Р Е
Ш Е Н
И Е № 54
гр.
Бургас, 17 януари
2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. №
1312 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Н.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. М.Н. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21- 4635-
000099/07.06.2021г., издадена от С.О.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас,
РУ Приморско, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на водача Н.А.С.,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна акта.
Счита, че същият е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила- невръчен талон за медицинско изследване и в противоречие с целта на
закона.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Н., поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. Сочи
като процесуално нарушение при издаване на оспорения акт невярно отразяване на
времето на извършване на деянието. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът- С.О.- полицейски инспектор
към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, не се явява и не изразява становище по спора.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с
доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона
срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 07.06.2021г., около 17.45ч, в гр. Бургас, на ВП
99,км.37,600 с посока на движение към гр.Созопол, мл. автоконтрольор Ивелин
Иванов, в присъствието на свидетеля мл. инспектор М.М., извършил проверка на Н.А.С.,
който към момента на проверката управлявал л.а. Тойота Камри, с рег. №Р9562 КМ.
Според преценката на проверяващия водачът имал
съмнително поведение- разширени зеници и треперене. Поради това бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARDN-0069. Резултата бил
отрицателен.
Предложено му било и изследване за употреба на
наркотици с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабр. № ARKL-0027, което С. отказал.
За това бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества и техните аналози №4635р-4109/7.06.2021г., в който протокол
отказа бил удостоверен с подписа на проверяваното лице.
В 18,40ч. бил издаден талон за медицинско изследване №
131160, с указание водачът да се яви в ДСМП Приморско до 120минути от
връчването му. В този талон С. изрично заявил отказ от извършване на проба с
техническо средство и отказ от медицинско и химическо изследване, което
удостоверил с подписа си.
По идентичен
начин удостоверил и отказ за вземане на кръв и урина за наличие на наркотични
вещества в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен на
7.06.2021г. в 20,28ч. от медицински фелдшер Д.И.-З.
При тези факти мл. автоконтрольор И.И.преценил, че
деянието осъществява признаците на нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
поради което издал АУАН серия GA, № 416912/7.06.2021г. В акта посочил, че управлението
на автомобила е констатирано в 18,15ч., а отказът за извършване на тест за употреба
на наркотични вещества е заявен в 17.45.
Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на констатациите, изложени в акта, на 7.06.2021г.
бил издаден оспорения акт, а след него- на 16.06.2021г. било издадено
наказателно постановление.
На 7.06.2021г. мл. автоконтрольор И.И.изготвил и
докладна записка, адресирана до началника на РУ Приморско. В същата посочил, че
при съставяне на акта е допусната техническа грешка при посочване часа на
отказа на водача, а не действителния час на спирането му- 17,45ч.
Като доказателство по делото е представена Заповед №
251з-209/18.01.2017г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с чиято т.1.7.
полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР
гр.Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП.
Доказано е и че на 7.06.2021г. в 18,10 по отношение на
Н.С. е била издадена заповед за задържане на лице за срок от 24 часа на осн.
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и че на същото лице, на същата дата е била
наложена глоба с фиш на осн. чл.186 във вр. с чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, с
указан час на извършване на нарушението 17,50ч.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетел е разпитана Б.Т.Г..
Г. заявява, че работи в Еконт, а жалбоподателя е нейн началник. На 7.06.2021г.
в Лозенец откривали офис на Еконт, на което откриване присъствал и С..
Пристигнал към 16,30ч. и си тръгнал към 17:30-17:40 часа. Обадил се 15 минути
по- късно като обяснил, че бил спрян след Приморско. Свидетелката и нейн колега
тръгнали към Приморско и към 18,00- 18,10ч. пристигнали на мястото където се
извършвала проверката на С.. Там останали около два часа, като стояли настрана,
без да имат информация какво точно се случва. После се преместили до Районното
полицейско управление, където С. бил откаран. От там си тръгнали към 00,00ч.
след освобождаването му.
Свидетелката обяснява, че докато чакали пред
управлението жалбоподателят бил извеждан към 22,00ч. На място пристигнала и
линейка.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
С.О. заема длъжността полицейски инспектор към РУ на ОДМВР
Бургас, сектор „Охранителна полиция“ и
по силата на заповед № 251з-209/
18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
От своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има
качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт
на компетентен орган, определен с нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е
определена да осъществява контрол по ЗДвП-Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.,
подписана от министъра на вътрешните работи- факт, който е служебно известен на
съда.
Съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на акта не са допуснати.
Фактите, въз основа на които следва да се
преценява приложимост на разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, са
точно и ясно посочени- отказ на водача да бъде тестван за наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000, с фабр № ARKL-0027 и не изпълнение на предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
Не
представлява съществено процесуално нарушение и допуснатата грешка по отношение
на часа, в който е започнала проверката, още повече, че в обстоятелствената
част на акта е посочен и точния час- 17,45ч. По делото са налице и достатъчно
други доказателства относно този факт.
Дори да се
приеме наличие на допусната неточност, то това не препятства упражняването на
правото на защита, нито предпоставя извод за недоказана хипотеза на нормата на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП.
В случая от
съществено значение са факта на управление на моторно превозно средство и факта
на отказ за извършване на проверка с тест или с химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Както бе посочено, тези факти са изрично указани в оспорената заповед и по
отношение на тях следва да бъде упражнявано правото на защита.
Материалният
закон е приложен правилно.
Разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП регламентира изрично конкретни материалноправни предпоставки, при
осъществяването на които следва да бъде наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач- „който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи“ .
Доказването
на предпоставките може да бъде извършено с всички допустими доказателствени
средства, вкл. с писмени доказателства.
По делото са
налични достатъчно писмени доказателства за отказа на жалбоподателя да бъде
изследван както с техническо средство, така и с химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. Отказът е вписан и удостоверен с подписа му и
в издадения талон за медицинско изследване, и в протокола за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, съставен от медицински фелдшер Д.И.-З
Показанията
на разпитаната по делото свидетелка не могат да опровергаят фактите, доказани с
посочените документи. Още повече, че тя не е присъствала при самото извършване
на проверката и няма информация за релевантните за спора, обстоятелства.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя, че не му е бил връчен талон за медицинско
изследване и че не е дал кръв, защото са изминали повече от три часа от
спирането му.
Върху талона
за медицинско изследване жалбоподателят е положил подпис три пъти, като по този
начин е удостоверил както факта на връчване на талона, така и отказите за
изследване с доказателствен анализатор и чрез медицинско и химическо
изследване.
Във връзка с
второто възражение съдът посочва, че в талона за медицинско изследване е
указано време за явяване в центъра за спешна медицинска помощ – 120 минути (
два часа), считано от момента на връчването му- 18.40ч.
Протоколът за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, е съставен от медицински фелдшер Д.И.-З на 7.06.2021г. в 20,28ч., т.е.
в срока, посочен в медицинския талон.
Макар че
жалбоподателят е бил задържан в 18.10ч. полицейските служители са му осигурили
възможност да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, от
която възможност същият се е отказал.
С оглед
изложеното съдът намира, че материалноправните предпоставки на нормата
на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП са доказани.
Що се касае
до срокът на действие на наложената принудителна административна мярка, то той
е императивно определен – до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
По изложените съображения жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуален представител
адв. М.Н. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21- 4635- 000099/07.06.2021г., издадена от С.О.- полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, РУ Приморско, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е
отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на
водача Н.А.С., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: