Решение по дело №592/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 433
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Милен Петров
Дело: 20234500500592
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова

Мария Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500592 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
"Булпак-97" ООД, чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвало
решението на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 4269/2022 г. в частта, с която
предявеният от ищцата Г. А. Д. иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на
неимуществени вреди е уважен в размера над 2000.00 лв. до 10000.00 лв. Развива
оплаквания за неправилност на решението в тази част, като постановено в нарушение на
материалния закон. Моли за отмяната му и отхвърляне на иска над 2000.00 лв. по
съображения, подробно развити в жалбата в подкрепа на наведените доводи. Претендира
деловодни разноски.
Г. А. Д., чрез редовно упълномощен процесуален представител, в отговор на
въззивната жалба, оспорва основателността й. Моли решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
По делото не е спорно, че ищцата е работила по трудов договор в "Булпак-97" ООД
1
на длъжността „комплектовач”, и че на 28.06.2022 г. през време и във връзка с извършваната
работа е претърпяла злополука. С разпореждане № 5104172/04.07.2022 г. на НОИ, ТП-Русе,
на основание чл.60 ал.1 КСО злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.1
КСО.
Спори се относно механизма на настъпване на трудовата злополука и наличието на
съпричиняване от страна на работника и за размера на обезщетението.
В обжалваното решение РРС е приел, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия работник, тъй като не се установявало от доказателствата по делото, че Д. е
действала в нарушение на правилата за безопасна работа в предприятието.
Първоинстанционният съд е приел и че ищцата е била редовно инструктирана относно
правилата за безопасна работа в дружеството при изпълнение на трудовите й задължения и
следва да се приеме, че липсва проявена от нейна страна груба небрежност, която да налага
намаляване отговорността на работодателя. Приел е и че машината, на която е работила
ищцата не е била обезопасена по подходящ начин към момента на трудовата злополука,
както и че обезопасяване с допълнителни метални планки се е случило едва месец след
инцидента и преди извършване на съдебно-техническата експертиза. Определен е размер на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 10000.00 лв.
Съобразно оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд счита, изводите за
липса на съпричиняване от страна на пострадалия са необосновани.
За определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се изходи от вида на
уврежданията, възрастта на пострадалия, продължителността на лечението, вида на
медицинските интервенции, а именно-проведено опреративно лечение с поставяне на
метална остеосинтеза. Правилно районния съд е отчел заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, в която изрично е посочено, че към момента на
извършения преглед на ищцата/09.02.2023 г./ е налице пълна невръзможност за свиване в
далечната междуфалангеална става на трети пръст на дясната ръка и ограничение в
движенията на близката междуфалангеална става на трети пръст на дясната ръка, което
възпрепятства пълното свиване на дясна ръка в юмрук и намалява ефективността на
юмручния захват на ръката. Вещото лице е уточнило и че не се очаква спонтанно пълно
възстановяване на подвижността на трети пръст на дясната ръка на Д., като е възможно
подобряване в движенията на близката междуфалангеална става на пръста.Установено е и
че травматични увреждания е възможно да предизвикват болки с нисък интензитет, но с
продължителен характер, за дълъг период от време - месеци и години след травмата, особено
при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Следва да се съобразят и показанията на ищцовия свидетел Й.А./д. на ищцата/, която
установява, че след инцидента е помагала на майка си да се къпи, облича, да готви, да чисти,
т.к. е изпитвала болки в ръката си. Свидетелят сочи и че ищцата е била в това състояние 5-6
месеца, станала е по-изнервена, изпитва болки при застудяване. Съдът дава вяра на
показанията на тозии свидетел по следните причини: Същият е пряк и непосредствен
2
очевидец, възприел е лично състоянието на ищцата след инцидента.Факта, че свидетеля е
дъщеря на ищцата не следва да мотивира съда да игнорира неговите показания. Й.А.,
въпреки, че е заинтересована от изхода на спора, има пряко наблюдение върху физическото
и психическо състояние на ищцата след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма
степен може да разкрие как се е чувствала Д. след претърпените травми.
Установените по делото увреждания, получени от сравнително млад човек – на 41
години, на когото е създаден дискомфорт от болки и страдания за дълъг период от време,
невъзможност сам да се обслужва в ежедневието и бита си за период от повече от 5-6
месеца, както факта че към датата на съдебно-медицински преглед, не е настъпило пълно
възстановяване на ищцата и болките продължават, водят на извод, че справедливото
овъзмездяване на тези неимуществени вреди е в размер на 14000.00 лв. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1 /
2021 г. на ОСГТК на ВКС при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на
съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща
поисканата в петитума на исковата молба.
Другият спорен момент по делото е възражението, наведено от работодателя за
допринасяне от страна на пострадалия за трудовата злополука, като е проявил груба
небрежност. Такова съпричиняване въззивният съд счита, че е налице. Приложение следва
да намери разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ, тъй като проявената от работника небрежност е
груба по смисъла на КТ. В тежест на ответника е да докаже възражението си за
съпричиняване, което е направено по безспорен начин. Работникът действа при груба
небрежност в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка, каквото поведение от страна на пострадалия е установено. От
събраните по делото доказателства - свидетелските показания на М.Стоянова/работник в
ответното дружество/ се установява, че на работещите на процесната машина са провеждани
инструктажи за работа с нея и че когато се държи с дясната ръка не може да се порежеш.
Впрочем и първоинстанционния съд е приел в мотивите си, че ищцата е ищцата е била
редовно инструктирана относно правилата за безопасна работа в дружеството.
Според вещото лице по допуснатата съдебно-техническата експертиза при спазване
на всички правила за безопасна работа на машината, работника не би следвало да се нарани.
Отделно от това, при изслушването си в о.с.з. на 19.04.2023 г., експертът е заявил следното
: „вероятно не е била съсредоточена жената и по невнимание ръката си я е сложила отдолу,
като е мислела, че ножовете не са вдигнати нагоре и крака и не е на педала“, както и „Така,
както е наранена ръката си го обяснявам с едно невнимание“.
От данните, съдържащи се в гласните и писмените доказателства, както и в
експертното заключение, може да се обоснове извод, че ищцата е била инструктирана за
работата на машината и е действала в нарушение на правилата, като е поставил ръката си на
място, което дори не е свързано с производствения процес. Това поведение може да се
квалифицира като неполагане дължимата грижа за безопасност, която най- небрежния би
3
положил. От друга страна, не може да се направи обоснован извод, дали процесната машина
е обезопасена с допълнителни метални планки преди инцидента с ищцата.
От всичко изложено, настоящият състав на съда приема, че поведението на ищцата се
характеризира като лекомислие и грубо нарушаване на правилата за безопасност, довело до
процесния инцидент, като съпричиняването от нейна страна по преценка на съда е 50 %.
В този смисъл съдът намира за основателни доводите на ответника, невъзприети в
първоинстанционното решение, за наличието на проявена от страна на работника груба
небрежност, а оттам и на основание за намаляване на обезщетението наполовина. Като взе
предвид определения размер на съпричиняване от страна на ищцата, размера на
обезщетението, което се дължи според настоящата инстанция/ 14000.00лв./, на Д. се следва
обезщетение в размер на 7000.00 лв., над който размер решението на РРС следва да се
отмени, а искът да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
Жалбоподателят "Булпак-97" ООД е претендирал разноски за въззивното производство
в размер на 1100.00 лв.-заплатена адв.възнаграждение/вж. списък по чл.80 ГПК-л.27/, а в
първоинстанционното производство-1330.00 лв./списък по чл.80 ГПК-л.116/. На ответницата
по жалбата-ищец по делото е предоставена безплатна адв.помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2
ЗА и по двете дела, като РРС неправилно е присъдил възнаграждение в полза на адв.Л.Л.,
т.к. видно от договор за правна защита и съдействие/л.114 от гр.д.№4269/2022 г./ такава
помощ е предоставил адв.Д. Н. и на същия следва да се присъди самата от 1000.00лв.
определена съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА следва да се присъди и на адв.Велчев, представлявал Д. в настоящето
производство, което съдът определя в размер на 800.00 лв. При този изход на спора в полза
на ответника следва да се присъдят разноски съобразно представените списъци по чл.80
ГПК за двете инстанции съразмерно с уважената/отхвърлена част от исковете в размер на
732.00 лв. Първоинстанционното решение следва да се коригира и в частта за присъдените в
полза на РРС д.т. и разноски.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1125/17.07.2023 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. №
4269/2022 г. в частта, в която "Булпак-97" ООД, ЕИК *********- с.Щръклево, обл.Русе е
осъдено да заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** от с.Щ., обл.Р.сумата над 7000.00 лв. до
10000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022 г. до окончателното й плащане, както и в
частта за разноските и присъдените държавни такси и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 7000.00 лв. до 10000.00 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
4
28.06.2022 г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната част , с която "Булпак-97" ООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** сумата над 2000.00 лв. до
7000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА "Булпак-97" ООД, ЕИК *********- с.Щ., обл.Р., представлявано от Р. С.
К. да заплати на адв.Д. И. Н., адрес:гр.С., ул.“А.“ №**, ет.*сумата от 1000.00 лв. и на адв.А.
С. В., ЕГН **********, адрес:гр.С., ул.“А.“ №**, ет.* сумата от 800.00 лв.-възнаграждения
за оказаната безплатна правна помощ на Г. А. Д. пред двете инстанции на осн. чл.38, ал.1,
т.2 ЗА.
ОСЪЖДА Г. А. Д., ЕГН ********** от с.Щ., обл.Р., ул.“Е.“ №** да заплати на
Булпак-97" ООД, ЕИК *********- с.Щръклево, обл.Русе, представлявано от Р. С. К. сумата
от 732.00 лв. - деловодни разноски по компенсация за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Булпак-97" ООД, ЕИК *********- с.Щръклево, обл.Русе, представлявано
от Р. С. К. да заплати по сметка на Районен съд-Русе сумата от 280.00 лв.-държавна такса и
сумата от 350.00 лв.-деловодни разноски.
В останалата част, с която е уважен искът до размер от 2000.00 лв., ведно със
законната лихва, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5