Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260009
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Боряна Козова,
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 998
по описа за 2018 г., намери за
установено следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба, подадена на 13.12.2018 год. от „Банка ДСК“ ЕАД против Н.А.Х..
С исковата молба са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на парични вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение,
срещу която ответникът е подал възражение, а при условията на евентуалност –
осъдителни искове за същите вземания.
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 29.09.2015 год. между
„Банка ДСК“ ЕАД от една страна, в качеството на кредитор и „Зелено бъдеще“ АД,
от друга страна, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в
размер на 50 000 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 25.08.2016 год.,
като при изпълнение на условията в договора, същият можел да бъде продължен с
анекси. Кредитът, предоставен като револвираща кредитна линия, се усвоявал с
намаляващи лимити съобразно чл. 4, като първото усвояване датирало от
30.09.2015 год.
Договорената лихва била в размер на
9,5%, формирана от едномесечния Софибор /който към датата на сключването на
договора бил 0,303%/ и надбавка от 9,197 процентни пункта. Същата се
начислявала върху ползваната и непогасена част от кредита.
Впоследствие били сключени два анекса, с които срокът на ползване
на кредита бил продължен до 09.08.2016 год., а срокът за погасяване –
09.08.2018 год. Според постигнатото съгласие кредитът подлежал на издължаване
съгласно погасителен план, на месечни вноски с падежна дата 10-то число на
месеца, съобразно погасителен план, като било уговорено на банката да се
предостави и допълнително обезпечение. В изпълнение на съгласието по анексите,
на 02.08.2016 год. бил сключен договор за
поръчителство с Д.С.Д.и Н.А.Х..
Последното плащане по кредита било
осъществено на 31.03.2017 год., когато била платена сумата 2 439,53 лв. В
уточняваща молба е посочено, че
кредитополучателят е направил вноски в общ размер на 24 149,72 лв., с
които била погасена главница в размер на 16 666,64 лв.; договорна лихва в
размер на 6 091,99 лв. и наказателна лихва по чл. 21, б. „а“ и б. „б“. След м.
март 2017 год. кредитополучателят спрял обслужването на кредита.
Поради допусната забава повече от 90
дни банката предприела действия по упражняване на правото си да трансформира
кредита в предсрочно изискуем, като връчила
изявлението си на кредитополучателя и на поръчителя Н.Х. на 14.09.2017
год. Считано от 15.09.2017 год. кредитът бил отнесен в просрочие. Банката се
снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя. На 07.03.2018 год.
Банката подала заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу Н.А.Х.. Образувано било ч.гр.д. № 3697/2018 год. по описа на
РС – Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение № 2220/08.03.2018
год., като било постановено незабавното й изпълнение и издаден изпълнителен
лист. Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В изпълнение на
указанията на заповедния съд, „Банка ДСК“ ЕАД предявява искове за установяване
на вземанията си по заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното ищецът „Банка
ДСК“ ЕАД моли съда да постанови
решение, с което признае за установено
по отношение на Н.А.Х., че същата, в качеството на поръчител, дължи солидарно с кредитополучателя „Зелено бъдеще“ АД,
следните суми:
-
Сумата 33 333,36 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.03.2018 год. до окончателното
плащане /съобразно уточнението в молба вх. № 6930/05.03.2019 год./;
-
Сумата 2 181,20 лева договорна лихва за периода от 10.04.2017 год. до 30.10.2017 год.;
-
Сумата 564,17 лева санкционираща лихва за периода от 10.05.2017 год. до 30.10.2017 год.;
-
Сумата 411,27 лева заемни такси,
включваща такса за управление и застраховка на обезпечение.
При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че предсрочната изискуемост
на кредита не е настъпила преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, са
предявени осъдителни искове за
присъждане на същите суми, с тази разлика, че главницата в размер на
33 333,36 лв. се претендира ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба /13.12.2018 год./ до окончателното плащане.
Претендират се сторените по настоящото
дело разноски.
Ответникът Н.А.Х. в
подадения писмен отговор на първо
място е направила искане производството по делото да бъде спряно до
приключването на производството по т.д. № 25/2018 год., по което се разглежда
иска за съществуването на вземанията на банката спрямо кредитополучателя.
По същество се оспорват
исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът счита договора за кредит,
анексите към него и договора за поръчителство за недействителни, тъй като са
подписани от името на банката от лица, за които „липсват данни относно
валидността на материализираното от тях волеизявление“.
Ответницата счита за погасено и недължимо вземането за
падежирала на 10.04.2017 год. вноска, включваща 2 083,33 лв. главница и 341,98
лв. лихва, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД: заявлението по
чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя било подадено на 31.10.2017 год., а
шестмесечният срок е изтекъл преди това, на 10.10.2017 год.
Оспорва се твърдението, че към датата на
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя, са били
налице просрочени вноски, както са индивидуализирани те в исковата молба.
Счита, че предсрочната изискуемост на вземането не е надлежно обявена, поради
което и предявените главни искове са неоснователни.
Прави възражение за нищожност
поради накърняване на добрите нрави
на клаузи в договора за кредит и анекс № 2 към него. Заявява възражение за прихващане със суми,
платени въз основа на нищожни клаузи от договора.
Оспорва се съдържанието на
документа по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.
В допълнителната искова молба ищецът развива доводи за
неоснователност на възраженията за нищожност на договора и анексите поради
ненадлежно представляване на банката, както и възраженията за нищожност на
клаузи в договора и анекс № 2 на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Противопоставя се
на възражението за погасяване на вноска с изтичането на срок по чл. 147 ГПК,
като счита, че погасителната давност за вземанията е започнала да тече от
датата на обявяването на предсрочната изискуемост – 15.09.2017 год. и доколкото
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК спрямо поръчителя е сторено на
07.03.2018 год., то шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД е спазен. Развива
съображения, поради които счита за неоснователни възраженията на ответната
страна за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.
В
отговора на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа всички изложени в първоначалния отговор доводи
и възражения.
В този отговор се сочи, че
се конкретизира размера на заявеното в първоначалния отговор възражение за
прихващане – иска се главницата от 33 333,36 лв. да бъде прихваната със
сумата 1 391,09 лв., формирана като сбор от сумите 652,21 лв. по т. 21, б. „а“
от Анекс № 2 и 738,88 лв., платена без основание по т. 21, б. „б“ от Анекс № 2.
Съдът е сезиран с редовна
искова молба. С нея са предявени допустими установителни искове по реда на чл.
422 ГПК, а при условията на евентуалност – осъдителни искове. Установителните
искове са подадени след своевременно подадено възражение от длъжника и в
рамките на указания от заповедния съд едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Довнесена е дължимата за производството държавна такса.
Материалното правно
основание на исковете е чл. 430 и сл. ТЗ.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Въз основа на становищата
на страните, изразени в процедурата по размяна на книжа, с доклада по делото
като безспорни между ищцовата и
ответната страна са очертани следните факти и обстоятелства: сключването на
договора за кредит и на двата анекса към него; сключването на договора за
поръчителство, по който Х. е страна.
Производството по
настоящото дело е било спряно до приключването на производството по т.д. №
25/2018 год. по описа на ОС – Пловдив с влязло в сила съдебно решение. С
доклада по делото съдът е оповестил, че в производство по настоящото дело
следва да бъде зачетено влязлото в
сила решение по т.д. № 25/2018 год. на ОС – Пловдив. Както сам ответникът е
посочил в процедурата по размяна на книжа, спорът по това дело е преюдициален
по въпросите дали съществува дълга на кредитополучателя, в какъв размер е той,
надлежно ли е обявена предсрочната му изискуемост.
След приключването му, т.д. № 25/2018
год. е изискано по настоящото дело. Видно е, че с решението по същото, влязло в
законна сила на 26.09.2022 год., са признати
за установени вземанията на банката спрямо кредитополучателя „Зелено
бъдеще“ АД, както и спрямо „Полевик“ ЕООД и поръчителя Д.Д., за сумите:
Сумата 32 594,48 лв. главница, ведно
със законната лихва от 31.10.2017 год., а за разликата от 32 594,48 лв. до
пълния претендиран размер от 33 333,36 искът за главница е отхвърлен поради прихващане със сумата 738,88 лв.,
представляваща заплатена наказателна лихва на основание нищожна клауза на т.
21, б. „б“ от договора за кредит;
Сумата 1 364 лева договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.04.2017 год. до 15.09.2017 год.
Със същото решение са отхвърлени исковете за договорна
възнаградителна лихва за разликата над установения размер от 1 364 лв. до
пълния предявен размер от 2 181,20 лв. и за периодите от 10.04.2016 год. до
09.04.2017 год. и от 16.09.2017 год. до 30.10.2017 год., както и за
санкционираща лихва от 564,17 лв. за периода от 10.05.2017 год. до 30.10.2017
год.
При приложение на чл. 297 и чл. 299,
ал. 1 ГПК настоящият исков съд приема за установени
вземанията на банката спрямо кредитополучателя и другите поръчители – Д.Д. и
„Полевик“ ЕООД, произтичащи от процесния договор за кредит, два анекс към него
и договор за поръчителство, сключен на 02.08.2016 год., в размерите и перата, установени с влязлото в сила съдебно решение.
На основание чл. 298, ал. 4 ГПК силата
на пресъдено нещо се разпростира и върху приетото за съвместно разглеждане и
разгледано по същество възражение за
прихващане на вземането на банката за главница с насрещни вземания за
сумата 1 450 лв., представляваща платени наказателни лихви въз основа на нищожни
договорни клаузи – чл. 21, б.“а“ и чл. 21, б.“б“: със съдебното решение е
прието за установено съществуването на насрещно вземане спрямо банката в размер
на 738,88 лв. – заплатена наказателна лихва на основание нищожна клауза на т.
21, б. „б“ от договора за кредит, а съществуването на насрещното вземане в
останалата му част е отречено. На основание чл. 297 и чл. 299, ал. 1 ГПК спорът
досежно насрещните вземания спрямо банката е разрешен по окончателен начин и не
може да бъде предмет на преразглеждане. Решението по преюдициалния спор досежно
възраженията за прихващане следва да бъде зачетено по настоящото дело досежно
погасената чрез прихващане част от дълга.
С исковата молба е представен договор
за кредит, сключен на 29.09.2015 год. между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, в
качеството на кредитор и „Зелено бъдеще“ АД, от друга страна, като
кредитополучател. По силата на договора кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 50 000 лв.
Срокът на договора е до 25.08.2016 год., като по силата на Анекс № 2 от
02.08.2016 год. ползването му е продължено до 09.08.2016 год., след което
същият подлежи на издължаване в срок от 24 месеца съгласно погасителен план,
т.е. до 09.07.2018 год.
Част от договора за кредит е погасителен
план, в който са определени размерите и падежите на месечните погасителните
вноски, с падежна дата десето число на месеца в периода от 10.08.2016 год. до
10.07.2018 год. Същите са в размер на по 2083,33 лв. на месец, а последната
изравнителна вноска с падеж 10.07.2018 год. е с размер 2083,41 лв.
Валидността на договора за кредит е
установена със сила на пресъдено нещо по преюдициалния спор в отношенията между
кредитора и кредитополучателя. Доколкото отговорността на поръчителя е
акцесорна на отговорността на главния длъжник, съдът приема, че не може да
подлага на повторна преценка нищожността на договора за кредит поради това, че
същият е сключен в противоречие на добрите нрави, възражения в каквато насока
са повдигнати от ответника в отговора.
Вземанията на банката са обезпечени с
поръчителството на две физически лица – Д.Д. /ответник по т.д. № 25/2018 год./
и Н.Х., посредством договор за поръчителство, сключен на 02.08.2016 год. По
силата на договора двамата поръчители, в т.ч. Х., са приели да отговарят
солидарно с главния длъжник „Зелено бъдеще“ АД за изпълнение на цялото му
задължение, при всички останали условия, предвидени в договора за кредит, като
е посочено, че всеки от поръчителите
отговаря за цялото задължение, както и че поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение, в т.ч. разноските за
събиране на вземането.
Договорът за поръчителство е
представен в заверен от ищцовата страна препис.
Истинността му като документ не е
оспорена от ответника в срока за отговор на исковата молба, към която е бил
представен.
Оспорена от ответника е
представителната власт на лицата, действали от името на банката при сключването
на договора за поръчителство, с твърдение, че липсват доказателства за
представителната им власт. Съдът е оставил без уважение доказателственото
искане на ответницата за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да
представи доказателства за представителната власт на пълномощниците на банката
да действат от нейно име при сключването на договора за поръчителство, като
неотносимо към спора. Съображенията по допустимостта на доказателственото
искане са относими и към допустимостта на възраженията за недействителност на
сделката и те са следните:
Според разрешенията, възприети в т. 2
от Тълкувателно решение № 5 / 12.12.2016 год. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен
от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност; правните последици от този договор
настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Но изрично е посочено в Тълкувателното решение, че
при липса на потвърждение, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът. Следователно насрещната на банката страна по договора за
поръчителство, а именно поръчителят, не може да се позове на висяща
недействителност на договора, сключен на 02.08.2016 год., основана на
твърдение, че пълномощниците на „Банка ДСК“ ЕАД са действали от името на
банката без представителна власт.
Поради изложеното, възражението на
ответника за недействителност на договора за поръчителство, поради това, че
насрещната страна е била ненадлежно представлявана при сключването му, е недопустимо
и не може да бъде разглеждано по същество. Договорът за поръчителство,
истинността на подписа на поръчителя по който не се оспорва, надлежно обвързва
лицето, с което банката е договаряла.
Поради допусната забава в погасяването на
задълженията по договора, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, на 12.09.2017 год. банката
е направила изявление до кредитополучателя „Зелено бъдеще“ АД за трансформация
на кредита в предсрочно изискуем. Изявлението й е връчено на С.Х., управляващ
дружеството кредитополучател, на 14.09.2017 год. Изявление за предсрочна
изискуемост е връчено и на Н.Х., която е член на Съвета на директорите на
„Зелено бъдеще“ АД от м. 08.2017 год., също на датата 14.09.2017 год.
Изявлението на банката е произвело действие в отношенията между кредитора и
кредитополучателя, тъй като банката е разполагала с потестативното право да
отнеме преимуществото на срока поради допуснато просрочие в плащанията на
анюитетните вноски и е връчила надлежно изявлението си на кредитополучателя.
Това е установено с влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 25/2018 год.,
доколкото е залегнало в решаващите изводи на съда, обуславящи изхода от спора.
След като е надлежно обявена
предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя, то изискуеми са станали
и задълженията на поръчителя, чиято отговорност е акцесорна и изцяло зависима
от размера и изискуемостта на задълженията на лицето, за което Х. е
поръчителствала.
С влязлото в сила решение по т.д. №
25/2018 год. съдът се е произнесъл и по повдигнатите от ответната страна
възражения за нищожност на клаузи от договора за кредит като противоречащи на
добрите нрави. Приел е, че клаузата на т. 21, б. „б“ от договора за кредит
противоречи на добрите нрави, тъй като възприема методика за изчисляване на неустойка
/наказателна лихва/ върху целия размер на редовната главница и води до
изчисляването й в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за
евентуално предвидимите от забавата вреди. Поради това е прието, че тази клауза
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Прието е също, че възражението за нищожност на клаузата на т. 21, б. „а“ от
договора за кредит, е неоснователно, а клаузата е валидна.
Като е обосновал изводите си за
частична основателност на възражения за нищожност на клаузи от договора за
кредит, съдът е приел за основателно възражението на ответната страна за
прихващане със сумата 738,88 лв., платена неустойка на основание нищожната
разпоредба на т. 21, б. „б“ от договора за кредит за периода от 25.10.2015 год.
до 15.09.2017 год., с която сума е редуцирано вземането за главница Съответно,
за неоснователно е прието възражението за прихващане над уважения му размер до
претендирания от 1450 лв., съставляваща плащания по валидната клауза на т. 21,
б. „а“. Тези изводи на съда по преюдициалния спор по възраженията за нищожност
на клаузи в договора за кредит се възприемат изцяло и от настоящия състав на
съда.
Възраженията на ответника, свързани с
резерви срещу съдържанието на документа о чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от
сметка, не биха могли да обосноват изводи за неоснователност на установителния
иск по чл. 422 ГПК. Редовността на извлечението от сметка има значение
единствено в хода на заповедното производство, в т.ч. дали е основателно
искането за допускане на незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист.
След като заповед за изпълнение е издадена и вземането по нея е оспорено от
длъжника, в исковия процес за установяване на вземането от значение е
единствено и само съществуването на материалното право на заявителя – дали е
надлежно възникнало, в какъв размер е и дали е погасено чрез способите,
предвидени в закона. Редовността на извлечението от сметка, представено пред
заповедния съд, е без значение за съществуването на спорното материалното
право.
Настоящият състав дължи произнасяне по
повдигнато в отговора на исковата молба възражение от ответника по чл. 147 ЗЗД за погасяване на вземането
на банката за падежиралата на 10.04.2017 год. вноска, включваща 2083,33 лв.
главница и 341,98 лв. лихва, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД, с довод, че заявлението по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя е било
подадено на 31.10.2017 год., а шестмесечният срок е изтекъл преди това, на
10.10.2017 год.
Според разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, на която ответникът се позовава,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Действително, видно и от извлечението
от сметка, представено от банката в заповедното производство, най-старото
просрочено вземане на кредитополучателя е с падеж, настъпил на 10.04.2017 год.
и то включва главница в размер на 2083,33 лв. и лихва в размер на 341,98 лв. Не
се спори, а и от данните по делото може да се съди, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и останалите солидарни
длъжници е било подадено от банката на 31.10.2017 год. и въз основа на него е
било образувано ч.гр.д. № 17229/2017 год. по описа на РС - Пловдив. Очевидно е,
че считано от падежа на първата просрочена погасителна вноска до сезирането на
съда са изминали повече от шест месеца. Въпросът е дали с изтичането им е
погасено вземането на банката срещу поръчителите й за вноската, която е
падежирала преди повече от шест месеца от сезирането на съда.
Според разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г.,
ОСГТК, при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, какъвто е и
настоящия случай, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
Следователно, без правно значение
за приложението на погасителния ефект на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД е момента
на настъпването на падежа на отделните просрочени погасителни вноски. Срокът по
чл. 147 ЗЗД започва да тече от обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. В случая това е сторено на 14.09.2017 год. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и други солидарно отговорни с
него лица е подадено на 31.10.20217 год., а спрямо ответницата Х. е подадено на
07.03.2018 год. Т.е. от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита до
предявяването на правата на кредитора спрямо поръчителя Х. пред съда са
изминали по-малко от шест месеца и не е налице прекратяване, респ. погасяване
на отговорността на поръчителя на основание чл. 147 ЗЗД досежно вноската с
настъпил падеж на 10.04.2017 год., а и досежно последващите просрочени вноски,
чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК спрямо поръчителя Х..
Във връзка с иска за
установяване на вземането за заемни такси в размер на 411,27 лв. съдът отчита следното
обстоятелство.
