№ 176
гр. Варна , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503653 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 181 от 07.12.2020г. по гр.д. № 3648/2019г. на ВКС, III ГО е отменено
Решение № 672 от 06.06.2019г. по в.гр.д. № 704/2019г. по описа на ВОС, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона и установяване на фактите.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 397 от 04.02.2019г. постановено по
гр.д. № 6394/2018г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Г. С. С. с ЕГН
********** и с адрес: *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар, възникнал на 17.12.2013г. в
двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, причинен от късо съединение, поради
некачествено отстраняване на повреда по електропреносната мрежа по уличното трасе от
служители на „Електроразпределение Север“ АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.05.2018г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 3049.08 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 03.05.2015г. до 03.05.2018г.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, в
1
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение
Север“ АД.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за процесуална недопустимост,
евентуално за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са
доводи, че между същите страни на същото основание е постановен и влязъл в сила съдебен
акт по гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС. Искът за вреди предявен на основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД е един, като по него е постановен влязъл в сила съдебен акт. Като пряка и
непосредствена последица от деликта, ищецът претендирал по това производство
единствено имуществени вреди. Ето защо обжалваното решение подлежи на обезсилване, а
образуваното въз основа на същия иск второ дело – на прекратяване. Поддържат се
оплаквания и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост на акта. Същите са обосновани с твърдения, че отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, като всеки от елементите от деликта
следва да бъде установен по категоричен начин. В случая в решението си ВРС не е изложил
съображения за противоправността на деянието, както и в какво се изразява тя; дали вредите
са настъпили при или по повод на изпълнение на работата, възложена от ответника; не е
изследвал причинно-следствената връзка между деянието и вредите, нито въпроса за вината
на служителите. С влязла в сила присъда по НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС,
потвърдена с Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС, подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л.,
М.Р.К., Е.Х.З., К.И.К. – служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са признати за невиновни в
това, че на 17.12.2013г. в гр. С., обл. Варна в условията на независимо съпричиняване по
непредпазливост запалили чуждо имущество на значителна стойност – къща, находяща се в
*** на обща стойност 175 076 лв. и намиращото се в нея имущество на обща стойност
52954.45 лв., цялото имущество на обща стойност 228030.45 лв., собственост на Г.С., като
от деянието са последвали значителни вреди – престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
и ги оправдава по въведеното им обвинение поради неустановяване, че деянието е
извършено от подсъдимите на основание чл. 304, пр. 2 от НПК. Присъдата има
задължителна сила за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. В този смисъл не е
установена причинно-следствената връзка между поведението на служителите на ответното
дружество и опожаряването на част от сградата на ищеца и такава не е налице. По делото е
установено, че абонатът неправомерно е изградил паралелна вътрешна инсталация, с която
захранва част от къщата си. Тази инсталация е и възможна причина за пожара, тъй като
същата не е притежавала предпазители; не е преминавала през електромерното табло и по
тази причина не е било възможно да бъде изключена. В този смисъл причина за възникване
на пожара е противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в изграждане на ел.
инсталация, неправомерно свързана към ЕРМ на ответното дружество. Т.е. прекъсната е
причинно-следствената връзка между поведението на служителите на дружеството и
настъпилият вредоносен резултат. Налице е самоувреждане, изключващо отговорността по
чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работата. От друга страна твърдяните вреди не са доказани
– липсва относима медицинска документация, а заключението на СПЕ е изготвена по данни
2
на ищеца. Според експерта обективно е възможно и друга причина, която да даде отражение
в психиката на ищеца, поради което необоснован е изводът, че единствено възникналият
пожар е способствал негативните психични преживявания на ищеца. В този смисъл
заключението не следва да се кредитира. При определяне размера на обезщетението от друга
страна не е съобразен принципът по чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане поради всичко
изложено за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за
редуциране размера на обезщетението.
В отговор на жалбата, Г. С. С. оспорил доводите в нея и заявил други, с които
обосновал правилност и законосъобразност на постановеното решение. Отправил искане
решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Въззивна жалба срещу решението на ВРС е депозирана и от третото лице помагач
ЗАД „Алианц България“. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила, подкрепени с доводи,
че не е налице идентичност между фактите и основаните на тях права между гр.д. №
410/2016г. по описа на ВОС и настоящия спор. Не е доказано противоправното поведение на
служителите на въззивното дружество, нито причинно-следствената връзка между това
поведение и понесените вреди. В тази част решението е постановено при липса на мотиви.
