Определение по дело №226/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Диан Георгиев Василев
Дело: 20237130700226
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Русе, 03 ноември 2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ловешки административен съд, в закрито заседание на 03 ноември 2023 г. в състав:

 

 

  Председател:   ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове:    ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

       ГАЛЕНА ДЯКОВА

        

/Командировани със заповед на председателя на ВАС под №РД-08-340/21.09.2023г. за разглеждане на настоящото дело/

 

 

при секретаря ………. …и в присъствието на прокурора  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    ч.к.а.д. 226…… по   описа   на съда за 2023   година, за да    се   произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XIII от Административнопроцесуалния кодекс.

 Срещу определение №79/08.02.2023г., постановено по адм. дело №4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е подадена частна жалба от В..*** е отхвърлил искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

В жалбата В. той заявява, че съдът не е извършил цялостна проверка досежно финансовото и материално състояние на жалбоподателя. Излага подробни доводи в подкрепа на изложените с частна жалба, вх. №534/16.02.2023г. на АС-Ловеч доводи. Счита още, че в производството по административно дело № 4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с оглед приложимия закон – ЗИНС, не се дължи и такса, и разноски. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Административно дело № 4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е образувано по повод жалба вх. №15/04.01.202Зг. на АС-Ловеч, подадена от Г.В. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Ловеч, срещу мълчалив отказ на главния директор на ГДИН към МП гр. София, формиран във връзка с молба от 13.09.2022г./22.09.2022г. и от 07.12.2022г., депозирана от В. по реда на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Прави искане съдът да задължи административният орган по изпълнение на наказанията да изпълни служебните си задължения и да издаде мотивирана заповед, с която да уважи се произнесе с изричен акт по направеното искане на Г.В. като го уважи, респ. да отхвърли молбата му.

Г. В. депозирал молба за освобождаване от д.т. и разноски в съдебното производство по адм. дело №4/2023г. по описа на АС-Ловеч.

С определение от 17.01.2023г. АС-Ловеч е отхвърлил искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Оставил е подадената жалба вх. № 15/04.01.202Зг. без движение и е указал на жалбоподателя В., в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовностите на жалбата, като : 1. Представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Административен съд гр. Ловеч в размер на 10.00 лева и 2. Представи препис от жалбата за Главния директор на ГДИН. Със същото определение съдът изрично е предупредил жалбоподателя Г.В., че при неизпълнение на дадените от съда указания в посочения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производство по делото ще бъде прекратено на основание чл. 158, ал. 3 АПК.

Съобщението за определението на съда било връчено на Г.В. ***.2023г., а срокът за изпълнение на дадените от съда указания изтекъл на 31.01.2023 година.

С молба вх. № 330/01.02.202Зг. Г.В. изпълнил указанието на съда по т. 2 от определението от 17.01.2023г. като представил препис от жалбата за ответника. Отказал да изпълни указанието на съда по т. 1 от посоченото определение - да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер 10.00 лева по сметка на Административен съд гр. Ловеч. Причината, становище на В. че не дължи заплащането на държавна такса и няма никакви пари.

Съдебният състав извършил проверка още по повод  определението си от 17.01.2023г. за наличието или липсата на парични средства, на ЛОС Г.В.. Преценил, че твърдението му за липса на парични средства се опровергава от представената от Затвора гр. Ловеч информация. Посочил, че подробни мотиви относно дължимостта на държавна такса, която следвало да заплати В. били изложени още с определението на съда от  17.01.2023г.

Така, съдебният състав  приел, че Г.В. не е изпълнил дадено от съда указание в посочения срок, като не представил платежен документ за внесена държавна такса в размер 10.00 лева по сметка на Административен съд гр. Ловеч. Съответно, съобразно разпоредбата на чл.158, ал.3 от АПК жалба вх. № 15/04.01.2023г. била оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено с определение №79/08.02.2023г., постановено по адм. дело №4/2023г. по описа на ЛАС.

Срещу определение №79/08.02.2023г., постановено по адм. дело №4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е подадена частна жалба от В.. С нея той заявява, че съдът не е извършил цялостна проверка досежно финансовото и материално състояние на жалбоподателя. Излага подробни доводи в подкрепа на изложените с частна жалба, вх. №534/16.02.2023г. на АС-Ловеч доводи. Счита още, че в производството по административно дело № 4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с оглед приложимия закон – ЗИНС, не се дължи и такса, и разноски.

Иска от касационния състав да отмени оспореното от него определение №79/08.02.2023г., постановено по адм. дело №4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.

Определение №79/08.02.2023г., постановено по адм. дело №4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е правилно и следва да се остави в сила.

Указанията, дадени от съда по реда на чл.158, ал.1 от АПК и тяхното неизпълнение в 7-дневен срок влекат след себе си приложението на ал.3 на същата норма, според която „Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд“. Съдът е указал за последствията от неизпълнение на дадените към В. указания.

Това, че с молба вх. № 330/01.02.202Зг. Г.В. е изпълнил указанието на съда по т. 2 от определението от 17.01.2023г. като представил препис от жалбата за ответника, но отказал да изпълни първото такова от определението - да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер 10.00 лева по сметка на Административен съд гр. Ловеч, влече след себе си именно тази последица - жалбата да се остави без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Причините, сочени от В., според които той приема, че не дължи заплащането на държавна такса, включително и защото нямал никакви пари, предвид извършената от съда проверка още по повод  определение от 17.01.2023г. за наличието или липсата на парични средства у В., не следва да бъдат разгледани от касационния състав в настоящото производство.

Налице е неизпълнение на указание на съда в дадения законоустановен 7-дневен срок и това води до прекратяване на съдебното производство.

Дори и да се анализира определението на съда от 17.01.2023г. за наличието или липсата на парични средства у В., след което е отказано освобождаването му от д.т., по своята същност то също е правилно. То е постановено след като съдебният състав е извършил съответните справки и се е убедил, че В. е в състояние да заплати д.т. от 10 лева за разглеждане на спора.

Извън изложените в определение от 17.01.2023г. аргументи, служебно известна на касационния състав е следната информация :

От приложени по адм. дело № 87/2023г. по описа на АС-Ловеч доказателства-справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово, от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, на имената на Г. В. и съпругата му А. В. изискани за послужване и по настоящото дело са налице данни, за притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена общност, за които се твърди, че са възбранени от КПКОНПИ и делото е висящо на пред Апелативен съд – гр. В. Търново. Въпреки, че тези справки са от края на 2022г., те сочат на наличие на данни за притежание на множество недвижими имоти и на автомобили.

Съдът бе изискал актуална справка от същите служби, с оглед справедливо произнасяне по отношение на искането за освобождаване от д.т., които са приложени по няколко дела, сред които и по адм. дело №87/2023г. по описа на АС-Ловеч, и по настоящото такова както следва : Справка от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово, от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, на имената на Г. В. и съпругата му А. В. .

Внимателният прочит на данните в тези справки водят на същия извод, направен и по адм. дело № 87/2023г. по описа на АС-Ловеч, какъвто е направил съдебният състав и по  адм. дело №4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.

Съгласно справка от 14.08.2023 г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, и идентична такава от предходната година - справка от 05.04.2022 г. от ОД на МВР - Габрово, Сектор „Пътна полиция” е видно, че Г.В. притежава пет МПС, върху които са наложени запори. Съпругата му — А. С. В. , притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в режим на СИО, което е законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е лична собственост на съпругата. На следващо място : От получени справки за жалбоподателя и съпругата му от АВ е видно, че двамата притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата си част частни лица и ипотекарни длъжници -  жалбоподателят и съпругата му. Налице са и заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички, като за част от тях възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен период са налице продажби на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан договор за наем с наемодател  жалбоподателят и месечен наем 1200 лева, виж пореден №17 на справката. Към момента, видно от приложена справка Г.В. притежава повече от 20 имота на територията на страната.

С оглед предоставените справки за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав  установи, че жалбоподателят и съпругата му притежават множество недвижими имоти и на автомобил. Възбраната е обезпечителна мярка, уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване на разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. както се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран такъв.

Ето защо касационния състав на ЛАС също приема, че не може да се направи извод за невъзможност от страна на жалбоподателя да заплати държавна такса в размер 10 лева.

Затова и правилно с определение от 17.01.2023г. за наличието или липсата на парични средства у В., му е указано внасянето на д.т в размер на 10 лева. А невнасянето й в законоустановения срок влече след себе си прекратително определение по реда на чл.58, л.3 от АПК

Затова касационната инстанция приема, че  съдебният състав, разгледал  административно дело № 4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч е постановил правилен съдебен акт, който по изложените в настоящото определение мотиви и правни съображения следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, на основание чл.234 и чл.235 от АПК съдът

 

                           О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля оспорването на Г.В. с  ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на замяна“, понастоящем в затвора гр. Ловеч срещу определение №79/08.02.2023г., постановено по адм. дело №4/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      

 

ЧЛЕНОВЕ :