Производството по т.д. №
25/2018 год. е било частично прекратено в тази негова част с определение № 1152/21.06.2018 год. Определението е
основано на констатацията, че вземане за такси не е било предмет на заповедното
производство, поради което не може да бъде предмет и на последващо исково
производство по чл. 422 ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Така, лисва влязъл в сила съдебен акт, с който да е установено вземане на
банката спрямо кредитополучателя за заемни такси в размер на 411,27 лв. И двете
пера, които формират претенцията за заемни такси – такса за управление и
застраховка обезпечение, са възникнали към датата на сезирането на заповедния
съд с претенциите спрямо кредитополучателя, т.е. това не са нововъзникнали
вземания. След като отговорността на кредитополучателя за заемни такси не е
ангажирана по надлежен ред, то и поръчителят, чиято отговорност е акцесорна, изцяло
зависима от възникването и съществуването на главния дълг, също не би следвало
да носи отговорност пред кредитора за това акцесорно вземане. Ето защо искът за
установяването на заемните такси следва да бъде отхвърлен.
Доколкото предявените като
главни установителни искове са разгледани по същество, след като е възприет
извода за надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, не се е сбъднало
условието за разглеждането на предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове и съдът не дължи произнасяне по тях.
По
въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство
заявителят е направил разноски в размер на 729,80 лв. за държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са залегнали в заповедта за
изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. разноските, сторени в
заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ето защо, предвид частичното уважаване на исковете, разноските
на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по
исковото производство, съразмерно с уважената част, като съдът се произнесе с
осъдителен диспозитив. Разноските за внасяне на държавна такса са реално
направени и следва да се присъдят в полза на ищеца. Разноските за
юрисконсултско възнаграждение са определени в минимален размер и не подлежат на
редуциране. В полза на ищеца ще се присъдят 772,23 лв. от разноските, сторени в
заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед
изхода от делото, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по настоящото
исково дело разноски, пропорционално на уважената част от исковете. За
разноските си ищцовата страна представя списък по чл. 80 ГПК. Претендират се
разноски в размер на 729,80 лв. внесена държавна
такса и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. Разноските за държавна такса са
направени, като са представени доказателства за заплащането й. Юрисконсултското
възнаграждение, посочено в списъка, се възприема от съда като отговарящо на
разпоредбите на чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 1 004,89 лв.,
пропорционално на уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответницата Н.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, дължи в качеството си на поръчител, при условията на солидарна отговорност с
кредитополучателя „Зелено бъдеще“ АД, ЕИК *********, на
ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121 830 616, със седалище и адрес на управление гр. София 1036, община Столична, район Оборище“, ул. „Московска” № 19,
следните суми по силата на договор за кредит, сключен на 29.09.2015 год. и
договор за поръчителство към него, сключен на 02.08.2016 год., както следва:
-
Сумата 32 594,48 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.03.2018 год. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над призната за дължима главница от 32 594,48 лв. до пълния
претендиран размер от 33 333,36
лева;
- Сумата
1 364 лева договорна лихва за периода от 10.04.2017 год. до
30.10.2017 год., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата над признатата
за дължима сума от 1 364 лева до пълния претендиран
размер от 2 181,20 лева,
за които вземания в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121 830 616 е издадена заповед №
2220 / 08.03.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3697 по описа на
Районен съд - Пловдив за 2018 год.,
и
ОТХВЪРЛЯ и установителния иск за сумата 564,17 лева санкционираща
лихва за периода от 10.05.2017 год.
до 30.10.2017 год., както и иска за сумата
411,27 лева заемни такси, включваща такса за управление и
застраховка на обезпечение.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Н.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121 830 616, със седалище и адрес на управление гр. София 1036, община Столична, район Оборище“, ул. „Московска” № 19, сумата 772,23
лева, съставляващи разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, сторени в заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. № 3697 по описа на Районен
съд - Пловдив за 2018 год., пропорционално на уважената част от исковете, както
и сумата 1004,89 лева разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковия процес, пропорционално на уважената им част.
Решението е неокончателно и подлежи
на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………