Р Е Ш Е Н И Е
№ 772/19.10.2022г.
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на
секретаря Янка Вукева и участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 565 по описа за 2022
год., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрисконсулт С. С.-Г., срещу Решение № 214 от 20.04.2022
год. постановено по административнонаказателно дело № 66 от 2022 год. на
Районен съд - Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 000282 от 15.12.2021 год., издадено от касационния
жалбоподател.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон – по арг. на чл. 208, т. 3
от АПК. Моли се за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции, в максималният им размер.
В съдебно заседание, процесуалният представител на касационния жалбоподател,
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави
възражение за прекомерност на претендираното, от ответната страна, адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – Р.К. чрез адв. В.М. оспорва касационната жалба като изразява
становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане адвокатско
възнаграждение. Не изразява становище за прекомерност на претендираното от
касатора юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в максимален
размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява мотивирано становище
за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Пазарджик, ХII-ти състав, счита,
че касационната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на
предявеното оспорване, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд - Велинград е образувано по жалбата на Р.И.К.
против Наказателно постановление № 000282 от 15.12.2021 год. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с
чл. 139, ал. 6 от същия и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), му е
наложена глоба в размер на 300,00 (триста) лева. В съответствие с представените
доказателства е прието за установено, че на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 000282 от 14.07.2021 год.,
за това че на 18.07.2021 год. в 11:55 часа, на път II-84, км. 10+750, от страна
на контролните органи на АПИ е извършена проверка на пътно превозно средство с
рег. № ***, вид - лек автомобил, марка - Пежо, модел – 205, с обща техническа
допустима максимална маса до 3 500,00 кг, управлявано от Р.И.К.. В хода на така
извършената проверка е установено, че на 14.07.2021 год., в 11:25 часа,
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № *** попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10. ал. 1. т. 1 от ЗП. Цитираното превозно средство е засечено на 14.07.2021
год., в 11:25 часа, по път I-8, километър 196.643, за който се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към
т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 год. за утвърждаване
на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от 3П за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За
извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който, заедно с приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или 2 динамични
изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото
средство (контролно устройство с идентификатор № 10401) - част от системата.
Въз основа на акта за установеното нарушение е издадено обжалваното пред
районния съд наказателно постановление, с което на Р.И.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева, на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 139, ал. 6 от същия закон и
заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер на 10,00 (десет) лева, на
основание чл. 187е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с чл.
24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа.
За изясняване на фактите по делото, първоинстанционният съд е приел по
делото административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на
свидетелите С. Б. – актосъставител и И. М. – свидетел на съставянето на АУАН.
За да отмени процесното наказателно постановление съдът е установил, че в
хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, затрудняващо защитата на наказаното лице, изразяващо
се в невръчване на АУАН на нарушителя, с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. На К. не е връчен екземпляр от акта, като причина за това са били самите
служители на АПИ, които са приели, че след като лицето отказва да подпише АУАН,
то и не следва да му се връчи препис от него. В подкрепа на изводите си
инстанцията по същество се е позовала на т. 11 от Постановление № 10 от
28.09.1973 год. на Пленума на Върховния съд, което не е загубило сила. Според
цитираното при подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва
препис от него, а невръчването съществено нарушава правото на наказаното лице
да разбере за какви точно нарушения е наказано и съответно затруднява правото
му на защита. Съдът е посочил, че случаят е маловажен, с оглед нормата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като към момента на постановяване на съдебния акт винетката е
валидна до 05.05.2022 год.
Също така първостепенният съд е посочил, че след като
административнонакзаващият орган не е изложил мотиви относно наличието на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, е налице самостоятелно основание за отмяна на
оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е неправилно.
Необоснован е изводът на съда, че АУАН не е връчен на ответната страна
поради действието на служителите от АПИ. Въз основа на приобщения и неоспорен
по делото доказателствен материал се установява, че К. е отказал да подпише
акта и това обстоятелство е удостоверено от свидетеля Г. Б. С., служител в АПИ.
Нарушителят доброволно се е отказал от правото си да получи препис от акта,
отказвайки да го получи и да разпише разписката, удостоверяваща връчването,
поради което е спазена процедурата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Отказът на
нарушителя да получи препис от акта е удостоверен с подпис на свидетел в
разписката. Ето защо неправилно районният съд е тълкувал и приложил
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗАНН. Невръчването на екземпляр от акта е отрицателен
факт, който е вследствие на отказа на нарушителя да го подпише, поради което не
следва да черпи права от своето собствено виновно поведение. Въз основа на
удостоверения отказ да подпише акта, на нарушителя не е връчен препис от него,
по причина на неговото поведение. Ето защо неправилно районният съд е тълкувал
и приложил разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗАНН. Последна не е нарушена,
противно на изложеното от инстанцията по същество, според която препис се
връчва при подписване на акта, който в процесния случай е съставен в
присъствието на нарушителя и същият е запознат със съдържанието му. К. не е
поискал събиране на допълнително доказателства в хода на
административнонаказателното производство преди издаване на НП, а при обжалване
на НП е имал възможност пред инстанцията по същество да направи нови
доказателствени искания по спора.
По отношение приложението на материалния закон настоящата съдебна инстанция
счита, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Неправилното
въвеждане на част от данните на регистрационния номер на ППС се приравнява на
липса на винетка за лекия автомобил, поради което К. е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. С последната правна норма е предвидено, че административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева се налага на водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, какъвто
безспорно е разглежданият случай.
Основателен е доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на
първостепенния съд при отмяна на НП, като е приел, че са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 2007 год. на Върховния касационен съд преценката за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради издаването на акта в
противоречие със закона. В конкретния случай обаче административнонаказващият
орган е посочил, че с оглед на представената преписка по посочения АУАН, не са
условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Отсъствието на мотиви в тази насока
не съставляват процесуално нарушение, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административното нарушение, както неправилно е приела
инстанцията по същество. Процесното деяние не разкрива обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставлява маловажен случай. И това е така
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не
се изисква настъпване на вредоносен резултат, т. е. в случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушен е установеният ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се
по републиканските пътища и е императивно, поради което неспазването му не може
да бъде подведено под хипотезата на маловажен случай, независимо, че след това
е подадено заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране
на данни относно регистрационния номер на лекия автомобил на К.. Ако се приеме
противното, би означавало да се толерират водачите, които управляват МПС, без
наличие на валидна електронна винетка, което е недопустимо за този вид
обществени отношения и обезсмисля електронната система като цяло. Съобразявайки
посоченото, съдът счита, че деянието не може да бъде квалифицирано, като
маловажен случай на административно нарушение, поради което изводът на районния
съд в частта досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН е неправилен, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено, с оглед разпоредбата на чл. 348 от НПК и вместо него настоящият тричленен състав да постанови друго решение, с което
да се потвърди процесното наказателно постановление като законосъобразно.
За пълнота следва да се отбележи, че новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП,
в сила от 23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по
отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Цитираната материалноправна норма
следва да се прилага към момента на издаване на обжалвания акт, който в случая
е от 15.12.2021 год. и в друга разпоредба от закона не е придадено обратно
действие на същата. Следователно към тази датата не е съществувало нормативно
предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона
за движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на
посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата
законодателна промяна след издаването на наказателното постановление,
изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП (съгласно новата
разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год.), не е приложима в
настоящия случай. Тъкмо обратното-в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя закон, а именно ЗАНН
преди изменението, съобразно който преценката за законосъобразност на НП
включва и преценка относно правилното приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021 год. и при липса на възражение за прекомерност от страна на
ответника по касация, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в претендирания от него размер за две съдебни
инстанции, възлизаща общо в размер на 300,00 (триста) лева, с оглед чл. 78, ал.
8 от ГПК, приложим на основание чл. 144от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Сумата от 300,00 (триста) лева следва да се възложи в тежест на
Р.И.К..
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд-Пазарджик, в настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 214 от 20.04.2022 год. по АНД № 66/2022 год. на Районен съд – Пазарджик и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 000282 от 15.12.2021 год., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на Р.И.К., с адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева, на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 139, ал. 6 от същия закон и заплащане
на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер на 10,00 (десет) лева, на основание
чл. 187е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с чл.
24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа.
ОСЪЖДА Р.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, сумата в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове: 1. (П)
2. (П)