Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2477 11.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Илияна Гальова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 2721 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от А.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Рейдес“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б........., представлявано
от управителя Стефан Стоянов Райков, с искане съдът да осъди ответника да
премахне за своя сметка битово-фекална канализация, изградена в имот с
идентификатор 07079.607.361 по плана на гр. Бургас.
Ищецът е посочил, че по силата на
договор от 16.02.2001 г. за възлагане на строителство и договор от 06.11.2001
г. за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство
ответното дружество е поело задължение да извърши строежа на жилищна сграда в
гр. Б........, поземлен имот с идентификатор 07079.607.361.1. В хода на
изпълнението на СМР дружеството се е отклонило съществено от одобрената
проектна документация в частта на изградената от него битово-фекална
канализация в поземления имот, с което е засегнало правото на собственост на Х..
Трасето на канализацията е изградено фактически на място от поземления имот,
където не е отстъпено сервитутно право от собствениците на поземлен имот с
идентификатор 07079.607.361, и това се
явява пречка за последващо въвеждане на сградата в експлоатация. Така е
обоснован правният интерес от предявяване на иска.
Молят съда да уважи иска и да присъди
на ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е посочил, че през месец 05
и 06.2003 г., спазвайки одобрения проект, е извършена реконструкция на
канализацията в имота. Оказало се е обаче, че преминаването на трасето на
канализацията по начина, указан в проекта, е невъзможен поради наличие на
множество високоволтови кабели с компроментирани изолации. На място са
пристигнали служители на ЕВН и ВиК, като са получени указания за новото трасе
на канализацията в участъка между съществуваща сграда и бъдеща сграда, т.е.
почти по границата на парцела. Ищецът е бил наясно с това и не е възразил за
трасето на канализацията. Счита, че претенцията на ищеца е погасена по давност.
Направено е искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
От приложените по делото нотариален акт
за собственост на недвижим имот от 06.06.1997 г., нотариален акт за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и
строителство от 06.11.2001 г. и удостоверение за наследници се установява, че ищецът
е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр. Бургас, ж. к. Лазур,
кв. 31, УПИ VI-649, представляващ поземлен
имот с настоящ идентификатор 07079.607.361.
Видно от договор за възлагане от
16.02.2001 г. строителството на сградата в имота е възложено на „Рейдес“ ООД.
По делото е
приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че при
строителството на реконструкцията на битово-фекалната канализация не е спазен
съгласувания с „ВиК“ ЕАД инвестиционен проект и не отговаря на съответните
технически правила и нормативи. Налице е недостатъчно отстояние от
съществуващите сгради, което възпрепятства дейностите по екплоатация и поддържане
на канализацията. Наклонът не е достатъчен и има отлагания в тръбите. Изградената
канализация не може да се ползва по предназначение и не може да остане в това
положение, като следва да бъде изместена съобразно изготвения актуален
технически проект. Вещото лице е посочило, че така съществуващата
битово-фекална канализация представлява пречка от техническа страна за
пълноценно ползване на поземления имот и на съществуващата в него сграда.
Вещото лице е посочило, че на лист 51 от делото е схемата на битово- фекалната
канализация, така както е следвало да се изпълни, с пунктир, като предходната
съществуваща канализация е минавала от южната страна, точно през процесният
имот. В тази част същата е обозначена с Х, като е следвало да бъде изместена и
да минава покрай имота, за да не бъде нарушена от строящата се сграда и от
изкопа за нея. На чертежа е обозначено новото трасе, по което е следвало да
мине и което е одобрено от „ВиК“ Бургас. Следвало е да мине на запад от имота,
след това на север над съседния на процесния имот, след което да се спусне
надолу и да се включи отново в съществуващата канализация. Строителната фирма
обаче, не е изградила канализацията съгласно чертежа, одобрен от „ВиК“ Бургас,
а е минала напряко между двата имота, като канализацията е изградена под
стълбите на процесната сграда. На чертежа с химикал това трасе, което е
избегнато от строителя, е допълнително зачеркнато с Х. На мястото на
включването е изградена шахта, в която към общата канализация се е включило и
отклонението към самата сграда, обозначено със стрелка на чертежа.
При така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Правната квалификация на предявения иск
е чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу
всяко лице, което проявява неоснователни, ограничаващи
правото на собственост, въздействия,
и да иска възстановяването на състоянието преди
започване на неоснователните действия. В
случая ищецът претендира, че е собственик по наследство от майка му Венета
Венкова на идеална част от поземлен имот с идентификатор 07079.607.361, като е
собственик и на самостоятелни обекти в изградената в имота жилищна сграда,
което обстоятелство не е спорно по делото, установява се и от приложените по
делото нотариални актове. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на иска, сочейки, че не може да ползва имотите си по предназначение и да се
въведе в експлоатация сградата, тъй като изградената от ответника
битово-фекална канализация преминава през неговия имот, без да е учредено
сервитутно право и без да са спазени нормативните изисквания за това.
С Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017
г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 е прието, че за уважаването на
иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие,
но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените. В конкретния
случай действително в имота на ищеца има наводнявания, мазилката на стълбите,
под които е изградена процесната канализация, е подкожушена, има петна от влага, образувала
се е плесен. Налице е недостатъчно отстояние от съществуващите сгради, което
възпрепятства дейностите по екплоатация и поддържане на канализацията, видно от
заключението по изготвената експертиза, констативния протокол на нарочно
назначената комисия към Община Бургас и писмото от „ВиК“ ЕАД. Те са
предизвикани от това, че при строежа на сградата дружеството – строител не е
спазил проекта във В и К частта му, както и изместването на канализацията не е
направено при спазване на нормативните и технически изисквания. Създаденото
фактическо положение действително създава пречки на ищеца, като това положение
е създадено от дружеството – ответник, тъй като по своя инициатива е изместил
трасето на канализацията – не я е осъществил спрямо одобрения от ВиК проект на
север над съседния на процесния имот, а е минал напряко между двата имота, като
канализацията е изградена под стълбите на процесната сграда, очевидно, за да
избегне разходи. Според становищата, приложени по делото, за да се ползва
сградата по предназначение и да се разреши ползването й с надлежен
административен акт, е необходимо да се отстранят редица недостатъци в
строителството. За въвеждане в експлоатация на сградата е нужно сключване на
договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура (чл. 177 ЗУТ). Това е отказано от „ВиК“ ЕАД, тъй
като изместването на канализацията не е съгласувано с дружеството. Следователно
е налице причинна връзка между невъзможността сградата да се въведе в
експлоатация и да се ползва по предназначение и поведението на ответника. Ето
защо съдът намира, че действително са налице пречки за ищеца да упражнява
правото си на собственост, които са резултат от неоснователни действия на
ответника по незаконно строителство на каналното отклонение.
При тези данни следва да се приеме, че
предявеният иск е основателен.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в общ размер от 1868 лева.
Предвид изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна такса върху иска в
размер на 330,12 лева минус внесените при предявяване на иска от ищеца 50 лева
или сумата 280,12 лева. Това се налага на основание чл. 70, ал. 3 ГПК, тъй като
размерът на цената на иска е определен в хода на делото с експертизата на
вещото лице И., от което е видно, че разходите за материали и труд за
премахването на битово-фекалната канализация в имота са в размер на 8253 лева.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС,
когато чрез негаторен иск се претендира ответникът да бъде осъден да
извърши определени заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение
на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно
възстановяването му в положението отпреди нарушението, цената на иска
представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата
държавна такса (по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК).
Мотивиран
от изложеното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС „Рейдес“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б......., представлявано от управителя
Стефан Стоянов Райков, да премахне за своя сметка битово-фекална канализация,
изградена в северната част на имот с идентификатор 07079.607.361 по плана на
гр. Бургас.
ОСЪЖДА
„Рейдес“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б......, представлявано от управителя
Стефан Стоянов Райков, да заплати на А.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, срещу,
сумата от 1868 лева (хиляда осемстотин шестдесет и осем лева) съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Рейдес“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б........,
представлявано от управителя Стефан Стоянов Райков, да заплати по сметка на БРС
държавна такса по иска в размер на 280,12 лева (двеста и осемдесет лева и
дванадесет стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н.Ковачева
Вярно с оригинала:
И.Г.