№ 489
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101100 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. Т. с
ЕГН:********** и адрес гр. ** ПРОТИВ: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ **, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 75
000 лв.
В исковата си молба ищцата твърди, че против нея е образувано
досъдебно производство с № 70/2013 год.
На 23.04.2013 год. в жилище собственост на дъщерята на А., където той
живеел, а ищцата се грижела за него е извършен обиск и е иззет преносим
компютър марка „Самсунг" собственост на ищцата.
На 10.02 2016 год. в 10.15 часа в присъствието на адвокат Ч. от ВАК
ищцата била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.
252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК и по чл. 172а ал.1 от НК и е взета
мярка за неотклонение „подписка".
Последвал разпит в качеството й на обвиняема.
Две години и три месеца по-късно - на 23.05.2018 год., отново била
привлечена като обвиняема с три обвинения - по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1
1
вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
На 19 ноември 2018 год., във вестник, излязла статия със заглавие „93-
годишен лихвар шашна съдиите с алчността си". В тази статия ищцата е
наречена „дърта измамница", в нея се интерпретират факти, залегнали по-
късно в постановлението за привличане в качеството й на обвиняем и във
връчения обвинителен акт.
Според ищцата данните са предоставени на журналиста от прокурора
водещ разследването.
На 13.11.2018 год. в електронния сайт „vагпа24." Е имало и друга
публикация с подобни факти, където името й /Г. Т./ се четяло до името на Б.
А/.
Според ищцата представителят на ВОП наблюдаващ досъдебното
производство, нарушил НПК и изнесъл данни, които пряко нарушили
гражданските права на ищцата и създали нетърпима обстановка около ищцата,
която повлияла на нейните роднини и приятели.
Според ищцата това е опит да се влияе на съдиите, които разглеждали
делото.
През 2021 год. срещу ищцата и Б. А. е внесен обвинителен акт, по който
е образувано НОХ дело № 918/2021 год., което е приключило с Присъда №
41/08.07.2022 год. Варненският окръжен съд, с която ищцата е призната за
невиновна за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от
НК.
По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обявил, че деянието
представлява административно нарушение, но не й наложил наказание поради
изтекъл давностен срок. Присъда е протестирана пред Апелативен съд Варна
който със свой съдебен акт я потвърдил.
По подаден касационен протест пред ВКС е постановено Решение №
241/ 03.07.2023 г., с което е потвърдена оправдателната присъда.
Ищцата твърди, че воденото против нея наказателното производство
продължило от 10.022016 г. до 03.07.2023 г. - 7 години и 6 месеца. През това
време я защитавали трима адвокати. Нито веднъж делото не е отложено по
нейно вина. Винаги съдействала на правозащитните органи, явявала на
2
заседанията, никога не е отсъствала поради заболяване или други причини.
Ищцата твърди, че воденото наказателно производство се е отразило
негативно на здравето й. По време на делото била изолирана от съседи и
приятели, които били чели за клеветите срещу нея разпространени от
представител на ВОП.
След приключване на делото започнали параноидни атаки, като
постоянно сънувала, че я водят принудително на дело, където я осъждат.
Започнала да се страхува да излизам и не можела пълноценно да се грижи за
А.. Наложило се, той да се грижи за нея, като следи за приемането на
лекарства, които й били изписани. Веднъж напуснала дома, където се грижела
за А. и не можала да намеря пътя обратно.
Наложило се да бъда издирвана от полицията и била намерена в друга
къща близко.
Според ищцата с действията си представителите на Прокуратура на
Република България, които повдигнали и поддържали неоснователни
обвинения по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20ал.2 от НК; по
чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК са
й причинили неимуществени вреди изразяващи в тревожност, напрегнатост,
потиснатост, разконцентрираност. Чувствала се обидена и се страхувала за
бъдещето си. Не можела да спи вечер, а след като заспивала сънувала
кошмари. Непрекъснатата й мисъл е била, че околните гледат на нея като на
подсъдима.
Най-много се тревожила от реакцията на сина й и другите й близки.
Поради незаконното обвинение ищцата твърди, че е заболяла от психично
разстройство, което лекува медикаментозно, а от тях не се чувства отпаднала,
сънлива и не може да изпълнявам задълженията си, които е поела към Б. В. А..
В исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което
ОСЪДИ ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да й
заплати сумата в размер на 75 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение,
ведно със законната лихва считано от 08.07.2022 год. до окончателното й
изплащане.
3
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска, моли съда да го уважи, като й присъди разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
В отговора се твърди, че претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. е завишен и не в съответствие с
чл. 52 ЗЗД.
Според ответника твърдените неимуществени вреди, като:
безпокойство, потиснатост, тревожност, депресия, напрежение, нарушено
доброто и име в обществото, влошаване на отношенията с приятелите и в
семейството не са доказани да са в причинна връзка с повдигнатите
обвинения. Повдигнатите обвинения по никакъв начин не надвишава по
интензитет и обем съвсем обичайните, нормалните, в подобни случаи
изживявания, поради което обезщетение за тях не е дължимо.
Според ответника ищцата е бил с най - леката мярка за неотклонение
„Подписка" поради което това обстоятелство не е тези, които да ограничават
гражданските и права.
За начален момент на търпене на вредите за ищцата, следва да се счита
датата 10.02.2016 г., на която е привлечена като обвиняема за престъпление по
чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.
С оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, срокът на
приключване на наказателното производство е бил разумен, като през 2021 г.
ВОП е внесла ДП във ВОС с обвинителен акт по обвинения на ищцата в
престъпления по чл.253 ал.4 пр. Д вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл. 252
ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 03.07.2023 г. За
продължителността на наказателното производство по образуваните НОХД в
съдебната фаза не следва да се вменява във вина на прокуратурата, тъй като тя
не администрира през това време производството по делото.
Според ответника влошеното здравословно състояние на ищцата се
4
дължи на обективни житейски фактори, а не е резултат от воденото
наказателно производство.
Относно претендираната законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да се приеме, за начална дата от 03.07.2023 год.,
т.е. датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не 08.07.2022 г.
когато е била постановена първоинстанционната присъда.
Според ответника липсват каквито и да е доказателства, че
Прокуратурата е огласявала факта на провеждането на наказателно
производство срещу ищцата. Не са представени доказателства относно това,
че отразяването на случая в различни медии е въз основа на изявления на
прокуратурата.
Моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск, в условията на
евентуалност да присъди в обезщетение в минимален размер.
В съдебно заседание ответника редовно призован представлява се от
прокурор в Окръжена прокуратура гр.Варна, който поддържа отговора
оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
От събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Против ищцата е повдигнато обвинение по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.172 а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1
вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна,
предходен № 70/2013 год.
На 10.02.2016 год. е била привлечена в качеството на обвиняема за
престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК и по чл. 172а
ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка". Последвал разпит в
качеството й на обвиняема. На 23.05.2018 год. и е повдигнато ново обвинение.
В ОС-Варна е внесен обвинителен акт против ищцата, по който е
образувано НОХД № 1252/2018 год. на ВОС.
С Присъда № 12/02.10.2020 год. по НОХД № 1252/2018 год. съдът е
признал ищцата за невинна и я оправдал по повдигнатото обвинение.
Присъдата е отменена по реда на въззивния контрол с Решение №
5
78/20.08.2021 год. по ВНОХД № 17/2021 год. и е върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанциония съд. По НОХ№ № 1252/2018 год. са
проведени общо 12 съдебни заседания, като нито едно от тях не е отложено по
вина на ищцата.
След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано
НОХД № 918/2021 год., по което са проведени общо 8 съдебни заседание.
С Присъда № 41/08.07.2022 год. по НОХ дело № 918/2021 год. на
Окръжен съд Варна ищцата Г. Н. Такова е призната за невиновна и е
оправдана за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.172 а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с
ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обявил, че деянието
представлява административно нарушение, но не й наложил наказание поради
изтекъл давностен срок.
С Присъда № 10/24.11.2022 год. по ВНДОХ № 304/2022 год. на
Апелативен съд Варна, е потвърдена оправдателната присъда против ищцата.
По подаден касационен протест пред ВКС е постановено Решение №
241/03.07.2023 год., с което е потвърдена оправдателната присъда против
ищцата. Решението е ВКС е окончателно.
Спрямо нея е взета на основание чл. 61 от НПК мярка за неотклонение
„Подписка".
Воденото наказателно производство против ищцата е започнало на
23.04.2013 год. от момента на извършване на обиск и изземване на настолен
компютър с надпис „ BG 70518041108“, за което е прието че е собственост на
ищцата и е завършило на 03.07.2023 год., с постановяване на Решение №
241/03.07.2023 год. по НД № 73/2023 год. на III-то НО на ВКС на Република
България.
На 16.11.2018 година във вестник „Минаха години“ бр. 47/19.11.2018 год.
е публикувана статия със заглавия „ 93-годишен лихвар шашна съдиите с
алчността си“, в която статия се съобщава за ищцата изписана в имената й Г.
Т., като „лихварка“, даваща пари назаем от лихварство, от която дейност е
получила доход в размер на 13 270 лева.
Статията е препечатана в сайта „vагпа24.bg" от 13.11.2018 год.
6
По делото са разпитани свидетели, от показанията на които съдът
установи, че ищцата е изчезнала по думите на Б. А., „Г. изчезнала“. „Оставила
е писмо, в което казва, че иска да се самоубие. Открили я седнала на оградата
от вътрешната страна. Била е отнесена и говорила несвързано. Според
свидетелката причината за това състояние е, че водила някакви дела с
КОНПИ, за някакви пари, но накрая я оправдали, в смисъл, че е спечелила
това дело. През минала и тази година тя се променила, защото както седи,
изведнъж нещо й става, тряска вратата и излиза. Докато е заета с домашна
работа, е съсредоточена, обаче в един момент има изблици. Лекува се
медикаментозно при психиатри, но свидетелката не вижда да има полза от
лечението. Даже /Св. Г./.
От показанията на св. П.: Дъщерята на ищцата е починала. Ищцата
заживяла в център с Б. А.. Била разтревожена от това, че срещу нея се водят
някакви дела, които продължили много дълго време. Свидетелката всеки ден
я виждала промяна в отрицателен смисъл у ищцата. Изготвила писмото, въз
основа на заболяването, което тя отключила, от притеснението по делата,
които се водели. Според свидетелката ищцата е интелигентна жена, добре
облечена, а след тези обвинения се сринала. Изпадала в кризи в които смъртта
й е била като „фикс идея“. Тя и сега живеела с доктор Б. А.. Ищцата се
чувствала обидена от публикациите в пресата.
Съдът не кредитира показанията на св. Б. А., като необективни и силно
заинтересовани от изхода на спора- той ищцата живеят на съпружески начала,
двамата с ищцата са с повдигнати обвинения, той също е ищеца по делото за
обезщетение по същите обстоятелства.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели П. и Г..
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е осъдителен иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО при
ОП-Варна, предходен № 70/2013 год. по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД
№ 1252/20118 год. по описа на Окръжен съд – Варна преобразувано НОХД №
7
918/2021 год. на Окръжен съд Варна, представляващи претърпени болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
причинените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в
извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен
акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или прекратяване на
наказателното производство срещу него; 3/ претърпени имуществени и/или
неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена връзка между производството
по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди, която
е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на обезщетението за
доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, доказани от представените писмени доказателства,
първите две предпоставки на разглежданото субективно право за
обезщетение, поради което тези обстоятелства се явяват доказани и изяснени.
В настоящия случай обвинението е незаконно, тъй като наказателното
производството против ищеца, по повдигнато обвинение за извършено
умишлено престъпление приключило с окончателен съдебен акт, с който
ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, тъй
като деянието й не съставлява престъпление.
С влизане в сила на окончателния съдебен акт Решение №
241/03.07.2023 год. по НД № 73/2023 год. на III-то НО на ВКС на Република
България, влязъл в законна сила от датата на неговото постановяване, с който
ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение,
обуславя незаконността на обвинението.
В разглеждания случай против ищцата са повдигнати три обвинения, две
8
от тях за тежко умишлено престъпление, като по обвинение по чл.252 от НК и
се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до десет години и глоба
от пет хиляди до десет хиляди лева, за престъплението по чл.253 ал.4 от НК
наказание от три до дванадесет години лишаване от свобода и глоба от
двадесет хиляди до двеста хиляди лева, а за престъплението по чл.172а от НК,
в редакцията в ДВ, бр. 75 от 2006 г.) се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
При кумулиране на наказанията при евентуални осъдителни присъди,
вероятността наказанието на ищцата да е условно, т.е. да не е ефективно е
минимална
Спорните между страните са останалите три елемента от състава на
субективното прави (вреди, причинна връзка и размер) и по тях, с оглед на
данните по делото, съдът намира следното:
Претенцията е за обезщетение за причинените неимуществените вреди
от незаконното обвинение.
Отговорността на държавата за неимуществени вреди от незаконното
обвинение по реда на ЗОДОВ е обективна т.е. всяко едно незаконно обвинение
причинява неимуществени вреди изразяващи в болки и страдания.
В конкретния случай периода на увреждането т.е. периода през което е
повдигнато и поддържано незаконното обвинение е продължителен.
Макар първото процесуално действие да е от 2013 год., като по силата
на чл.212 ал.2 от НПК „Досъдебното производство се счита за образувано със
съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се
извършва оглед, … претърсване, изземване и когато се извършва обиск при
условията и по реда на чл.164 НПК, н обезщетение подлежи времето през
което против ищцата е повдигнато обвинение. Периода от повдигане на
обвинението е от 10.02.2016 год. до постановяване на окончателния съдебен
акт т.е. 03.07.2023 год., с който обвинението е признато за незаконно и е
продължило малко повече от седем години.
Проведените съдебни заседание са общо 22 на брой при двете
разглеждания на първоинстанционния съд и две на въззивния съд.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен според чл.52 ЗЗД.
9
На обезвреда подлежат всички телесни и психологични увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях физически и душевни болки,
страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо
негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий изобщо не е абстрактен, и
обезщетението следва да се определени въз основана обективно
съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите,
конкретното им проявление върху личността, семейството и социалната и
работна среда на пострадалия, възрастта на последния, изминалото от
увреждането време, прогнозите за преодоляване на последиците и други.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,
критерии при преценката за справедливост са конкретни.
В случая против ищцата са повдигнато три престъпления, от което двете
са за тежки умишлени престъпления и с голяма степен на вероятност
евентуалната бъдеща присъди да е ефективна. Характера престъпленията, за
което на ищцата е повдигнато незаконното обвинение е за престъпление
против паричната и кредитната система и против финансовата, данъчната и
осигурителната система, което е финансовата основа на всяка държава и са с
висока степен та обществена опасност
Периодът на наказателното преследване е твърде дълъг наказателното
преследване е продължило повече от седем години, проведените повече от
двадесет съдебни заседания, т.е. процесуални действия с участие на ищцата;
наложената мярка за процесуална принуда е подписка като конкретните
обстоятелства, преценени за конкретния случай завишаващи размер на
обезщетението.
С оглед на изложените обективни критерий, съдът следва намира за
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение по справедливост сумата от 30 000 лева.
В останалата си част иска се явява неоснователен.
По иска за присъждане на обезщетение за забава.
Според закона деликвента изпада в забава от датата на деликта и без
покана /чл.86 от ЗЗД/ и от този момент дължи обезщетение за забава, равно на
10
законната лихва, до окончателното й изплащане.
В конкретния случай ответника е изпаднал в забава от датата на влизане
в сила на окончателния съдебен акт, с който обвинението е признато за
незаконна, а това е Решение № 241/03.07.2023 год. по НД № 73/2023 год. на
III-то НО на ВКС на Република България т.е. 03.07.2023 год.
В този смисъл ответника дължи обезщетение за забава, равно на
законната лихва от 03.07.2023 год. до окончателното й изплащане.
В останалата си част иска е неоснователен.
Предвид изхода по спора, съдът следва да присъди в тежест на ответника
направените от ищцата разноски, представляващи държавна такса в размерна
10 лева.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер
на 7000 лева от страна на ответниците е направено възражение за
прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът намира направеното възражение за основателно.
Според НВАР чл.7 ал.2 т.4 е предвидено възнаграждение в размер на
3050 лева за уважение размерна иска. Делото не се отличава с изключително
фактическа и правна сложност, макар да значително по обем.
В този смисъл съдът следва да уважи въведеното възражение и намали
претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 3050 лева от претендираните 7000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ **, на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Н. Т. с
ЕГН:********** и адрес гр. **, СУМАТА от 30 000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение
по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен № 70/2013 год. по описа
на ОД на МВР – Варна, НОХД № 1252/20118 год. по описа на Окръжен съд –
Варна преобразувано НОХД № 918/2021 год. на Окръжен съд Варна, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023 год. до окончателното
11
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
с основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Г. Н. Т. против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за сумата в размер над 30 000 лева, до
претендирания размер от 75 000 лева, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, от незаконното обвинение по ДП №
181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен № 70/2013 год. по описа на ОД на
МВР – Варна, НОХД № 1252/20118 год. по описа на Окръжен съд – Варна
преобразувано НОХД № 918/2021 год. на Окръжен съд Варна, както и
претенция за обезщетение за забава равно на законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2022 год. до 03.07.2023 год.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
ЗАПЛАТИ на Г. Н. Т. направените по делото разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 3060 лева, представляващи платена държавна такса от
10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лева, намалено по реда
на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението на съда подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, пред Апелативен съд
гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12