№ 34
гр. Враца , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Мария Г. Аджемова-Василева Въззивно
гражданско дело № 20211400500195 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 264498/11.03.21 г. на Л. В. Й., чрез адв.Т.З., срещу
решение на районен съд гр. Враца № 260083/18.02.21 г. постановено по гр. дело №
3924/19 г. по описа на същия съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло, като
неоснователен и недоказан предявения от въззивника осъдителен иск за репариране на
причинените му неимуществени вреди, с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, за сумата 1 500 лв.,
срещу ответника Ц.К. В.. С решението са присъдени съдебни разноски.
След излагане на фактическата обстановка по спора, така както е възприета от
жалбоподателя, чрез адв. З. той заявява, че правните изводите на районен съд са
необосновани, направени в противоречие със събраните доказателства и материалния
закон.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен
акт и постановяване решение по същество на спора, с което предявения иск бъде
изцяло уважен.
Жалбоподателят моли за преразпит от окръжен съд на двама свидетели, вече
изслушани от първостепенния съд.
1
Ответникът по жалба Ц.В., чрез адв. К. представя отговор, в който мотивира
становище за неоснователност на жалбата. Заявява доказателствено искане за
прилагане на гр. дело № 5125/15 г. на ВрРС, в което са представени медицински
документи относими към процесния спор, без да се посочва какви са точно тези
документи.
И двете страни претендират съдебни разноски в зависимост изхода от спора.
С държано в закрито съдебно заседание определение № 24/18.05.21 г.
доказателствените искания на страните са отхвърлени от окръженен съд, с оглед
забраните по чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и тъй като не са налице предпоставките по
чл. 266, ал. 3 от ГПК.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок,
от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения:
Настоящият въззивник Л. В. Й. е предявил пред първостепенния районен съд
гр. Враца срещу ответницата Ц. В. осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
сумата 1 500 лв., с която да бъде обезщетен за причинените му от ответницата на
07.03.19 г., в тролейбус в гр. Враца, в качеството й на ***, неимуществени вреди
получени в резултат на отправени от ответницата обиди и заплахи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор, с който оспорва
предявения срещу нея иск. Тя оспорва истиността на твърденията в исковата молба, че
е обиждала ищеца и е имала грубо и агресивно поведение, както и че го е заплашвала.
По така предявения иск, районен съд гр. Враца е събрал допустимите,
относими и необходими доказателства и след анализ на същите е възприел подробно
изложена в обжалваното решение фактическа обстановка по спора, която се споделя от
настоящата инстанция, като съдът намира за безпредметно същата да бъде отново
излагана. Въззивната инстанция преценява за правилни и законосъобразни, като
съответни на установените по делото факти и закона, направените от първостепенния
районен съд задълбочени правни изводи за неоснователност на предявения осъдителен
2
иск.
По заявените във въззивната жалба оплаквания окръжен съд намира средното:
По процесния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, изцяло в доказателствена тежест
на ищеца е да проведе главно и пълно доказване, тоест да създаде сигурно убеждение
на съда за истиността на изложените в исковата молба фактически твърдения, след
което съдът следва да направи правни изводи за кумулативно наличие на всички
елементи от сложния фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение, настъпили вреди и причинно следствена връзка между тях
или за основателност на предявения иск.
В конкретния случай се твърди от ищеца, че на 07.03.19 г., в тролей в гр. Враца,
възникнал конфликт между него и ответницата Ц. В., която като *** проверявала
превозните документи на пътниците. Според ищеца, той представил преференциална
карта като бивш служител на "Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД, която карта
ответницата приела, че не представлява превозен документ, възникнал конфликт и
ответницата започнала да обижда ищеца и да го заплашва. Но в исковата молба не се
сочи, а също и от разпита на доведените от ищеца свидетели, една от които е неговата
съпруга, не се установява какви точно обидни думи и заплахи е употребила
ответницата. Тази конкретизация е необходима за да се направи преценка от съда, с
оглед на общоприетите етични норми, дали употребените от ответницата конкретни
думи и изрази имат обиден и заплашителен характер и могат реално да накърнят
достойнството на ищеца и да предизвикат страх. Твърдението на ищеца и свидетелите,
че ответницата е отправяла към него обидни думи, без да се посочва конкретно кои са
те, има субективно оценъчно емоционален характер. Тази оценъчна характеристика,
без по делото да е ясно за какви точно думи и изрази става дума, не е достатъчна за
съда да направи категоричен извод, че по делото е доказано противоправното
поведение на ответницата. На следващо място, по дело не е доказано, че търпените от
ищеца морални страдания са обективно следствие от противоправното поведение на
ответницата. С оглед установените по делото факти, е възможно негативните
изживявания на ищеца да се субективна свръхреакция на притеснение от негово
страна, когато ответницата-*** публично му е заявила, че представената карта е
невалиден документ и той е нередовен пътник.
И тъй като, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 от
ЗЗД, следва да се докажат кумулативно всички негови елементи, което с оглед на
изложеното по-горе, в конкретния случай не е сторено, се налага извода, че
предявеният иск не е доказан и следва да бъде отхвърлен.
Съвпадението на правните изводи на въззивна инстанция и първостепенния
3
районен съд, налага обжалваното решение на бъде потвърдено, като, освен
изложеното, на основание чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на
районен съд.
При изхода от спора, на ответницата по жалба Ц. В. следва да се присъдят
направените съдебни разноски за настоящата инстанция – 400 лв. адв. хонорар, като
окръжен съд намира за неоснователно възражението на насрещната страна по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските, предвид конкретната правна сложност на
спора и факта, че сумата 400 лв. е близка до размерът от 335 лв. според Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 260083/18.02.21 г.
постановено по гр. дело № 3924/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Л. В. Й. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на Ц.К. В. с ЕГН
********** от гр. Враца сумата 400 лв. представляваща съдебни разноски за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4