№ 1158
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501649 по описа за 2022 година
при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира
Иванова въззивно гр. дело № 1649 по описа за 2022г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 14.10.2021г. по гр.д. № 46975 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 62-ри състав е признато за незаконно и е отменено
на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Н. КР. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. „**** и съдебен адрес: адв. Й., гр. София,
бул. ****, извършено със Заповед № 173/12.07.2021г., като „ К.С.”ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** и
съдебен адрес: адв. Р.В., гр. София, ул. „****, партер е осъдено да заплати на
Н. КР. М., ЕГН ********** на основание на чл. 344, ал.1,т.3 вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ сумата от 1950лв., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 11.08.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.07.2021г.
до 25.10.2021г., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над
1950лв. до 3900лв. и за периода от 12.07.2021г. до 24.07.2021г. и от
26.10.2021г. до 12.01.2022г.; като „К.С.”ЕООД, ЕИК **** е осъдено да
заплати на адв. М.И. Й., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 650лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1
1.въззивна жалба вх.№ 84304/09.11.2021г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете като „К.С.”ЕООД, ЕИК **** в частта, в която
исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че правната квалификация на
исковете не била правилна, с доклада не било посочено за кои факти не се
сочат доказателства, кои факти не са спорни, коя страна кои факти следва да
докаже, невярно било отразено, че се твърди че ищцата изпълнявала
функциите си само от 26.05. до 11.06.2021г. и така районният съд още с
доклада дал превес на ищеца, взел и отношение по същество , сочейки че не
може да се направи извод за качество на работа, че при така посочени
критерии по извършения подбор резултат не можело да бъде друг.
Неправилно било прието от СРС че релевантен бил момент на връчване на
уволнителна заповед, а не този на връчването на предизвестието за
прекратяване на договора Правото на работодателя да прекрати
правоотношението било потестативно и пораждало действие от достигане на
изявлението на работодателя за същото до работника, към този момент
следвало да се изследва законността на уволнението. В случая към
11.06.2021г. на работодателя не било известно ищцата да е в отпуск поради
болест, поради което и неприложима била закрилата по чл. 333 от КТ. Реално
след като получила предизвестието на 11.06.2021г. ищцата се снабдила с още
един болничен лист за периода от 26.05.2021г. до 24.07.2021г. , след тази дата
ищцата нямало болнични листове, което будело съмнение за
добросъвестността на ищцата и за целите, заради които се била снабдила с
последния болничен лист. За да се извърши уволнението бил извършен
подбор от специално назначена комисия по специално изработени критерии
– оценки за работа, опит, образование, допълнителни квалификации,
резултати от работа, обем на работа и пр., събрана била предварително
нужната информация за служители между които ще са извършва този подбор.
Ищцата полагала труд около 2 седмици, след което била в отпуск поради
болест, този период бил достатъчен, за да се прецени дали работи добре,
установено било при подбора, че резултатите от работата са й най-ниски в
сравнение с останалите работници. Неправилно било изчислено от районният
съд припадащото се обезщетение по чл. 225 от КТ Релевантно било
възнаграждението от 610лв. за последният пълен отработен месец преди
уволнението. В случая ищцата нямала пълен отработен месец преди
уволнението , полагала труд само през септември 2020г. и това бил месеца
възнаграждението за който следвало да се съобрази при определяне размер на
обезщетението. Претендирало е разноски..
Въззиваемият-ищец Н. КР. М., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е, че решението на СРС в тази част е правилно. Изготвеният
доклад по делото сочел правилна правна квалификация на исковете и
твърденията на страните. Правилно било прието от СРС че релевантният
момент за изследване законността на уволнението е дата на прекратяване на
правоотношението – 11.07.2021г.. На ищцата на 30.06.2021г. бил издаден
болничен лист и да минал период – от 26.05.2021г. до 24.07.2021г., както към
2
дата на връчването на предизвестието, така и към момента на прекратяване на
правоотношението ищцата била в отпуск поради болест , приложима била
закрилата по чл. 333 от ГПК, а работодателят не я спазил. Месецът в който
възникнало правото на обезщетение по чл. 225 от КТ бил май 2021г. и за
определяне на размера на обезщетението от значение било възнаграждението
за този месец. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение
на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
2. насрещна въззивна жалба вх. № 5255/12.01.2022г. по регистъра на
СРС изпратена заедно с отговора от 14.12.2021г. от ищеца Н. КР. М., ЕГН
********** в частта, в която иска й по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ е отхвърлен за периода от 26.10.2021г. до 12.01.2022г. в размер на
1950лв. Изложила е съображения, че след приключване на устните
състезания пред СРС бил изтекъл изцяло 6 месечния период, считано от
уволнението и дължимо й било обезщетението за оставане без работа поради
незаконното уволнение и за сумата от още 1950лв. Процесуалният й
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв
Въззиваемият – ответник по исковете „ К.С.”ЕООД, ЕИК **** е оспорил
жалбата. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
39430/11.08.2021г. на Н. КР. М., ЕГН ********** срещу „К.С.”ЕООД, ЕИК
****, с която е поискала от съда на основание на чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. с
чл. 225, ал.1 от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението й,
извършено със Заповед № 173/12.07.2021г. и да осъди ответника да й
заплати сумата от 3900лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска
– 11.08.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 6 месеца, считано от
прекратяване на трудовото правоотношение. Навела е твърдения, че работела
при ответника по трудов договор от 17.09.2020г. като „хигиенист” при
месечно трудово възнаграждение от 610лв., а считано от 01.01.2021г. –
650лв., претърпяла хирургическа интервенция и бал в отпуск поради
временна нетрудоспособност от септември 2020г. до 25.05.2021г., на
11.06.2021г. и било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора на основание на чл. 328, ал.1,т. 3 от КТ –поради намаляване на обем
на работа, на 16.06.2021г. ТЕЛК издал решение, установяващо че
състоянието и на нетрудоспособност продължава , на 30.06.221г. ищцата се
явила пред лекарска консултативна комисия /ЛКК / и бил издаден болничен
лист и за периода от 26.05.2021г. до 24.07.2021г. за минало време съгласно
чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза, представила го на
работодателя на 02.07.2021г. Работодателят знаел за влошеното здравословно
състояние на ищцата, но въпреки това не спазил разпоредбата на чл. 333 от
КТ, издал уволнителната заповед № 173/12.07.2021г. и така процесното
уволнение било незаконно. Релевантно било връчването на уволнителната
заповед, а не на предизвестието за прекратяване на договора. Уволнението
3
било незаконно и поради неизвършен задължителен подбор, на работа не
били оставени служителите с по-висока квалификация и които работят по-
добре. Една от основните дейности на ответника била почистване на битови,
промишлени и търговски помещения, ответникът разполагал с екип от
хигиенисти, наети за изпълнение на тази работа и при уволнение поради
намалял обем на работа следвало да се извърши подбор между служителите
на длъжност „хигиенист”. Документите за подбора били съставени за
нуждите на процеса и антидатирани описани под №№ 18,17,16,20 в отговора
Критерият „резултат и обем от свършена работа” изначално предрешавал
най-нисък резултат на ищцата, защото тя дълго време била в отпуск поради
временна нетрудоспособност. Нямало основание за уволнение намален обем.
Претендирала е разноски.
Ответникът К.С.”ЕООД, ЕИК **** в предоставения му срок е оспорило
исковете. Навело е твърдения, че с ищеца на 17.09.2020г. сключили трудов
договор за длъжността хигиенист при месечно възнаграждение от 610лв.,
увеличено на 650лв. считано от 01.01.2021г., ищцата претърпяла
хирургическа интервенция през септември 2020г. и била в продължителен
отпуск поради временна нетрудоспособност до 25.05.2021г. Посочил е, че в
периода от 31.05.2021г. до 04.06.2021г. бил извършен подбор между
работниците на длъжността „хигиенист” , на 11.06.2021г. на ищеца било
връчено предизвестие за прекратяване на договора, на 11.07.2021г. била
издадена уволнителната заповед. Към момента на връчването на
предизвестието, което било релевантния момент, били налице основанията за
уволнение, нямало основание за приложението на чл. 333 от КТ, защото към
този момент не бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност на
ищеца. В случая множество договори на работодателя с ІІІ-ти лица за
почистване били прекратени поради извънредната епидемичната обстановка в
страната наложило се излизането в неплатен отпуск на работещите , и така
бил намален обема на работата, подбор бил извършен между лицата, заемащи
длъжността „хигиенист” . Критериите за подбора били с оглед установяване
кой работи по-добре и има по-добра квалификация. Ищцата била в отпуск
поради временна нетрудоспособност в периода от 26.05.2021г. до
24.07.2021г., през този период е имала право на обезщетение за временна
нетрудоспособност , нямала право да получава трудово възнаграждение и за
този период не й се дължало обезщетение по чл. 225 от КТ. Претендирало е
разноски.
С определение от 27.09.2021г. . районният съд е изготвил доклад по
делото като е посочил правна квалификация на исковете- по чл. 344, ал.1 т.1 и
т. 3 от КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено поради намаляване
на обем на работа и за обезщетение от по 650лв. месечно за 6 месеца за
оставане без работа поради незаконно уволнение; разпределил е
доказателствена тежест между страните като е посочил и твърдения и
възражения на страните.
По делото са приети неоспорени от страните носещи подпис, положен за
тях трудов договор № БГ-116/17.09.2020г. ., допълнително споразумение от
04.01.2021г. фиш за заплати за юли 2021г., платежно нареждане от
4
24.08.2021г.., съгласно които ищцата е работила при ответника по трудов
договор като „хигиенист” при брутно основно месечно трудово
възнаграждение от 610лв., а считано от 01.01.2021г. – 650лв., за юли 2021г. й
е начислено обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 650лв.
По делото е прието писмо от ответника до ищеца, връчено й на
11.06.2021г., съгласно което ответникът е поискал от ищеца да му посочи
дали попада под закрилата на чл. 333 от КТ , като в т. 3 от искането е
поискано да се посочи, дали ползва отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Приета е неоспорена декларация от 11.06.2021г., носеща подпис за ищеца,
с която е посочила на работодателя, че не попада в категория на защитени
лица по чл. 333 от КТ.
По делото е прието предизвестие от ответника до ищеца, носещо подпис
за управителя на ответника, съгласно което на11.06.2021г. ответникът е
съставил изявление до ищеца, с което е посочил, че на основание на чл. 328,
ал.1 т. 3 от КТ вр. с чл. 326 от КТ –поради намаляване на обем на работа,
предизвестява ищеца, че след изтичане на уговорения 30-дневен срок
прекратява правоотношението на ищеца с ответника. На лицевата страна на
документа е положен подпис за ищеца за получил предизвестието и е
изписана дата 11.06.2021г.
Приета е Заповед № 173/12.07.2021г., носеща подпис за управителя на
ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните
по трудов договор считано от 12.07.2021г. поради намаляване на обем на
работа, като на лицевата страна на заповедта е положен подпис за ищеца като
получил същата.
Приета е неоспорена от страните трудова книжка на ищцата съгласно
която след прекратяването на правоотношението между страните няма
записвания за други трудови правоотношения на ищеца.
Приети са болнични листове, издадени на 04.11.2020г. , на 04.03.2021г.,
съгласно който ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност
за периода от 04.11.2020г. до 03.12.2020г. ; за периода от 04.03.2021г. до
23.03.2021г. с диагноза „доброкачествено новообразувание на яйчника”.
Прието е ЕР на ТЕЛК № 1050/27.04.2021г. съгласно което ищцата е
временно неработоспособна поради доброкачествено образувание на яйчника
и нестабилизираното й състояние обуславя продължаване на временна
нетрудоспособност с 60 дни, в ЕР е посочено, че е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност до 26.03.2021г.
Прието е ЕР на ТЕЛК № 1384/16.06.2021г. съгласно което ищцата е
временно неработоспособна поради доброкачествено образувание на яйчника
в ЕР е посочено, че е била в отпуск поради временна нетрудоспособност до
25.05.2021г.
Приет е болничен лист от 30.06.2021г. съгласно който ищцата е била
временно нетрудоспособна в периода от 26.05.2021г. до 24.07.2021г., като
основание е посочено ЕР на ТЕЛК № 1384/16.06.2021г, както и че се издава за
5
минало време на основание на чл. 9, ал. 5 от Постановление № 87.
