода 01. 09. 2018 до 12. 10. 2018 г. са
по данни на клиента.
Според заключението на назначената техническа експертиза,
посочените по фактури количества вода в размер на общо 434 куб. м. са
преминали през измервателните устройства и посочените цени отговарят на
одобрените цени за съответния период с решения на КЕВР.
От така представените по делото доказателства съдът направи следните
правни изводи:
От ищеца е предявен положителен установителен иск.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане.
С решениетото си съдът следва да се произнесе за съществуването или
несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за
изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от
значение за възникването и съществуването на вземането.
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното
ч. гр. дело № 142 по описа на КбРС за 2021г., че по искане на заявителят- той
и ищец по настоящото производство е издадена заповед № 260076 / 01. 02.
2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на
която е разпоредено на длъжника /същия ответник по настоящото
производство/ да заплати конкретно посочени суми по издадени фактури за
доставена, отведена и пречистена вода, която е връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От това произтича правният интерес за
дружеството-ищец да предяви иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение, който има своето правно основание в
разпоредбата на чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК. Исковете са предявени в
рамките на дадения от съда едномесечен срок, поради което същите са
процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
5
Безспорно е също, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла
на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на
потребителите срещу заплащане.
Безспорно е също така, че в счетоводството на ищцовото дружество
ответника З. Й. А. фигурира като клиент и е със заведена партида в базата
данни на ищеца с абонатен № 833225.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Разпоредбата регламентира
няколко основни групи потребители - собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. Изразходваната вода се
отчита по водомера на водопроводното отклонение, а в чл. 32, ал. 1 на същата
е посочено, че услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В
ал. 4 на същия член е посочено, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ал. 10 на
същия текст вменява задължения на операторът на водоснабдителната
система: “Операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и
заплаща изразходваното количество вода.“.
В хода на делото съдът установи, че ищецът е доказал при условията на
пълно и главно доказване твърдените от него претенции.
На първо място е доказал, че ответника в качеството му на собственик
на недвижим имот на посочения административен адрес и абонатен номер, е
бил абонат на ВиК услуги, които са били отчитани и съответно е следвало да
бъдат заплащани в посочените размери и срокове. За процесния период
6
ищцовото дружество е извършило отчитания, които съгласно извършената
техническа експертиза съответстват на преминалата през измервателните
устройства вода, както и цените посочени в издадените фактури отговарят на
тези определени от регулаторния орган, какъвто се явява КЕВР.
От своя страна ответника не е доказал наличието на правопогасяващи,
правоизменящи или правоизключващи факти, които да определят
недължимостта на претендираните от ищцовото дружество суми. Безспорно
цялото количество потребена вода и канализация е било начислявано на
ответника, докато същия се е водил собственик на процесния недвижим имот
със съответния абонаментен номер в ищцовото дружество.
Поради посочените причини съдът счита, че така предявеният иск се
явява доказан, както по основание, така и по размер и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид
пълното уважаване на иска, същите следва да се присъдят в полза на ищеца,
съобразно представения списък с разноски на основание разпоредбата на чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК
на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева за
внесената държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ю. Х. /З. Й. А./, ЕГН-
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. **, *** дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез пълномощника гл. юрисконсулт
Д. Б. З., сумата от 841, 15 лева /осемстотин четиридесет и един лев и
петнадесет стотинки/ - главница, за неизплатени издадени фактури за периода
от 25. 04. 2017 до 25. 10. 2018 г. за ползвани ВиК услуги за периода 03. 08.
2017 до 12. 10. 2018 г., както и сумата от 120, 07 лева /сто и двадесет лева и
седем стотинки/ -обезщетение за забавено изпълнение дължимо за периода от
25. 05. 2018 г. до 22. 01. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 29. 01. 2021 г.- датата на постъпването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по
което е издадена Заповед № 260076 / 01. 02. 2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГП по ч. гр. д. № 142 / 2021г. на КРС до окончателното
7
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Ю. Х. /З. Й. А./, ЕГН-**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. **, *** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. З. направените по заповедното
производство-ч. гр. д. №142 / 2021г. на КРС, разноски в размер на 75
/седемдесет и пет / лева.
ОСЪЖДА А. Ю. Х. /З. Й. А./, ЕГН-**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. **, *** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. З. направените по исковото
производство по настоящото гр. д. № 1145 / 2021 г. по описа на КбРС,
разноски в размер на 1025 /хиляда двадесет и пет лева/ на основание чл. 78,
ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8