РЕШЕНИЕ
№ 1786
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110115675 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу М. А.. П., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. В.*************, както следва: за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 2093,07лева, представляваща остатък от неплатена главница по
договор за потребителски кредит № 30037002009/20.05.2019г., ведно със законната лихва
считано от подаване на заявлението– 28.07.2021г. до окончателното погасяване на
вземането; 305,99лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода 20.10.2020г.
до 20.05.2021г.; 358,37лева, представляваща обезщетение за забава за периода 06.06.2019г.
до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 20.05.2021г.; 74,57лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.05.2021г. до 27.07.2021г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4539/30.08.2021г. по
ч.гр.д. № 11090/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
20.05.2019г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № 30037002009. Въз
основа на него, финансовата институция е отпуснала на ответника сумата от 5000лева,
преведена по посочена от него банкова сметка на 20.05.2019г. Връщането на сумата е
следвало да стане в срок до 24месеца съобразно погасителен план с падеж 5-о число на
месеца и размер на погасителната месечна вноска от 295,51лева. С Анекс от 28.02.2020г. е
променена падежната дата на 20-о число на месеца. Крайният срок за връщане на
отпуснатия кредит е дата 27.07.2021г. Твърди се, че страните са уговорили ГПР от 45,01% и
ГЛП от 38,30%. Ответникът е извършил плащане по договора на сумата от общо
8061,10лева, от която със 7911,49лева е погасена главница и договорно възнаграждение, със
119,61лева е погасено задължение за лихва забава и с 30лева начислени такси по тарифа.
Съгласно чл. 4 от ОУ, ответникът дължи и договорно възнаграждение, което е било
1
предварително определено в договора в размер на 2090,55лева и плащането му е разсрочено
съгласно погасителния план с падеж на първата вноска 20.10.2020г. и на последната
20.05.2021г. Доколкото ответникът не е извършил плащане на вноските съобразно
уговореното в договора, след изпадането му в забава се сочи, че на основание чл. 10.1 от ОУ
към договора, върху непогасената част от дълга е начислена лихва за забава в размер на
законната такава. За периода след изтичане срока на договора се заявява претенция за
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Молбата е за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Исковете се оспорват частично по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
сключен процесния договор за кредит със сочените параметри и анекс № 1 към него. Не
оспорва, че по договора е платила сумата от 8061,10лева. Претенцията за възнаграждение за
допълнителни услуги се оспорва с твърдения, че е основана на нищожна клауза. Посочва, че
между страните е висящо производство по гр.д. № 9671/2021г. на ВРС с предмет връщане на
платени вноски за допълнителни услуги в периода 05.06.2019г. до 20.09.2020г. Оспорва
начина, по който е извършено погасяване на задълженията от ищеца с направените от
ответницата плащания. Счита, че понастоящем е погасила главница в размер на 3173,48лева,
поради което и претенцията за плащане на главница се явява основателна до размера на
сумата от 1826,52лева. Оспорва задължението за договорна лихва, като твърди, че в периода
05.06.2019г. до 20.10.2020г. е погасила 1850,19лева от него. Оспорва дължимостта на
претендираната договорна лихва, като излага съображения за недействителност на
сключения договор. Твърди да не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12,
т.20 и ал. 2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 ЗПК. Счита, че ГПР не съответства на действително
приложения, тъй като в него не са включени предвидените суми по пакет за допълнителни
услуги. Счита, че по естеството си услугите предмет на пакета за допълнителни услуги са
такива свързани с усвояване и управление на кредита, и на основание чл. 10а, ал.2 ЗПК
кредиторът няма право да изисква допълнителни такси и комисионни за тях. Предвид
неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал. 2 ЗПК се сочи
договорът да е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК се дължи
връщане само на чистата стойност на кредита. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът
редовно уведомен чрез процесуален представител с писмено становище поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща непогасено задължение-
главница, договорна възнаградителна и мораторна лихва по договор за потребителски
кредит № 30037002009/20.05.2019г. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 11090/2021г. по описа на ВРС,
по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е
възразил в срока по чл. 414 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за потребителски кредит № 30037002009/20.05.2019г., по който е предоставил на ответника
сума пари и нейния размер; настъпил падеж на задължението в цялост; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от
2
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне
на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи
на кредиторите и обичайна печалба; размер на обезщетението за забава.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява следното:
На 20.05.2019г. ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на
потребителски кредит в размер на 5000лева със срок на издължаване 24месеца, падеж на
месечната вноска 5-о число на месеца. На 20.05.2019г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 30037002009 с размер на отпуснатата сума- 5000лева, при ГПР от
45,01% и ГЛП от 38,30%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното
възнаграждение възлиза в размер на 7090,55лева. Уговорено е, че връщането на сумата
следва да стане в срок до 05.05.2021г. при месечната вноска от 295,51лева платима до 5-о
число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и
допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което
изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на
кредита или получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждение по
това допълнително споразумение е сумата от 4830лева, плащането на което е разсрочено на
вноски от по 201,25лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по
погасителния план. Така, месечната вноска по погасителен план става в размер на
496,76лева. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е
удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях.
Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и
допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по
договора е извършено чрез банков превод на 20.05.2019г. по посочена от кредитополучателя
банкова сметка в Райфайзенбанк България ЕАД, в доказателство за което е представено
преводно нареждане.
На 28.02.2020г. между страните е сключен Анекс №1 към договора за кредит, с който
са предоговорени част от условията на договора и считано от м.03.2020г. е променена
падежната дата на 20-о число на месеца, а ГПР е намален на 42,69%, при запазване
величината на ГЛП. Съответно е изготвен и нов погасителен план, съобразно който
последната вноска е с падеж 20.05.2021г.
В заключение, между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с
посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 5000лева, а и
принципно този факт е бил признат от ответника.
В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя
и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва
при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,
информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана,
както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя
погасителен план. Възраженията на ответника за недействителност на договора поради
нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т.20 и ал. 2 ЗПК, съдът
приема за неоснователни. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е
договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за
усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР
и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай в подписания между страните
3
договор има изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е декларирал, че е
получил преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума
по договора за кредит и срок за нейното плащане. В договора и анекса към него са посочени
ясно броят на вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размерът на вноските, ГЛП
и ГПР, още повече че с анекс № 1 ГПР е намален на 42,69%, в сравнение с първоначално
уговорения 45,01%%. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити пък се съдържа и информация относно правото на отказ на
потребителя от договора.
С влязло в сила решение по гр.д. № 9671/2021г. по описа на ВРС, ищецът е бил
осъден да възстанови на ответницата сумата от 3018,75лева, представляваща сбор от
платени от нея вноски по пакет допълнителни услуги сключен към процесния договор за
потребителски кредит. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, видно от които е, че на
04.02.2022г. той е възстановил тази сума по банкова сметка на процесуалния представител
на ответницата. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда при определяне
размера на остатъчното задължение, доколкото ответницата е извършвала плащания по
договора, отнасяни от кредитора в погашение и на това задължение, което е било съдебно
отречено.
От заключението на в.лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което
съдът кредитира в цялост като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи,
че сумата по кредита е усвоена по банков път. Ответникът е извършил плащане по договора
в размер на общо 8061,10лева. От тази сума на ответницата е била възстановена сума от
3018,75лева, съобразно влязлото в сила решение по гр.д. № 9671/2021г. на ВРС, както и
законна лихва от 184,48лева начислявана върху него. Така, при отчитане общия размер на
извършеното плащане по договора от ответницата и възстановената й част от него съобразно
влязлото в сила решение по гр.д. № 9671/2021г. на ВРС, остатъкът на задължението по
договора е 1957,45лева главница, 240,36лева договорно възнаграждение за периода
20.10.2020г. до 20.05.2021г., 47,02лева обезщетение за забава по т.12.1 ОУ за периода
06.06.2019г. до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 20.05.2021г., и обезщетението за забава в
размер на законната лихва от 20.05.2021г. до 27.07.2021г.- 41,51лева.
Длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, поради което претенцията за
неиздължена главница е доказана по основание. Същата обаче следва да бъде уважена до
размера по заключението на в.л. от 1957,45лева и отхвърлена за разликата до пълния заявен
размер от 2093,07лева.
По отношение на претенцията за договорно възнаграждение, съдът съобразява
следното:
Дължимостта му е уговорена в чл. 4 ОУ, като размерът на това възнаграждение е
предварително определен на база лихвения процент по договора. Плащането му е
разсрочено на вноски съобразно погасителен план. То се дължи за срока на действие на
договора, т.е в рамките на въведения период от 20.10.2020г. до 20.05.2021г. /когато изтича
срока на договора/. В размер VI „Параметри“ от договора е предвидено, че ГЛП е 38,30%
или лихвен процент на ден 0,11%. Така, върху чиста стойност на заема от 5000лева,
дължимото договорно възнаграждение е 2090,55лева. Възнаградителната лихва
представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е
включено в общия разход по кредита на потребителя. Липсват императивни норми
регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента на
сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то
прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от
4
защитата на специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице именно тогава, когато се
нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения. Целта на спазването му, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Затова и максималният размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е
ограничен. Обратното би означавало икономически по- слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект да се
използва за облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем обичайната
минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т.е 10% годишно. В
случая е видно, че уговореният лихвен процент е 41,17%, при ГПР от 45,01%, а от
м.03.2020г. намален на 42,69%, който е в границата на приетия като допустим от закона чл.
19, ал. 4 ЗПК и не го надвишава. Нормата на чл. 19 ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите
разходи по кредита, настоящи или бъдещи- лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Т.е размерът на възнаградителна лихва представлява елемент от формулата при
образуване на годишния процент на разходите по кредита, за който ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК е
фиксиран лимит, който не може да бъде надхвърлян, а именно пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №
100/29.05.2012г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично се обявяват за нищожни клаузи в договора, в
които са уговорени задължения в размери надвишаващи лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй
като обаче сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания
от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения процент от
38,30% не може да се приеме, че кредитодателят е целял да се обогати неоснователно за
сметка на кредитополучателя. Затова, не е налице някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1-19
ЗЗП и клаузата, с която е уговорена дължимостта й не е неравноправна и поради това не е и
нищожна.
В заключение, договорната лихва е дължима и затова претенцията за плащането й е
доказана в своето основание. По отношение размерът й, съдът взе предвид заключението на
в.л., от което се установява, че размерът на договорното възнаграждение за въведения
период 20.10.2020г. до 20.05.2021г. е 240,36лева, което обосновава основателност на иска до
този размер. За разликата до пълния заявен размер от 305,99лева претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава за периода 06.06.2019г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 20.05.2021г., съдът съобразява следното:
Дължимостта на това обезщетение е уговорена в т.12.1 от ОУ, разписваща, че при
просрочие на месечна вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно
изчислена за всеки ден забава върху просроченото плащане. От заключението на в.л. и
изготвената от него таблица в отговор на въпрос № 3 е видно, че извършваните от ответница
плащания не са се случвали на уговорения в договора падеж- пето число на месеца,
5
съответно от м.03.2020- от двадесето число на месеца. Това обуславя извод, че тя не е
изпълнявала точно задълженията си по договора, изпаднала е в забава и на основание т.12.1
от ОУ дължи обезщетение за това в размер на законната лихва. То се заявява за период от
деня следващ падежната дата на първата неплатена погасителна вноска 06.06.2019г. до
20.05.2021г., последната падежна дата, а след нея и до датата предхождаща подаване на
заявлението се заявява законна лихва. Начисляването й следва да се извърши върху
непогасената вноска /формирана като сбор от главница и възнаградителна лихва/ и е в
размер на законната лихва. При изчисляването й е съобразен от в.лице императивът на
разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр.
28/24.03.2020г./, ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр.
34/09.04.2020г./ и пар.12, т.4 на ЗИД на Закона за здравето/ ДВ бр. 44/13.05.2020г. в сила от
14.05.2020г. предвиждаща забрана за начисляване лихва за забава по договори за кредит
предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ за периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г. Съобразно заключението на в.л. дължимата наказателна лихва за периода
06.06.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 20.05.2021г. върху вноската /като сбор
от главница и възнаградителна лихва/ е в размер на 47,02лева. За разликата до пълния
заявен размер. от 358,37лева претенцията се явява неоснователна.
Предмет на претенцията е и сумата от 74,57лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 20.05.2021г. до 27.07.2021г., което изчислено
върху установения като дължим от съда размер на главница /1957,56лева/ и договорна лихва
/240,36лева/ съобразно заключението на в.л. възлиза на сумата от 41,51лева. За разликата до
пълния размер от 74,57лева претенцията за него следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на иска поставя
въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска при съобразяване и прекратената част от
производството на основание чл. 232 ГПК. Претендират се такива в настоящото
производство от 300лева юк. възнаграждение, 159,28лева ДТ и 350лева възнаграждение за
в.лице. Съобразно отправеното искане, на ищеца следва да бъдат определени разноски за
юк. възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Дължимата
държавна такса за останалата част от първоначално заявената претенция е 127,08лева. Или
общият размер на разноските е 577,08лева. Съобразно уважената част на исковата претенция
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 465,89лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски, при съобразяване частта на вземането по
заповедта предмет на установителния иск, са в общ размер на 88,52лева, от които 56,64лева
платена ДТ и 31,88лева юк. възнаграждение. Предвид уважената част от исковата
претенция, заявена с иска по чл. 422 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 71,46лева.
6
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение от 450лева. Съобразно отхвърлената част на исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 86,70лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В съществува вземане срещу ответника М. А.
П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В.************** за сумите, както следва:
1957,45лева, представляваща остатък от неплатена главница по договор за потребителски
кредит № 30037002009/20.05.2019г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението– 28.07.2021г. до окончателното погасяване на вземането; 240,36лева,
представляваща непогасена договорна лихва за периода 20.10.2020г. до 20.05.2021г.;
47,02лева, представляваща обезщетение за забава по т.12.1 от ОУ за периода 06.06.2019г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 20.05.2021г.; 41,51лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 20.05.2021г. до 27.07.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4539/30.08.2021г. по ч.гр.д. №
11090/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния
заявен размер от 2093,07лева; иска за договорна лихва за разликата до пълния заявен размер
от 305,99лева; иска за обезщетение за забава по т.12.1 от ОУ за разликата до пълния заявен
размер от 358,37лева и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
разликата до пълния заявен размер от 74,57лева, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 71,46лева, представляваща направени в заповедното
производството по ч.гр.д.№ 11090/2021г. на ВРС съдебно- деловодни разноски, съразмерно
заявената и уважена част от вземането по заповедта, както и сумата от 465,89лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
М. А. П., ЕГН ********** сумата от 86,70лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция съобразно отхвърлената
част на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7