О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                                 03.12.2019г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                    гражданско отделение, втори състав

На 03.12.2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                          ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч. гражданско дело №330 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на търговското дружество "Профи Кредит България" ЕООД гр.София, срещу Определение №349/10.09.2019г. по ч.гр.д. №70/2019г. по описа на Тополовградски районен съд, с което е обезсилена издадената от този съд по ч.гр.д. №70/2019г. Заповед №83/25.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и за връщане на делото на районния съд, който да предприеме всички действия по връчването на длъжника на заповедта за изпълнение и при наличие на законовите предпоставки - да укаже на кредитора да предяви установителен иск за вземането си. Дружеството излага съображения, че не е налице основание за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като заповедният съд - ТРС е допуснал процесуални нарушения по връчване на заповедта на изпълнение, които нарушения самият съд следва да изправи, а не да възлага последиците от тези процесуални нарушения на заявителя.

Редовно уведомен, ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, съдът прецени данните по делото и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.01.2019г. търговското дружество "Профи Кредит България"ЕООД е подало заявление пред ЯРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г.И.И., с посочен адрес ***. Сезираният със заявлението съд - ЯРС е извършил служебната проверка по чл.411 ГПК за постоянния адрес на длъжника и е установил, че към 25.01.2019г. Г.И. е с постоянен адрес ***, а настоящият му адрес е в гр.Я., и тъй като местно компетентният съд в заповедното производство е този по постоянния адрес на длъжника, е прекратил образуваното пред ЯРС производство по ч.гр.д. №326/2019г. и е изпратил делото на компетентния съд - ТРС. Последният е образувал по описа си ч.гр.д. №70/2019г.,           по което е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - №83/25.02.2019г., с която е осъдил длъжника Г.И. да заплати на "Профи Кредит България"ЕООД сумите: 5 000 лева - главница по договор за потребителски кредит от 23.04.2018г., ведно със законната лихва от 25.01.2019г., договорно възнаграждение в размер на 2 418.64 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4 643.76 лева; такси в размер на 30 лева; лихва за забава в размер на 31.30 лева за периода 27.05.2018г. - 31.07.2018г. и разноски в размер на 242.47 лева.

Издадената заповед за изпълнение не е връчена на длъжника на настоящия му адрес в гр.Я., ул."*********"№**, ет.**, ап.**, тъй като длъжникът не е намерен на този адрес в продължение на един месец. На този адрес не е било залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. На постоянния адрес на длъжника в с.Р., Община Т., същият отново не е намерен за връчване на заповедта за изпълнение, при което на този адрес е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, като в срока по чл.47, ал.2 ГПК лицето не се е явило в канцеларията на съда за получаване на съдебните книжа. ТРС е извършил справка за местоработата на длъжника, но заповедта за изпълнение не е връчена и по местоработата му, тъй като работодателят "Виденов Груп"ЕООД е посочил, че ТПО с Г.И. е прекратено, считано от 22.04.2019г.

При тези данни ТРС е указал на заявителя - дружеството "Профи Кредит България"ЕООД да предяви установителния иск за вземането си в едномесечен срок, тъй като е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Заявителят е предявил в срок иска по чл.422 ГПК пред ТРС, който е образувал гр.дело №196/2019г. по описа си, но е прекратил производството по същото и го е изпратил по подсъдност на ЯРС, тъй като е установил, че постоянният адрес на длъжника е в с.М., а настоящият адрес - в гр.Я., т.е. същите са в съдебния район на ЯРС.

ЯРС е образувал исковата молба на "Профи Кредит България"ЕООД в гр.д.№ 2696/2019г. и е постановил Определение №1941/12.08.2019г., с което е прекратил производството по делото, приемайки, че искът е процесуално недопустим и за ищеца не е налице правен интерес от предявяването му, тъй като не е осъществена хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК - не е залепено уведомление на настоящия адрес на длъжника в гр.Ямбол и заповедният съд не е изпълнил процедурата по чл.47, ал.3 ГПК за връчване на заповедта по местоработата на длъжника, без да извърши справка за прекратяване на трудовия договор на длъжника и регистриране на нов трудов договор. Прекратителното определение е влязло в сила на 03.09.2019г. и заповедното производство - ч.гр.д. №70/2019г. е върнато на ТРС.

С обжалваното Определение №349/10.09.2019г., заповедния съд - ТРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е прекратил производството по ч.гр.д. №70/2019г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като ЯРС е прекратил исковото производство по предявения иск по чл.422 ГПК, е налице хипотеза, която е приравнена на неуважен иск относно вземането и това е основание да се обезсили издадената заповед за изпълнение.

Определението на ТРС е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, заповедният съд обезсилва издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК, когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил в срок иска за вземането си. В задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.13 е прието, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, с изключение на прекратяване при сключена съдебна спогодба или ако заповедта за изпълнение е влязла в сила, като компетентният съд да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

В случая заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение без да има компетентността за това, тъй като не е налице хипотезата на непредставяне от заявителя на доказателства, че е предявил установителния иск за вземането си в срок. Искът за вземането е предявен в срок, но производството по този иск е прекратено. В тази хипотеза, извън правомощията на заповедния съд е да обезсили заповедта за изпълнение, тъй като компетентността за това е на съда в исковото производство.  В този смисъл, обжалваното определение на ТРС, като постановено извън неговите правомощия, съставлява недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Отделно от това, в нарушение на закона са и изводите на ТРС, че заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване при неуважен иск относно вземането, тъй като съгласно задължителните разяснения в т.13 на ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК, респ. чл.415 ГПК.

В случая съдът в исковото производство е прекратил производството по иска за вземането на заявителя, но не е обезсилил заповедта за изпълнение, тъй като е приел, че не е изпълнена процедурата по връчването й на длъжника. Въззивната инстанция прави същия извод, тъй като от данните по заповедното производство е видно, че на регистрирания към 25.02.2019г. (датата на издаване на заповедта за изпълнение) настоящ адрес на длъжника Г.И. ***, на който същият не е бил намерен, не е било залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Наред с това, заповедният съд - ТРС не е изпълнил задължението си по чл.47, ал.3 ГПК да провери служебно адресната регистрация на длъжника при връчване на заповедта за изпълнение. От извършената от ЯОС служебна справка в НБД"Население" е видно, че към този момент, считано от 20.02.2019г. длъжникът е имал заявен нов постоянен адрес ***, на който не е изпратено съобщение за връчване на заповедта за изпълнение, нито е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. След като работодателят "Виденов Груп"ЕООД е уведомил заповедния съд за прекратяване на ТПО с длъжника, заповедният съд не е извършил служебната проверка по чл.47, ал.3 ГПК за местоработата на длъжника и за установяване прекратен ли е  трудовия договор с работодателя "Виденов Груп"ЕООД и има ли сключен друг трудов договор.

Всичко посочено по-горе обосновава извода, че не са изпълнени условията на чл.47, ал.5 ГПК за връчване на издадената заповед за изпълнение. Това е основание, след обезсилване на обжалваното определение, делото да бъде върнато на заповедния съд, който да извърши ново връчване на заповедта за изпълнение - на регистрираните от длъжника към 25.02.2019г. постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, респ. след справка от ТРС и на други регистрирани от длъжника адреси, както и по месторабота, след служебна проверка за местоработата на длъжника. При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по посочения ред и в случай на подадено от него възражение, ТРС следва да даде указания на заявителя за предявяване на иска за вземането или при връчване на заповедта при изпълнение на условията по чл.47, ал.5 ГПК (след залепване на уведомления и по постоянен, и по настоящ адрес на длъжника, и при невъзможност за връчване по месторабота) да укаже на заявителя да предяви иска за вземането си по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Само в случай, че заявителят не представи доказателства, че е предявил в срок иска за вземането си, ТРС може и е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

ОБЕЗСИЛВА Определение №349/10.09.2019г. на Тополовградски районен съд, постановено по ч.гр.д. №70/2019г., с което е обезсилена Заповед №83/25.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №70/2019г. по описа на ТРС и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на ТРС за връчване на издадената заповед за изпълнение, съобразно дадените указания в мотивировъчната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       

                                                                                                      2.