Решение по дело №45287/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6615
Дата: 11 април 2024 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110145287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6615
гр. С. 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110145287 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Предявени са от ищеца ЗАД „Е.” АД, ЕИК .... осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 2831,84 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 148,45 лв. -
мораторна лихва за забава от 06.03.2023 г. до 11.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 03.07.2022 г. в района на републикански път I-6, преди
разклона за с. М. е настъпило ПТП, причинено от водача на МПС с рег. № ...,
вследствие на което са нанесени вреди на на МПС с рег. № .... За настъпилото ПТП е
съставен ДКП, съгласно който водачът на мотоциклет с рег. № ..., при осъществяване
на неправилна маневра за изпреварване, движейки се от ляво и успоредно на лек
автомобил с рег. № ..., който също осъществява маневра за изпреварване на
дясностоящото от него превозно средство, ударя автомобила и причинява ПТП с
материални щети. Лек автомобил с рег. № ..., бил застрахован по застраховка „Каско на
МПС“ в ищцовото дружество със застрахователна полица от 17.10.2019 г., валидна към
датата на ПТП, а мотоциклет с рег. № ... – със задължителна застраховка ГО при
ответното дружество. В резултат на извършения ремонт на л.а. с рег. № ... ищцовото
дружество е заплатило на сервиза, извършил ремонта сумата от 2831,84 лв. на
19.01.2023 г. Изпратена била регресна покана на ответното друцество, получена от
него на 03.02.2023 г., но плащане не постъпило. Поради което моли да бъде осъден
ответникът да заплати процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва процесното ПТП да е изцяло
по вина на водача на л.а. рег. № .... Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че водачът на
л.а. л.а. с рег. № ... , има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП.
Евентуално твърди съществено съпричиняване. Оспорва и размера на имуществените
1
вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл. 411 КЗ, ищецът следва да докаже:
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и
обичайните разходи.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, както и други правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
С доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че на
03.07.2022 г. в района на републикански път I-6, преди разклона за с. М. е настъпило
ПТП между МПС с рег. № ... и МПС с рег. № ..., вследствие на което са нанесени
вреди на МПС с рег. № .... За настъпилото ПТП е съставен ДКП. МПС с рег. № ... било
застраховано по застраховка „Каско на МПС“ в ищцовото дружество, валидна към
03.07.2022 г., а мотоциклет с рег. № ... – със задължителна застраховка ГО при
ответното дружество. В резултат на извършения ремонт на МПС № ..., ищцовото
дружество е заплатило на сервиза, извършил ремонта сумата от 2831,84 лв. на
19.01.2023 г; Изпратена е регресна покана до ответното дружество, получена от него на
03.02.2023 г. Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят и
от представени и приети по делото писмени доказателства от ищеца.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП,
заключението на САТЕ и събраните гласни доказалства посредством разпита на
свидетелите З. М. Т. и Н. Н. Г. (в служебни правоотношения с ответника), които са
били водачи на автомобила и мотоциклета - участници в процесното ПТП, се
установява следното: 03.07.2022 г. в района на републикански път I-6, преди разклона
за с. М. е настъпило ПТП между МПС с рег. № ..., управляван от свидетелката М. и
мотоциклет Х. ... рег.№ ..., управляван от свидетеля Г.. Разпитани поотделно, двамата
свидетели Т. и Г. излагат противоречиви фактически твърдения относно това в кой
момент водачът на мотоциклета е навлязъл в лентата за насрещно движение за
предприемане на маневрата изпреварване. По отношение на настъпилите увреждания
няма противоречие в показанията им.
Свидетелката З. М. Т. си спомня за процесното ПТП. Връщали се от с. Ч. и на
пътя, предприела маневра изпреварване. Пътят бил едно лентов. Автомобилите се
движели в колона. Свидетелката се движела със скорост не повече от 60 км./ч. Когато
била на половината на автомобила, който изпреварвала, усетила че нещо я удря отзад,
от ляво. Погледнала назад в огледалото и няколко секунди след удара видяла мотор.
Водачът на мотора продължил, не паднал. Спрели на първото уширение за да изчакат
мотоциклета и попълнили двустранен протокол.
Свидетелят Н. Н. Г. също разказва, че си спомня за ПТП, в което е участвал през
2
лятото на 2022 г. Прибирали се с баща му с мотори по пътя М. – завода, в посока към
София. Движението било много натоварено, движели се в колона. Пред свидетеля
имало две коли и тежкотоварен камион пред тях. Свидетелят предприел маневра и
преминал в насрещната лента като „въпросната кола“ била зад него, а не пред него.
Вече бил изпреварвал колата пред него и когато навлязъл в равнината, успоредно на
втората кола, която изпреварвал, водачът на автомобила също решил да предприеме
маневра изпреварване и го избутал отстрани на пътя. Скочил веднага на спирачките и
успял да овладее мотора, не паднал. Продължил по пътя и видял, че „госпожата“ е
спряла на завода на М., където спрял и той и подписали двустранен протокол.
Мотоциклетът нямал увреждания, на автомобила бил увреден задния ляв калник.
От заключенията на първоначалната и повторната САТЕ се установява, че
щетите по лек автомобил Ф. Т.“ с рег. № ... се намират в пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото на 03.07.2022 г. ПТП в с. М.. По този въпрос и двете изслушани и
приети по делото Съдебно – автотехнически експертизи - първоначална САТЕ на
вещото лице Й. Д. и повторна САТЕ на вещото лице С. С. са единодушни. В тази част
експертизите са непротиворечиви и обективни, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. Непротиворечиви са и двете заключения и по въпросът каква е стойността
необходима за възстановяване на възникналите вследствие на процесното ПТП
увреждания по лек автомобил „Ф.т“, модел Т.“ изчислена по средни пазарни цени към
датата на ПТП като и двамата експерта посочват стойност от 2831, 84 лева. Разлика
има в стойността, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни части, но
съдът намира за меродавна стойността изчислена по средни пазарни цени, като мотиви
за това ще изложи по-долу.
Вещото лице Й. в своята експертиза и при съобразяване на разпитаните по
делото свидетели, дава два възможни механизма за настъпване на ПТП, предвид
разнопосочни показания на разпитаните по делото свидетели. Съгласно показанията на
свидетеля Т., причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
мотоциклет „Х...“ , които е управлявал мотоциклета със скорост и дистанция, при
които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил „Ф.т. Съгласно показанията
на свидетеля Г. причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача
на лек автомобил Ф. Т.“, който навлязъл в пътната лента на попътно движещия се в
ляво мотоциклет. В проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание вещото
лице Й. потвърждава, че възможни са и двата механизма отразени от него в
заключението и че ударът би бил един и същ, независимо кой от двата варианта се
възприеме. При всички случай има пресичане на траекторията на мотоциклета, но не е
изяснено кой водач е навлязъл първо, кой е предприел пръв маневрата изпреварване.
Експертът С. С., анализирайки и съпоставяйки представените по делото писмени
доказателства и събраните свидетелски показания дава от техническа гледна точка
следния възможен и вероятен механизъм за настъпване на процесното ПТП: На
03.07.2022 г. на подбалкански път в района на Керамичен завод М., на прав пътен
участък в условията на движение със скорост от около 60 км/ч в колона от МПС,
водачът на лек автомобил Ф.т Типо, рег.№ ..., предприема изпреварване на находящия
се пред него автомобил. В позицията си на изпреварващ и първи по време и място,
намиращ се почти успоредно с преднодвижещия се автомобил, водачът на автомобила
констатира приплъзващ удар странично в задната лява част на своя заден ляв калник и
конзолата, закрепваща и държаща задната броня. В ситуацията, при която възниква
констатирания удар, в процес на застигане от мотоциклет Х. ... рег.№ ..., от почти
изравнените скорости на ППС паралелно движещи се в една посока, не се осъществява
извеждане от равновесие и падане на мотоциклетиста върху терена. Същият успява да
овладее мотоциклета и да го отклони с посока от дясно на ляво. В допълнение
експертът посочва, че от техническа гледна точка ако водачът на мотоциклета е бил в
по-предна позиция, при която ще се намира в една позиция с по-предно движещото се
3
ППС, което от неговите показания се установява като камион, ако в тази позиция
водачът на л.а.Ф.т е предприел маневра за изнасяне на автомобила за изпреварване, то
тогава биха настъпили вреди в предната габаритна лява част на автомобила, а от
снимковия материал се констатират увреждания в задната лява странична част – заден
ляв калник. При осъществен контакт в по-предната част на автомобила с мотора,
мотоциклетистът би бил изведен от равновесие с падане върху терена.
Досежно механизмът на процесното ПТП съдът кредитира заключението на
вещото лице по повторната изготвена съдебно- автотехническа експертиза, като пълно,
обосновано и непротиворечиво, който механизъм се възприема като възможен и от
експерта Й. в изготвеното от него заключение. В него подробно са изследвани всички
материали по делото. Решаващо за кредитиране на повторното заключение е
обстоятелството, че вещото лице е дало заключението си след анализ на всички
доказателства и обективните данни като детайлно е обосновал, че ако се възприеме
механизмът, обективиран в показанията на свидетеля Г., от техническа гледна точка
биха настъпили вреди в предната габаритна лява част на автомобила и мотоциклетът
би бил изведен от равновесие с падане върху терена, а от доказаталствата по делото
(вкл. показанията и на двамата свидетелите се установява, че щетите са в задната част
на автомобила и че мотоциклетът не паднал на терен). Предвид изложеното и при
съобразяване на заключението на повторната САТЕ, съдът не дава вяра и не кредитира
показанията на свидетеля Г. в частта, в която той заявява, че „въпросната кола“ била
зад него, а не пред него и че вече бил изпреварвал колата пред него, когато навлязъл в
равнината, успоредно на втората кола, която изпреварвал и именно тогава водачът на
Ф. Т.“ предприел маневра и го избутал отстрани на пътя. В тази част, преценени при
условията на чл. 172 ГПК съдът намира за недостоверни.
Ето защо, при съвкупната преценка на посочените доказателства, се налага
извод, че виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на мотоциклет Х. ...
рег.№ ..., който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е управлявал автомобила си със
скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона без
да настъпи съприкосновение с намиращото се пред него МПС.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване от
страна на водача лек автомобил Ф. Т.“. В доказателствена тежест на въвелия
възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същите. В случая по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява да е налице съпричиняване. Напротив – от събраните по делото
доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП, заключение на
повторната САТЕ и събраните по делото гласни доказателтва посредством разпита на
свидетеля Т., които съдът кредитира изцяло като подкрепящи се от останалия събран
по делото доказателствен материал, категорично се установява, че вината за
настъпването на процесното ПТП изцяло била на водача на мотоциклет Х. ... рег.№ ....
В причинна връзка с неговото противоправно поведение са настъпили и описаните в
протокола за ПТП вреди на лек автомобил Ф. Т.“.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да
бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
По отношение на определянето на действителната стойност на частите и
материалите, които са необходими за да бъде ремонтиран автомобилът, съдът намира,
че не би могла да се вземе единствено стойността на алтернативни части, тъй като тази
стойност не представлява средна пазарна стойност. Съгласно разпоредбите на чл. 400,
ал. 1 и ал. 2 КЗ действителната стойност на вредата се определя по средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на
обезценка, а не само на база средни цени от алтернативни доставчици, т.е. съобразно
4
цени само от ограничен сегмент на пазара. Средната пазарна цена следва да бъде
формирана на база цени на всички доставчици – на нови оригинални части и
алтернативни такива. В случая, с оглед на заключението на първоначалната и
основната САТЕ, размерът на действително претърпените вреди е 2831,84 лева,
доколкото релевантни при определянето им са средните пазарни цени към датата на
увреждането, която стойност съвпада с размера от определеното по процесната щета.
Предвид това, съдът намира, че искът следва да бъде уваженен изцяло за предявения
размер от 2831,84 лева, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресна покана с изходящ № 0/4-4355/02.02.2023 г. за заплащане на процесната
щета е изпратена на ответното дружество. Същата е получена от ответника на
03.02.2023 г., като тези обстоятелства са отделени за безспорни по делото. Ответното
дружество е станало причина за завеждане на делото, защото не е изпълнило изцяло
задължението си по чл. 412, ал. 3 КЗ да заплати задължението в 30-дневен срок от
получаване на регресната покана, поради което и искът за мораторна лихва следва да
бъде уважен за пълния размер на претендираната сума от 148,45 лв. за периода от
06.03.2023 г. до 11.08.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 163,27 лева, депозит за
експертизи в размер на 600 лева, депозит за свидетел в размер на 50 лева и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 36 състав,

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЗКЛ. и.” АД, ЕИК
.. със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „С. ш” № .. да заплати на Зс.
Др.о Е.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Х. К.б” №
сумата от 2831,84 лева, представляваща изплатеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № .... за ПТП, настъпило
на 03.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 148,45
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
06.03.2023 г. до 11.08.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗКЛ. и.” АД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление гр. С. бул. „С. ш” № .. да заплати на Зс. Др.о
Е.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Х. К.б” №, сумата от
913,27 лева – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.


5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6