№ 95
гр. Шумен, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200275 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на "Пенемат" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Ветрино, обл. Варна, ул. Хан Омуртаг № 16 на основание
чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДв.П е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че в случая са
нарушени грубо правилата, касаещи издаването на електронен фиш и ЕФ е издаден след
указаните в чл.34 от ЗАНН, срокове, налице е нарушение на правото на ЕС, за което са
изложени подробни доводи. Моли съда да отмени електронния фиш и да присъди
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно призовано не се явява
процесуален представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от процесуалния
представител на жалбоподателя, в която са изложени доводи за отмяна на процесния ЕФ и
моли за присъждане на направените разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован не изпраща упълномощен
представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от процесуален представител на
АНО, в която моли ЕФ да бъде потвърден, намирайки изложените доводи на жалбоподателя
за неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДв.П, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 03.09.2021г. в 17.51 часа в Община Шумен с устройство № 10062,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП, намиращо се на път A-2 км. 340+293 е установено нарушение №
CBED1A31BF4A10DAE053011F160A224F - движение на ППС – влекач „ДАФ ФТ
ХФ105.460Т“ с рег. № В75 48ВА, с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа
допустима максимална маса на състава 44000, с посока намаляващ километър по път А - 2
км. 340+293, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
След установяване, че ППС е собственост на "Пенемат" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Ветрино, обл. Варна за регистрираното нарушение от
Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № **********,
посредством който на дружеството на основание на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДв.П е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДв.П.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДв.П, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на
пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДв.П във връзка с
чл.179, ал.3б от ЗДв.П предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е
наложена и в настоящия случай.
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДв.П, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДв.П, в приложимата редакция към
датата на извършване на нарушението, урежда възможността при нарушение по чл.179, ал.3
от ЗДв.П, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДв.П, да се
2
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма, законодателят не е предвидил възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение – по чл.179, ал.3б от ЗДв.П, като липсва и друга законова норма,
която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде
съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДв.П, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като
това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен
фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност
на едно лице.
Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДв.П,
съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за
установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация,
в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда
изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П, но тя
разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за
нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П, за които са издадени електронни фишове или са
съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят. Тази разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П, така и при съставен АУАН за
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне
на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДв.П изключва възможността за съставяне на ЕФ за
този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1,
изр.първо от ЗДв.П с израза "-3б" добавен след израза "чл.179, ал.3", обнародвана в ДВ, бр.
13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., не променя горният извод на съда. Нормата е
процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при
които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДв.П
след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е
издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това
самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна
инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал.3б от ЗДв.П
електронен фиш може да се издава едва от 13.02.2024г.
Съдът намира за напълно основателен и изложения в жалбата, довод за изтекли
срокове по чл.34 от ЗАНН. Чл.1 от ЗАНН въвежда приложимост на разпоредбите на този
общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и
изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба. Специалният закон – ЗДв.П не регламентира отклонение по отношение на
давностните срокове за започване и приключване на административно наказателното
производство. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
3
заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя
съставянето на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение -
дава началото на административно наказателното производство. От своя страна,
електронното изявление, обективирано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи,
съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в
производствата по чл.189ж от ЗДв.П е цитираният текст от общия закон. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на АНО за неприложимост на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, а че в случая е приложима разпоредбата на чл.81,
ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК предвид разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по
отношение издаването на ЕФ, тъй като същата урежда единствено абсолютната давност за
погасяване на наказателното преследване преди влизането в сила на правоохранителен акт
за налагането на наказание съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на
ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2014г. Приемането за електронния фиш на последици различни
от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на
нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то
е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно
третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен
фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административно
наказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл.34 от ЗАНН би бил
противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на
администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на
нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на
НП, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в
административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на
заснемането с техническото средство. В настоящият случай от снимковия материал, който е
основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на
АПИ на датата на извършването му - 03.09.2021г. От приложеното по делото заверено копие
от справка за нарушение № ********** /л.42/ се установява, че електронния фиш е издаден
едва на 03.02.2023г. и изпратен на 16.12.2024г., т. е. електронният фиш, като аналог на
наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона
шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок безспорно е изтекъл на
03.03.2022г.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.2, пар.7 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
4
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство".
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023г., се въвеждат нови разпоредби на чл.10б, ал.7 –
9 от Закона за пътищата в сила от от 01.01.2024г., изм. ДВ бр.13 от 2024г. в сила от
13.02.2024г. с които националното законодателство се привежда в съответствие с
изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.,
в частност с чл.2, пар.7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или
ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно
таксуване, като в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, на
собственика или ползвателя да се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок
от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок да не се образува
административно наказателно производство. А съобразно чл.189е, ал.6а (Нова – ДВ, бр. 14
от 2023г., в сила от 10.02.2023г.) не се образува административно наказателно производство,
а образуваното се прекратява при извършена корекция съгласно чл.10, ал.3б, както и в
случаите по чл.10б, ал.7 – 9 от ЗП.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите
на чл.10б, ал.7 – 9 от ЗП, да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото
разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.
имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административно наказателната отговорност
на жалбоподателя с реда, предвиден в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията
от 28 ноември 2019г.
От писмените доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател е имал
сключен договор с "Интелигенти трафик системи" АД, по силата на който ИТС е имало
задължението да предоставя на жалбоподателя срещу заплащане услуга за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време (електронни винетки)
и процесното МПС е разполагало с бордово устройство, поради което доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да
уведоми жалбоподателя като собственик на ППС относно отстраняване на техническата
нередовност в бордовото устройство и доброволно заплащане на дължимата тол такса за
процесния сегмент. Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати
дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административно наказателната му отговорност.
На следващо място наложената имуществена санкция е в противоречие с принципа
на пропорционалност. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело
С-61/2023г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с
фиксиран размер. В случая санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДв.П е абсолютно определена, т.
е. фиксирана и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят
конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали
изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и
конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на
наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата
5
цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при
необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Воден от изложеното съдът намира, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б
от ЗДв.П противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се
вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията
от 2 500 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни
средства такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на
административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер не е в съответствие с
тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.
Констатираните по-горе незаконосъобразности на развилото се административно
наказателно производство налага отмяна на процесния електронен фиш.
При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски би имал
жалбоподателят. В конкретния случай е приложено заверено копие от Договор за правна
помощ с уговорено възнаграждение 660 лева с ДДС, платено в брой.
Процесуалния представител на АНО писмено е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. В случая уговореният и заплатен размер от 660 лева
/с ДДС/ не надвишава минималните размери, предвидени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
редакция за процесуално представителство, при материален интерес от 2 500 лева, поради
което следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата в пълния претендиран размер
от 660 лева /с ДДС/.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на "Пенемат" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, обл. Варна, ул. Хан
Омуртаг № 16 на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДв.П е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П .
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на "Пенемат"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, обл. Варна, ул. Хан
Омуртаг № 16 сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660
/шестстотин и шестдесет/ лева /с ДДС/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6