Ð
Å Ø Å
Í È Å
¹
22
гр.Ã.Îðÿõîâèöà,
30.01.2009ã.
Â È Ì Å Ò
Î Í À Í À Ð Î Ä
À
Горнооряховски районен съд, втори състав в
публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Е.В.
*** и
в присъствието на прокурора . . . . . , като разгледа докладваното от съдията В. ***/2008г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „АБВ
2005”ЕООД, представлявано от управителя Ангел Д.Станев и в съдебни заседания от
адв.Ст.Л. от ВТАК, твърди, че дружество е било регистрирано с Решение по
ф.дело№751/2006г. на ВТОС., като с друго решение от 15.11.2006г. са били
вписани промени в начина на представляване на дружеството, като управител бил вписан Ангел Д.Станев,
който да управлява и представлява дружеството с досегашния управител В. Т.С.
само заедно. Към ф.дело бил приложен и
дружествен договор, съдържащ измененията и допълненията към 07.11.2006г. Ищецът твърди, че за
периода 16.03.2007г.-04.05.2007г. ответникът С. в качеството си на
управител, въпреки че дружеството се
представлява от двамата управители само заедно,
без
знанието и съгласието на другия
управител, сам и еднолично изтегля от банковата сметка на дружеството в „Българска пощенска банка”АД, на няколко пъти суми общо в размер на 6700.00лв., както следва: -на 16.03.2007г. –
1500.00лв., -на 22.03.2007г. – 1500.00лв., -на 03.04.2007г. – 1300.00лв., на
12.04.2007г. – 1500.00лв. и на 04.05.2007г. – 1500.00лв. Така получените от
него суми не са постъпвали в полза на дружеството и са били отчитани от него
без правно основание за това. Ищецът моли съда да осъди ответника С. да му заплати
сумата 6700.00лв., представляваща
размера на получената сума без правно основание от сметката на дружеството, ведно със законната лихва ,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане,
сумата 869.00лв., представляваща мораторната лихва за всяко едно от вземанията
от датата на изискуемостта до датата на завеждане на исковата молба, както и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът В. Т.С., представляван
от адв.Т.Т. от АК-Габрово, оспорва предявените искове. Счита, че поради негова небрежна несъобразителност и по силата на
трайно установена привичка на дейност в качеството на едноличен управител и
представител на търговеца изтеглил посочените суми. Заявява, че Ангел Д.Станев
винаги узнавал веднага след и помежду всяко отделно действие на посочените дати
в резултат плащането от банката и не само не се противопоставял, но и с
поведението си недвусмислено одобряваше тези действия и последиците им. В
тази връзка следвало да се приложи чл.301 от ТЗ, уреждаща ефекта на ратификация
на на действия, извършени от името на търговец от лице без представителна
власт, щом търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването. Счита,
че предявяването на този иск е израз на
класическа недобросъвестност и не
отговаряло на истината твърдението, че „получените суми не са постъпвали в
полза на дружеството”. Счита, че получените
от банката суми чрез разплащателни операции по сметката на дружеството не
съставляват нито стойност на негово обедняване без правно основание, нито
стойност на претърпяна имуществена загуба. Твърди, че е похарчил в полза на дружеството,
влагайки ги в стопанския оборот на текущата и обичайна негова дейност -
производство на колбаси, закупувайки със съответните осчетоводени фактури месни
суровини и подправки, заприходени със стокови разписки в склада. Оспорва заключенията на вещото лице, тъй като не били
представени касовите наличности и не били представени
първичните счетоводни документи. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за
установено следното:
Установи се, че „АБВ
2005”ЕООД е било регистрирано с Решение№1524/20.6.2006г. по ф.дело№751/2006г. на ВТОС., като с друго
решение от 15.11.2006г. са били вписани промени в начина на представляване на
дружеството, като управител бил вписан
Ангел Д.Станев, който да управлява и представлява дружеството с досегашния
управител В. Т.С. само заедно. Според
договора за управление на дружеството от
15.06.2006г. управителят тогава В. Т.С. се задължил да
осъществява управлението на стопанската дейност, да представлява
дружеството пред държавните органи, банковите и финансови институции и
др.физически и юридически лица. С решение от 02.07.2007г. са били вписани
промени в обстоятелствата по регистрацията на дружеството, като В. Т.С. е бил
заличен като управител и представляващ дружеството.
Не се спори по делото, с оглед обясненията на ответника С. и
становището в писмения отговор еднолично
изтегля от банковата сметка на дружеството в „Българска пощенска банка”АД, на няколко пъти суми общо в размер на 6700.00лв., както следва: -на 16.03.2007г. –
1500.00лв., -на 22.03.2007г. – 1500.00лв., -на 03.04.2007г. – 1300.00лв., на
12.04.2007г. – 1500.00лв. и на 04.05.2007г. – 1500.00лв., за което са приложени
нареждания-разписки от банката.
По делото са представени
фактури(от 07.03.2007г. до 10.05.2007г.) за извършени услуги и доставени
стоки с получател „ЦБА-Търговия”ЕООД, както и
фактури с получател „ТИМ”ООД(от 13.04.2007г. до 14.06.2007г.), съставени
от Даринка Брайнова за „АБВ 2005”ЕООД, като е В.
Т.С. е бил записан като МОЛ за дружеството.
По делото бяха допуснати
свидетелски показания. Св.А. Н.А. твърди, че е работил в дружеството без писмен
договор. Знае, че Ангел Д.Станев и В.Т. искали да теглят кредит и следвало и двамата да подписват документи,
като това довело и до решението по фирменото дело. Твърди, че през 2007г.
ответникът сам да тегли пратите и да се подписвал, като ходили и до Пощенска
банка да тегли суми. Не е имало приходни и разнородни ордери. В касовата книга се правело записване отделно,
не в присъствието на управителите. Заявява, че не е ходил да тегли или внася пари от банка. В даденото му
пълномощно нямало уредени пълномощия да тегли пари от името на дружеството от
банка. Св.Радослав Ив.Георгиев твърди, че е работил в дружеството
в цеха в с.Първомайци, като заявява, че А.А. му давал пари и му указвал задачите за деня.
Знаел, че управител бил Ангел Станев,
като по едно време и В.С. бил управител,
но през 2007г. се скарали, а цехът спрял работа през м.май.2007г. Св.Даринка Л.Брайнова заявява, че работила
като оператор на компютър и вкарвала
данните от документи – пускала стокови разписки, работела с фактури. В касовата книга се описвали
изразходваните средства за горива,
разплащания с клиенти. Касата се държала
от А.А., който приемал и давал пари, като ги описвал в касовата книга. Заявява,
че не е ходила да тегли или внася пари от банката. Съдът кредитира
свидетелските показания като непротиворечиви
и им дава вяра.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза и
допълнителна към първоначалната. Вещото лице
установило, че през процесния период
16.03.2007г.-04.05.2007г. в дружеството-ищец е съществувала касова наличност, с оглед направения оборот в размер на 22867.10лв.,
като ответникът С. в качеството си на
управител на дружеството и МОЛ съхранявало паричните средства и съответно е
осъществявало движение по касовата наличност и е получавал пари в брой.
Постъпленията за същия период са били
общо в размер на 37075.26лв., както следва: от клиенти - 23375.26лв.; от
разплащателна сметка – 6700.00лв , в т.ч. от банкови бордера от: 16.03.2007г.
-1500.00лв,; 22.03.2007г. – 1500.00лв.; 03.04.2007г. – 1300.00.лв,;
12.04.2007г. – 900.00лв.; 04.05.2007г. –
1500.00лв.; от ПКО – 7000.00лв. От
друга страна разходите общо в размер на 31947.79лв. са били разпределени: за доставчици/стока, консумативи, ел.енергия
и др./ - 27905.55лв.; -парични средства
по разплащ.сметка – 2200.00лв. на 20.04.2007г.; -за заплати на персонала - 1842.24лв. Вещото лице установило, че за периода 05.05.2007г.-01.06.2007г. е
съществувала касова наличност и движение на паричните средства на дружеството,
като счетоводно постъпленията са 10937.83л.в по дебита на с/ка 501-каса и
по кредита на с/ка 401-клиенти, както и разходи съответно: 9675.00лв. по дебита
на с/ка 411-доставчици и по кредита на с/ка 501-каса, 400.00лв. по дебита на
с/ка 5031-разплащателна и по кредита на с/ка 501-каса, 952.00лв. по дебита на
с/ка421-персонал и по кредита на с/ка-каса. Съдът кредитира като обосновано
заключението на вещото лице и му дава вяра, предвид извършената обработка и
изследване на фактурите, констатирайки, че не са издавани разходни касови ордери.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че дружеството-ищец „АБВ
2005”ЕООД е било регистрирано с решение
от 20.6.2006г. по
ф.дело№751/2006г. на ВТОС. а с друго решение от 15.11.2006г. са били вписани
промени в начина на представляване на дружеството, като управител бил вписан Ангел Д.Станев,
който да управлява и представлява дружеството с досегашния управител В. Т.С.
само заедно. Последният според последващо решение от 02.07.2007г. за промени в обстоятелствата по регистрацията на
дружеството е бил заличен като управител и представляващ дружеството. Ангажират
се доказателства, че тогавашният управител В. Т.С. сам и еднолично изтеглил от
банковата сметка на дружеството в „Българска
пощенска банка”АД, на няколко пъти суми, които не са постъпвали в полза на
дружеството и са били отчитани от него без правно основание за това, като претенцията
на дружеството е да докаже, че претендираните суми са получени без основание и не са постъпвали в дружеството.
По
предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да се докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото от него.
Основни предпоставки, които се срещат при всички състави на неоснователното
обогатяване, са получаването на нещо от едно лице и отсъствието на основание за
това получаване.
В случая към процесния период е било налице
търговското представителство по смисъла
на ТЗ, което ще включва, както
гражданскоправно представителство, каквото е законното представителство на
юридическите лица, така и свои специфичните правила на търговското
представителство. При търговските сделки принципът за действието на договорите,
сключени без представителна власт е с оглед въведената разпоредба на чл.301 от ТЗ, с оглед рационализиране на търговския оборот, мълчанието е въведено
като форма на съгласие. Тази разпоредба
уреждаща мълчаливото саниране при търговското представителство касае самото
възникване на представителната власт. В случая явно е бил налице сключен между
дружеството и банката по смисъла на
чл.426 и сл. от ТЗ договор за разплащателна сметка,
която била открита на името на дружеството за извършване по нареждане на
наредителя плащания в границите на наличните суми. Така ответникът С. в качеството на управител на дружеството изтегля от банковата сметка на дружеството в „Българска пощенска банка”АД, на няколко пъти суми общо в размер на 6700.00лв., без изричното съгласие на другия
представляващ дружеството Ангел Д.Станев. Такава воля на съгласие не може да се
изведе нито от договора за управление на дружеството от 15.06.2006г., нито от решението от 15.11.2006г. Такова
съгласие липсвало, поради което изтеглените суми без основание подлежат на връщане според
чл.55 ал.1 ЗЗД. Не се установиха и твърденията на ответната страна, че
изтеглените суми са „похарчени в полза на дружеството, влагайки ги в стопанския оборот на текущата и
обичайна негова дейност”. Представените фактури(от 07.03.2007г.
до 10.05.2007г.
и от 13.04.2007г. до 14.06.2007г.) и касови бонове за извършени
услуги и доставени стоки не могат да установят взаимовръзка, предполагаща основанието за получаването на сумите и съответното им задържане с описаните стоки и
услуги през последващ процения период
време. Предвид изложеното съдът следва да уважи ищцовата претенция, като осъди
ответника С. да заплати на дружестото-ищец сумата 6700.00лв., представляваща общия размер на
получени на 16.03.2007г., 22.03.2007г.,
03.04.2007г., 12.04.2007г., 04.05.2007г. суми без правно основание от банковата
сметка на дружеството,
За задължението за връщане на парична сума,
която се дължи без основание или при отпаднало основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, няма определен срок. Съгласно чл.84
ал.2 от ЗЗД при хипотеза на неопределен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е
поканен от кредитора. Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да
бъде поканен. В разглеждания случай за момент на възникване задължението на
длъжника за връщане на полученото от него следва да се счита датата на
получаване на исковата молба от дружеството, тъй като не се установи покана,
предхождаща тази дата. Предвид изложеното
съдът следва да присъди в полза на ищеца и законната лихва върху сумата 6700.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2008г. до окончателното и изплащане. Искът за
мораторната лихва в размер на 869.00лв.,
считано от
датата на изискуемостта до датата на завеждане на исковата молба, следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на
уважените искове сумата 636.37лв., представляваща направените по делото разноски/ДТ,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, разноски за призоваване
на свидетел/. От друга страна, съразмерно на отхвърлените искове дружеството-ищец
следва да заплати на ответника сумата
28.71лв., представляваща направените по делото разноски/адвокатско
възнаграждение/.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Венелин
Тодоров Стоянов с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АБВ 2005”ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.”Св.Княз БорисI”№5, представлявано
от управителя Ангел Д.Станев сумата 6700.00лв./шест хиляди и седемстотин лева/,
представляваща общия размер на получени
на 16.03.2007г., 22.03.2007г., 03.04.2007г., 12.04.2007г., 04.05.2007г.
суми без правно основание от банковата сметка на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2008г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 636.37лв./шестстотин
тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „АБВ 2005”ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.”Св.Княз БорисI”№5, представлявано
от управителя Ангел Д.Станев, ДА ЗАПЛАТИ на Венелин
Тодоров Стоянов с ЕГН********** ***, сумата 28.71лв./двадесет и осем
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото
разноски
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: