П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 07 ноември 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС
Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Съдебни заседатели: |
И.Б.В.Г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва
Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ЕМИЛИЯ
ВАРАДИНОВА |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия АТАНАСОВ
НОХД №3141 по описа за 2019 г.
На
именното повикване в 09.30 часа се
явиха:
ПОДСЪДИМАТА Л.А.Г. се явява
лично и със своите защитници АДВ.К.С. и АДВ.А.С., с налични по делото от досъдебното
производство пълномощни.
За ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ
„А.Е.“ ЕООД редовно призовано, не се явява представител.
За СГП се явява прокурор
ВАРАДИНОВА.
СЪДЪТ прикани страните да
вземат становище по даване ход на разпоредителното заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание намира,
че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредително съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ се самоличността на
подсъдимата, както следва:
Л.А.Г. - родена на *** г. в
гр.Ихтиман живуща ***, българка, българска гражданка, висше юридическо образование, работи, разведена
с едно дете, неосъждана, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимата
правата, които има в настоящия процес.
ПОДСЪДИМАТА: Разбирам
правата си.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ разясни на страните
правата по чл.274 НПК и чл.275 НПК.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме
възражения, отводи и искания на този етап от производството.
СЪДЪТ предостави възможност
на страните да изразят становище по въпросите визирани в разпоредбата на чл.248 НПК.
СЪДЪТ предостави възможност
на прокурора да вземе становище.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
настоящото дело е подсъдно на СГС.
Не са налице основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство.
Не са допуснати в хода на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения довели до ограничаване
правата на обвиняемия или на пострадалия.
Не са налице поне към момента
основания за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие,
респ. сключване на споразумение по реда на особените правила.
Считам, че делото може да се
разгледа в открито съдебно заседание с изключение на заседанията на които ще се
обсъждат секретните материали по делото.
Моля да бъде потвърдена мярката
за процесуална принуда взета на досъдебното производство.
Към настоящия момент нямам
искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ предостави възможност
на адв.С. да вземе становище.
АДВ.С.: Безспорно говорейки
по точките предвидени в чл.248 НПК
делото е подсъдно на СГС като първа инстанция.
Няма основания за прекратяване
и спиране на наказателното производство, поне тези които са предвидени в нормативната
уредба.
Считам, че в хода на досъдебното
производство и по-точно в процеса на
изписване на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са довели до ограничаване правата на моята подзащитна.
В конкретния случай ще посоча
какво имам предвид.
В обвинителния акт има
вътрешно противоречие в обстоятелствената част и по-конкретно по отношение на втория
диспозитив, в който прокуратурата обвинява моята подзащитна. По никакъв начин
не може да се разбере кой е пострадалото лице по мнение на прокуратурата, а
именно дали е това е юридическото лице „А.Е.“ или неговия пълномощник Г.В.К.. Както
на с.6 последния абзац, така най-вече на с.7 бъркотията по отношение на това
кой е пострадал от инкриминираното престъпление е пълна, по-конкретно на с.7 К.е
наречен многократно пострадал, а в диспозитива на обвинението и в края на обвинителния
акт като пострадал е посочено юридическото
лице „А.Е.“.
Считам, че това противоречие
в обвинителния акт ограничава правата на моята подзащитна от гледна точка на
това да разбере в края на краищата в какво я обвиняват и кой е пострадалият от инкриминираното
й престъпление, и би следвало прокуратурата ясно да обясни какво има предвид.
Има и едно дълго изречение
на което въобще не разбрах смисъла, очевидно е в резултат на копи пейст от
някой друг обвинителен акт, визирам точно средата на с.7 на обвинителния акт. Аз
лично считам, че тук няма никакъв смисъл в това, то е свързано с диспозитива на
обвинението.
Ето защо, моето мнение е, че
делото следва да бъде прекратено и върнато на прокуратурата най-вече за поправяне
на обвинителния акт и привеждането му в съответствие с изискванията на НПК от
гледна точка на това в края на краищата, да се премахнат откровените безумия в обвинителния
акт и също да се уточни в края на краищата кой от двете фигури в конкретния
случай, дали физическото лице К.или юридическото лице „А.Е.“, са пострадали от инкриминираното
във втория диспозитив престъпление.
