№ 2584
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110211431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А.Д. срещу Наказателно постановление №
331990/2018г., издадено от заместник- кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя А.Д. за нарушение на чл.18 т.1 б.“а“, б.“б“ , б.“в“ и чл. 35 ал.1
вр. чл. 34 ал.3 от НРУПОГТТСО, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв.
С подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление,
като се твърди да не е извършено соченото в него административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. В.. Тя
иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Намира
същото за правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 13.02.2018г. св. П. М. констатирала А.Д. да пътува без редовен
превозен документ. Свидетелката М. съставила на Д. АУАН и връчила същия.
Въз основа на съставения АУАН , при идентична словесна и правна
квалификация на твърдяното нарушение е издадено и процесното наказателно
постановелние, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. за нарушение на чл.18 т.1б.“а“, б. „б“
и б. „в“ и чл.35 ал.1 вр. чл.34 ал.3 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката П. М.. Съдът
кредитира събраните в производството гласни доказтелстевни средства и
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не са издадени
от компетентни органи и без правно основание.
Глава пета, озаглавена „Контрол по спазване правилата за пътуване и
отговорност при нарушения“ на НРУПОГТТСО, според настоящия съдебен
състав е издадена в противоречие с чл.2 и чл.8 на ЗНА / в този смисъл виж р.от
20.07.2010, СРС, НО, 110 С-В по н.а.х.д. № 82/10г. р. от 20.03.2013г., СРС, НО, 112 С-В по
н.а.х.д. № 14896/12г., досежно аналогичната „глава седма“ в отм. наредба/.
Съгласно чл.21 ал.2 от ЗМСМА общинският съвет като орган на местното
самоуправление може да издава подзаконови нормативни актове за
регулиране на посочените в чл.21 ал.1 от ЗМСМА обществени отношения. Те
обаче следва да са от местно значение и да не са от изключителната
компетентност на други органи - т.23. По смисъла на пар.1 т.1 от ЗАвП
регулирането на обществените превози в рамките на общината е от
компетентността на общинските съвети. В чл.21 т.25 от ЗМСМА е
2
предвидено общинските съвети да могат да определят реда и условията за
пътуване по маршрути на обществения транспорт на територията на
съответната община. Те не притежават контролни правомощия във връзка с
реда за осъществяване на обществения превоз на пътници. В този смисъл
посочените специални разпоредби на НРУПОГТТСО всъщност противоречат
на чл.101 ЗАвП. По този начин в процесната хипотеза е ангажирана
административнонаказаетлната отговорност на жалбоподателя за нарушение
на разпоредби, които не създават валидно задължение досежно тяхното
спазване. В този смисъл атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени.
Съдът счита, че не е нужно и да е онагледена изрична отмяна на
цитираната Наредба, тъй като чл.15 от ЗНА е изрично посочил, ако „
...наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
правораздаващите органи прилагат по-високия по степен акт“. / в този смисъл
виж р.от 20.07.2010, СРС, НО, 110 С-В по н.а.х.д. № 82/10г. р. от 20.03.2013г., СРС, НО,
112 С-В по н.а.х.д. № 14896/12г./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 331990/2018г., издадено от
заместник- кмет на Столична община, с което на жалбоподателя А.Д. за
нарушение на чл.18 т.1 б.“а“, б.“б“ , б.“в“ и чл. 35 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 от
НРУПОГТТСО, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3