РЕШЕНИЕ№260090
18.01.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдия Асеникова
гражданско дело № 4070 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ №
4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адвокат З.Ц., против Й.А.С.,
ЕГН: **********,***, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 395, 94 лева, от
която: 73, 01 лева – главница за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетния период от 13.03.2018 г. до 14.05.2018 г. съгласно сключен между
страните договор за мобилни услуги № ********* от 13.03.2018 г. за мобилен
номер **********; 96, 37 лева – главница за неплатени лизингови вноски
по сключен между страните договор за лизинг от 13.03.2018 г. за мобилно
устройство Alcatel A3 Black, от
които 12, 57 лева – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
13.03.2018 г. за периода от 13.03.2018 г. до 14.05.2018 г., и 83, 80 лева –
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по договор за лизинг от
13.03.2018г. за периода от 15.06.2018 г. до 13.02.2020 г.; 226, 56 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги № *********
от 13.03.2018 г., формираната като сбор от три стандартни месечни абонамента от
по 20, 82 лева и сумата от 164, 10 лева, представляваща разликата
между стандартната цена на закупеното мобилно устройство без отстъпката и
дължимата преференциална такава съгласно договора за лизинг, ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания ищецът
се е снабдил със заповед № 749 от 26.03.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1310/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас. Претендират се и направените в настоящото исково и в заповедното
производство разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги № *********,
по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги
за мобилен телефонен номер ********** срещу заплащането на стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
Твърди се, че между страните е сключен и Договор за лизинг от 13.03.2018 г., по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за ползване мобилно
устройство ALCATEL АЗ Black с обща лизингова цена от 123.87 лв. с вкл. ДДС
срещу заплащането на първоначална лизингова вноска в размер на 27.50 лв. с вкл.
ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.19 лв. с вкл. ДДС
всяка. Посочва се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му във фактури, издадени в периода м. март 2018г. - м. юли 2018 г.,
чиято изискуемост е настъпвала петнадесет дни след издаването на всяка от
фактурите. Излагат се съображения, че на основание т. 11 от Договора за мобилни
услуги и поради предсрочното му прекратяване по вина на ответника същият дължи неустойка
за предсрочно прекратяване в размер на 226.56 лв., представляваща сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв.
всяка), а именно 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 164.10 лв.
между стандартната цена на ALCATEL АЗ Black без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 13.03.2018г. и дължимата обща преференциална цена
по Договор за лизинг от 13.03.2018 г., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги. Поддържа се, че на основание т. 12 от Общите условия
на оператора за договорите за лизинг поради неизпълнението на задълженията на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги, е била обявена
предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство ALCATEL АЗ Black в общ размер на 83.80
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски. Отбелязва
се, че по депозирано от ищеца заявление по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр.
д. № 1310/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. С писмено становище поддържа исковата молба
и моли за уважаване на предявените искове. Моли съда да вземе предвид, че след
подаване на исковата молба ответникът е заплатил доброволно сумата от 50 лева.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява лично. Не оспорва дължимостта на претендираните с
исковата молба суми. Заявява, че след подаване на исковата молба е заплатил
доброволно сумата от 50 лева.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
1310/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата
молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 749 от
26.03.2020 г. по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в законовия
едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват
процесуално допустими.
За уважаването на предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД е необходимо да са
налице следните материални предпоставки: 1) сключени между страните действителни
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и за лизинг; 2)
неизпълнение на изискуеми задължения на ответника по договорите; 3)
действителна неустоечна клауза и наличието на предпоставките за заплащане на
уговорената неустойка. По делото е представен
сключен между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 13.03.2018 г.
за срок от 24 месеца, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги за мобилен телефонен номер ********** срещу
заплащането на стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с
вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС. Приложен и е сключен между страните Договор
за лизинг от 13.03.2018 г. за срок от 23 месеца, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника за ползване мобилно устройство ALCATEL АЗ
Black с обща лизингова цена от 123.87 лв. с вкл. ДДС срещу заплащането на първоначална
лизингова вноска в размер на 27.50 лв. с вкл. ДДС и двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 4.19 лв. с вкл. ДДС всяка. Не се твърди, а и при
извършена служебна проверка не се установява посочените договори да страдат от
пороци, които да обосноват извод за тяхната недействителност.
По делото липсва надлежно наведено от
ответника възражение за неизпълнен договор, поради което изпълнението на
задълженията на ищеца по сключените договори не е предмет на изследване в
настоящото производство.
Приложени по делото са фактури №
**********/15.03.2018г. (с падеж 30.03.2018г.), № **********/15.04.2018г. (с падеж
30.04.2018г.), № **********/15.05.2018 г. (с падеж 30.05.2018г.), издадени от
ищеца с получател ответника, за начислени месечни и еднократни такси
(абонаменти, допълнителни пакети) в общ размер от 73, 01 лева, както и за
лизингови вноски в общ размер на 12, 57 лева. Съгласно т. 27 от приложимите
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изм. 30.06.2017 г.)
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Приложена по делото е и
фактура № **********/15.07.2018г. (с посочен падеж 30.07.2018 г.), издадена от
ищеца с получател ответника, за начислен предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в размер на 83, 80 лева. Въпросът наличието на предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски към онзи момент съдът намира за ирелевантен,
доколкото към настоящия момент уговореният 23-месечен срок на договора за
лизинг от 13.03.2018 г. е изтекъл, поради което всички задължения по него са
падежирали. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил
в срок изискуемите си задължения по сключените договори.
В процесния договор за мобилни
услуги от 13.03.2018 г. е предвидено, че в случай на прекратяването му преди
изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или
при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката
по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена),
съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. От тълкуването на
посочените клаузи, които предвиждат виновно неизпълнение от страна на длъжника,
в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи извод,
че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне
на договора, която поначало е допустима (вж. Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС). Неустойката за разваляне
има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението на един
двустранен договор, чието действие е отпаднало поради развалянето му с обратна
сила или занапред. Следователно задължението за заплащане на този вид неустойка
възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето
на договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от
сключването му. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за да
породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на кредитора за
разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в писмена форма
(за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя адресат –
длъжника. Следва да се име предвид, че разпоредбата на чл. 87 ал. 1 ЗЗД е
диспозитивна, поради което намира приложение само доколкото в особената част на
ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за
разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили други условия
и начин за разваляне на сключения между тях договор (Решение № 113 от
31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г., I т. о. на
ВКС, Решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г. на ВКС). Свободата
на договаряне и диспозитивният характер на чл. 87, ал. 1 ЗЗД не изключват
възможността страните да уговарят т. нар. комисорна клауза, като постигнат
съгласие, че развалянето на договора може да стане без даване на нов срок за
изпълнение или дори автоматично – без отправяне на изявление (в този смисъл
Решение № 1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС, Решение № 131
от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г., II т.
о. на ВКС, Решение № 251 от 07.01.2013 г. по т. д. № 1002/2011 г., II т. о. на ВКС). По делото обаче не се твърди и не се
установява сраните да са постигнали такова съгласие, доколкото горепосочената
неустоечна клауза от договора урежда последиците от настъпилото разваляне, а
клаузата на т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия само прогласява потестативното
право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му,
различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Поради това несъстоятелни са доводите на
ищеца (изложени в депозираното преди първото съдебно заседание по делото
становище), че предвид забавата на
длъжника по отношение на задълженията по издадените фактури за момент на
прекратяването следва да се счита датата на спирането на достъпа на клиента до
мобилната мрежа на оператора чрез номер ********** (т.нар. двустранно спиране
на номера) – 04.06.2018 г. Не се твърди и не установява, че преди подаване на
исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали
договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. Следва да
се отбележи, че в съдебната практика трайно се поддържа становището, че
двустранен договор може да се развали чрез връчването на исковата молба, с
която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е
длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 43 от 06.02.2015 г. по гр. д. №
4792/2014 г. на ВКС, Решение № 81 от 03.06.2015 г. по т. д. № 1591/2014 г., II т. о. на ВКС, Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. №
6836/2013 г. на ВКС, Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на
ВКС). В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен
на длъжника на 02.10.2020 г., към който момент вече е бил изтекъл двегодишният
срок на договора за мобилни услуги от 13.03.2018 г., поради което не е налице
предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди
изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на изложеното съдът приема,
че не са налице предпоставките за дължимост на претендираната неустойка. Следва
да се подчертае, че липсата на оспорване от страна на ответника не освобождава ищеца
от тежестта му да установи наличието на материалноправните предпоставки за
дължимост на претендираните вземания, нито създава процесуално задължение за
съда да уважи предявените искове без да изследва фактическите и правни въпроси
за тяхната основателност.
Не се спори между страните, че след
подаване на исковата молба ответникът е заплатил доброволно сумата от 50 лева. Въпросът
към коя от претендираните суми – за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги или за лизингови вноски, следва да се отнесе за погасяване направеното
частично плащане, следва да се реши в съответствие с разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. Съгласно посочената норма този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. В процесния случай длъжникът не е заявил изрично
кое от задълженията си погасява. В теорията и практиката са установени критерии
за определяне на най-обременителното задължение (вж. Калайджиев, А. –
Облигационно право. Обща част. Шесто издание, 2013, с. 300) като например
изискуемост, лихвоносност, обезпеченост. В процесния случай съдът намира, че
вземанията за лизингови вноски са по-обременителни от тези за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, тъй като са обезпечени със запис на
заповед от 13.03.2018 г., приложен по делото. Същевременно „старостта“ на претендираните
лизингови вноски, всяка от които в размер на 4, 19 лева с ДДС, се определя от
поредността на месеца, за който са дължими. Ето защо направеното в хода на
процеса плащане следва да бъде отнесено за частично погасяване на сумата от 96,
37 лева до размера от 50 лева – за лизинговите вноски за периода от м. март 2018
г. до м. януари 2019 г., всяка от които в размер на 4, 19 лева с ДДС, както и
частично за лизинговата вноска за м. февруари 2019 г. в размер на 3, 91 лева.
По изложените съображения съдът
приема следното: 1) предявеният иск за сумата от 73, 01 лева – главница за
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетния период от
13.03.2018 г. до 14.05.2018 г. съгласно
сключен между страните договор за мобилни услуги № ********* от 13.03.2018 г.
за мобилен номер **********, е изцяло основателен, поради което следва да бъде
уважен изцяло; 2) предявеният иск за сумата от 96, 37 лева – главница за
неплатени лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг от
13.03.2018 г. за мобилно устройство Alcatel A3 Black
за периода от 13.03.2018 до 13.02.2020 г., се явява частично основателен за
сумата от 46, 37 лева – главница за неплатени лизингови вноски по сключен между
страните договор за лизинг от 13.03.2018 г. за мобилно устройство Alcatel A3 Black за периода от 13.02.2019 до 13.02.2020 г., от които 0,
28 лева за м. февруари 2019 г. и по 4, 19 лева с ДДС за м. март 2019 г. до м.
февруари 2020 г., поради което следва да бъде уважен в тази част, и
неоснователен за сумата от 50 лева – за лизинговите вноски за периода от м.
март 2018 г. до м. февруари 2019 г., от които по 4, 19 лева с ДДС за м. март 2018
г. до м. януари 2019 г. и 3, 91 лева за м. февруари 2019 г., поради което
следва да бъде отхвърлен в тази част; 3) предявеният иск за сумата от 226, 56 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги № ********* от 13.03.2018 г., формираната като сбор от три
стандартни месечни абонамента от по 20, 82 лева и
сумата от 164, 10 лева, представляваща разликата между стандартната цена на
закупеното мобилно устройство без отстъпката и дължимата преференциална такава
съгласно договора за лизинг, се явява изцяло неоснователен, поради което следва
да бъде изяло отхвърлен.
При този изход на делото всяка от
страните има право на разноски по съразмерност. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съразмерно на уважената част от предявените искове съобразно направеното искане
и представените доказателства ищецът има право да му бъдат присъдени сторените
в заповедното и в исковото производство разноски за заплатени държава такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 189 лева, от които 115, 50 лева в
заповедното и 73, 50 лева в исковото производство. Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за
извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
вр. чл. 229 ЗЕС в отношенията между страните, че ответникът Й.А.С.,
ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 73, 01 лева –
главница за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за
мобилни услуги № ********* от 13.03.2018 г. за мобилен номер ********** за
отчетен период от 13.03.2018 г. до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.02.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума в полза на ищеца е
издадена заповед № 749 от 26.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1310/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
вр. чл. 342 ТЗ в отношенията между страните, че ответникът Й.А.С.,
ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ №
4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 46, 37 лева – главница за неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 13.03.2018 г. за мобилно устройство
Alcatel A3 Black за периода от 13.02.2019 г. до 13.02.2020 г., от които
0, 28 лева за м. февруари 2019 г. и по 4, 19 лева с ДДС за периода от м. март
2019 г. до м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума в полза на ищеца е издадена
заповед № 749 от 26.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 1310/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 46, 37 лева до пълния предявен размер от 96, 37 лева
– за разликата от 50 лева, представляваща лизингови вноски за периода от м.
март 2018 г. до м. февруари 2019 г., от които по 4, 19 лева с ДДС за периода от
м. март 2018 г. до м. януари 2019 г. и 3, 91 лева за м. февруари 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Й.А.С., ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.
92 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 226,
56 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги № *********
от 13.03.2018 г., формираната като сбор от три стандартни месечни абонамента от
по 20, 82 лева и сумата от 164, 10 лева, представляваща разликата
между стандартната цена на закупеното мобилно устройство без отстъпката и
дължимата преференциална цена съгласно договора за лизинг, ведно със законната
лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума в полза
на ищеца е издадена заповед № 749 от 26.03.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1310/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 189 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Асеникова
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева