Решение по дело №221/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, гр. София против Решение № 88/ 05.07.2024 г., постановено по АНД № 231/2024 г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В - 005019/ 22.03.2024 г. на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 78, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия закон.

Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата си твърди, че решението е неправилно, немотивирано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. С оглед на това моли съда да го отмени, като вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Претендира и за заплащане на деловодни разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение като валидно, правилно и законосъобразно.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че на 21.11.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в офис на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, находящ се в гр. Разград, ул. „Васил Левски“ № 4, където се предоставяли кредити за недвижими имоти на потребители по реда и при условията на ЗКНИП. Свидетелката А. Т. (актосъставител) се представила пред банковия служител (св. Р. Х.) за потенциален потребител и поискала информация относно условията, при които може да получи заем за придобиване на недвижим имот в размер от 50 000 лв. със срок на погасяване от 20 години. След проведения разговор и зададените уточняващи въпроси, по настояване на свидетелката, банковият служител разпечатал от компютъра си лист в размер А4, който съдържал следната информация за поискания кредит - 50 000 лв.; 240 месеца; месечна вноска 267, 39 лв.; еднократна такса за оценка на кредита 150,00 лв.; застраховка „Имущество" за първата година 55, 00 лв.; месечна такса за сметка с дебитна карта 2, 50 лв.; такса за изготвяне на ипотека 100 лв.; такса за оценка на обезпечение 180 лв.; годишен процент на разходи ГПР 2, 95 %; обща дължима сума 65 829,35 лв. По време на срещата не ѝ е предоставен Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ) във формата, предвидена в Приложение № 2 към ЗКНИП.

Служителите напуснали банковия офис, но скоро след това се върнали, легитимирали се и обяснили какъв е предметът на проверката. Тези факти са отразени в приложения по делото Констативен протокол № К-2708788 от 21.11.2023 г. Въз основа на тях контролният орган е приел, че с противоправното си поведение кредиторът е извършил нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗКНИП и срещу него е съставен АУАН № 005019/ 02.02.2024 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение на основание чл. 78, ал. 1 от ЗКНИП е наложил на банката имуществена санкция в размер на 10 000 лв. С решението си Разградски районен съд е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.

АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Между страните няма спор, че „ТЕКСИМ БАНК“АД е кредитор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР ЗКНИП Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗКНИП кредиторът следва да предостави на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит, необходима за сравняване с други предлагани на пазара кредити, както и за оценка на възможните последици за потребителя и за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит. В следващата алинея (чл. 6, ал. 2 ЗКНИП) е посочено как следва да се представи тази информация:

1.Без неоснователно забавяне, след като кредиторът или кредитният посредник е получил необходимата информация за потребностите, финансовото състояние и предпочитанията му и в достатъчен срок, преди потребителят да е получил обвързващо предложение или преди да е обвързан от договор за кредит;

2. На хартиен или на друг траен носител;

3. В стандартизиран европейски формуляр по приложение № 2;

4. На български език или на друг език, ако е уговорено между страните.

Посочените изисквания са кумулативно изброени и при предоставяне на преддговорна информация кредиторът е длъжен да изпълни всички, включително да предостави необходимата информация чрез стандартизиран европейски формуляр по приложение № 2 (ЕСИФ). Това задължение е изрично регламентирано и в нормата на чл. 6, ал. 3 ЗКНИП, където е посочено, че той попълва цялата приложима информация в ЕСИФ.

В този смисъл са и изискванията, регламентирани в чл. 14 от Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (Директива2014/17/ЕС, Директивата) във връзка с начина и формата, в която следва да се предостави преддоговорна информация на потребителя. В чл. 14, пар. 2 от Директивата изрично е посочено, че относимата персонализирана информация на хартиен или на друг траен носител се предоставя посредством ЕСИФ, изложен в приложение II. В чл. 2, пар. 2 от нея е предвидено, че държавите членки не запазват, нито въвеждат в националното си право разпоредби, които се отклоняват от цитираните разпоредби на чл. 14, пар. 2 и приложение II, част А — по отношение на стандартната преддоговорна информация, представяна посредством ЕСИФ. Нормите на Директива 2014/17/ЕС са коректно транспонирани от ЗКНИП.

Изложеното сочи, че както европейското законодателство, така и националното ни законодателство е вменило императивно задължение на кредиторите да предоставят преддоговорна информация във въведената стандатизирана форма. В случая това задължение не е изпълнено, поради което правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на кредитора на основание чл. 78, ал. 1 от ЗКНИП за извършеното от него нарушение. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона, поради което липсва възможност и основание то да бъде намалено предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

В тoзи смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/ 05.07.2024 г., постановено по АНД № 231/2024 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.