№ 189
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Н. А. Г., в
качеството му на синдик на „Еврострой София“ ЕООД /н/, с която обжалва
решение № 261 014 от 23.06.2021 г., постановено по т.д. № 2 008/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което
съдът е отхвърлил предявените от Н. А. Г. — синдик на “Еврострой София”
ЕООД против ответниците “Еврострой София” ЕООД /н./ и Българска
национална телевизия, искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъде обявен за относително недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Еврострой София”
ЕООД /н./ договор, сключен на 20.12.2017 г. между “Пиеро 97” ЕООД
/понастоящем с наименование “Еврострой София” ЕООД/ и Българска
национална телевизия, и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Българска национална телевизия
да заплати на “Еврострой София” ЕООД /н./ сумата от 52 623, 91 лева, която
Българска национална телевизия е получила по договора от “Ве консултинг“
ООД, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.10.2020 г.
1
до окончателното й плащане, като неоснователни
В жалбата се твърди, че атакуваното
решението е неправилно.
Въззивникът поддържа, че в производството са установени елементите
от сложния фактически състав на предявения отменителен иск, което води до
основателност и на обусловения иск. Твърди, че е налице действие, което
уврежда интересите на кредиторите на неплатежоспособния търговец,
изразяващо се в сключването на процесното споразумение /договор за цесия
или договор за даване вместо изпълнение/. Твърди, че съдът не е взел под
внимание, че в момента на прехвърлянето неплатежоспособния длъжник не
само е намалил активите си, но е извършил и действия целящи да затруднят и
попречат на евентуалното удовлетворяване на кредиторите. Действията на
длъжника били в противоречие със законодателното решение, изключващо
възможността да настъпи погасителен ефект по общото правило на чл.76, ал.1
от ЗЗД. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице знание за
увреждащия характер на сделката. В тази връзка смята, че макар и да е
затруднено пълното доказване на субективния елемент, то същото следва да
се извлече от съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. С оглед
на това твърди, че е невъзможно представляващия търговеца да не е знаел за
влошаването на състоянието на дружеството. Твърди, че сключването на
четири договора за цесия ясно индикират знанието на БНТ за невъзможността
да събере по друг начин вземанията си от неплатежоспособния. Твърди, че по
делото е останал неизяснен начина на взимане на решението от страна на
управителния орган на БНТ, тъй като на интернет страницата на същия не е
публикувано решение, съобразно нормативната уредба. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно
решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените
искове.
Въззиваемата страна Българска
национална телевизия редовно уведомена оспорва въззивната жалба. Твърди,
че в нея не са изложени аргументи за неправилност на решението.
Неоснователни били твърденията, че в условията на пълното и главно
доказване е установено наличието на елементите на предявеният отменителен
иск. Твърди, че в производството по делото не се установява наличие на
2
увреждаща сделка, както и знанието за увреждащия характер на същата.
Твърди, че по делото е установено, че към датата на сключването на сделката
няма други кредитори на неплатежоспособния, както и че не са събрани
доказателства относно наличието на субективния елемент от фактическия
състав на чл.135 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното решение.
Съдът след като се съобрази с
доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства,
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се
установява и от доказателствата по делото, че с решение № 2 015 от
11.11.2019 г., постановено по т.д. № 1 366/19 г. по описа на Софийски градски
съд, Tърговско отделение, 13 състав, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на “Еврострой София” ЕООД, като съдът е
определил за начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2017 г.
Не се спори между страните и това се установява от събраните по
делото доказателства, че на 20.12.2017 г. между “Пиеро 97” ЕООД
/понастоящем с наименование “Еврострой София” ЕООД/, Българска
национална телевизия и трето за делото лице - “Ве консултинг“ ООД е
сключен договор, по силата на който “Пиеро 97” ЕООД прехвърля на БНТ
вземанията си към “Ве консултинг“ ООД в общ размер на 52 623,91 лв. с
ДДС, /възнаграждение за закупено от „Ве консултинг“ ООД време/ заедно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, като същите се
прехвърлят вместо изпълнение на част от паричното задължение на “Пиеро
97” ЕООД към БНТ по договор № РА-620 от 16.02.2016 г. (на обща стойност
от 94 163.94 лева с ДДС).
Видно от разпоредбата на чл. 1.5. и чл. 1.6. от договора, че “Ве
консултинг“ ООД е поело задължението да заплати на БНТ сумата в размер
на 52 623,91 лева с ДДС в сроковете по описания погасителен план в
договора, като с плащането на тази сума, задължението на “Пиеро 97” ЕООД
към БНТ ще бъде погасено до този размер съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗЗД.
Не се спори, а се установява и от представените от ответника
извлечения от счетоводни сметки на БНТ, че към 20.12.2017 г., задълженията
3
на „Еврострой София” ЕООД към БНТ са в размер на 94 163.94 лева, като с
процесния договор по чл. 65, ал. 3 ЗЗД, е погасено вземане в размер на
52 623,91 лева на БНТ към ответника “Еврострой София” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
За да защити кредитора от бездействията на длъжника или от неговите
активни действия, водещи до намаляване на неговото имущество
законодателят е уредил в чл.135 от ЗЗД правото в полза на всеки кредитор да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда. Правото на кредитора да обяви за недействителни
спрямо него увреждащи го актове на длъжника възниква екс леге, при
наличието на фактическия състав, на установените от законодателя елементи
– да е налице вземане, да е налице извършване на действие, което уврежда
кредитора, субективното намерение на длъжника да увреди кредитора.
Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило
права от него. Вземането, което кредитора има към длъжника следва да е
действително такова, т.е. такова което да не е прекратено или погасено по
давност. То трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване за недействително се иска. Тежестта на доказване на това
задължение е върху кредитора.
Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 135 ТЗ има за
предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността,
характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на
накърняване масата на несъстоятелността, процесуална предпоставка за
предявяването му е наличието на висящо производство по несъстоятелност
срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента
на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика. Със
създадената изрична специална уредба на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от
28.02.2013 г. - бр. 20 на ДВ от 2013 г. - са регламентирани преклузивен
едногодишен срок за предявяването му, специална активна легитимация на
синдика в защита на колективните интереси на кредиторите на
несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово
бездействие - на всеки кредитор на несъстоятелността, разширени субективни
4
предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение (чл. 649, ал.
5 ТЗ), разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД /чл. 649, ал. 4 ТЗ/ и специална подсъдност.
Спорни пред настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния
съд по отношение на първата предпоставка за уважаване на предявеният иск –
сделка, увреждаща кредиторите на несъстоятелния длъжник. Наведените
доводи във въззивната жалба са неоснователни, по следните съображения:
Липсва спор между страните, че с договор от 20.12.2017 г., наименован
„договор за прехвърляне на вземане“, сключен между неплатежоспособния
длъжник, ответника в настоящето производство и „Ве консултинг“ ООД,
страните са се споразумели относно размера на задължението на
неплатежоспособния към ответника, размера на задълженията на третото
лице към неплатежоспособния, както и относно начина на погасяване на това
задължение. Видно от същият неплатежоспособния е поел задължението да
прехвърли на ответника вземането си към третото лице вместо изпълнение на
част от паричното задължение на неплатежоспособния към ответника, като в
текста на договора страните са посочили, че същият се сключва на основание
чл.99 и следв. от ЗЗД, вр. чл.65, ал.3 от ЗЗД.
Договорът за цесия се дефинира в доктрината като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната
страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов
предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към
момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип
са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на
цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със
сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно
с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално
5
определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.
Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно
единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на
вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за
изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника
обаче цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от
посочената норма, но и от това, че длъжникът не участвува в цесионния
договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди
нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се
освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да
бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие
спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3
ЗЗД. Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху
цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е
регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за
цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Или до
съобщаването на .цесията се създава едно релативно правно състояние, което
е корелативно зависимо от поведението на цедента, като в този случай
законът охранява интересите на цесионера, само ако цесията е договорена
като възмездна.
За да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 3 ЗЗД или че
цесията е реализирана в изпълнение на едно задължение, то цесионерът
следва изрично да заяви, че приема прехвърленото вземане вместо
изпълнение на съществуващо в негова полза задължение. В противен случай
не може да се говори за цесия с погасително действие, а само за цесия, с
оглед евентуалното погасяване на вземането. Доктрината и съдебната
практика еднозначно определят даването вместо изпълнение като договор, по
силата на който длъжникът предава или прехвърля в полза на кредитора нещо
различно от първоначално дължимото, е което се погасява съществуващия му
дълг. С оглед на това определение даването вместо изпълнение представлява
погасителен способ, алтернатива на реалното изпълнение на задължението.
По този начин се постига погасяване на задължението и съответно
първоначалната престация се замества е престация, различна първоначално
6
дължимото.
В конкретния случай не се спори между страните, че длъжника на
неплатежоспособния е участвал в сключването на сделката /т.е. същият е
уведомен за прехвърлянето/, както и че кредиторът на неплатежоспособния е
изразил недвусмислена воля, че приема прехвърленото, вместо
съществуващото в негова полза задължение на неплатежоспособния. От друга
страна, липсва спор, че извършеното прехвърляне и плащане от страна на
третото лице са погасени задълженията на неплатежоспособния към
ответника в уговорения между страните размер. Въпросното даване вместо
изпълнение следва да се разглежда като нормално изпълнение /валиден
погасителен способ/, а това по-конкретно означава, че когато длъжникът
погасява задължението си към свой кредитор, останалите не могат да
претендират, че са били увредени по този начин. Да се приеме обратното, би
било равносилно всяко изпълнение да може да бъде атакувано от друг
кредитор, чието вземане не е удовлетворено по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а
това би се оказало правен и логически абсурд. Понеже въпросът за
възмездността на договора за даване вместо изпълнение не е уреден
императивно и затова е допустимо страните по него да уговорят престирането
на нещо, отличаващо се по стойност от дължимото /без да се стига до пълна
безвъзмездност, при което задължението всъщност се погасява без
кредиторът да получи нещо, т.е. то бива опростено/, възможен е и резултат,
при който даденото представлява в пъти по-голяма ценност от дължимата
парична престация. В конкретния случай не са налице тези допустими
възможности, тъй като видно от твърденията на страните и от събраните по
делото доказателства с даденото е погасено задължение в същия размер. В
този см. решение № 85 от 16.01.20 г., постановено по т.д. 2 262/18 г. по описа
на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Трайната и безпротиворечива практика на Върховен касационен съд,
обективирана в решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09
г. на ВКС, IV г.о., решение № 407/29.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2
301/14 г. на ВКС, IV г.о., решение № 18/04.02.2015 г., постановено по гр. д. №
3 396/14 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/25.06.2015 г., постановено по гр. д.
№ 5 981/14 г. на ВКС, IV г.о, решение № 50/12.05.2017 г., постановено по т.д.
№ 731/16 г. на ВКС, Т.О., решение № 93/28.07.2017 г., постановено по т.д. №
638/16 г. на ВКС, II т.о. приема, че в хипотезата на отменителен иск по чл.
7
135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр.
С оглед на така цитираната практика, в конкретния случай не може да
се направи обоснован извод, че с даването вместо изпълнение се увреждат
кредиторите на масата на несъстоятелността. За да е налице такова увреждане
на кредиторите от масата на несъстоятелността, извършеното правно
действие от длъжника следва да създава или увеличава
неплатежоспособността или да осуетява осъществяването на друго
притезателно или потестативно право. Като увреждащи действия следва да се
приемат и тези, с които длъжникът намалява имуществото си или увеличава
своята задлъжнялост, с което затруднява удовлетворяването на кредиторите.
Изпълнението на задължението към кредитор на длъжника, какъвто е
настоящия случай не може изначално да се приеме за увреждащо действие,
освен ако не е налице нееквивалентност на престацията между даденото и
погасения дълг. В случая не е налице такава нееквивалентност, поради което
изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на увреждащо
действие, като предпоставка за уважаването на предявеният иск с правно
основание чл.135 ЗЗД, вр.чл.649, ал.1 от ТЗ е правилен и законосъобразен.
Неоснователни са и втората група наведени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение и свързани наличието на
знание, като субективен елемент за уважаването на предявеният иск. За
ищеца, синдик на неплатежоспособния знанието за увреждащия характер на
извършеното се предпоставя от липсата на доказателства за надлежно взето
решение за прехвърлянето на вземането от ответника, както и че сключеното
споразумение ясно индикира за знанието от страна на БНТ, че
съществуващите задължение не могат да бъдат погасени по друг начин, освен
чрез събиране на средства от трети лица в подозрителния период. От друга
страна твърденията се свеждат до „житейски неприемливото твърдение, че
управителят на неплатежоспособния не е съзнавал настъпващото увреждане“.
8
До първия извод за знание от страна на ответника би могло да се
достигне само при условие, че ответникът е имал информация, че
дружеството има неизпълнени парични задължения не само към него, но и
към други такива с оглед невъзможността да посреща задълженията си към
тях поради състояние на неплатежоспособност. В случая по делото
доказателства за знание за наличието на такива задължения, а и на такова, че
процесните сделки целят увреждане интересите на кредиторите по същите
липсват. От друга страна това знание не може да се презюмира с оглед
разпоредбите на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, а и тези на чл. 649, ал. 4 ТЗ, вр. с § 1, т.
1 от ДР на ТЗ предвид липсата на твърдения, а и на доказателства за
свързаност.
Неоснователен и довода за наличието на знание за увреждане и от
страна на длъжника. Увреждането при исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
649, ал. 1 ТЗ следва да е свързано с масата на несъстоятелността, т.е. следва
да е свързано с наличие на знание за състоянието на неплатежоспособност и
извършване на действия, с които въпреки това да се намалява имуществото на
неплатежоспособното лице. В случая процесната сделка е извършени на
20.12.2017 г., а видно от решението за обявяване на неплатежоспособността,
същата е с начална дата 31.12.2017 г., т.е.извършени са преди началната дата.
От друга страна, видно от мотивите на представеното решение за откриване
на производство по несъстоятелност до този момент коефициента на обща
ликвидност на дружеството е над 1, поради което не може да се направи
извод, че дружеството е било в обективно състояние на неплатежоспособност
към момента на сключването на сделката. Липсата на състояние на
неплатежоспособност, изключва възможността при сключването й да е
целено намаляване масата на несъстоятелността и да уврежда кредиторите на
същата. Не може да се направи извод за „житейска неприемливост“, предвид
липсата на доказателства за наличието на други изискуеми вземания, даващи
основание да се приеме, че е налице трайно състояние на
неплатежоспособност, както и предвид изводите, изложени по-горе, че
извършеното представлява способ за погасяване на задължения.
С оглед на изложените съображения и предвид съвпадането на крайните
изводи на двете съдебни инстанции настоящият състав намира, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
9
се потвърди.
По отношение на разноските съдът намира, че такива се дължат на
въззиваемата страна, поради което въззивникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 3000 лв., представляващи разноски за един адвокат пред
настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ и с оглед
изхода на спора, дължимата държавна такса от 1052, 48 лева следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността на “Еврострой София” ЕООД /н./.
Водим от гореизложеното, Софийски
апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 014 от 23.06.2021 г., постановено по
т.д. № 2 008/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20
състав.
ОСЪЖДА “Еврострой София” ЕООД /н./, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Триадица”, ж.к. “Стрелбище”, бл. 109, вх. А, ет. 6, ап. 11 да заплати от
масата на несъстоятелността по сметка на Софийския апелативен съд
държавна такса за въззивното производството в размер на 1052,48 на
основание чл.649, ал.6 от ТЗ.
ОСЪЖДА “Еврострой София” ЕООД /н./, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Триадица”, ж.к. “Стрелбище”, бл. 109, вх. А, ет. 6, ап. 11 да заплати от
масата на несъстоятелността на Българска национална телевизия,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр . София, ул. “Сан Стефано” № 29 сумата от
3000 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на
основанията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11