Прието е Решение на управителя на ответника от 31.05.2021г.,
Информация, Тежест на отделни показатели за оценка , носещи подпис за
управителя на ответника, с които е посочено, че при анализ на работа е
установено, че има служители със значително намален обем на работа,
адекватното съотношение между разходи за заплата и постигнати резултати
изисква промени, изразяващи се в предстоящи уволнения и е предоставена
информация за същите – драстично намаляване на обем на работа,
служители, които ще бъдат уволнение заемат длъжността „хигиенист ;
предвидени за уволнение е един хигиенист; посочено е че в предприятието
има заети 53-ма работника на длъжността „хигиенист“; показатели за
подбор са: образователна степен с посочени точки за всяка степен;
допълнителна квалификация с посочена тежест; общ трудов стаж – 5т. за
повече от 4 години; професионален опит -1т. за опит до 5 години , 3 т. за
опит до 15 години; последна годишна оценка на служителя носи 5т. ако е
отлична; резултат и обем от свършена работа носи 5т. ако е отличен;
дисциплинарно минало.
Приета е Заповед № 1/01.06.2021г. на управителя на ответника, с която е
наредено поради намаляване на обем на работа да се извърши подбор между
4 конкретно посочени служители сред които и ищеца, назначена е и
комисия, която да извърши подбора по показатели посочени в Таблица
„Оценки по отделни показатели”.
Приет е протокол № 1/04.06.2021г. на назначената със заповед №
1/01.06.2021г. комисия за подбор, съгласно която подбор е извършен между
4-мата посочени от работодателя служители по критериите посочени от
работодателя, всички служители са с еднакви резултати за критерии
образование, за допълнителни квалификации, за общ трудов стаж и за
дисциплинарно минало, ищцата за професионален опит е получила 1 т. ,
същото е и за К.Т., останалите са с професионален опит за по 3т. за оценка
от предишна година и за резултат от обем на свършена работа на ищцата е
дадена оценка „0”, а на останалите 3-ма служители са дадени по 5т. и така
ищцата е получила общо 8 точки, А.Д. и Т.С. са получили по 20т., К.Т. е
получила общо 18т., предложена за уволнение е ищцата.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно
6
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал.1 от КТ . В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от
работодателя правна квалификация на уволнителното основание следва да
съответства на изложените фактически основания за уволнението. Обратното
би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. За да е законно уволнението ще бъде е достатъчно
работодателят да е посочил в уволнителния акт правна квалификация на
конкретното основание като цифрово обозначение на разпоредбата, ако в
хода на производството се установи, че работодателят е провел сериозна
подготовка, за да извърши уволнението, като е уведомил работника за
конкретните причини, поради които прекратява правоотношението с него.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, че между
страните е съществувало валидно трудовото правоотношение по което
ищецът от 17.09.2020г. е работил при ответника на длъжността „хигиенист”
при основно трудово възнаграждение от 610лв., а считано от 01.01.2021г. –
650лв., на 01.06.2021г. работодателят е приел, че обем на работа е намалял и
следва да бъде уволнен един от 53-мата работници заемащи длъжността
„хигиенист“ в дружеството, предизвестие за прекратяване на
правоотношението, подписано от работодателя е връчено на ищеца на
11.06.2021г., като същото сочи уволнително основание по чл. 328, ал.1, т.3 от
КТ - „намаляване на обем на работа”, уволнителната заповед е съставена и
подписана от работодателя на 12.07.2021г., тя сочи същото основание за
прекратяване на договора и е връчена лично на ищеца.
По делото не се спори, че както предизвестието, така и уволнителната
заповед са подписани от управителя на ответника, поради което съдът
приема, че процесната уволнителна заповед е издадена от лице със съответна
работодателска компетентност.
Предизвестието и уволнителната заповед сочат ясно основанието за
прекратяването на договора, правната квалификация на същото съответства
на изложените факти, заповедта сочи факти и основания за прекратяване на
договора по начин, позволяващ организиране на защитата на работника ,
поради което и съдът приема, че уволнението е извършено с мотивиран акт на
работодателя.
Спорен въпрос по делото е дали работодателят е бил длъжен да спази
процедурата по чл. 333, ал. 1 от КТ преди процесното уволнение и дали тази
разпоредба се прилага към момента на връчването на предизвестието , което
7
в случая е 11.06.2021г., или се прилага към момента на настъпването на
прекратяването на правоотношениетоу констатирано със заповедта от
12.07.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 335 от КТ трудовият договор се прекратява
писмено, като при прекратяване с предизвестие, той се прекратява с
изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на
предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с
предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по
силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта за
прекратяване на договора има само констативен характер. Такава заповед не
е нужно да бъде издавана, защото прекратителният ефект настъпва
автоматично с изтичане срока на предизвестието. Дори работодателят да е
издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му
акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е
уреден в самия закон - това е датата, на която изтича срокът на
предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към
момента на изтичането му, а към момента на връчване на предизвестието се
преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на
уволнението. Това е така, защото в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се
връчва предизвестие, а не заповед за уволнение. В хипотеза, в която
работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото
правоотношение на това основание е съществувало към този момент, то
трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без
да са необходими допълнителни действия на страните. Ако работодателят е
издал актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно
значение, защото трудовото правоотношение вече е било прекратено. Когато
трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие,
правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на
съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение, е връчването на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е това, което е записано в
предизвестието, а не записаното в издадената в последствие заповед за
прекратяването му, която има само декларативен характер. (В този смисъл
Решение № 9/11.02.2021г. по гр.д. № 1793/2020г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 27/01.03.2017г. по гр.д. № 3012/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 280/14.12.2017г. по гр.д. № 5006/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/
В конкретния случай се установява по делото от прието по делото
неоспорено от страните предизвестие, че работодателят е съставил
предизвестие за прекратяване на договора между страните поради намален
обем на работа на 11.06.2021г. , то е връчено на ищеца лично на 11.06.2021г.
При така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че
8
връчването на предизвестието на 11.06.2021г. е моментът към който следва да
се преценява законосъобразността на процесното уволнение.
Съдът приема, че към 11.06.2021г. ищцата не се е ползвала с
предварителна закрила по чл. 333, ал.1 от КТ поради ползване на отпуск
поради временна нетрудоспособност. Към този момент не се твърди и не се
установява по делото ищцата да е уведомила работодателя, че ползва отпуск
поради временна нетрудоспособност, че е имала издаден болничен лист за
същото. Напротив, установява се от приети по делото неоспорени от страните
уведомително писмо и декларация от 11.06.2021г., подписани от страните, че
на 11.06.2021г. ищцата по изрично запитване от работодателя дали ползва
закрила по чл. 333 от КТ включително и поради ползване на отпуск поради
временна нетрудоспособност, ищцата е заявила, че не се ползва с такава
закрила. По делото не се спори , а и се установява от приетите по делото
Решение на ТЕЛК от 16.06.2021г., болничен лист от 30.06.2021г., че към
11.06.2021г. ищцата не е имала болничен лист за ползване на отпуск поради
временна нетрудоспособност за 11.06.2021г. , такъв е издаден в последствие
на 30.06.2021г. При така установеното съдът приема, че към 11.06.2021г.
работодателят не е имал задължение преди да извърши уволнението да
поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда. Закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е
започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом работникът или
служителят е бил на работа и на работното му място е връчено
предизвестието за прекратяване на договора/заповедта за уволнение, той не се
ползва от предварителна закрила, дори за същия ден да има болничен лист за
временна неработоспособност. / В този смисъл Решение № 9/11.02.2021г. по
гр.д. № 1793/2020г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК/. В случая се установява по делото, че предизвестието и уведомителното
писмо от 11.06.2021г. са връчени на ищцата лично на 11.06.2021г., ищцата на
същата дата е попълнила декларацията о 11.06.2021г. отричаща да ползва
закрила по чл. 333 от КТ включително и поради отпуск поради врменна
нетрудоспособност, не се твърди и не се установява това да е извършено
извън работното й място, към този момент не е имало издаден болничен лист
за този ден, което обосновава извод, че на 11.06.2021г. ищцата е била на
работното си място. По делото не се установява болничния лист или
предстоящото му издаване със задна дата да е било сведено до знанието на
работодателя. Напротив, установява се от приетата декларация, че ищцата е
отрекла възможността да ползва отпуск към 11.06.2021г. При така
установеното съдът приема, че към 11.06.2021г. работодателят не е имал
задължение преди да извърши уволнението да поиска предварително
разрешение от Инспекцията по труда.
Същевременно съдът приема, че по делото не е установено работодателят
да е извършил подбор по чл. 329 от КТ съобразно изискванията на закона,
поради което и на това основание процесното уволнение е незаконно. С
исковата молба са въведени оплаквания срещу законността на уволнението
поради незаконен подбор, посочено е изрично, че се е дължало да се извърши
такъв измежду заемащите длъжността „хигиенист”, поради което и съдът е
9
длъжен да изследва дали е извършен законно подбор, който е задължителен
при уволнително основание „намален обем на работа” в хипотеза, в която се
уволнява един от няколко работника, изпълняващи длъжността „хигиенист”,
какъвто е случая. При преценка за законност на подбора по чл. 329 КТ съдът
следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от
работодателя показатели с действителните качества на работника; включени
ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите
критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за
възложената му работа. При определянето на кръга лица, между които следва
да се извърши подбор определящо е не наименованието на длъжността, а
трудовите им функции. В процеса на подбор се сравняват качествата на
служители, изпълняващи идентични или сходни по същността си трудови
функции. В конкретния случай от приетите по делото заповед от 01.06.2021г.
и информация, съставени и подписани от работодателя на 01.06.2021г.,
протокол от 04.06.2021г., се установява, че преди да извърши процесното
уволнение работодателят е назначил специална комисия, която да извърши
подбор между 4-ма конкретно посочени служители на длъжността
„хигиенист“ сред които и ищцата, по конкретно посочени показатели, за да
бъде уволнен един от тях. Съдът приема, че показателите за извършване на
подбора и коефициентите им на тежест са от естество да установят
действителната квалификация и умения за работа на служителите.
Последното се установява от приетата информация и таблица за тежест на
показателите, установяващи че показателите касаят образование,
квалификация, резултати от работа, стаж и професионален опит.
Същевременно, установява се от приетата по делото информация, носеща
подпис за работодателя, че към 11.06.2021г. в дружеството са работили 53-
ма служители на длъжността „хигиенист”. При така установеното съдът
приема, че подбор е следвало да се извърши между всички 53-ма служители,
заемащи длъжността „хигиенист”. В случая подбор е извършен само между
4-ма служители на тази длъжност, поради което и съдът приема, че
извършеният от работодателя подбор е бил незаконен.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то правилно районният съд е приел, че
уволнението на ищеца извършено на основание на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ
поради намален обем на работа е незаконно и го е отменил. Неоснователни са
доводите на въззивника за допуснати от районния съд нарушения,
включително и при изготвяне на доклада. Подробни съображения за този
извод са изложени в разпореждане за насрочване на въззивното дело и не е
нужно същите да се повтарят. Районният съд достатъчно ясно е посочил
правната квалификация на исковете, същата е правилна, разпределил е и
доказателствената тежест на страните по делото.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ
и чл.86 от ЗЗД:
В случая уволнението на ищеца е незаконно , установено е по делото че
за периода от 25.07.2021г. до 12.01.2022г. ищцата не е работила по трудово
10
правоотношение, за този период ищцата не е ползвала и отпуск поради
временна нетрудоспособност, поради което и доколкото края на този период е
настъпил към приключване на делото пред СГС, то на ищцата се дължи
обезщетение на основание на чл. 225, ал.1 от КТ за целия горепосочен
период, а не само за периода, за който иск е уважен от СРС.
Размер на това обезщетение съдът приема, че следва да се определи при
месечно възнаграждение от 650лв. Действително, установява се по делото, че
с договора страните са се съгласили, че възнаграждението ще е 610лв., а
считано от 01.01.2021г. да е 650лв. Доколкото за месеца преди възникване
на основанието за получаване на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ
уговореното възнаграждение е било 650лв., колкото е била и минималната
работна заплата в страната към този момент , то това е размер, от който
следва да се определи обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ. Този извод
следва от разпоредбите на чл. 228 от КТ и на чл. 19 от Наредбата за
структура и организация на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно
разпоредбата на чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-
големи размери. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от НСОРЗ, когато
работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното
трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определя, като полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на
работните дни за същия месец, но не може да бъде по-малък от този, който
се изчислява при възникване на съответното основание от размера на
установената за страната минимална работна заплата. При така
разписаната нормативна уредба съдът приема, че релевантно е последното
месечно брутно трудово възнаграждение, получено от работника или
служителя преди уволнението, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната за периода. Обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ
съставлява заместваща облага, от която работникът или служителят е лишен
в резултат на неправомерното действие на работодателя, което е препятствало
възможността му да престира труд и така да получи работната заплата. Чрез
получаваното трудово възнаграждение работникът си осигурява своята и на
семейството си издръжка. Минималната работна заплата е нормативно
определен долен праг на заплащане на труда по трудово правоотношение, за
който законодателят е приел, че има капацитет да осигури минимални
средства за съществуване. Чрез минималната работна заплата се гарантира
изпълнението на предназначение на трудовото възнаграждение. При
незаконното уволнение неизпълнението на трудовата функция за срок от 6
месеца след уволнението е по вина на работодателя и работникът има право
на обезщетение, което да изпълнява същата роля, каквато има и трудовото
възнаграждение. При тази хипотеза обезвредата за работника и служителя
11
следва да е в такъв обем, който да му обезпечи поне минимален стандарт на
живот. При така възприето размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не
следва да бъде по-ниско от съответния размер на минималната заплата за
периода на оставането без работа поради незаконното уволнение в рамките на
6-месечния период считано от уволнението. /В този смисъл ТР №
2/12.12.2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГК на ВКС/. Горепосочените норми
са императивни и съдът е длъжен да ги приложи. При така възприето съдът
приема, че в случая обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ следва да се
определи от месечен доход от 650лв.
С оглед гореизложеното правилно районният съд е уважил иска за
1950лв. за периода до 25.10.2021г. в размер на 1950лв. За периода от
26.10.2021г. до 12.01.2021г. дължимо обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ е в
размер на 1646,67лв. Този период е настъпил към момента на приключване
на дело пред СГС и иск за тази сума следва да се уважи. Решението на СРС в
частта, в която е отхвърлил иска за горницата над 1646,67лв. до 1950лв.
следва да се потвърди.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
се разпределят съобразно уважената част от исковете.
За производство пред СРС въззивникът - ответник по исковете следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по иска за 1646,67лв. в размер на
65,86лв., по този иск за производство пред СГС въззивникът-ответник по
исковете следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 32,93лв.
Районният съд е пропуснал да присъди в полза на СРС дължима от ответника
по исковете държавна такса за производство пред СРС по уважени от СРС
искове , същото е от компетентност на СРС, за което следва да се проведе
производство от СРС.
Жалбата на въззивника-ответник по исковете е неоснователна и не му се
следват разноски за производство пред СГС. Ответникът по исковете не е
ангажирал доказателства, че е направил разноски за производство пред СГС
по насрещната жалба в отхвърлената й част и такива не му се следват.
На адв. Й., представлявала ищеца безплатно в производство пред СГС,
следва да се присъди възнаграждение за производство пред СГС в размер на
650лв. определено от съда при съобразяване на сложността на делото,
минималното възнаграждение по наредба № 1/2004г. и при съобразяване на
диспозитивното начало.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 14.10.2021г. по гр.д. № 46975 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 62-ри състав в частта, с която е отхвърлен иска на
Н. КР. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „**** и съдебен адрес:
12
адв. Й., гр. София, бул. **** срещу „К.С.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „**** и съдебен адрес: адв. Р.В., гр.
София, ул. „****, партер за заплащане на основание на чл. 344, ал.1 т. 3 вр. с
чл. 225, ал.1 от КТ на сумата от 1646,67лв. представляващи обезщетение за
периода от 26.10.2021г. до 12.01.2022г. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА К.С.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**** и съдебен адрес: адв. Р.В., гр. София, ул. „****, партер
да заплати на Н. КР. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „**** и
съдебен адрес: адв. Й., гр. София, бул. **** на основание на чл. 344, ал.1, т. 3
вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1646,67лв., /хиляда
шестстотин четиридесет и шест лева и 0,67лв./, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 11.08.2021г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа за периода от 26.10.2021г. до
12.01.2022г. поради незаконното уволнение по предизвестие от 11.06.2021г. и
Заповед № 173/12.07.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.10.2021г. по гр.д. № 46975 по описа
за 2021г. на Софийски районен съд, 62-ри състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА К.С.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**** и съдебен адрес: адв. Р.В., гр. София, ул. „****, партер
да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6
от ГПК сумата от 32,93лв. /тридесет и два лева и 0,93лв/, представляваща
държавна такса за производство пред СГС.
ОСЪЖДА К.С.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**** и съдебен адрес: адв. Р.В., гр. София, ул. „****, партер
да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6
от ГПК сумата от 65,86лв. / шестдесет и пет лева и 0,86лв/, представляваща
държавна такса за производство пред СРС.
ОСЪЖДА К.С.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**** и съдебен адрес: адв. Р.В., гр. София, ул. „****, партер
да заплати на адв. М.И. Й., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 650лв.
/шестстотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за правна
защита и представителство на ищеца в производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Указва на СРС да прецени необходимостта от постановяване на
определение за дължими от ответника по исковете за производство пред
СРС суми за държавна такса по уважените от СРС искове .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14