№ 6843
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. М.а
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 315177/07.11.2023 г. по регистъра
на СРС, подадена от М. Г. П. срещу Решение № 16860 от 18.10.2023 г.
постановено по гр. д. № 36231/2022 г. по описа на СРС, III-то ГО, 158-ми
състав, с което е признато за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК по иска
на С. К. П. против М. Г. П., че С. К. П., е изключителен собственик на следния
недвижим имот: апартамент №142, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4091.612.2.142, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други
сервизни помещения, със застроена площ от 63,29 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: имоти с идентификатори - на същия етаж:
68134.4091.612.2.141 и 68134.4091.612.2.143, под обекта:
68134.4091.612.2.139, над обекта: 68134.4091.612.2.145, ведно с прилежащото
избено помещение № 20, без посочена площ по документи за собственост,
както и заедно с 0,482 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот,
върху който същата е построена, придобит по силата на нотариален акт №
140, том І, рег. № 708, дело № 132 от 2016 г. на Нотариус Й.Л., с район на
действие - района на СРС, вписан в регистъра на НК под № 263.
Във въззивната жалба са наведени доводи за необоснованост и
1
неправилност на атакуваното решение. Оспорва изводите на районния съд
относно симулативността на покупко-продажбата на процесния имот, както и
относно приноса му за увеличаване стойността на личното жилище, продадено
от въззиваемата за сумата от 38 000 евро. Релевират се допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, а
предявеният иск отхвърлен.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се оспорват наведените възражение и доводи. Поддържа становище за
правилност на решението, като моли то да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си,
подържа въззивната жалба и пледира за уважаването й. Претендира разноски
по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендирате от
въззиваемата страна разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си
оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила решението на районния съд.
Претендира разноски по делото по представен с отговора на въззивната жалба
договор за правна защита и съдействие.
Във въззивното производство са били допуснати до разпит свидетели,
назначена и приобщена е била и съдебно-техническа експертиза.
Депозирани са писмени бележки.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият спор не попада в двете изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
2
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по
предявен от С. К. П., ЕГН **********, против М. Г. П., ЕГН **********, иск
по чл. 23, ал. 1 СК за признаване правото на личната собственост на ищцата,
поради пълна трансформация на нейни лични средства, върху следния
недвижим имот: апартамент №142, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ
се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена
площ от 63,29 кв.м., при съседи по нотариален акт: стълбище, Л. и И.К., двор,
Й., М. и А. А., нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, район „Младост“, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на
ИД на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4091.612.2.142, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект - от 15.02.2022 г., с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа
площ - 63,29 кв.м., находящ се на етаж 3 в сграда с идентификатор
68134.4091.612.2, с предназначение на сградата - жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4091.612, с адрес на имота съгласно схема: гр. София, ж.к. ****, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелни
обекти с идентификатори 68134.4091.612.2.143 и 68134.4091.612.2.141, под
обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.612.2.139, и над
обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.612.2.145, заедно с
прилежащи части: избено помещение № 20 и 0,482 % идеални части от
общите части на сградата, подробно описани по площ, местонахождение и
граници в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том
I, рег. № 708, дело № 132/2016 г. от 09.03.2016 г. на Нотариус Й.Л., вписан в
регистъра на НК под № 263, с район на действие - района на Софийския
районен съд, както и в схема № 15-160599/15.02.2022 г., издадена от СГКК -
гр. София, при АГКК.
В исковата молба ищцата твърдяла, че бракът между страните, сключен на
28.10.2001 г., е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
брачно разстройство с решение на Софийския районен съд, III г.о., 89-ти
състав, по гр.д. № 2767/2019 г., влязло в сила в частта относно прекратяването
на брака на 28.03.2020 г. Сочи се, че придобитият по време на брака
апартамент, подробно описан по-горе, е лична собственост на ищцовата
страна поради настъпила пълна трансформация на лични парични средства,
придобити от продажба на недвижим имот, придобит преди сключването на
гражданския брак, осъществена на 17.12.2015г., независимо от
обстоятелството, че поради настояване на ответника същият е посочен като
3
купувач в нотариалния акт. Навежда, че продажната цена при осъществената
на 17.12.2015 г. продажба на личния на ищцата недвижим имот, в размер на 38
000 евро, е получена от нея по банкови сметки, открити на нейно име в „Банка
Пиреос България“ АД, с правоприемник - „Юробанк България“ АД, и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с правоприемник - „КВС Банк България“
АД. Твърди се, че на 22.02.2016 г. ищцата заплатила капаро за закупуване на
процесния недвижим имот от банковата сметка, открита в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с правоприемник - „КВС Банк България“ Ад, сума в размер
на 9 745 лв., а при сключване на нотариалния акт на 09.03.2016 г. е заплатила
остатъка от продажната цена /в общ размер на 33 000 лв./, в размер на 23 225
лв.
В дадения едномесечен срок, постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорвал същата като неоснователна. Твърди симулативност
на договора за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 140, том I, рег. № 708, дело № 132/2016 г. от 09.03.2016 г.
на Нотариус Й.Л., вписан в регистъра на НК под № 263, с район на действие -
района на Софийския районен съд, по отношение размера на продажната цена
на процесния недвижим имот, като сочи, че действителният й размер е 57 000
лв., като част от нея, в размер на 24 000 лв. /12 000 евро и 600 лв./, била
заплатена от ответника в брой в кантората на Нотариус Й.Л., част от които 24
000 лв., в размер на 12 000 евро, били получени от ответника по силата на
писмен договор за заем, сключен между него и трето лице, и които не са били
погасявани в периода до прекратяване на гражданския брак на страните. С
последното ответникът обосновава твърдение, че задължението му за връщане
на сумата от 12 000 евро е негов личен дълг. Наред с това заявява, че е
допринесъл с лични средства и труд за увеличаване на стойността на личното
жилище на ищцата - апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. “Младост
4”, бл. ****, поради което сумата получена при продажбата му не може да се
считат за изцяло нейни лични средства.
За да постанови съдебния си акт, Първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том
ХХХ1Х, дело № 7631/1994 г. от 06.04.1994 г. на Нотариус И.Н., I Нотариус
при СРС /представен на л. 8 от делото/, е закупен чрез покупко- продажба от
страна на С. К. П. апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. “Младост 4”,
бл. ****, за продажна цена в размер на 67 780 лв., платена изцяло от ищцата,
като купувач по договора, на продавача по същия - Р.К.М., в брой.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том Х,
рег. № 24216, дело № 1759/2015 г. от 17.12.2015 г. на Нотариус И.Д., вписан в
регистъра на НК под № 039, с район на действие - района на Софийския
районен съд /представен по делото на л. 9 от същото/, С. К. П. е продала на
Б.С.Д. описания по горе апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к.
“Младост 4”, бл. ****, за продажна цена в размер на 38 000 евро, част от
която, в размер на 3 800 евро С. К. П. е получила от купувача при подписване
на предварителния договор по банков път, по банкова сметка в “Банка Пиреос
България” АД /с правоприемник - „Юробанк България“ АД/, а друга част, в
размер на 63 100 лв. е уговорено в нотариалния акт да получи с кредитни
средства на купувача, след усвояване от страна на последния на средствата по
договор за банков кредит, по банков път, по банкова сметка в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД /с правоприемник - „КВС Банк България“ АД/, а остатъкът
от продажната цена, в размер на 1 937,48 евро - в деня на подписване на
нотариалния акт, също по банков път, по банкова сметка в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД /с правоприемник - „КВС Банк България“ АД/. Видно от
4
описаните в нотариалния акт документи, послужили за издаването му, С. К. П.
се е легитимирала като собственик на имота с описания по- горе нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том ХХХ1Х, дело №
7631/1994 г. от 06.04.1994 г. на Нотариус И.Н., I Нотариус при СРС, като към
документите е приложено удостоверение за сключен граждански брак, видно
от което същата е сключила граждански брак на 28.10.2001 г.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том I, рег.
№ 708, дело № 132/2016 г. от 09.03.2016 г. на Нотариус Й.Л., вписан в
регистъра на НК под № 263, с район на действие - района на Софийския
районен съд /представен по делото на л. 7/, е закупен чрез покупко-продажба
процесният имот от страна на С. К. П. и М. Г. П. за продажна цена в размер на
33 000 лв., платена изцяло по банков път, по банкова сметка на продавача -
Т.Д.С., в “Уникредит Булбанк” АД.
В пункт втори от нотариалния акт страните по договора за продажба са
заявили, че сумата в размер на 33 000 лв. е действително уговореното плащане
по договора, като в случай на евикция е уговорено задължение на продавача да
възстанови разходите по договора, както и да заплати на купувачите
неустойка в размер на 63 000 лв.
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с изх. №
**********/01.02.2022 г. /л. 11 от делото/, данъчната оценка на процесния
апартамент №142, находящ се в гр. София, ж.к. **** е 29 476,10 лв.
Съгласно схема № 15-160599/15.02.2022 г., издадена от СГКК - гр. София,
при АГКК /л. 12 от делото/, процесният имот е нанесен в кадастралната карта
и кадастралните регистри като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4091.612.2.142, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект - от 15.02.2022 г., с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа
площ - 63,29 кв.м., находящ се на етаж 3 в сграда с идентификатор
68134.4091.612.2, с предназначение на сградата - жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4091.612, с адрес на имота съгласно схема: гр. София, ж.к. ****, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелни
обекти с идентификатори 68134.4091.612.2.143 и 68134.4091.612.2.141, под
обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.612.2.139, и над
обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.612.2.145, заедно с
прилежащи части: избено помещение № 20 и 0,482 % идеални части от
общите части на сградата.
С решение № 36587/10.02.2020 г., постановено от Софийския районен съд,
III г.о., 89-ти състав, по гр.д. № 2767/2019 г., е прекратен сключеният между
страните граждански брак, като решението е влязло в сила в частта относно
прекратяването на брака на 28.03.2020 г., което се установява от представено
по делото съдебно удостоверение.
По делото са били разпитани доведеният от ищцовата страна свидетел
К.И.М., както и доведените от ответната страна свидетели и И.А.С. и Г.М. П..
5
При разпита св. М., баща на ищцата, заявил, че е знаел за покупката на
апартамента в Младост, като по молба на ищцата присъствал на сключването
на договора през 2016 година, като стоял отстрани. Сделката била сключена
при нотариус в центъра на София, в близост до ул. “Граф Игнатиев”. На
подписването, според свидетеля, присъствали страните, брокерката, имало и
помощници на ответника от работното му място, сред които и една
госпожица, която свидетелят заявил, че е видял пред съдебната зала. Заявил е,
че предварително говорили със съпругата си и ищцата за това ответникът да
участва като страна в договора, но той не е участвал с пари. Сочи, че
съпругата му не присъствала на сключването на договора. Свидетелят заявява,
че самият той е присъствал на неговото сключване, не бил на улицата, а
някъде горе в сградата, на едни столчета, но нямал представа в какво точно
помещение се намирал. Сочи, че не е виждал някой да брои пари на място,
включително и ответникът, както и не помни някой да се е отделял в стая.
Заявява, че няма спомен дали са подписвали и друг документ, но не изключва
такава възможност. Заявява, че не е в добри отношения с внука си. Заявява, че
не е взимал документи от жилището, където живеели страните, на него не му
трябвали документи.
При разпита пред първия съд св. С. е заявила, че работи при общ
работодател с ответника, като юрист, и е присъствала през месец март на 2016
година в кантората на Й.Л. на сключване на сделка за покупко-продажба на
имот, тъй като била помолена за това от работодателя си - М., роднина на
ответника, с оглед нужда от плащане на пари в брой от страна на ответника,
като нейния работодател в лицето на М., е била споделила на свидетелката С.,
че е дала в заем на ответника парична сума от 12 000 евро. В деня на сделката
в кантората свидетелката била видяла как ответникът преброил парите и ги
дал на продавача, като не помни дали тези пари са били в една и съща валута,
заявява, че не е сигурна, но смята, че валутата била в евро. Сочи, че
ответникът броил парите пред нея, тя не е броила заедно с него. След като бил
подписан договорът за продажба, страните, свидетелят и продавачът по
договора се отделили в една стая в кантората и свидетелят изрично поискала
да се състави разписка за платената сума в брой, като не помни кой е взел
съставената разписка. Свидетелят заявява, че разписката била подписана от
ответника и от продавача, като няма спомен дали ищцата също я е подписала.
Свидетелят сочи, че си спомня да е имало и сключен предварителен договор,
но не помни дали го е виждала. Не помни дали е имало и други лица, освен
посочените по-горе. Заявява, че продавачът по договора бил мъж, на средна
възраст, която не може да определи. Сочи, че е виждала ищцата няколко пъти
на събития, организирани от общия работодател на свидетеля и ответника.
При разпита св. П., син на страните, заявява, че е бил запознат с покупката
на апартамента в ж.к. “Младост-2” от самия документ за извършената
покупка, който баща му е показал. Документът, според него се е намирал в
една жълта папка, в която били събрани всички важни документи за него,
сестра му и родителите му. В тази папка се намирали документи, касаещи него
самия, имало документи на сестра му за училище, там били документите за
раждане на него и на сестра му, както и оригиналният документ за
6
апартамента и за сумата, която е платена. Заявява, че не помни какво е пишело
точно в този документ, помни, че видял сума в евро, но не може да си спомни
колко. Сочи, че нямало други документи в тази жълта папка. През 2018
година, в началото на септември, имало скандал по повод на това, че
родителите му искали да се разделят. Свидетелят сочи, че в деня на скандала
бил на вратата на кухнята в апартамента, когато дошли майка му, баба му и
дядо му - М.и, а баща му бил на работа, и тогава се прибрал късно. Сочи, че
баща му се притеснил от това, че майка му, баба му и дядо му са ровили из
документите, проверил ги и казал, че се губят някои документи - за
апартамента оригиналът е изчезнал, за сумата и за плащането. Свидетелят
заявява, че е забравил кои други документи са били изчезнали.
По делото пред първия съд е бил представен договор за заем, сключен
между трето по делото лице - М. П. Г.а, и ответника на 17.12.2015 г., видно от
който ответникът е получил в заем от М. Г.а парична сума в размер на 12 000
евро, като е посочено, че заемът се предоставя за закупуване на жилище в гр.
София.
По делото са били представени извлечения от банкови сметки /л. 13-16 от
делото/, видно от които на 17.12.2015 г. по сметка на ищцата С. К. П. - с IBAN
****, е постъпила от Б.С.Д. сума в размер на 3 789,39 лв. с основание „ДОПЛ
ЗА АП26 СОФИЯ ЖК МЛАДОСТ 4 БЛ****“, а на 15.01.2016 г. по същата
сметка е постъпила от същото лице сума в размер на 63 100,00 лв. с основание
за плащане - „ПОК ПРОД ИМОТ ГР СОФИЯ ЖК МЛАДОСТ 4 АЛ****“.
Установява се също, че от същата сметка на 22.02.2016г. ищцата е наредила в
полза на Т.Д.С. парична сума в размер на 9 745,00 лв., с основание за
плащането - „КАПАРО ПО СДЕЛКА С НЕДВ ИМОТ ОТ 19.02.2016“, а на
09.03.2016 г. - сума в размер на 23 255,00 лв., с основание за плащането: „ПОК
НИ ОТ 09.03.2016“.
Фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съобразявайки задължителната съдебна практика (решение №
643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение №
154/31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение №
346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III-то г. о., и др.) въззивният
състав дължи да изложи и необходимото съдържание на мотивите към
решението си.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че с
решение № 36587/10.02.2020 г., постановено от Софийския районен съд, III
г.о., 89-ти състав, по гр.д. № 2767/2019 г., е прекратен сключеният между
страните граждански брак, като решението е влязло в сила в частта относно
прекратяването на брака на 28.03.2020 г. Не спорят, че бракът е бил сключен
на 28.10.2001 г., като действащ помежду им е бил имуществен режим на
общност. Собствеността на процесния имот е възмездно придобита на
09.03.2016 г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 140, том І, рег. № 708, дело № 132 от 2016 г. на Нотариус
Й.Л., с район на действие - района на СРС, вписан в регистъра на НК под №
263.
7
В съответствие обвързващата съда материална доказателствена сила на
нотариалния акт (арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК) въззивният съд приема извод, че
на 09.03.2016 г., страните по делото С. К. П. и М. Г. П. по силата на възмездна
сделка са придобил собствеността върху недвижим имот с адрес: находящ се в
гр. София, ж.к. ****, за което е съставен нотариален акт № 140, том І, рег. №
708, дело № 132 от 2016 г. на Нотариус Й.Л., с район на действие - района на
СРС, вписан в регистъра на НК под № 263.
Следва да се приема, че на 09.03.2016 г. описания имот е придобит в
собственост от страните при покупна цена от 33 000 лева – видно от
отразеното в нотариалният акт.
Видно от извлечения от банкова сметка /л.15-16 от първоинстанционното
дело/ продажната цена описана в нотариалния акт е била изцяло заплатена от
С. К. П..
Спорният по делото момент е дали заплатената от страна на П. сума е
изцяло чрез нейни лични средства.
В тази връзка от страна на ответника М. П. в първоинстанционното
производство/л.38 от делото на СРС) е било представено писмено
доказателство, а именно Договор за заем от 17.12.2015 год. сключен между
него и М. П. Г.а. В договора било упоменато, че заемополучателят в лицето на
М. П. е получил парична сума в размер на 12 000 евро, с намерението да
закупи жилище в град София.
Според настоящият въззивен състав обаче, представения договор е
неотносим към спора, тъй като това облигационно отношение е възникнало
няколко месеца преди придобиването на собствеността. Освен това в чл. 1, ал.
2 от същия договор е отразено, че получената в заем сума ще бъде използвана
„с намерението да закупи“ жилище в град София, без обаче да е
конкретизирано дали въобще ще закупува реално съществуващ имот или поне
да е било уточнено местонахождението на имота – негов административен
адрес.
Не са представени други доказателства, от които да се установи
разходването на сумата, а именно че същата е била използвана за закупуване
на недвижим имот в град София.
В показанията на свидетелката С. дадени пред първия съд се установява, че
същата е присъствала в деня на изповядване на сделката в нотариалната
кантора на нотариус Литовски. Пред съда изнася твърдения, че знае за
сключения договор за заем между М. П. и М. Г.а, като за последната твърди, че
е близка родственица на ответника – а именно негова братовчедка. Споделя, че
е видяла в деня на сделката как М. П. борави със сума пари, но не е сигурна
нито за тяхната валута, нито за стойността на същите. Съхранява спомен за
съставянето на разписка, според която ответника предоставил допълнителни
пари на купувача, но не помни нито кой я е съставил, нито къде се намира в
момента.
В тази връзка, свидетелските показания на посочения свидетел са
недопустими с оглед на нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. За доказването
на договора за заем, включително предаване на сумата, доколкото това е
елемент от фактическия състав на сключването му, важат ограниченията по
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, когато договорът е на стойност по-голяма от 5000
лв. (твърди се да е предоставена в заем сума от 12 000 евро). Ето защо
свидетелските показания за установяване съществуването на договора за заем
на сумата от 12 000 евро са недопустими.
Според настоящия съдебен състав показанията на свидетеля С., за факти в
8
полза на ответника, не е достатъчно да установят твърдението за извършения
заем в размер на 12 000 евро, а още по-малко от показанията може да се
обоснове извод, че именно тази сума е послужила на ответника за закупуване
на недвижим имот.
В този смисъл съдът не приема за доказани при условията на пълно и
главно доказване, твърденията на ответника за симулативност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот № 140, том I, рег. № 708, дело №
132/2016 г. от 09.03.2016 г. на Нотариус Й.Л., вписан в регистъра на НК под №
263, с район на действие - района на Софийския районен съд, както и за
личното участие на ответника в произхода на средствата за придобиване на
недвижимия имот с адрес: в гр. София, ж.к. ****.
На следващо място, ответника е оспорил пред въззивния съд произхода на
средствата, послужили за закупуване на процесния имот, който въззиваемата
С. П. е била заплатила.
Въззивникът П. не спори, че придобитият на 06.04.1994 год. имот от страна
на С. П. е бил нейна лична собственост, тъй като брака между страните бил
сключен на 28.10.2001 год. При продажбата обаче на този имот с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том Х, рег. № 24216, дело
№ 1759/2015 г. от 17.12.2015 г. на Нотариус И.Д., вписан в регистъра на НК
под № 039, с район на действие - района на Софийския районен съд
/представен по делото на л. 9 от същото/, придобитите от страна на С. П.
парични средства в размер на 63 100 лева, според въззивника са били
получени в такъв голям размер благодарение на вложените от негова страна
усилия и средства, изразяващи се в извършване на стройтелни-монтажни
дейности в имота, благодарение на което състоянието му значително се е
подобрило, правейки възможно получаването на тази сума.
За да изследва наведените от въззивника факти, пред въззивния съд е било
допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля С.Ц.. Свидетелят е изнесъл пред въззивния съд противоречиви
твърдения, като в една част от тях твърди, че той и въззивника са извършвали
строително-монтажни работи за период около 5 дни, а след това твърди, че
ремонта е продължил около 2-3 години, поради което въззивния съд не
кредитира показанията на този свидетел в тази част. Действително свидетелят
е посочил извършването на определени по вид ремонтни дейности, като
заявява, че той е участвал в част от тях – изнасянето на боклук, частично
изграждане на електрическа инсталация и качване на материали.
При така изложените твърдения, въззивният съд не може да направи
категоричен извод, за извършваните в този апартамент ремонтни дейности,
още повече, че свидетелят посочва състоянието на имота според неговите
спомени, но не твърди какво е било състоянието на същия след неговата
намеса и тази на въззивника, за да може да се направи индиция за състоянието
му след това.
Показанията на този свидетел биват оборени и от показанията на
свидетелят И.И. – брат на въззиваемата С. П.. Действително, свидетелят И. се
намира в близка родствена връзка с въззиваемата, но това обстоятелство само
по себе си не е основание за дискредитиране на неговите показания, а
единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид
възможната заинтересованост (чл.172 ГПК). Отчитайки вероятността този
свидетел да е заинтересован в полза на въззиваемата, законът и съдебната
практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички
други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от
06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Показанията
9
на този свидетел са последователни, логични и не противоречат на останалата
доказателствена маса по делото. Този свидетел изнася пред въззивния съд
твърдения, че действително в имота са били извършвани ремонтни дейности,
но основно финансирани от неговия баща, който е инвестирал в подобряване
състоянието на имота.
С цел изследване на наведените от въззивника възражения и за проверка на
изнесените чрез свидетелските показания твърдения, въззивният съд е
назначил и съдебно-техническа експертиза, изготвена от компетентно вещо
лице с нужните познания в областта, която е депозирала вярно и точно
заключение в срок, което не е оспорено от страните. В заключението на
същата е посочена стойността на имота, както по време на неговото
придобиване, така и цената му към момента на неговото отчуждаване. В т.2 от
заключението, вещото лице е посочило кои по вид СМР представляват текущи
ремонти и кои има характер на основен ремонт, но не и кой е автор на същите.
Експертното заключение по назначената и изготвена в хода на въззивното
производство съдебно – техническа експертиза следва да се ползва при
формиране на доказателствените изводи на съда при съобразяване на дадените
в съдебно заседание разяснения от вещото лице. Настоящият въззивен
съдебен състав намира същата за пълна, обективна и обоснована, изготвена е
от вещо в съответната област на науката лице, съдържа отговор на всички
поставени задачи и е защитена в съдебно заседание, поради което следва да
бъде кредитирана изцяло.
От същата може да бъде направен категоричен извод за цената на имота
към два различни периода от време, но не може да бъде даден отговор на
въпроса кой и съответно кога е извършвал ремонтни дейности в същия.
Поради изложеното и предвид направения анализ на цялата събрана
доказателствена съвкупност, въззивният съд намира, че твърденията на
въззивника, че е извършвал ремонтни дейности, спомогнали за покачване
стойността на имот, собственост на въззиваемата, чрез продажбата на който тя
се е облагодетелства, чрез получаването на сума пари в последствие
спомогнала за закупуване на 09.03.2016 год. на процесния имот, съдът намира
за недоказани.
По делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа твърденията на
въззивника. Същият не е представил документи, от които да е видно какво е
било състоянието на имота при закупуването му от страна на С. П. на
06.04.1994 год., нито както е било неговото състояние при отчуждаването му
на 17.12.2015 год. Не бяха представени писмени
доказателства,удостоверяващи закупуването на строителни материали или
гаранционни бележки за закупуването на различни по вид вещи или уреди,
които да свидетелстват че за били използвани с цел цялостно подобряване
състоянието на имота.
При така направения доказателствен анализ, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 23 от СК лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество, а съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 1 от СК лично
имущество е това, което е придобито преди брака или по време на брака по
наследство и по дарение от съответния съпруг.
С оглед установеното по делото съдът приема, че по отношение на
процесния недвижим имот са налице предпоставките да бъде призната
претендираната трансформация на лично имущество. От събраните и
10
анализирани гласни и писмени доказателства може да се обоснове
категоричен извод, че въззиваемата С. К. П. е закупила преди сключване на
брака с М. П. имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 40, том ХХХ1Х, дело № 7631/1994 г. от 06.04.1994 г. на Нотариус И.Н., I
Нотариус при СРС /представен на л. 8 от делото на СРС/ изцяло с лични
средства.
Същият този имот е отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 185, том Х, рег. № 24216, дело № 1759/2015 г. от 17.12.2015
г. на Нотариус И.Д., вписан в регистъра на НК под № 039, с район на действие
- района на Софийския районен съд /представен на л. 9 от делото на СРС /,
като С. К. е продала същия на Б.С.Д. описания по горе апартамент № 26,
находящ се в гр. София, ж.к. “Младост 4”, бл. ****, за продажна цена в размер
на 38 000 евро, част от която, в размер на 3 800 евро С. К. П. е получила от
купувача при подписване на предварителния договор по банков път, по
банкова сметка в “Банка Пиреос България” АД /с правоприемник - „Юробанк
България“ АД/, а друга част, в размер на 63 100 лв. е уговорено в нотариалния
акт да получи с кредитни средства на купувача, след усвояване от страна на
последния на средствата по договор за банков кредит, по банков път, по
банкова сметка в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /с правоприемник - „КВС
Банк България“ АД/, а остатъкът от продажната цена, в размер на 1 937,48
евро - в деня на подписване на нотариалния акт, също по банков път, по
банкова сметка в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /с правоприемник - „КВС
Банк България“ АД/.
Чрез получената от С. К. П. сума, същата е закупила имот с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том I, рег. № 708, дело №
132/2016 г. от 09.03.2016 г. на Нотариус Й.Л., вписан в регистъра на НК под №
263, с район на действие - района на Софийския районен съд /представен по
делото на л. 7/. В нотариалния акт били вписани имената на С. К. П. и М. Г. П.,
тъй като към този момента двамата били съпрузи, но продажната цена в
размер на 33 000 лева, платена по банков път на продавача Т.Д.С. е била
изцяло предоставена от С. К. П., видно от извлечения от банкова сметка /л.15-
16 от първоинстанционното дело/, от съдържанието на които се установява, че
сумата е била заплатена от банковата сметка на въззиваемата.
По изложените съображения и в съответствие с чл. 23 СК следва да се
приеме, че имотът е лично имущество на въззиваема С. К. П. придобит е по
време на брака, но изцяло с лично имущество, придобито от нея чрез
продажбата на нейн личен имот, продобит преди сключването на брак.
Предмет на разглеждане e положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 23, ал. 1 от СК. Според приложимата норма лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г.,
ОСГТК на ВКС е приетото, че в случаите на придобиване на недвижим имот
през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата
11
съпрузи е допустимо да се установи пълна и частична трансформация на
лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК. Придобитото през
време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия
съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната
част, макар да участва в придобивната сделка (в изложения смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 86 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 896/2014 г. на
ВКС, ГК, I г. о.).
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските съдът приема следното:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна,
която е претендирала разноски сторени пред двете съдебни инстанции,
съгласно договор за правна защита и съдействие /л.13 от делото/ в размер на 4
000 лева – адвокатско възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.
Процесуалния представител на въззивника своевременно е направил
възражение за прекомерност.
Пред първата инстанция, съдебният състав е достигнал до извод, че
доказания размер на адвокатското възнаграждение от страна на ищцата е в
размер на 300 лева, като е осъдил ответника да заплати на основание 78, ал. 1
разноските по делото на ищцата. Поради което разноски за пред първата
съдебна инстанция не следва да бъдат преразпределяни.
В тази връзка по отношение на претендираните от въззиваемата страна
разноски и предвид своевременно направеното възражение за намаляването
на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът
приема същото за основателно. Производството не се отличава с
действителна фактическа и/или правна сложност, а спорът между страните
пред въззивната инстанция е приключил в две съдебни заседания.
Действително съдът следва да отече и правото на свободно договаряне между
упълномощения адвокат и страната (арг. от чл. 36, ал. 2, изр. 1 от Закона за
адвокатурата и чл. 9 от Закона за задълженията и договорите), но същия не е
обвързан от размера на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът намалява размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемата от
4000 лв. на 2000 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 16860 от 18.10.2023 г. постановено
12
по гр. д. № 36231/2022 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да
заплати на С. К. П., ЕГН **********, сумата от 2000 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 273/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13