РЕШЕНИЕ
№ 14104
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110166813 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „20 Века“ ООД срещу К. Н. М., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за сумата от 5 800 лева, представляваща главница по договор за заем, обективиран в
разписки от 30.07.2020г. и 07.08.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба /24.11.2021 г./ до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че страните се договорили ищцовото дружество да даде в
заем на ответника сума в размер на 5 800 лева за закупуване на лек автомобил. За
удостоверяване на получените суми ответникът попълнил и подписал разходен касов ордер
от 30.07.2020 г. за получена сума в размер на 4 000 лева и разходен касов ордер от
07.08.2020 г. за получена сума в размер на 1 800 лева, които суми били предадени на
ответника на ръка от касата на дружеството. Било уговорено, че сумата от 5 800 лева следва
да се върне до 31.12.2020 г. След падежа страните провели многократни разговори за
доброволно уреждане на отношенията, но до изпълнение на задълженията не се стигнало.
Твърди се, че с покана от 14.12.2021 г., изпратена чрез куриерска фирма Еконт, ищцовото
дружество поканило ответника да върне заетата сума в 10 дневен срок от получаване на
поканата, но ответникът отказал да получи пратката. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва разходен касов
ордер от 07.08.2020 г. като неотносим и твърди, че посочените в него суми са взети като
1
част от възнаграждението, което ищцовото дружество има да изплаща на работниците на
ответника. Сочи, че за периода от 22.07.2020 г. до 01.07.2021 г. е бил в трудови
правоотношения с ответника въз основа на сключен трудов договор и заемал длъжността
„общ работник“, но задълженията му реално били на бригадир, който със свои работници да
изпълнява на обект, находящ се в гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „Дъбрава“ № 4. Твърди, че
договореното възнаграждение за него и бригадата му било около 15 000 лева. При започване
изпълнение на договорените му задължения, управителят на дружеството удържал 1000
лева за машини и 1000 лева като гаранция за това, че ще извърши декофражни дейности.
Признава, че управителят на дружеството му е предоставил заем в размер на 4 000 лева за да
си закупи автомобил, както и че е получил сумата, но твърди, че уговорката за връщането
била сумите да се удържат от възнаграждението му. Сочи, че след изработване на кофраж на
кота нула, управителят на дружеството му изплатил 1 000 лева по-малко, а на втората кота
на строежа при втори кофраж също получил 1 000 лева по-малко. По този начин сочи, че е
върнал 2 000 лева от заема. Твърди, че за остатъка от заема в размер на 2 000 лева,
управителят му заявил, че вместо да му връща оставените 2 000 лв. като гаранция за липсите
и декофражни работи, ще ги задържи и по този начин заемът ще бъде погА.. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за
заем за процесната сума; че е предоставил реално на ответника договорения заем; както и че
е настъпил падежа на задължението на ответника да върне заема.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал процесната сума.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищцовото дружество е предоставило заем на ответника в размер на 4 000
лева, която сума е получена от ответника на 30.07.2020 г., за което е съставен разходен касов
ордер.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин от
приетия разходен касов ордер от 30.07.2020г., който съдържа в себе си всички елементи от
същественото съдържание на договора за заем – удостоверено е предаването на сумата от
4000 лева от ищеца „20 Века“ ООД на ответника К. Н. М. на посочената дата, посочено е
изрично основанието за предаване на сумата – заем за покупка на автомобил, както и падежа
на задължението за връщане – 31.12.2020г. При съвкупното наличие на всички елементи от
съдържанието на заемното правоотношение, в тежест на ответника е да докаже, че е върнал
заетата сума на уговорения падеж по какъвто и да било начин – чрез нейното изплащане на
ищцовото дружество, чрез извършено прихващане /удръжки/ с дължими на ответника суми
2
по друго правоотношение и пр. В случая, въпреки дадените от съда указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението му
от 4000 лева чрез какъвто и да било погасителен способ, поради което предявеният иск за
този размер се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно втората разписка от 07.08.2020г., същата съдържа единствено удостоверяване
факта на предаване на сумата от 1800 лева от ищеца на ответника, без да съдържа уточнение
на основанието за това, нито каквито и да било други уговорки от същественото съдържание
на заемното правоотношение. Както е възприето в съдебната практика /в този смисъл
Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/, при наличието
на доказателства за предаване на сумата, заемното правоотношение не може да се
предполага, но може да бъде доказвано от ищеца с всички предвидени в закона
доказателствени средства, включително свидетелски показания, независимо от размера на
заетата сума.
В тази насока от показанията на свидетеля Симеон Изатовски се установява, че същият е
приятел с управителя на ищцовото дружество г-н Йотов и от него знае, че през лятото на
миналата година е дал заем за закупуване на кола на ответника, когото е виждал на обект на
дружеството. Свидетелят бил на среща с управителя на ищцовото дружество и докато пиели
заедно кафе, заговорили по темата и управителят на „20 Века“ ООД показал на свидетеля
две разписки. Свидетелят не знае каква е общата сума на заема, не знае какво точно е
пишело в ордерите и не е присъствал на даването на парите. Управителят споменал на
свидетеля, че това са ордери за заем.
Така депозираните свидетелски показания имат изцяло производен характер, тъй като
свидетелят не е възприел лично каквито и да било факти свързани предаването на сумата от
1800 лева и основанието за това, не е присъствал на събитието и не знае какви уговорки са
били постигнати между страните, а възпроизвежда изцяло разказаните му от управителя на
ищцовото дружество обстоятелства, които са изложени и в обстоятелствената част на
исковата молба. Производните свидетелски показания нямат доказателствена стойност,
доколкото предават единствено твърденията на ищеца, без да съдържат информация за
правнорелевантни факти и обстоятелства, които да подкрепят или опровергават тези
твърдения. Ето защо съдът намира, че от така депозираните свидетелски показания не се
установява наличието на заемно правоотношение между страните по делото за сумата от
1800 лева, предадени чрез разходния касов ордер от 07.08.2020г. Както беше посочено по-
горе, от наличието на документ за предаване на сумата не може да се извежда
предположение, че се касае за договор за заем между страните, това обстоятелство подлежи
на пълно и главно доказване от страна на ищеца, както му е указано с доклада по делото.
Следва да се уточни още, че двата процесни ордера са от различни дати, поради което от
факта, че в ордера от 30.07.2020г. са посочени основанието на предаването и падежът на
заема, също не може да се извежда предположение, че сумата по ордера от 07.08.2020г. е
предоставена на същото основание и при същите уговорки. По делото липсват доказателства
за постигната на 30.07.2020г. уговорка между страните заемът да бъде предоставен на два
3
транша, както се твърди от ищеца. Тези обстоятелства не се установяват и от приетото по
делото извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество, което доказва единствено
осчетоводяването на предадените суми от ищеца, но не и постигнатите между страните
уговорки.
Предвид гореизложеното съдът намира, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност не се установява наличието на заемно правоотношение между страните за сумата
от 1800 лева, предоставена съгласно ордера от 07.08.2020г. и в тази част предявеният иск за
реално изпълнение на задължението за връщане на заета сума следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 232 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева платени в брой, или общо 732 лева. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като минималният размер на
възнаграждението при материален интерес от 5800 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ /в
редакцията преди измененията от 04.11.2022г./ надхвърля претендирания размер. С оглед
уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 504,83
лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
платени в брой, като с оглед отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 155,17 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Л К“ № , ет. , ап. , да заплати
на „20 Века“ ООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д“, бл. ,
вх. , ап. , на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 4000 лева, представляваща главница по
договор за заем, обективиран в разписка от 30.07.2020г., ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба /24.11.2021 г./ до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 4000 лева до пълния претендиран
размер от 5800 лева, представляваща заета сума, предадена с разписка от 07.08.2020г., ведно
със законната лихва считано от 24.11.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. Н. М. да заплати на „20 Века“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 504,83 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „20 Века“ ООД да заплати на К. Н. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 155,17 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5