Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2085/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 19-1006-000409 от 21.02.2019 г. издадено от Началник група в
Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП на
основание чл.184 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не депозира писмено
становище по същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана с НП, за това че на 09.02.2019 г., в 13,50 часа, в община
Пазарджик, на гл. път І-8, км 194, в качеството си на пешеходец навлиза
внезапно на платното за движение.
Горното било възприето от автопатрул на Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил св. Т.Б.. Поради тази причина той съставил
срещу жалбоподателката АУАН с бл. № 042381/09.02.2019 г. за извършено нарушение
на чл.114 т.1 от ЗДвП в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец, след
което й го предявил и връчил срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателката
заявила, че няма възражения за така констатираното.
Въз основа на акта на 21.02.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката А. на 23.10.2019
г. Жалбата против НП била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Т.Б., както и от
писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Т.Б. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик и съгласно т.1.3
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал
тази компетентност (виж заповед на л.5-6 от делото). НП също е съставено от
компетентен орган, съгласно т.2.11 от посочената заповед, тъй като съставителят
на НП е заемал длъжността началник група в сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта са спазени и
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване
на нарушението, а именно- на 09.02.2019 г., в община Пазарджик, на главен път
І-8, км 194. При това положение няма съмнение, че нарушението е извършено в
този участък на пътя, който попада в територията на община Пазарджик. В АУАН и
НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на
нарушението, а именно като пешеходец, посочени
са неговите действия- „навлиза внезапно
на платното за движение“. С оглед на това съдът намира, че е
налице достатъчно пълно и точно описание на обективните елементи на състава на
вмененото нарушение по чл.114 т.1 от ЗДвП, която норма разписва, че на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. Правилно
е посочена и правната квалификация на нарушението. Поради това и съдът не
споделя направените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения и по конкретно били нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57
ал.1 т.т.5 и 6 от ЗАНН.
Съдът намира, че е налице и правилно прилагане на материалния закон, тъй
като от доказателствата по делото се установява по категоричен начин реализирането
на фактическия състав на вмененото нарушение.
Императивната разпоредба на чл.114 т.1 от ЗДвП
забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. В
показанията си св. Т.Б. беше категоричен, че докато били дежурен автопатрул с
колегата му им бил подаден сигнал, че лица от женски пол излизали на пътното
платно на гл. път І-8, стояли там и спирали автомобили, като пречели на
движението. Придвижвайки се с автомобила към указаното им място в посока към
гр. Пловдив, на км 194 на гл. път І-8, участък който се намирал между разклона
за с. Мало Конаре и разклона за с. Говедаре, възприел, че жалбоподателката и
други лица от женски пол, се намирали на същия път от другата страна в посока
от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, като в един момент излезли на асфалта и
навлезли в платното за движение, като спирали автомобилите.
При това положение несъмнено от показанията на св. Б.
се установи, че жалбоподателката като пешеходец е навлязла внезапно на платното
за движение. Внезапния характер на навлизането в платното за движение, се
извлича от обстоятелството, че пешеходецът, в случая жалбоподателката,
стъпвайки на пътното платно изненадващо за водачите, се превръща в опасност за
движението и, с която водачите на МПС следва да съобразят своето поведение. Казано
с други думи поведението на жалбоподателката безспорно съставлява внезапно,
изненадващо навлизане на платното за движение и категорично с тези си действия
тя е имала качеството на пешеходец и е нарушила забраната на чл.114 т.1 от ЗДвП, с което е реализирала процесното нарушение.
Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя Б.,
независимо че същият е служебно обвързан с АНО, тъй като той няма какъвто и да
е личен мотив да преписва действия на жалбоподателката, каквито тя обективно да
не е извършила. Показанията на св. Б. не се
опровергаха и от никое друго доказателство по делото.
Освен това следва да се има предвид, че при
предявяване на АУАН жалбоподателката не е възразила срещу така направените от
актосъставителя констатации. Вярно е, че тя не е длъжна да се брани веднага
срещу така повдигнатото й адм. обвинение, но когато и имала такава възможност и
изрично е заявила, че няма възражения, то това е първата индиция, че тя е
извършила вмененото й нарушение.
Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно, независимо, че същата
страда от лека умствена изостаналост, съгласно представеното експертно решение
(виж л.26 от делото). Съгласно последното обаче същата е с намалена 50 %
работоспособност. Тоест не е 100 % неработоспособна поради това си психично
заболяване, което би поставило под съмнение нейната дееспособност. Освен това
на съда е служебно известно, че по друго наказателно дело, а именно АНД №
1090/2019 г. по описа на ПзРС, образувано по внесено предложение на РП-
Пазарджик за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на наказание
по реда на чл.78а от НК срещу А. за извършено от нея престъпление по чл.329
ал.1 от НК, извършено в периода от 17.07.2017 г. до 17.01.2019 г., по което е
била допусната психиатрична експертиза, според чието заключение, А. е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си през инкриминирания период, в който попада и настоящето
нарушение. При това положени съдът не споделя направеното от защитата
възражение, че нарушението не извършено виновно от жалбоподателката с оглед на
нейното заболяване и трудоустроеност.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител, за това че
нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното
деяние е със завишена степен на обществена опасност предвид на това, че жалбоподателката
с поведението си- навлизайки внезапно на пътното платно, стоейки на същото и
спирайки автомобилите, и то на главен път, където интензивността на движението
е много по-висока особено през деня, е представлявала опасност, както за себе
си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на
преминаващите покрай нея автомобили. Освен това на съда е служебно известно, че
същата освен настоящето нарушение е била санкционирана и за още няколко
нарушения от същия вид, т.е. поведението й не е инцидентно и единствено нейното
нарушено психично здраве, поради психичното й страдание с оглед наличието на лека
умствена изостаналост, не е достатъчно за да обуслови по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с нарушенията от същия вид.
С оглед на това жалбоподателката правилно е била
санкционирана на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП, като размерът на наложената
глоба е строго фиксиран в закона и с него се постигат целите на наказанията
визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното НП като законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, потвърждаване, а не отмяна на обжалваното НП, искането
на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
от АПК, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-000409 от 21.02.2019 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП на основание
чл.184 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева, като законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: