Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 6565 по описа за 2019 г. на
Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба с вх. №
264825/28.01.2022 г. и молба с вх. № 265330/31.01.2022 г. по описа на СГС,
подадени от въззивницата М.М.Д., чрез упълномощен представител, с които се иска
допълване на постановеното по делото решение № 267160/31.12.2021 г. с
произнасяне по искане за заплащане на издръжка за периода 30.12.2016 г. –
30.06.2017 г. и за превеждане на сумите по посочена във възивната жалба банкова
сметка.
***.01.2022г. се твърди, че
първоинстанционното дело е образувано по искова молба от 30.12.2016 г., а
първостепенният съд постановил с протоколно определение от 27.06.2017 г.
привременни мерки изразяващи се в плащането на издръжка за детето в размер на
450 лв. за периода 01.07.2017 г. – 31.05.2018 г. За периода от датата на
предявяването на исковата молба до постановяването на привременните мерки не е
изплащана издръжка. В този смисъл е и постановеното решение на СРС в
обжалваната част. Въз основа на изложеното страната иска допълване на въззивното
решение, като в същото да бъде включено произнасяне по искането за издръжка за
периода 30.12.2016 г. – 30.06.2017 г. При условията на евентуалност (заявено от
страната като алтернативно), при неоснователност на искането за допълване на
решението, моли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
решението на въззивния съд, като датата 30.12.2017 г. да се чете 30.12.2016 г.
С молбата от 31.01.2022 г. е поискано допълване на решението с банковата сметка
по която да се плаща издръжката за детето С.Е.Д..
Въззиваемият Е.Д. оспорва молбите. Твърди, че
във въззивната жалба не се съдържа оплакване за посочения период. Като неоснователно
оспорва и искане за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като решението на
първата инстанция, в тази част е влязло в сила. Счита за недопустимо искането
за допълване на решението със задължението да се изплаща издръжката само по
банков път, тъй като в законодателството не е предвидена тази възможност.
По делото е постъпила и молба с вх. №
272859/07.03.2022 г. по описа на СГС, от въззиваемият Е.Д., чрез упълномощен
представител, с която се иска произнасяне за допускане предварително изпълнение
на съдебното решение.
Въззивницата М.Д. счита молбата за
неоснователна поради липсата на законов текст даващ възможност на съда да
постанови служебно или по искане на някоя от страните предварително изпълнение
на решението по отношение на родителските права.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбите са допустими, като подадени от
легитимирани страни в едномесечния срок от уведомяване им за постановеното въззивно
решение и се иска поправка и допълване на съдебния акт на въззивния съд.
Разгледани по същество молбите са
неоснователни.
Погасяването на парично задължение може да
бъде извършено по уговорен между страните начин и по предвидените в
законодателството способи. Интересът на кредитора диктува облигационното
правоотношение да бъде изпълнено чрез допустима от закона престация, поради
което и няма изискване при отнасяне на спора пред съда последният да задължава
длъжника да изпълни чрез точно определен способ. Поради изложеното въпреки
поисканото във въззивната жалба плащане на издръжката за малолетното дете на
страните да се извършва по банков път, то няма законово основание съдът да
задължи бащата да плаща издръжката по посочения от другата страна начин.
Следва, че искането в молбата с вх. № 265330/31.01.2022 г. за допълване на
съдебното решение, е неоснователно.
Аналогичен извод се налага и по отношение
искането по молба с вх. № 264825/28.01.2022 г. При коректен прочит на въззивна
жалба с вх. № 5136817/29.08.2018 г. по описа на СРС, с която е инициирано
настоящото въззивно производство, на определение № 13894/31.05.2019 г., в което
въззивната жалба е докладвана и на протоколното определение от 18.11.2019г. (в
първото съдебно заседание – лист 262-266 на т. I от делото), се установява липсата на искане за
произнасяне по отношение на периода 30.12.2016 г. –
30.06.2017 г. Ръководен от диспозитивното начало в гражданския процес,
въззивният съд не дължи презюмиране исканията на жалбоподателя, нито има
основание да допълва решението си с претенция направена след настъпилата
преклузия - едва в производството по реда на чл. 250 от ГПК.
Неоснователен е и доводът касаещ евентуалното
искане на въззивницата за поправката на очевидна фактическа грешка в решение №
267160/31.12.2021 г. Съдебното
решение представлява единство на диспозитив и мотиви. Когато иначе ясно
формираната воля на съда в мотивите на решението за уважаване, респ. за
отхвърляне на предявения иск е намерила неточно или непълно отразяване в
диспозитива на решението, има очевидна фактическа грешка, която може да бъде
поправена по реда на чл. 247 от ГПК, щом не се касае за грешка в
правните изводи (в този смисъл е и постоянната съдебна практика - решение № 100
от 07.08.2019г. по гр. д. № 2882/2018 г. на ВКС, I г. о., ГК). В случая във
въззивното решение не се установява да има противоречие между диспозитива и
мотивите. Допуснатата от първата инстанция очевидна
фактическа грешка не подлежи на поправка от въззивната инстанция. Решението на
първоинстанционния съд е влязло в сила в необжалваната си част, а произнасянето
на въззивната инстанция за издръжката на малолетното дете на страните е само за
периода след 01.06.2018 г.
Неоснователна е молбата и на въззиваемия Е.Д.
- за допълване на решението с постановяване на предварителното му изпълнение.
Прилагането на този институт става по силата на закона – чл. 242, ал. 1 от ГПК или
по искане на ищеца - за случаите посочени в чл. 242, ал. 2 от ГПК.
Производството по предоставяне на родителските права е спорна съдебна
администрация, чийто краен съдебен акт е приравнен на решение по осъдителен
иск. По аргумент по чл. 404, т. 1 от ГПК такова решение се ползва с възможност
за принудително изпълнение, но следва да има нарочно искане на някоя от
страните. Въззиваемият Е.Д. не е заявил такова искане. В този смисъл молба с
вх. № 272859/07.03.2022 г. – за допълване на решението на въззивната инстанция с
постановяване на предварителното му изпълнение, следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IIІ въззивен брачен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264825/28.01.2022 г. подадена от въззивницата М.М.Д., с която са направени искания по чл. 247 и чл. 250 от ГПК - за поправка и допълване на решение № 267160/31.12.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 6565/2019 г., на Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 265330/31.01.2022 г., подадена от въззивницата М.М.Д., с която е направено искане по чл. 250 от ГПК – за допълване на решение № 267160/31.12.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 6565/2019 г., на Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 272859/07.03.2022 г., подадена от въззиваемия Е.Д., с която е направено искане по чл. 250 от ГПК – за допълване на решение № 267160/31.12.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 6565/2019 г., на Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.