Знам, че не е тук мястото,
но така е направен НПК, има и фактическа грешка допусната от прокуратурата,
която би могла да бъде отстранена по реда на чл. 248а НПК, а именно на с.6
последният абзац, почти от средата на страницата започва, написано е „…От изложената
фактическа обстановка е видно, че обв.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл.283, ал.1 НК…“, а по-нататък се говори за престъпление
по чл.209 НК. Мисля, че даже са малко от различни глави тези текстове от НК. Това
е очевидна фактическа грешка, според мен, защото е неправилно изписан текста на
чл.283, но така или иначе, и с оглед разпоредбите на НПК и невъзможността в
един последващ етап да се позоваваме на такива неща, които са допуснати от
органите на досъдебното производство следва да го посоча.
Ваша преценка е дали да се
върне целия обвинителен акт за поправяне или само за поправяне на фактическата
грешка, но моето становище е, че делото следва да бъде прекратено и върнато на
прокуратурата за поправяне на целия обвинителен акт, най-вече от гледна точка
на това да се уточни кой в края на краищата е пострадалият по втория
диспозитив, защото ние не знаем как да се защитаваме.
За днешното съдебно
заседание „А.Е.“ е призован като пострадало юридическо лице, а в обвинителния
акт пише, че К.е пострадал, нека прокуратурата да уточни кой от двамата.
Що се касае за следващите
точки предвидени в чл.248 НПК ние правим искане за разглеждане на делото по
реда на особените правила или по-точно съкратено съдебно следствие с искане
част от свидетелите и вещите лица да не бъдат разпитвани в хода на съдебното
производство.
Правя искане за съкратено
съдебно следствие без разпит на определени свидетели и вещи лица по чл.371, т.1 НПК.
Разглеждане на делото при
закрити врати по отношение на наличните секретни материали може би ще трябва
когато му дойде времето съответното заседание да бъде проведено при закрити
врати, но не цялото производство, защото
голямата му част няма класифициран характер.
По делото по отношение на Л.Г.,
в хода на досъдебното производство, е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ с решение на САС в размер на 8 000 лева.
Аз считам, че паричната гаранция
е изиграла своята роля, а Л.Г. е имала до този момент и безупречно процесуално
поведение, поради което отправям искане, с оглед процедурата по чл.248 НПК да бъде отменена мярката за неотклонение „парична
гаранция“, тъй като Л.Г. отглежда сама малкото си дете и размерът на паричната
гаранция считам, че е прекомерно висок.
Алтернативно, ако не я отмените
изцяло и не минем към някоя по-лека мярка за неотклонение да намалите нейния
размер до някакъв минимум.
СЪДЪТ предостави възможност
на адв.С. да вземе становище.
АДВ.С.: Поддържам изцяло
казаното от колегата С., особено в частта за промяна на мярката за неотклонение.
Мисля, че би било далеч по-хуманно
една майка да има финансова възможност да се грижи за детето си по по-добър
начин.
Не е необходимо да
преповтарям, защитата ни е съгласувана.
СЪДЪТ предостави възможност
на подсъдимата да вземе становище.
ПОДСЪДИМАТА: Поддържам изцяло
становищата на адв.С. и адв.С..
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Аз считам,
че искането е неоснователно, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния
акт изрично е посочено, че свидетелят К.е действал като пълномощник на дружеството
„А.Е.“, а не като физическо лице, като пример ще дам с.4 „…На последващата
среща обвиняемата обяснила на свидетеля, че представляваното от него дружество…“.
Известно, че дружествата, като
юридически лица действат чрез своите пълномощници.
По делото е приложено
пълномощно от което е видно, както и в диспозитива, че касае причиняване на
щета на юридическото лице чрез неговия пълномощник Г.К..
С оглед на което считам, че
искането е неоснователно, че не е посочено за кого е настъпила вреда.
В диспозитива на чл. 209 НК също
е посочено накрая „…и с това е причинена имотна вреда на „А.Е.“ ЕООД…“.
Дружествата действат като
юридически субекти посредством своите пълномощници не мисля, че има разминаване
в посоченото пострадало лице.
СЪДЪТ се оттегли на
съвещание, за да обсъди въпросите.
СЪДЪТ след съвещание, като се
запозна с наличните по делото материали и взе предвид становищата на страните,
прие за установено следното:
Настоящото дело с оглед вида и характера
на повдигнатото обвинение действително е подсъдно на СГС, като към настоящия
момент не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Доколкото от страна на защитата
беше направено искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
в частност по реда на чл.371, т.1 НПК, съдът намира, че принципно няма пречка
такова да бъде проведено, стига да бъдат конкретизирани кои точно разпити на свидетели
и заключения на вещите лица защитата не държи да бъдат изслушвани пряко и
непосредствено в съдебното заседание, след разбира се преценка на законността
на така извършените действия.
Съдът счита, че не са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.5 НПК.
Към настоящия момент не са
направени доказателствени искания, поради което съдът не дължи изрично произнасяне
в тази насока.
По отношение на взетата мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева съдът счита, че
на този етап от производството същата не следва да бъде отменяна или изменяна.
Очевидно е, че същата оказва
своето въздействие, като реализира в пълнота целите, преследвани от мерките за
неотклонение.
В същото време съдът намира,
че на досъдебното производство и в частност при изготвяне на обвинителния акт
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до
нарушаване правата на обвиненото лице.
По отношение на първото престъпление,
за което е повдигнато обвинение по чл.283 НК, следва да се посочи, че е налице неподустимо
противоречие между фактическото и юридическо обвинение, доколкото в обстоятелствената
част на обвинителния акт са изложени факти и обстоятелства, които изпълват изцяло
признаците на престъпление по чл.301 НК, а именно подкуп, а от правна страна е
посочено съвсем различно престъпление по чл.283 НК, а именно неправомерно използване
на служебно положение.
Тук е мястото да се посочи
основното разграничение между тези два състава, а именно, че при подкупа неправомерна
имотна облага се получава заради действие или бездействие на длъжностното лице,
което обаче спада към неговата служебна функция, т.е. правата и задълженията,
които същото има съобразно неговата длъжност, докато при неправомерното използване
на служебно положение неследващата се облага е в резултат на действие, което обаче
стои извън неговата служебна функция, неговата длъжност, т.е. няма пряка и непосредствена
връзка с длъжностната му характеристика.
В конкретния случай е повече
от очевидно, че подсъдимата Г. е действала
в качеството й на длъжностно лице, като неправомерно получената парична сума е
била именно за действия и бездействия, свързани с преките и непосредствени нейни
служебни правомощия и задължения.
Това е така не само поради обстоятелството,
че същата е заемала длъжността на главен юрисконсулт при Район Подуяне при Столична
община, но и с оглед на факта, че същата е била определена и назначена за председател
на комисията, натоварена с провеждането на цялостната процедура по въпросната
обществена поръчка, която е станала и повод за получената неправомерна имотна
облага.
Именото комисията, оглавявана
от подсъдимата Г. е трябвало да изработи
и приеме правилата, критериите, по които да се извърши подбор на кандидатите, а
в последствие да ги оцени и класира, като на практика посочи участникът, който
ще заеме първо място и ще спечели конкретната обществена поръчка.
Такава именно е била уговорката
между подсъдимата Г. и представителя на „А.Е.“ ЕООД, дружеството да бъде класирано
на първо място срещу сумата от 5 000 лева, което реално е и станало.
С други думи подсъдимата Г. е
имала пряко и непосредствено влияние върху целия процес по провеждането на
обществената поръчка, респ. класирането на конкретното дружество на първо
място.
За пълнота на тази теза
следва да бъде посочено Постановление на Пленума на Върховния съд № 8 от 1981
г., съобразно което субект на престъплението
по чл.301 НК може да бъде и длъжностно лице включено в състава на колективен
орган, който решава въпросите, за които се дава подкупа.
С оглед на така посочените и
описани от прокуратурата факти следва да се приеме, че е налице непреодолимо противоречие
между фактическото и юридическо обвинение, което създава неяснота и съмнение
относно действително повдигнатото обвинение.
