О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
гр.Кюстендил,
04.05.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на четвърти май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Евгения Стамова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.
Калин Василев
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№90/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е
образувано по жалбата на И.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, против покана
за доброволно изпълнение, изпратена до Б. от ЧСИ Елица Христова, с рег.№743 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Кюстендил по
изп.д.№20197430401026 и налагането на запор върху пенсията, банковата му
сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД и притежавано моторно превозно средство
(МПС).
В жалбата се
твърди, че тези действия са незаконосъобразни и неправилни, поради факта, че
задължението за заплащане на сума в размер на 120.00 лева, предмет на
изпълнителния лист, издаден по НОХД №1576/2012г. по описа на РС-Дупница, по
който е било образувано изпълнителното производство, не съществува, тъй като се
е погасило с изтичане на тригодишна погасителна давност по чл.111 ал.1 б.„а“ от ЗЗД. Също така се сочи, че задължение към държавата за публични държавни
вземания в размер на 2 145.25 лева не съществува, поради изтичане на
погасителната давност, в какъвто смисъл Б. бил направил възражение пред
публичния изпълнител и изпълнителното дело е било прекратено. Поради липсата на
задължения се претендира обявяване на действията на ЧСИ за незаконосъобразни и
неправилни и се иска да бъде постановено спиране на изпълнителното дело.
Ответникът
по жалбата – взискателят по изпълнителното дело Национална агенция за приходите
(НАП), чрез пълномощника си ю.к.А.Андреев, е депозирал отговор, в който
аргументира разбиране за недопустимост на подадената жалба, поради отсъствие на
хипотезата по чл.435 от ГПК на подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, тъй като твърдението за липса на задължение, поради изтекла давност
подлежи на установяване по исков ред. Евентуално, в случай, че тази теза не
бъде споделена, се аргументира разбиране за неоснователност на жалбата, тъй
като вземането, предмет на изпълнителния лист не попада в хипотезата на чл.111
б.„а“ от ЗЗД.
От страна на ЧСИ Е.Христова са депозирани мотиви по
чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК, съдържащи се в съпровождащото жалбата писмо. Според
съдебния изпълнител, жалбата е недопустима, тъй като не попада в никоя от
изчерпателно изброените хипотези на чл.435 ал.2 от ГПК, а позоваването на
изтекла погасителна давност може да стане по исков ред. По отношение на
публичните държавни вземания в размер на 2 145.25 лева е посочено, че на
основание чл.458 от ГПК държавата е била присъединена като взискател, но след
като по делото е било изискано ново удостоверение и е постъпило такова се е
установило, че длъжникът няма публични задължения и те са били приспаднати.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото и съобрази изложените в
жалбата и отговора аргументи, намира, че жалбата, макар и подадена в срок от
страна в изпълнителното производство - длъжника, се явява недопустима, поради
следното:
Чл.435 ал.2
от ГПК предвижда, че длъжникът може да обжалва: 1/ постановлението за глоба; 2/
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4
и чл. 485;
5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6/ отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение и 7/ разноските по изпълнението.
В конкретния
случай се обжалва поканата за доброволно изпълнение, като се твърди, че
задълженията за заплащане на сумата по изпълнителния лист и за заплащане на
сума, представляваща публично вземане, дължима на държавата като присъединен
взискател, не съществуват, тъй като са погасени по давност. Очевидно е, че се
касае за действие на съдебния изпълнител, което не попада в нито една от
лимитативно изброените в чл.435 ал.2 от ГПК хипотези, при които длъжникът има
право на жалба.
От една
страна, съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да
подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде
обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
установено несъществуването на вземането. Тогава същият ще следва да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.3, т.4 или т.7. Ако
длъжникът счита, че вземането, обективирано в изпълнителния титул не
съществува, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл.439 от ГПК.
При положение, че съдебният изпълнител не е компетентен да направи такава
преценка в изпълнителното производство, а жалбоподателят следва да защити
правата си по исков ред, то и съдът по реда на обжалването също не може да я
извърши. Касае се за материалноправно, което се преценява по исков ред.
От друга
страна, в разглеждания случай въобще липса акт на ЧСИ, който дори формално да
обуслови допустимост на жалбата, какъвто би бил случаят ако длъжникът бе
направил пред съдебния изпълнител искане за прекратяване на производството и бе
постановен отказ за това.
Доколкото в
жалбата формално се сочи, че поканата за доброволно изпълнение се обжалва и
относно наложения запор върху пенсия, банкова сметка ***, следва да се посочи,
че в Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г., ОСГТК, изрично е прието, че запорът
и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Отново се
касае за действие, което не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.435 ал.2 от ГПК.
От
материалите по изпълнителното дело е видно, че след като по същото е било
надлежно удостоверена липсата на публични задължения на Б., съдебният
изпълнител е разпоредил да се извърши корекция съобразно новия размер на дълга.
Това е видно и от мотивите на ЧСИ.
Налага се
извод, че обжалваните от И.Б. действия не попадат в обхвата на чл.435 ал.2 от ГПК, а жалбата, в тази й част, се явява процесуално недопустима, поради липсата
на годен предмет за атакуване. Ето защо, същата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Макар и без
излагане на каквито и да било аргументи, доколкото в жалбата е направено искане
за спиране на изпълнителното дело, съдът приема, че дължи произнасяне по
същото.
Съгласно
чл.432 ал.1 т.1 от ГПК, съдът спира
изпълнителното производство в случаите по чл.245 ал.1 и 2
от ГПК, чл.309 ал.1 от ГПК, чл.397 ал.1 т.3 от ГПК и чл.438 и чл.524 от
ГПК. Никоя от посочените в разпоредбата хипотези не се установява да е налице,
поради което съдът ще остави без уважение така направеното искане.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, жалбата на И.А.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против покана за
доброволно изпълнение, изпратена до Б. от ЧСИ Елица Христова, с рег.№743 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Кюстендил по
изп.д.№20197430401026 и налагането на запор върху пенсията, банковата му
сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД и притежавано моторно превозно средство и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.ч.гр.д.№90/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се в жалбата на И.А.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** искане за спиране на
изп..д.№20197430401026 по описа на ЧСИ Елица Христова, с рег.№743 на Камарата
на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Кюстендил.
Определението
в частта, в която жалбата се оставя без разглеждане и производството по делото
се прекратява частично, може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен
съд-София в 1-седмичен срок от датата на връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.