Не е разгледано и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Несправедлив е
и присъденият размер на определеното обезщетение. Отправил искане в тази връзка за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално за редуциране размера на
обезщетението до 1000 лв.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Г. С. С. срещу
„Електроразпределение Север“ АД съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с
правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от настъпило на 17.12.2013г. в гр. С. непозволено увреждане на здравето – възникнал пожар
в собствената му къща, находяща се на ***, следствие на късо съединение, причинено от
некачествено отстраняване на повреда в електропреносната мрежа по уличното трасе –
неправилно свързване на фазата и нулата, от служители, на които ответното дружество е
възложило работата по отстраняване на повредата, в причинна връзка с което ищецът
понесъл имуществени вреди по собствената му къща и намиращото се в нея имущество на
голяма стойност /обезщетени с влязло в сила решение по гр.д. № 410/2016г. по описа на
3
ВОС/, както и неимуществени вреди под формата на преживян стрес и разстройство в
адаптацията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 04.05.2018г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от
3049.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода от
03.05.2015г. до 03.05.2018г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: на 17.12.2013г.
възникнал пожар, нанесъл вреди по собствената двуетажна къща и намиращото се в нея
имущество на ищеца, находящи се в ***. Пожарът е причинен в пряка връзка с поведението
на служители, на които ответното дружество е възложило работа по отстраняване на
повреда възникнала по електропреносната мрежа по уличното трасе и некачествено
отстраняване на повредата – неправилно свързване на фазата и нулата. Вследствие на
пожара ищецът понесъл имуществени вреди на голяма стойност, обезщетени с влязло в сила
решение между страните, постановено по гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС. Освен
имуществените вреди обаче, ищецът понесъл и неимуществени такива, изразяващи се в
понесен стрес и разстройство на адаптацията, като психическата дисфункция била
продължителна и не е отшумяла и понастоящем. В резултат на пожара и в процеса на
възстановяване на имота си, ищецът станал затворен, притеснен, отчаян, угрижен, изнервен
човек; изпитвал чувство на безпокойство; психическото му и емоционално състояние били
силно разклатени. Семейство му било принудено да живее в стара постройка на двора, като
петима души ползвали две стаи в продължение на половин година. Нямали кухня и баня,
което създавало изключителен дискомфорт и ежедневни битови неудобства. Травмата от
опожаряването на собствената му къща е била сериозна. Справедливият размер на
обезщетението за така понесените неимуществени вреди възлиза на заявената искова сума,
поради което отправил искане за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, „Електроразпределение Север“ АД оспорило исковете
по основание и размер, в т.ч. наличието на причинна връзка между действията на
служителите на дружеството по отстраняване на аварията и възникването на пожара в
жилището на ищеца. Навел твърдения, че абонатът неправомерно е изградил паралелна
вътрешна инсталация, с която захранвал част от къщата си. Именно тази инсталация е
причинила пожара, тъй като не е притежавала предпазители. Ето защо множеството други
къщи, прикачени към същия електрически стълб не са се запалили, а пожарът възникнал
единствено в къщата на ищеца. Ето защо оспорил съществуването на този елемент от
фактическия състав на деликта. В тази връзка посочил, че срещу 5 физически лица,
служители на дружеството е образувано НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС, по което
същите са оправдани по повдигнатото им обвинение поради неустановяване, че деянието е
извършено от подсъдимите на основание чл. 304, ал. 2 от НК. Служителите, отстранили
повредата не са действали виновно, поради което е недопустимо да се ангажира
отговорността на ответника. Оспорили на следващо място факта и обема на понесените от
ищеца вреди, а евентуално навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Отправил поради всичко изложено искане за постановяване на решение, с което исковете да
4
се отхвърлят като неоснователни.
С Определение от 15.08.2018г. и на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството на
трето лице помагач на ответника е конституирана ЗАД „Алианц България“ АД.
В отговор на исковата молба третото лице помагач оспорило исковете по основание и
по размер и отправило искане за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 04.10.2017г. решение по гр.д. № 410 по описа за 2016г. на ВОС
между същите страни е разрешен правен спор с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца парична сума, представляваща обезщетение
за имуществени вреди нанесени върху собствена на ищеца къща в гр. С. и намиращото се в
нея имущество, причинени от пожар от късо съединение, възникнал на 17.12.2013г. след
извършено некачествено отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното
трасе на служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, при неправилно свързване на фазата и
нулата, ведно със законната лихва от увреждането.
С влязла в сила на присъда по НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС, потвърдена с
Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС, подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л., М.Р.К., Е.Х.З.,
К.И.К. – служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са признати за невиновни в това, че на
17.12.2013г. в гр. С., обл. Варна в условията на независимо съпричиняване по
непредпазливост запалили чуждо имущество на значителна стойност – къща, находяща се в
*** на обща стойност 175 076 лв. и намиращото се в нея имущество на обща стойност
52954.45 лв., цялото имущество на обща стойност 228030.45 лв., собственост на Г.С., като
от деянието са последвали значителни вреди – престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
и оправдани по въведеното им обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено
от подсъдимите на основание чл. 304, пр. 2 от НПК
Пред ВРС е прието заключение на съдебно-пожаротехническа експертиза, изготвено
от вещото лице Р.В., установяващо, че най-вероятна причина за възникналия на 17.12.2013г.
пожар в къщата на ищеца в гр. С. е подадено електрозахранване към къщата на напрежение
с по-голяма от стандартната стойност. Вероятно при извършените ремонтни дейности по
възстановяване на откраднатите в района проводници по въздушната линия ниско
напрежение, нулевия проводник към някоя от къщите да е бил прикачен към фаза от
основното трасе, различна от работната, подадена към къщите. Експертът описва подробно
механизма на настъпване на пожара, при вероятно останал включен в къщата хладилник.
Проведена е също СПЕ, от заключението на която се установява, че в периода,
последващ пожара при ищеца има данни за повишена нервност, тревожност, избухливост,
нарушен нощен сън, изблици на гняв и вербална агресия. Към момента на изследването
5
няма данни за психопатологични симптоми, които да определят наличието на психично
заболяване. Състоянието след пожара отговаря на разстройство на адаптацията, продължило
около 5-6 месеца.
За установяване вида, обема и обхвата на понесените от ищеца неимуществени вреди
от настъпилото вредоносно събитие, по негово искане по делото са събрани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите П.Л. /съседка на ищеца/ и С.Р.
/роднина по сватовство/.
По искане на ответника е разпитан като свидетел М.К. – бивш служител на
дружеството, присъствал на подмяната на кабели в деня на инцидента.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно постановките на Постановление № 7 от 29.12.1958г. на Пленум на ВС
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има
обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето,
което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за
доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се
освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не
е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на
пострадалия. Тя настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.
Предмет на разглеждане e иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
обективната отговорност на „Електроразпределение Север“ АД, като възложител на
работата по отстраняване на повреда по електропреносната мрежа по уличното трасе в гр. С.
на 17.12.2013г., по повод и при изпълнение на която от виновни действия на служителите на
дружеството е възникнал пожар и в причинна връзка, с които действия ищецът понесъл
вреди, под формата на страдания.
С влязлото в сила решение по гр.д. № 410 по описа за 2016г. на ВОС между страните
е формирана СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право. Съгласно приетото в ТР по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на влязло
в сила решение /каквото е това по гр.д. № 410/2016г. на ВОС, с което е уважен предявения
иск, между същите страни, на същото основание и за обезщетяване на имуществени вреди/ и
са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, е
недопустимо въвеждането в настоящето производство и съответно произнасянето от съда,
по нови възражения, каквито са направените за неустановена противоправност на деянието;
че вредите са настъпили при или по повод на изпълнение на работата, възложена от
6
ответника; за причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и за вината на
служителите. Съгласно разрешението в ТР по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, при
уважаване на частичен иск, обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти. Последните се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Формираната
СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите
и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Това разрешение е приложимо и в
настоящата хипотеза на уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено
увреждане, независимо, че иска за имуществените вреди не е бил предявен като частичен. С
влязлото в сила решение по гр.д.№ 410/2016г. на ВОС е уважен иск за обезщетяване на
имуществени вреди, за които е прието, че са причинени от пожар от късо съединение,
възникнал на 17.12.2013г. след извършено некачествено отстраняване на повреда по
електропреносната мрежа по уличното трасе от служители, на които „Енерго-Про Мрежи“
АД е възложило извършването на работата, при неправилно свързване на фазата и нулата.
При сега предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от същото
непозволено увреждане, но проявили се в по-късен момент, настоящият съдебен състав
следва да зачете формираната СПН относно фактите, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право и да
приеме направените правоизключващи възражения на въззивника за преклудирани.
Отговорността на възложителя за чужди виновни и противоправни действия покрива всички
вреди, които ще настъпят, а в зависимост от вида и характера на вредите и предмета на иска,
първия вид вреди може да се проявят към момента на извършване на увреждащото действие,
а други вреди да настъпят по-късно във времето – моментът на преодоляване на страданията
от увредения. Ето защо няма правно основание, въз основа на което да се приеме, че искът
за вреди може да бъде само един /Р № 1 от 27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на ВКС, IV
ГО/. Неоснователен поради това е доводът за недопустимост на иска, съответно и на
обжалваното решение.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото – свидетелски показания и
експертно заключение, съдът приема за установено, че вследствие възникналия пожар,
опожарената къща и внезапната загуба на единствения му дом и подслон, ищецът понесъл
страдания под формата на разстройство на адаптацията, продължило около 5-6 месеца,
повишена нервност, тревожност, избухливост, нарушен нощен сън, изблици на гняв,
усещане за безпомощност и безизходица. Травматичното житейско събитие причинило
състояние на дистрес и емоционална инконтинентност – изпаднал в състояние на
невъзможност да овладява и задържа чувствата си, което преживявал мъчително. Битовите и
ежедневни притеснения и неудобствата, липсата на елементарни условия за нормално
съществуване, поддържане на хигиена и осигуряване на храна и отопление през зимния
сезон /семейството му живяло при леля му в с. Чернево за около месец след пожара, след
7
което се нанесло в стара кирпичена къща от стая и салонче, „пълна с мишки и плъхове“, с
външна тоалетна и мивка, без баня, в която всички спяли в една стая/, изпитани от него и
семейството му провокирали състояние на силен стрес и тревожност, както и поява на
пигментация на кожата /витилиго/. Въз основа на така установеното, съдът приема за
доказани понесените от ищеца неимуществени вреди.
Вредите са причинени от служители на въззивното дружество, на които ответникът е
възложил работа по отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе
в гр. С. на 17.12.2013г. по повод изпълнение на възложената работа. Съгласно мотивите към
присъда № 13 от 19.04.2018г. по НОХД № 390/2016г. относно деянието е прието за
безспорно установено извършване на палеж на чуждо имущество на значителна стойност
при описаната фактическа обстановка – на 17.12.2013г. подсъдимите, заедно с други лица,
служители на въззивното дружество, са участвали в ремонтно възстановителни работи по ел.
мрежата на 12 междустълбия в гр. С., при което след възстановяване на откраднат ел.
проводник било подадено напрежение към домовете на потребителите, при което се
възпламенила къщата на ищеца. Установеният механизъм на причиняване и възникване на
пожара в дома на Г.С. е при размяна на фазовия проводник с нулевия, „нулата“ минава през
защитна апаратура /предпазител/, а „фазата“ става общ проводник. В този случай изгаря
предпазител от пробил към корпус електроуред /в случая хладилник/, фазата преминава през
неговия корпус и всички електроуреди се офазяват. В този случай няма значение дали има
включени или изключени предпазители, тъй като при подаване на такова „ненормално“
напрежение, компресорът на хладилника започва да работи неестествено, развива се висока
температура, вследствие на което, следва запалване на електроуреда, а оттам и
разпространение на пожара. Установено е също, че извършеното деяние е противоправно и
осъществява фактическия състав на престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – палеж на
чужд имот по непредпазливост, от което деяние са последвали значителни вреди. Относно
вината е установено, че деянието е извършено по непредпазливост от служители на
„Електроразпределение Север“ АД, а относно виновността на дееца е прието, че не са
събрани категорични доказателства за това кой точно от подсъдимите е извършил
неправилно свързване на проводниците от стълба към инсталацията на дома на ищеца,
което е довело до възникване на пожара в дома му. С оглед този мотив подсъдимите са
оправдани по възведеното им обвинение за извършване на престъпление по чл. 331, ал. 3 от
НК, на основание чл. 304, пр. 2 от НПК. Т.е. подсъдимите служители на ответното
дружество са оправдани не поради недоказаност на субективната страна на престъплението,
а поради неиндивидуализиране на същата.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е.
присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателно
посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, които в случая са установени: извършено
деяние /свързване на проводници от стълба към инсталацията на дома на ищеца, от което
8
деяние като пряка последица е възникнал пожар/; деянието е противоправно и осъществява
състав на престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и е извършено виновно
/непредпазливо/ от физическите лица – служители на въззивника. Неоснователен поради
това е доводът в жалбата за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД,
предвид влязлата в сила оправдателна присъда на наказателния съд по отношение на
третите лица – служители на ответника. Оправдателната присъда в случая е обоснована не с
липсата на доказана вина, а с невъзможността за персонализирането й, необходимо с оглед
личния характер на наказателната отговорност съгласно чл. 35, ал. 1 от НК. За разлика от
наказателната отговорност, за реализиране на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД е
достатъчно да се установи, че вредите са причинени виновно от лицата, на които ответникът
е възложил работа, при или по повод изпълнение на възложената работа, без да е
необходима индивидуализация и персонализация на вината и на кой конкретен служител на
ответника принадлежи тя. Установено е в тази връзка, че операцията по подмяна на
проводниците от стълбовете към домовете на потребителите се е извършвала от един, най-
много двама служители на „Електроразпределение Север“ АД. Установяването на
персоналната вина на конкретния служител ще е от съществено значение при евентуален
регресен иск на възложителя на работата срещу деликвента. Съгласно приетото в
Постановление № 9 от 25.12.1961г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7/1987г.
основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.
При оправдателна присъда поради това, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се
наказва, съдът уважава гражданския иск, ако с деянието са причинени вреди и са налице
условията за гражданска отговорност. В конкретния случай от деянието са настъпили и
причинени вреди и са налице предпоставките за реализиране на гражданската отговорност
на възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване на следващо място, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на
всички неимуществени вреди, предполага определяне на точен паричен еквивалент на
болките и страданията, на пораженията върху психичното здраве на пострадалото лице, при
отчитане на индивидуалните специфики на конкретния случай. В съответствие с трайната
практика на ВКС и необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен
за вредите, съдът взе предвид възрастта на пострадалия - 40 години към 12.2013г.;
икономическата конюнктура в страната за 2013г.; внезапния и унищожителен характер на
възникналия пожар в зимен сезон, лишил ищеца и семейството му от подслон и цялото му
материално и нематериално съдържание; преживяните вследствие на загубата неудобства и
притеснения от битов, психологически и емоционален характер; отражението на
преживяното върху психиката на ищеца – разстройство на адаптацията, продължило около
5-6 месеца, върху поведението, навиците и живота и здравето му въобще. Неоснователни в
тази насока са доводите в жалбата за недоказаност на понесените неимуществени вреди,
доколкото не е налице относима медицинска документация, а заключението на СПЕ е
изготвено единствено по данни на ищеца. В случая естеството и характера на твърдяните
вреди – човешките притеснения, тревоги и безсъния, са субективни преживявания, които не
9
предполагат непренно установяването им с медицинска документация, а именно
преживяното и индивидуалното му отражение върху психическото състояние на ищеца е
базата, на която може да се изготви експертно заключение. След отчитане в съвкупност на
всичко изброено, ВОС приема, че претенцията за обезщетяване на понесените страдания от
ищеца следва да бъде уважена в предявения размер от 10 000 лв., предвид характера,
интензитета, трайността и отражението на претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпването им. Съдът приема за неоснователни
доводите в жалбата, сочещи несправедливост на присъдения размер на обезщетението, както
и за съпричиняване на вредоносния резултат. По делото липсват ангажирани доказателства,
установяващи прояви на небрежност от страна на пострадалия, респ. други негови действия
или бездействия, допринесли настъпването на уврежданията към релевантния момент на
извършване на вредоносното деяние.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен и съобразен с чл. 52 от ЗЗД, следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната съдебни разноски пред въззивния съд –
1000 лв. по в.гр.д. № 3653/2020г.; 1000 лв. по настоящото и 2000 лв. по касационното,
съгласно списък възлиза общо на 4 000 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение. С оглед релевираното от въззивника възражение за прекомерност, след
отчитане на правната специфика и фактическата сложност на делото, съдът приема, че
адвокатското възнаграждение следва да се редуцира около нормативно определения
минимален размер от 850 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004г. В този размер разноските по делото с оглед изхода му пред настоящата инстанция
следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397 от 04.02.2019г. постановено по гр.д. №
6394/2018г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Г. С. С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар, възникнал на
17.12.2013г. в двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, причинен от късо съединение,
поради некачествено отстраняване на повреда по електропреносната мрежа по уличното
трасе от служители на „Електроразпределение Север“ АД, ведно със законната лихва върху
10
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.05.2018г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 3049.08 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 03.05.2015г. до 03.05.2018г.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение
Север“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 от ГПК „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. С. с ЕГН ********** сумата от 2550
лева, представляваща съдебни разноски за въззивна и касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11