НОХД № 2468/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Р.М.К. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с ЕГН:
********** за това, че на 05.12.2011 г. в гр. Пазарджик противозаконно е
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ СМ ****,
на стойност 4 500 лева, собственост на Ц.Ж.Ю. ***, която владеел на основание
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 22.11.2011 г. с нотариална
заверка на подписите от 23.11.2011 г. на нотариус З. И., район на действие РС
гр.Девин, като деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1,
букви „а" и „б" от НК –
Престъпление по чл.206, ал.3, предл. второ, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от Ц.Ж.Ю. против подсъдимия Р.М.К. за сумата от 4 500 лева, представляваща
стойността на причинени от деянието на 05.12.2011 г. имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото пострадалата Ц.Ж.Ю.,
която моли съда да и бъде уважен предявения иск.
Защитата пледира за налагане на наказание при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, като счита, че същото следва да бъде в размер на две
години лишаване от свобода.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата Ц.Ж.Ю. *** била собственик на лек
автомобил, марка „Опел Фронтера" с рег. № СМ ***. Автомобилът се ползвал и
поддържал предимно от бащата на Ц.Ю. – свидетелят Ж. С. Ю., който живеел в гр. Девин.
Свидетелят Ж. С. Ю. и подсъдимият Р.М.К. се познавали по повод осъществена
между двамата покупко-продажба на дърва. Подсъдимият харесал ползвания от Юруков
лек автомобил „Опел Фронтера" с рег. № СМ **** и изявил пред него желание
да го купи. Като основен аргумент подсъдимият изтъкнал липсата на превоз, с
който да води детето си на лекар. Свидетелят Ю. отговорил, че автомобилът е
собственост на дъщеря му Ц.Ю., която трябва да даде съгласието си.
През
месец ноември 2011 г.
Ж. Ю. се обадил по мобилния телефон на Ц.Ю. в гр. София и я попитал дали е
съгласна да продаде горепосочения автомобил на подсъдимия Р.К.. Свидетелката Ю.
познавала подсъдимия Р.К. само визуално, но се съгласила да продаде автомобила,
като казала на баща си, че за целта ще подпишат с подсъдимия предварителен
договор за покупко-продажба на МПС. Свидетелката Ц.Ю. се прибрала от гр. София
и на 23.11.2011 г. в гр. Девин между нея и подсъдимия Р.К. бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на горепосочения лек автомобил, марка „Опел
Фронтера" с рег. № СМ ****. Съгласно договора продажната цена на
автомобила била 7000 лева, която сума подсъдимият К. трябвало да плати на
вноски по 1000 лева. Първата вноска трябвало да плати от първо до пето число на
месец декември 2011 г.,
а останалите шест хиляди лева били дължими от първо до пето число на всеки следващ
месец. Съгласно договора Ю. трябвало да прехвърли собствеността на автомобила
на купувача – подсъдимият К., с нотариално заверен договор в тридневен срок
след окончателното изплащане на общата сума от 7000 лева от негова страна.
Владението и стопанисването на автомобила, включително плащането на данъци,
застраховки, управление на същия се предавали на купувача – подсъдимият К..
На
следващия ден — 23.11.2011 г. нотариус З. И. с район на действие РС-Девин
извършил нотариална заверка на подписите в договора, след което двете страни
получили по един екземпляр от документа. При подсъдимия К. останало
Свидетелството за регистрация част втора на автомобила (малкия талон), а
Свидетелство за регистрация част първа останало при Ю.. Уговорката между Ю. и подсъдимия
К. била последният да плаща вноските за автомобила на Жан Ю. в гр. Девин, като
за целта към договора били приложени 7 броя разписки, които Юруков трябвало да
дава на подсъдимия К. при плащане на вноските. През месец декември 2011 г. след придобиване
владението върху автомобила подсъдимият К. решил да продаде процесната вещ, тъй
като се нуждаел от парични средства. Няколко дни преди настъпване на падежа на
първата вноска - 05.12.2011 г. подсъдимият К. отишъл с джипа до с. Куртово
Конаре и предложил на своя познат – свидетелят Красимир И., да купи автомобила
за сумата от 1 500 лв. Свидетелят К. И.поискал от подсъдимия част първа на
свидетелството за регистрация на МПС, но подсъдимият К. заявил, че същото е
останало при съпругата му. Свидетелят Иванов отказал да купи автомобила, поради
невъзможността на подсъдимия да предостави редовни документи. На 05.12.2011 г.
в изпълнение на намерението си да се разпореди противозаконно с лекия автомобил,
който владеел, подсъдимият К. наел свидетеля Стоян Чавдаров, който работил като
таксиметров шофьор, за да извърши курс от гр. Девин през с. Куртово Конаре до
гр. Пазарджик и обратно. В таксиметровия автомобил пътували Чавдаров и
свидетелят Иванов, а подсъдимият К. пътувал пред тях с лекия автомобил „Опел
Фронтера" с рег. № СМ ****. Когато пристигнал в гр. Пазарджик, подсъдимият
отишъл до пункт на фирма „Стийл Интер Трейд“ ООД с управител Елена В., намиращ
се на ж.п. гарата в града. Същият ден - 05.12.2011 г. подсъдимият К. предал в
пункта инкриминирания лек автомобил за скрап. Свидетелката Гинка В. - касиер
във фирмата, претеглила автомобила и записала в „Регистъра за покупките и вноса
на отпадъци от черни и цветни метали" на пункта личните данни на подсъдимия
К. - трите му имена, ЕГН, както и теглото на предадения за скрап автомобил, а
именно - 1940
килограма. Регистрационните табели останали на
автомобила, а подсъдимият предал на Василева Свидетелството за регистрация част
втора на автомобила. Още в деня на предаването му, автомобилът бил пресован в
пункта и изпратен за претопяване в „Стомана" - гр. Перник. За предадения
автомобил подсъдимият получил сумата от 800 лв. За нуждите на разследването с
протокол за доброволно предаване от 21.03.2013 г. Василева предала заглавната
страница на „Регистъра за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни
метали", ведно с копие от страница 47 в която под № 756 фигурира името на подсъдимия
К.. След сключване на договора подсъдимият К. не платил нито една вноска на
пострадалата Ю.. Още на 05.12.2011г. Юруков се обадил на подсъдимия К. да му
напомни за първата вноска по договора. Подсъдимият не му казал, че е предал
автомобила в пункт за отпадъци, а заявил, че се е повредил и се намира в
автосервиз в гр. Пазарджик. Последвали многократни опити от страна на Юруков и Ю.
да разговарят с подсъдимия, но последният или не отговарял на обажданията, или
казвал, че до няколко дни ще започне да внася част от вноските, което не се
случвало. Тъй като не последвало никакво плащане от страна на подсъдимия, на
09.02.2012 г. Ю. му изпратила нотариална покана, с която го подканила да върне
автомобила, като с тази покана прекратявала предварителния договор, поради
неплащане на дължимите суми. Нотариалната покана била връчена на подсъдимия на
10.02.2012 г., което обстоятелство е удостоверено с приложена по делото обратна
разписка. След получаване на поканата подсъдимият К. се свързал със Жан Юруков
и го уверил, че в няколкодневен срок ще изплати част от дължимата сума, но
отново не последвало плащане. На 27.02.2012 г. с жалба била сезирана прокуратурата.
По делото е изготвена автооценъчна експертиза, която е
дала заключение, че пазарната стойност към 05.12.2011 г. на процесния лек
автомобил, марка „Опел", модел „Фронтера" (джип), с рег. № СМ ****,
възлиза на 4500 лв. До приключване на съдебното следствие имуществените вреди
не са възстановени.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия Р.М.К., което самопризнание се
подкрепя от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, а именно
от показанията на свидетелите Жан С. Ю.., Стоян Х. Ч., К. А. И., В.К.В., Ц.Ж.Ю.,
С. Г. К., Г. А. В., така и от писмените доказателства по делото - автооценъчна
експертиза, копие от предварителен договор за покупко-продажба на МПС, копие от
нотариална покана, копие от свидетелство за регистрация на МПС-част I, списък
на пунктовете за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, копие от „Регистър
за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали", ведно с копие
от страница 47, справки за собственост на МПС, свидетелство за съдимост, характеристика,
ДСМПИС.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият Р.М.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението кражба по чл.206, ал.3,
предл. второ, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК. Настоящото
деяние се явява извършено в условията на „опасен рецидив“, предвид наличието на
предходни осъждания по НОХД № 1706/2002 г. по описа на РС-Пловдив, по което за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.29, ал.1 букви „а“ и „б" от НК му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода с присъда № 332/2006 г.,
влязла в сила на 29.03.2007 г., изпълнението на което не е отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК и не е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият Янков е присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил „Опел Фронтера" с рег. № СМ 2332 СМ на стойност 4 500
лв., която владеел на правно основание – сключен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 22.11.2011 г. с нотариална заверка на подписите от
23.11.2011 г. на нотариус Здравко И., район на действие РС гр. Девин. Присвоителното
намерение на подсъдимия К. е обективирано в разпореждането с вещта, което се е
изразило в предаването му на 05.12.2011 г. в пункт за изкупуване на отпадъци от
черни и цветни метали в гр. Пазарджик, собственост на фирма „Стил Интер
Трейд"ООД без правно основание. Престъплението по чл.206 НК е резултатно и
същото е довършено с осъщественото засягане на възможността на собственика Ц.Ю.
да се разпорежда с нея. Това засягане е осъществено с предаването на автомобила
„Опел Фронтера" с рег. № СМ **** на 05.12.2011 г. в пункта за отпадъци в
гр. Пазарджик, където всъщност е било довършено деянието.
От субективна страна подсъдимият К. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние - съзнавал е, че владее чуждата вещ
по силата на сключения предварителен договор за покупко-продажба на МПС със Ц.Ю.,
бил е наясно, че не е платил нито една вноска по договора, предвиждал е, че
продажбата на автомобила е извън предоставените правомощия за разпореждане с
посочената вещ и във волево отношение е имал за цел да се разпореди
противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като изключително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
К. деяние, за което се предвижда наказание от три до десет години лишаване от
свобода и лишаване от права по чл.37, ал. 1, точки
6 и 7 и съдът може да постанови конфискация на част или на цялото
имущество на виновния. Касае се за тежко престъпление по смисъла на общата част
на НК.
Съдът прецени като висока обществената опасност на
подсъдимия, който е многократно осъждан - 14 пъти, с лоши характеристични данни. Това
разкрива високата обществена опасност на подсъдимия, който въпреки, че е
изтърпявал различни наказания, включително и лишаване от свобода, не е променил
трайните си престъпни нагласи и не се е поправил.
Съдът
прецени, че по отношение на подсъдимия липсват смекчаващи отговорността
обстоятелства. Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото е по
реда на Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда
при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
отчетат лишите характеристични данни и предходните осъждания, които не влияят
на правната квалификация.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
в частност на чуждото право на собственост, неговата неприкосновеност, както и
на желанието на подсъдимия да се облагодетелства бързо по неправомерен начин за
сметка на останалите членове на обществото, включително и от лица, които
познава от преди това.
При
тези данни съдът определи на подсъдимия Р.М.К. наказание за престъплението по чл.206,
ал.3, предл. второ, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК в размер
на четири години лишаване от свобода. Размерът на
наказанието лишаване съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, включително
семейното му положение, така както повелява чл.54 НК.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на наказанието
лишаване от свобода с една трета, така че наказанието на подсъдимия Р.М.К. става
две години и осем месеца лишаване от свобода. Съдът счита, че по така
определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като
се касае за лице, което е било принудено от обстоятелствата и средата, в която
е израснал и живее, като се е подвел по това да си набавя бързо и лесно средства,
но който към момента изразява съжаление за стореното от него. Все пак съдът
счита, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят прилагането на чл.58а, ал.4 НК.
Много
съществена в случая се явява и генералната превенция. Обществото ни се нуждае
от ясен знак за това какво чака всеки, който не полага общественополезен труд,
а тръгне по лесния път за облагодетелстване чрез засягане на чуждото право на
собственост, по който е тръгнал подсъдимият Р.М.К.. Така определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност. Начинът на извършване обуславят извод за престъпна
упоритост и дързост при осъществяването му. Ето защо съдът намира, че едно
по-леко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК. При горните данни съдът намира, че именно така определеното наказание две
години и осем месеца лишава от свобода ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият К. ще има
възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения
период на лишаване от свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления. Съдът счита, че не следва да извършва конфискация на имущество на
подсъдимия.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постановява
изтърпяването на наказанието лишаване то свобода в размер на две години и осем
месеца да стане при първоначален строг режим в затвор.
Съдът следва да осъди подсъдимия Р.М.К. да заплати и сторените
по делото разноски за експертиза в размер на
60 лева, платими по сметка на ОД МВР Пазарджик, както и държавна такса в
размер на 5 лева при евентуално издаване на изпълнителен лист, платима по сметка
на Районен съд Пазарджик.
По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от Ц.Ж.Ю.
против подсъдимия Р.М.К. за сумата от 4500
лева, представляваща стойността на причинени от деянието от деянието на 05.12.2011
г. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2011
г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намира същия за доказан по
основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. В конкретния случай
именно тази сума от 4500 лв. – стойността на лекия автомобил „Опел
Фронтера" с рег. № СМ ****, съдът счита, че представлява претърпените и
невъзстановени на пострадалата Ц.Ж.Ю. имуществени вреди в резултат на извършеното
от подсъдимия деяние, което съдът счита за неправомерно и виновно извършено, за
което изложи своите подробни аргументи по-горе.
В подкрепа на горния извод на съда са събраните по
делото доказателства.
С оглед уважения граждански иск съдът ще следва да осъди
подсъдимия Р.М.К. да заплати държавна такса върху уважения срещу него граждански
иск в размер на 180 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик, както и държавна такса в размер на 5 лева при евентуално издаване на изпълнителен лист,
платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: