РЕШЕНИЕ
№ 1601
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена. З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502351 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от „Изи
Финанс“ ЕООД на основание чл.422, ал.1 вв връзка с чл.415, ал.1 ГПК с
материалноправна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД във
връзка с чл.6 ЗПУФР за признаване за установено, че ответницата И. С. Л.
дължи на ищеца сумата 1 437,60 лв, от които главница в размер на 1 200 лева,
237 ,60 лв – договорна/ възнаградителна / лихва за периода 14.06.2019г-
08.06.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на завеждане на исковото производство до пълното погасяване на дължимата
сума, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 187/
2020г. на РС-Златоград., както и присъждане на направените в заповедното и
исковото производство разноски по делото.
С исковата молба ищецът обосновава претенцията си с договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 256200 от 14.06.2019г. , сключен
1
при условията на ЗПФУР, който се сключва въз основа на подробна
информация достъпва до уеб адрес: www.minizaem.bgq , на който са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, като
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с
общите условия“ , след което кандидатът получава и-мейл, в който съдържа
преддоговорна информация за условията на договора, след което ако е
одобрен получава на личния си и-мейл, договор и ОУ за писмено
потвърждаване, по описан начин от ищеца изрично в ИМ – клиентът
получава чрез съобщение по телефона на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен , уникален код, след което получава втори и-мейл, в
който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. Сочи се, че по принцип преди извършването на
паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен
номер, като разговора се записва, по който начин той отново потвърждава
сключването на договора. В настоящия случай запис не е извършен. При
кандидатстване ответникът посочил телефонния си номер и и-мейл адрес, с
активиращ код / ***/ . С исковата молба са били направени доказателствени
искания освен за изискване и прилагане на частното гр. д.№ 187/2020г. на
РС-Златоград, така и издаване на съдебно удостоверение , с което да се
поиска от мобилния оператор, актуален към момента на сключване на
договора, удостоверение относно самоличността на титуляра на мобилния
номер ***, използван от ответника по делото при сключване на процесния
договор, както и предоставяне на справка от Банка ДСК“ ЕАД дали по
посочена сметка с титуляр – И. Л. е била преведена сумата в размер на
1 200 лева от „Изи Финанс“ЕООД и на какво основание и дата.
С ОИМ ответницата е оспорила сключването на процесния договор с ищеца,
както и получаването на сумата. При условията на евентуалност са
формулирани възражения за нищожност на договора поради неспазване на
изискванията по чл.10, ал.1, чл.5, ал.4, чл.11, ал.1, т.7, т.9а, т.10 и чл.11, ал.2
ЗПК.
При отхвърляне на исковите претенции районният съд е приел, че ищецът не
е доказал твърдението за сключването на договора, съответно за получено
съгласие именно от ответницата за сключване на договора, вкл. поради
2
неустановеност на обстоятелството, че телефонният номер, послужил за
комуникация е бил ползван именно от ответницата, поради което и не е
установено облигационното правоотношение между страните, вкл. с оглед
изявлението на ищеца в ИМ, че представеният договор е част от изпратената
от ответника информация, но самото електронно изявление на ответника за
сключването му се удостоверява по друг ред , описан в ИМ, ОУ и по-горе –
чрез 4-цифрен уникален код, изпратен на посочен от потребителя телефонен
номер и въвеждането му в изпратен на електронна поща специален линк.
Решението се намира за правилно.
Процесният договор за потребителски договор е с характеристиките си,
посочени в ИМ, като е в приложното поле на ЗПК и ЗПФУР. С разпоредбата
на чл.9 ЗПК „ договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с
посочени точни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, с
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение на плащане.
Принципно формата за действителност на договора съгласно чл.10, ал.1 ЗПК
е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг
траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно пар.1, т.10
от ДР на ЗПК „ траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресираната до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на допуска
целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на ДПК от разстояние – по правилата на ЗПФУР /
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ , по арг. от чл.5,
ал.9 и чл.13 ЗПК. ДПК отговаря на определението за финансова услуга по
пар.1, т.1 ДР на ЗПФУР. Съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключването на
ДПК от разстояние доставчикът на услугата следва за предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на
3
чл.5 ЗПК.
Съдът приема, че по делото не е установено по категоричен и несъмнен
начин, че страните са сключили действителен договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние, изискванията за който са уредени в чл.5,
чл.10 и чл.11 ЗПК. При условията на пълно и главно доказване ищецът не е
доказал, че е предоставил на ответницата пълната необходима информация,
както и не е доказал получаването на нейното съгласие за сключването на
договора с посоченото съдържание. С изричната разпоредба на чл.18 ЗПФУР
доставчикът се задължава при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние да докаже, освен, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл.8 от Закона , така и че е получил
съгласието на потребителя за сключването на договора / ал.1, т.1 и т.2/ , като
за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293
ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги / ЗЕДЕУУ/. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общо приет стандарт на преобразуване,
разчитане и представяне на информацията, а електронен документ, съобразно
чл.3, ал.1 от цитирания закон, е всяко съдържание , съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален
запис, като електронното изявление се счита за подписано при условията на
чл.13, ал. 1 от Закона, съобразно който „електронен подпис“ означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис / чл.13, ал.3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението / чл.180 ГПК/./ В
този смисъла е Решение № 70 от 19.02.2014г. на ВКС по гр. д.№ 868/ 2012г. ,
IV гр. отд., ГК, както и Решение на ПОС по в.гр.д.№525/ 2022г., Решение по
гр.д.№ 1828/ 2020г на БОС , както и Решение по в.гр.д.№ 732/2019г. на ОС-
Перник/ .
4
С доклада си по чл.146 ГПК районният съд е указал доказателствената тежест
на ищеца да установи, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит на посочената дата,
както и да докаже авторството на електронното изявление на ответника,
получаването на съгласието от потребителя за сключването на договора по
описания в ИМ начин. Ищецът не доказва в настоящия случай при условията
на пълно и главно доказване съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК освен
спазването на действията по процедурата, описана в ИМ, за сключване на
процесния договор и получаване на съгласието на ответницата за
сключването му . Не се установява по несъмнен начин въвеждането на парола
от ответницата, с която същата да е изразила своето съгласие за сключване на
договора. При липса на безспорни доказателства за приемане на условията на
настоящия договор, със съдържание, което се сочи от ищеца, не се доказва
твърдението на ищеца, че страните са придали на посочения код за
потвърждение силата на саморъчен подпис. Установяването с депозираната
по делото СТЕ на предоставени лични данни на ответника, съответно
знанието на ищеца за същите, не обосновава категоричния извод, че е налице
приемане от ответницата на условията по този процесен договор.
Представеното по делото писмо-уведомление изх.№ 14-ИСК 01682/
02.03.2022г.от Банка ДСК за извършен превод по сметка на ответницата няма
характер на разписка за получаване на сумата, като с оглед специалния
характер на договора за потребителски кредит с изрични изисквания в ЗПК
за конкретно съдържание и форма, обуславя изискването за установяване по
безспорен и несъмнен начин на постигане на съгласие по съществените
елементи на договора, независимо от принципната характеристика на
договора за кредит като вид договор за заем, но с уредена специална уредба
по ЗПК, свързана и с необходимостта от съобразяване на специалната уредба
по Закона за защита на потребителя. С оглед на това и независимо от
установеното в депозираната по делото СТЕ за предоставени на експертизата
изпратени от електронната пощенска кутия ****@********.** на
електронната пощенска кутия ******@***.**, това обстоятелство не
установява две съвпадащи се насрещни волеизявления за сключване точно на
настоящия процесен договор, доколкото не е оспорено от ищеца заявеното от
ответницата обстоятелството, че между страните е имало за други
облигационни правоотношения, като в базата данни на дружеството фигурира
5
лице с името и личните данни на ответницата, както се установява от СТЕ.
По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция на въззИ.емата
следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция по Списък по чл.80 ГПК и ДПК от 04.07.2022г. – в размер на 500
лева
По частната жалба на въззИ.емата страна, представлявана от адв. Е. Т.а.
Частната жалба изхожда от надлежна страна , подадена е в срока по чл.275,
ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима. По същество е неоснователна.
Производството по чл.248, ал.1 ГПК е било инициирано от ищеца за
изменение на постановеното от РС решение в частта на разноските, с което на
ответницата са присъдени разноски за адв. възнаграждение общо в размер на
900 лева, а с обжалваното определение същото е намалено на 500 лв. С
обжалваното определение не се посочват ДПЗС , въз основа на които са
присъдени разноските за процесното адв.възнаграждение, такИ. не се сочат и
от частния жалбоподател в частната жалба. ДПЗС се установява в
заповедното производство по ч. гр. д.№ 187/ 2020г. по описа на РС-Златоград
от 05.11.2020г./ л.17/ за двама адвокати / Т. и Е. Т.и/ , и ДПЗС от
15.12.2021г. по исковото производство / л.47/ по гр. д.№ 2538 2020г. по
описа на РС-Златоград а заплатен АВ в размер на 500 лева за същите двама
адвокати. Следователно правилни са изводите на РС, че възнаграждение се
дължи за един адвокат на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК, поради
което по равно е разпределено възнаграждението за всеки адвокат и така са
присъдени разноските за адв. възнаграждение за един адвокат, макар и в
размера над 400 лева. С оглед на това обжалваното определение ще се
потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I , съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1587 от 12.05.2022 г и Определение
№ 7260 от 06.07.2022г. постановени по гр.д.№ 8227/ 2021г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХIV гр.с.
Осъжда „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на И. С. Л., ЕГН:
********** сумата 500 лева / петстотин лева / - разноски за адв.
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7