РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Благоевград, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210101163 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1163/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.9 от ЗПК, предявен от „Е седалище и адрес на управление гр.Со против Н. С. И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Б, за признаване за установено, че Н. С. И., ЕГН
********** дължи на „Е сума в размер на 4500 лв. - част от общо дължима главница в
размер на 9309.59 лв. и 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на 2175.74
лв. за периода от 01.02.2020г. до 16.10.2021г., Договор за потребителски кредит №FL498475
от 16.10.2009г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2009г. в гр.София е сключен Договор за
потребителски кредит №между „Ю настоящо наименование „Ю в качеството му на
кредитор, от една страна, и Н. С. И., с ЕГН ********** и Радослав Руменов Иванов, с ЕГН
**********, и двамата от друга страна, в качеството им на кредитополучатели. Твърди се, че
по силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателите паричен кредит в
размер на 9800 лв., като сумата е усвоена от кредитополучателя, за което се представя копие
от банково бордеро №8388800/16.10.2009г. Сочи се, че предоставената в заем сума се
олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл.3 от Договора, като с подписването на
договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 144 месечни
вноски, като през първата година били дължими месечни вноски в размер на 128.72 лв., а
след 12-тата месечна вноска били дължими вноски в размер на 157.98 лв. всяка, с краен
падеж 16.10.2021г., като последната вноска по кредита е изравнителна и е в размер на 159.78
лв., съгласно чл.6 и чл.7 от договора и приложения като доказателство към исковата молба
погасителен план. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателите не
изпълнили поетите договорни задължения към „Юробанк И Еф Джи България“ АД ЕИК
*********, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 11485.33 лв., от
които: 9309.59 лв. - главница и 2175.74 лв. – договорна лихва.
Твърди се, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на
последната погасителна вноска на 16.10.2021г.
Сочи се още, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Юзадължението на Н. С. И., ЕГН
********** и РЕГН **********, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит
№FL498475 от 16.10.2009г. било изкупено от „Еос Матрикс” ЕООД, като на адреса на
длъжника е изпратено уведомление изх.№556/03.10.2022г. по смисъла на чл.99 от ЗЗД за
1
извършената цесия. Посочва се, че съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът „Еос Матрикс” ЕООД е
упълномощен от цедента „Юробанк България” АД да извършва уведомяване от името и за
сметка на цедента.
Излага се, че „ЕОС Матрикс” ЕООД е пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, като на 20.02.2023г. е депозирал пред Районен съд-Благоевград
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, с което е поискал
длъжникът да бъдат осъден за следните суми: 4500 лв. - част от общо дължима главница в
размер на 9309.59 лв. и 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на 2175.74
лв. за периода от 01.02.2020г. до 16.10.2021г., за което било образувано ч.гр.д.№362/2023г. по
описа на Районен съд - Благоевград, като срещу издадената заповед ответникът Н. С. И.,
ЕГН ********** е възразила по реда на чл.414 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответницата не оспорва, че на 16.10.2009г. между „Юробанк
И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България “ АД/, ЕИК
********* в качеството му на кредитор, от една страна, и Н. С. И., ЕГН ********** и Р ЕГН
**********, двамата от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, е сключен
Договор за потребителски кредит №FL498475. Сочи, че е възразила срещу издадената
заповед за изпълнение, позовавайки се на изтекла погасителна давност.
Твърди, че от датата на която е получила уведомлението за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ до 03.10.2023г. /подписване на споразумение/, получавала непрекъснати
обаждания, с които била заплашвана, че в случай, че не сключи споразумение, ще бъде
осъдена и ще плати по-голяма сума, поради което се твърди, че на 03.10.2023г. сключила
споразумение с „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* за разсрочване на парично
задължение, за изплащане на всички задължения, които цесионерът е изкупил.
Сочи се, че съгласно чл.4 от споразумението с подписване на същото ответницата
признала задълженията, описани в чл.3, по основание и размер, и считано от датата на
подписване на това споразумение се задължавала да погаси задълженията при условията,
посочени в чл.4, ал.1.
Сочи се, че в чл.3, ал.4 е описан и договорът, предмет на настоящия иск, като се твърди,
че към настоящия момент ответницата изпълнява стриктно споразумението и до 5-то число
на всеки месец прави плащания по споразумението, поради което според ответницата не е
необходимо да бъде постановено решение, с което да се признае вече признатото, а именно –
че дължи на „Еос Матрикс” ЕООД посочените в исковата молба суми, тъй като вече ги е
признала с подписаното споразумение, по което по сметка на „Еос Матрикс“ ЕООД от
03.10.2023г. до настоящия момент правила месечни плащания.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Преди съдебно заседание представят писмено становище по съществото на
делото. Претендират сторените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.10.2009г. в гр.София е сключен Договор за потребителски кредит №FL498475
между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“
АД/, ЕИК ********* в качеството му на кредитор, от една страна, и Н. С. И., с ЕГН
********** и Р, с ЕГН **********, и двамата от друга страна, в качеството им на
кредитополучатели. По силата на сключения договор банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 9 800 лв. за текущи нужди, който се
превежда по посочена банкова сметка на името на кредитополучателя Н. С. И.. Съгласно
чл.3 от Договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата
година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12%, а за
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Банката за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 4.250 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в
размер на 12.750 %. БЛП се определя от Съвета на директорите на Банката или от комитет
към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане. Промяна в БЛП се
приема при съществени промени в пазарните условия /свързани с колебания/изменения на
2
борсовия ресурс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др./.
Промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на банката
се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се поставя на
видно място в банковите салони с указание за датата на промяната на БЛП. По силата на
чл.6 и чл.7 от Договора крайният срок за погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви е
16.10.2021г., като кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни
вноски, посочени като брой и размер в Погасителния план, включващ лихва и главница, с
размер на всяка вноска: 128.72 лв. – през първата година от срока за издължаване на
кредита; 157.98 лв. – за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита.
В случай, че по време на действието на договора Банката промени БЛП, размерът на
погасителните вноски, определени в погасителния план при сключване на договора, се
променя едностранно от банката. В този случай банката изготвя служебно нов погасителен
план за остатъка от дълга. По делото е представен Погасителния план към договора за
кредит, видно от който общата дължима сума от кредитополучателя е 22 399.801 лв.
Представени са и Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица.
Видно от представеното Банково бордеро №8., отпуснатият кредит от 9 800 лв. е преведен
по банков път на кредитополучателя Н. С. И..
На 18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на вземания, подробно описани в Приложение №1 –
неразделна част от договора, включващи и вземанията на „Юробанк България“ АД срещу
ответника Н. С. И., с ЕГН **********, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№FL498475 от 16.10.2009г. Задължението по процесния договор фигурира с размер от
11 485.33 лв., от които: - главница: 9 309.59 лв.; лихва към 31.12.2015г. – 1 348.82 лв.; такси и
разноски към 31.12.2015г. – 826.92 лв.
По делото е приложено Уведомително писмо с изх.№556/03.10.2022г., изпратено от
пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и адресирано до ответника Н. С. И., с което я
уведомяват, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. „Юробанк
България“ АД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД всички свои вземания срещу нея,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №FL498475 от 16.10.2009г.
Уведомителното писмо е изпратено чрез куриер на посочения постоянен адрес на
длъжника в Договор за потребителски кредит №FL498475 от 16.10.2009г. Писмото се е
върнало в цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че получателят е със сменен
адрес.
Ответницата не оспорва, че е била уведомена за цедирането на дълга преди дата
03.10.2023г., когато е сключено споразумението. На дата 03.10.2023г. също й е връчено
представено по делото Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх.№МАЗ
00197668/03.10.2023г., изходящо от „Юробанк България“ АД, с което я уведомяват, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. „Юробанк България“ АД е
прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД всички свои вземания срещу нея, произтичащи от
Договор за потребителски кредит от 16.10.2009г.
На 20.02.2023г. ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изпратил по куриер в Районен съд-
Благоевград заявление, входирано с вх.№3984/24.02.2023г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника Н. С. И., по което е
образувано ч.гр.д.№362/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът е уважил
заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на
парично задължение №155/27.02.2023г. по ч.гр.д.№362/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград за следните суми: - 4500 лв. – представляваща част от главница /в общ размер
на 9309.59 лв./ по Договор за потребителски кредит №FL498475, сключен на 16.10.2009г.
между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“
АД/ и Н. С. И. – кредитополучател, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено
от „Юробанк България“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /24.02.2023г./ до окончателното
погасяване; - 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва /в общ размер на 2175.74 лв./
за периода от 01.02.2020г. до 16.10.2021г.; - 100 лв. – заплатена държавна такса; - 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответницата Н. С. И. на 29.03.2023г. В срока по чл.414 от ГПК
3
същата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, в което се е позовала на
изтекла 5-годишна погасителна давност.
На 03.10.2023г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Н. С. И. е сключено Споразумение за
разсрочване на парично задължение, по силата на което длъжникът признава задълженията,
описани в чл.3, в общ размер от 172 284.61 лв. /от които в чл.3, ал.4 – задължение в общ
размер от 11 788.41 лв. към дата 03.10.2023г., по Договор за кредит от 16.10.2009г., цедирано
от „Юробанк България“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г./.
Съгласно чл.4 кредиторът разсрочва част от цялата сума на задълженията в размер на 600
лв. на 12 равни месечни вноски в размер на 50 лв. за периода от 05.10.2023г. до 05.09.2024г.
Съгласно чл.7 от Споразумението, с подписването му длъжникът се съгласява с платените
суми съгласно Погасителния план да бъдат погасявани описаните задължения по ред и
начин, определен от кредитора. Представени са 8 бр. преводни нареждания за платени
вноски по 50 лв. всяка, общо 400 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т., от
заключението на която се установява следното:
Кредитът е усвоен на 16.10.2009г., когато разплащателната сметка на кредитополучателя
Н. С. И. – BG98BPBI79221012944403, е заверена със сумата от 9 800 лв., с посочено
основание „усвояване на кредит 4137850“.
Вещото лице е приложило Погасителния план, по който реално е извършвано
олихвяването на кредита. От същия е видно, че за периода от 16.10.2009г. до 15.10.2010г. –
прилаганият лихвен процент е 12%; за периода от 16.10.2010г. до 15.07.2010г. – 17%; за
периода от 16.07.2011г. до 17.01.2016г. – 17.40%.
Извършените погасявания по кредита са в общ размер на 2 216.75 лв., с които са погасени
– главница - 490.41 лв.; договорна лихва – 1 686.15 лв.; наказателна лихва – 40.19 лв.
Вещото лице е дало заключение, че по счетоводни записвания размерът на задълженията
по процесния договор към дата 31.12.2015г. възлиза на сумата от 11 485.33 лв., която сума
включва: - главница - 9 309.59 лв.; - договорна лихва за периода 16.11.2009г. – 21.10.2011г. –
1 076.82 лв.; - наказателна лихва за периода от 16.03.2011г. до 31.12.2015г. – 272 лв.; -
банкови такси и разноски – 826.92 лв. Именно горепосочените вземания са прехвърлени на
ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД с Договора за цесия. Посочено е, че със Споразумението за
разсрочване на парично задължение, размерът на дълга по процесния договор е нарастнал от
11 485.33 лв. на 11 788.41 лв., която сума е образувана от: задълженията в общ размер от
11 485.33 лв., прехвърлени с договора за цесия, както и сумата от 303.08 лв. – начислени от
ищеца разходи за събиране на вземането. В Справка №8 към експертизата вещото лице е
описало по размер и дати на плащане извършените от ответницата плащания по сключеното
Споразумение за разсрочване на дълга. Вещото лице е дало заключение, че с извършените
плащания в общ размер от 400 лв. по Споразумението за разсрочване на дълга от
03.10.2023г. не са погасявани суми по процесния Договор за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявен установителен иск с правно основание по чл.422 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1
от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК от ЗЗД, се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на
което да е задължението за връщане на предоставена за ползване парична сума, уговорена в
договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно
ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, което се
твърди да е неизпълнено. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за
цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.
В отговора на исковата молба ответницата твърди, че е признала дължимостта на
посочените в исковата молба суми със сключването на Споразумение за разсрочване на
парични задължения от 03.10.2023г. Споразумението е сключено между страните в хода на
настоящото производство и следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Споразумението за разсрочване на дълга в първата си част /чл.2, чл.3/ представлява
установителен договор, с който кредиторът и длъжникът са приели в отношенията помежду
си, че съществува дълг в размер на 11 788.41 лв., произтичащ от Договор за потребителски
4
кредит от 16.10.2009г., цедиран от „Юробанк България“ АД в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД
с договор за цесия от 18.01.2016г. Във втората си част споразумението обективира уговорки
за разсрочване изпълнението на част от задължението на отделни вноски с определен падеж
и размер.
В посоченото Споразумение страните се съгласяват, че размерът на неизпълнения дълг по
процесния Договор за кредит, възлиза в общ размер от 11 788.41 лв., която сума обаче не е
посочена по пера в договора. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че сумата от 11 788.41 лв., е образувана от:
задълженията в общ размер от 11 485.33 лв., прехвърлени с договора за цесия, и включващи:
- главница - 9 309.59 лв.; - договорна лихва за периода 16.11.2009г. – 21.10.2011г. – 1 076.82
лв.; - наказателна лихва за периода от 16.03.2011г. до 31.12.2015г. – 272 лв.; - банкови такси
и разноски – 826.92 лв.; както и сумата от 303.08 лв. – начислени от ищеца разходи за
събиране на вземането.
С договора за спогодба, какъвто представлява процесното споразумение, страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки, съгласно чл.365, ал.1 от ЗЗД. В случая страните са се съгласили да считат
в отношенията помежду си, че размерът на дълга по процесния договор е този, посочен в
същия. Ищцовата страна не е оспорила договора, нито е навела възражение, че същият не се
изпълнява съобразно договорените условия, респ. че са налице основания по чл.5 договорът
да се счита прекратен и уговорените отстъпки да не се прилагат. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи от какви пера се състои договорения размер
на задължението. Видно е, че същото включва: непогасена главница в размер на 9 309.59 лв.
/след приспадане от общия размер на главницата от 9 800 лв. на извършено плащане в
размер на 490.41 лв/; сума в общ размер от 2 175.74 лв., която е сбор от: начислени договори
лихви за периода 16.11.2009г. – 21.10.2011г. – 1 076.82 лв.; начислени наказателна лихви за
периода от 16.03.2011г. до 31.12.2015г. – 272 лв., както и начислени банкови такси и
разноски – 826.92 лв. По настоящото дело обаче сумата от 2 175.74 лв. се претендира като
договорна лихва за периода 01.02.2020г. до 16.10.2021г., каквото вземане липсва в
счетоводните записвания като дължимо. Сума в размер на 2 175.74 лв. е отразена като
дължима в счетоводството на ищеца, но същата е формирана от дължима договорна лихва,
но за различен период от претендирания с исковата молба, от наказателни лихви, такси и
разноски, които не са въведени като основание на предявения иск, поради което не могат да
бъдат присъдени. Съдът е обвързан от въведените с исковата молба основание и петитум на
иска, като не може да присъди сумата от 2 175.74 лв. на различно основание от
претендираното. В случая сумата се претендира като договорна лихва за период от
01.02.2020г. до 16.10.2021г. Със сключването на споразумението в хода на делото кредиторът
е направил отстъпка, като е признал дълга в посочения размер /по пера, изяснени чрез
експертизата/, в който не е включена претендираната с исковата молба договорна лихва за
периода от 01.02.2020г. до 16.10.2021г., от която се е отказал. От характеристиките на
процесното споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от
ЗЗД, вкл. и възможността спогодбата да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение
/чл.365, ал.2 от ЗЗД/, следва и неоснователност на възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на главницата, както и предвид обстоятелството, че от крайната
падежна дата на договора за кредит – 16.10.2021г. до датата на подаване на заявлението –
20.02.2023г. не е изтекъл изискуемия по закон 5-годишен давностен срок.
Съобразно изхода на спора, ответницата дължи на ищеца сторените разноски в
производството, съразмерно на уважената част на иска. Същата е дала повод за завеждане на
делото, като със сключено споразумение в хода на производството е признала и
задължението си. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса –
130 лв. и експертиза – 500 лв., от които по съразмерност се следват 567 лв. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100 лв. и
юрисконсулт в размер на 50 лв., от които се следват 135 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. И., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр.Б, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.С следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение №155/27.02.2023г. по ч.гр.д.№362/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград: -
4500 лв. – главница /частично от общо 9309.59 лв./ по Договор за потребителски кредит
№FL498475, сключен на 16.10.2009г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо
наименование „Юи Н. С. И. – кредитополучател, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от „Юробанк Бсъгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /24.02.2023г./ до окончателното погасяване.
д, ул.„Б дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение №155/27.02.2023г. по ч.гр.д.№362/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград: -
500 лв. - част от общо дължима договорна лихва /в общ размер на 2175.74 лв./ за периода от
01.02.2020г. до 16.10.2021г.
ОСЪЖДА Н. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Блда заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С сумата от 567 лв. /петстотин
шестдесет и седем лева/ за направени по настоящото дело разноски, както и сумата от 135
лв. /сто тридесет и пет лева/ за направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6