Определение по дело №1411/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1940
Дата: 14 октомври 2019 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100501411
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е      № 1940

                                    

 

 

                                   град Бургас , 14.10. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на .............14.10……..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова         

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1411    по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  Е.Е.И.-ищец по гр.д. № 899/2018 год. по описа на Районен съд-Несебър против решение № 114/20.06.2019 год. постановено по същото дело  ,с което е  са отхвърлени исковите претенции  на въззивницата против Етажната собственост  на комплекс „Афродита 1“,с адрес – гр. Несебър ,к.к.Слънчев бряг –запад ,кв.“Пясъците „ № 85,представлявана от Андрей Удачин ,с провно основание чл. 40 ЗУЕС ,за отмяна на всички решения ,взети на проведеното на 03.08.2018 г. Общо събрание на ЕС на комплект „Афродита 1“,като въззивницата –ищ;ата е осъдена да заплати на ответника и разноските по делото в размер на 630 лв.

                                               Въззивникът   изразява недоволство от решението  , като счита същото за неправилно и  необосновано,в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила  .

                                                Обосновават се подробни съображения против  изводите на първоинстанционния съд  за валидно свикване и провеждане на събранието ,като  се възразява ,че  не е разгледал  твърденията на ищцата  ,че още поканата за свикване на същото /нейното съдържание / прави незаконни взетите  решения по обявения в тях дневен ред-самият дневен ред бил в противоречие със закона.Счита се ,че  районният съд  не е обсъдил всички доказателства ,не е изразил становище кои приема и кои не и превратно тълкува фактите по делото .В тази връзка превратно са тълкувани показанията на свид. Овчук ,като  спрамо същите  неправилно не е приложената и разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед на нейната заинтересованост .

                                      Оспорват се изводите на районния съд  относно нарушението на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС –тъй като „не са положени подписи на лицата ,които са гласували „ върху протокола ,като се излагат подробни съображения в тази връзка и се цитира съдебна практика.Тъй като на ищцата не били връчени  посочените в двете покани до  управителя Удачин документи  ,по отношение на  нея не бил започнал да тече срокът по чл. 16 ал. 9 ЗУЕС ,а и в едната покана  е посочила ,че оспорва съдържанието на протокола ,поради което  неправилно районният съд приема ,че   относно това е настъпила преклузия.Ако  се приеме ,че преклузията не е настъпила,то тогава  отхвърлянето на претенцията по т. 6 от исковата молба е неоснователно .

                                      Оспорва се  и изводът ,че част от приетите на събранието решения  не подлежали на преценка за законосъобразност ,тъй като били по целесъобразност.Подробно се анализират   претенциите  по пера в исковата молба и се излагат доводи в подкрепа на твърденията на ищцата за незаконосъобразност на  сочените в нея решения .Твърди се ,че  с решението  е накърнено диспозитивното начало в процеса –посредством произнасяне   извън определения от страните предмет на делото .Докладът по делото не е очертал подобен предмет,не са дадени точни указания  относно подлежащите на доказване факти ,поради което се иска от въззивнатаа инстанция  да даде точни указания за подлежащите на доказване факти .Тъй като голяма част от доказателствените искани  на ищцовата страна не са били уважени ,същите се поддържат и се иска да бъдат допуснати от въззивния съд .

                                      Моли се ,след преценка за валидността на атакуваното решение ,ако се приеме ,че същото не е нищожно  или недопустимо ,да бъде отменено и вместо него  постановено ново ,с което се уважат исковите претенции.

                                        Въззивната   жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

                                           В писмения отговор по реда на чл. 263 ГПК   въззиваемия ответник,чрез процесуалния си  представител ,оспорва въззивната жалба  и счита ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните в нея нарушения. Излага подробни съображения във връзка с възраженията за нищожност или недопустимост на постановеното решение.Обосновава се и становище ,че решението не е необосновано ,постановено  при нарушение на материалния закон и  нарушения на съдопроизводствените правила .Оспорва се тезата на въззивника ,че решенията на ОС на ЕС  били сделка ,като се подчертава ,че те са правни актове на общност от лица ,които не са персонифицирани  и за които не се прилагат правилата за нищожност по ЗЗД.

                                         Оспорват се твърденията ,че съдържанието на   поканата за свикване на събранието  не било съобразено с императивните норми на закона .Сочи се ,че документите ,във връзка с които   е следвало да се приемат решенията ,са били предоставени на присъствалите лица преди гласуването на съответните точни от дневния ред и етажните собственици са имали пълната възможност да се запознаят със съдържанието им .Твърди се ,че  свид. Овчук не е заинтересована от изхода на делото ,както се твърди от въззивника ,поради което правилно спрямо  показанията й не е приложената разпоредбата на чл. 172 от ГПК.Оспорва се твърдението  за нарушение на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС относно съставянето на протокола от ОС ,тъй като същият не бил подписан от всички присъстащи /излагат се подробни доводи /.Сочи се ,че  началото на срока по чл. 16 ал. 9 от ЗУЕС  относно оспорването съдържанието на протокола не се поставя в зависимост  от предоставянето на приложенията към протокола от ОС/както се приема от въззивната страна /.Освен това  ,макар да твърди ,че оспорва изцяло съдържанието на протокола ,въззивницата не сочи какво точно  от отразеното в него оспорва.

                                          Подробно се излагат доводи и за останалите твърдения във въззивната жалба –относно  бюджета на ЕС,относно кворума  и мнозинството при вземане на решенията .Сочи се ,че съдът не се е отказал да разгледа част от претенциите на ищцата , а е посочил защо не следва да изложи подробни мотиви спрямо някои от тях.Счита се ,че не е налице произнасяне от съда  извън определения от страните  предмет на делото .Липсва произнасяне  по въпрос ,който  не е наведен от някоя от страните.Правилно е разпределена доказателствената тежест с оглед характера на предявената искова претенция и  делото е докладвано съобразно твърденията и исканията на страните.Ищецът е нямал никакви възражения по отношение на доклада ,не е поискал изменение или допълване ,поради което  е настъпила преклузия за искането му въззивният съд да преразгледа доказателствената тежест  и да даде указания относно подлежащите на доказване факти .

                                           Що се касае до възражението ,че  районният съд е пренебрегнал всички доказателствени искания на ищеца ,се сочи ,че  без уважение са оставени  исканията за доказване на факти ,ирелевантни за доказване законосъобразността а атакуваните решения на ОС на ЕС.Затова се моли за оставяне без уважение на доказателствените искания  на въззивника .Моли се за потвърждаване на решението .

                                         По отношение на  исканията за служебна проверка относно  валидността на атакуваното съдебно решение ,както и  преразпределяне на доказателствената тежест  с указания относно релевантните за спора факти ,следва да се подчертае ,че въззивният съд служебно следи пороците ,водещи до недопустимост на решението ,респ. по неговата нищожност .В случая липсват признаци за недопустимост или нищожност на решението .С оглед петитума на исковата молба и твърденията на ищеца правилно е и квалифицирана исковата претенция – като такава по чл. 40 от ЗУЕС,като по този начин е докладвано делото  и е предявен доклада на съда ,изготвен с определение № 51/08.01.2019г .Ищецът не е изразил  възражения по доклада ,не е поискал изменението или допълването му ,съгласил се е и с разпределяне на доказателствената тежест между страните на осн.чл. 154 ГПК . .При това положение действително е  настъпила преклузия  за искането на въззивната страна  за преразпределение на доказателствената тежест  и даване на нови указания относно подлежащите на доказване факти.

                                      Що се касае до доказателствените искания на ищеца ,които са били отхвърлени от първоинстанционния съд ,за тях не е налице хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК ,поради което същите са недопустими .Правилна е била преценката на първоинстанционния съд ,че  тези доказателствените искания са неоснователни ,доколкото  целят установяване на правноирелевантни за спора факти – напр. искането  ответникът да бъде задължен да представи  новоприетия Правилник за вътрешния ред;искането да представи „фактури ,платежни документи ,договори и всичко останало ,въз основа на които е изготвен доклада на УС на ЕС и е изготвен ОПР…“;искането да се задължи избраният управител  да даде обяснения  относно  търговски връзки и  сключени договори  от ЕС по повод включването на разходите от тях в отчета.Не става ясно и какви точно факти  се иска да се доказват с тези доказателства и какви изводи относно незаконосъобразността на атакуваните решения на ОС могат да се направят от тези доказателства .

                                        Като има предвид горното и на осн.чл. 266 и чл.  267 ГПК ,Бургаският окръжен съд

 

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

                                               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на въззивната страна за преразпределяне на доказателствената тежест и за допускане  на направените доказателствени искания във въззивната жалба /отхвърлени от първоинстанционния съд /

                                               ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 06.11.2019 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .

                                               ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :1.

                                                                             2.