Това от своя страна въздейства
пряко върху правата на обвиняемото лице,
доколкото същото не знае фактическите рамки на своето обвинение, респ. не може
да организира адекватно своята защита.
Подобно противоречие между фактическото
и юридическо обвинение съдът сезира и по
отношение на второто престъпление, за което е повдигнато обвинение, а именно по
чл.209 НК, представляващо измама.
И тук, както и при първото престъпление,
са изложени факти и обстоятелства, които не кореспондират пряко и непосредствено
с дадената от прокуратурата правна квалификация.
При това деяние подсъдимата Г.
също така е действала в качеството й на длъжностно лице, афиширайки своето служебно
положение и възнамерявайки да упражни влияние, въздействие при вземането на
решение от друго длъжностно лице във връзка с обжалването на конкретната обществена
поръчка.
Неподкрепено и необосновано
е становището на държавното обвинение, че подсъдимата Г. не е имала обективна възможност
да упражни съответното влияние.
Първо, същата в качеството й
на главен юрисконсулт на Район Подуяне и председател на комисията, провеждаща
обществената поръчка, е имала всички правомощия по закон на възложителя на една
обществена поръчка, а именно да изпрати становище по жалбата, да представи доказателства, да поиска събирането
на доказателства, което несъмнено по един или друг начин е можело да окаже
косвено влияние на изхода на делото.
На следващо място, такова
влияние би могло да се реализира и неформално извън процеса, който е установен
за обжалване на обществената поръчка, ако са налице определени контакти и
познанства, които подсъдимата Г. несъмнено
е имала с оглед длъжността, която е заемала и провеждани и обжалвани преди това
други обществени поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията.
Нещо повече, за да е осъществен
от обективна страна състав на длъжностно престъпление не е необходимо деецът да
е извършил действия по реализиране на влияние, ако е поискал, респ. е получил
неследващата му се облага с явното намерение да повлияе на процедурата по обжалване
като гарантира първото място в конкурса на фирмата „А.Е.“ ЕООД.
На края, подсъдимата Г. е
имала и още една линия на въздействие за запазване на първото място на фирмата
„А.Е.“ ЕООД, като повлияе на другата страна в производството, тази която е
подала жалбата, да си я оттегли, в резултат на което би се стигнало до прекратяване
на производството пред КЗК.
Този резултат същата възнамерява
да осъществи отново, възползвайки се от служебното си положение и в частност
обещавайки на фирмата жалбоподател спечелването на друга обществена поръчка в случай,
че си оттегли жалбата.
Предвид на така изложеното
несъмнено става дума за реализирано длъжностно престъпление, а не измама, като
дали същото ще бъде по чл.304б НК, а именно търговия с влияние или по чл.283 НК
неправомерно използване на служебно положение, е преценка изцяло на прокуратурата.
Без да изземва конституционно
признатите функции на държавното обвинение, съдът дължи да отбележи, че всяко
едно обвинение, за да бъде годно да се разгледа в съд следва да бъде точно, ясно и непротиворечиво, каквито
настоящите обвинения явно не са.
Като допълнение към казаното
по-горе съдът намира за основателно и възражението, направено от страна на
защитата за конкретизиране на лицето, в чиито патримониум приема да е настъпила
имуществената вреда. Дали това е юридическото лице, т.е. дружеството „А.Е.“
ЕООД или нейният представител физическото лице Г.К., тъй като действително в обстоятелствената
част на обвинението последният е посочен като пострадал, което е в противоречие
с фигурата на ощетеното юридическо лице и несъмнено по един или друг начин
внася съмнения относно това обстоятелство.
По отношение на
коментираната техническа грешка, съдът счита, че същата следва да бъде
отстранена с изготвянето на нов обвинителен акт.
С оглед на гореизложеното
съдът счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
върнато на прокуратурата за изготвянето на нов обвинителен акт, съответстващ на
изискванията на закона и задължителната съдебна практика.
Мотивиран от казаното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по делото и връща същото на прокуратурата за изпълнение на указанията, дадени в
мотивите на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение на подсъдимата Л.А.Г. ЕГН **********, а именно „парична гаранция“
в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда на
основание чл.249, ал.3 НПК подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред САС по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 10.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: