№ 255
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500200 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е на основание въззивна жалба,регистрирана с Вх.
№260005/05.01.2022г. по регистъра на РС-Червен бряг, подадена от „КОЛИНЕЛ“-ЕООД,
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление в Област-*********** - ответник в
първоинстанционното производство по гр.д.№43/2020г. по описа на Районен съд –гр.Червен
бряг, чрез процесуалния представител адв. Х.М. В. от АК-В. Търново, с адрес в с.гр.,
***********, срещу постановеното по делото съдебно Решение №260028/03.12.2021г., с
което въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.200 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД да
заплати на ищеца С. В. Т., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000.00лв.(
седемдесет хиляди лв.), причинени от трудова злополука, настъпила на 15.05.2019г., ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него ОС постанови друго, с което да
отхвърли като неоснователен предявения иск за обезщетение и да присъди разноски в полза
на въззивния жалбоподател. Излага подробни съображения, които се свеждат до следното:
Присъденото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от
1
ЗЗД за справедливост, с обществените критерии за справедливост и съдебната практика.
Макар да е обсъдил почти всички обстоятелства по делото, съдът е достигнал до очевидно
неправилен, несправедлив и необоснован извод. Не са съобразени всички
индивидуализиращи признаци на дължимото обезщетение. Съдът правилно е установил
причинените увреждания на ищеца от трудова злополука, но неправилно е преценил
продължителността и тежестта на възстановителния период. Причинените травми не могат
да обусловят обезщетение в присъдения размер от 70000.00лв. Същото не е съобразено и с
икономическата обстановка към момента на увреждането, вкл. и с размера на минималната
работна заплата в страната, която през 2019г. е била 560лв. Изтъква се, че неправилно
адвокатското възнаграждение за пълномощника на ищеца е определено съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, тъй като по трудови дела, адвокатското
възнаграждение се определя съгласно чл.7,ал.1,т.1 от същата наредба.
Постъпили са отговори на въззивната жалба, подадени от двамата
ответници по същата – С. В. Т., ЕГН-********** с адрес в Област-********* – ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Л. С.Л. от САК със съдебен
адрес в гр.******* и „Дженерали Застраховане“-АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление в гр.********** – трето лице – помагач на страната на ответника в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника гл.юрисконсулт М. М..
В Отговора на въззивната жалба,подаден от С. В. Т. чрез адв.Л.Л. от
САК, регистриран с Вх.№260079/24.02.2022г. по регистъра на РС-Червен бряг, се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от „КАЛИНЕЛ“-ЕООД със
седалище в гр.Троян и се предлага да се потвърди обжалваното решение.
В отговора на въззивната жалба, подаден от „Дженерали Застраховане“
- АД, чрез гл. юрк. М.М., регистриран с Вх. №260085/04.03.2022г. по регистъра на РС-
Червен бряг, се изразява становище, че въззивната жалба на „КАЛИНЕЛ“-ЕООД – гр.Троян
е изцяло основателна и следва да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
В съдебно заседание на въззивната инстанцияа, въззивният
жалбоподател „КАЛИНЕЛ“-ЕООД, чрез пълномощника адв. Хр.В. от АК-В. Търново и
ответникът по въззивната жалба С. В. Т. чрез пълномощника адв. Л.Л. от САК, поддържат
изразените становища.
Ответникът по въззивната жалба „Дженерали Застраховане“-АД, който
е трето лице-помагач на страната на ответника в първата инстанция, не е участвал с
представител в съдебно заседание на въззивната инстанция.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ни възз.
граждански състав, като провери решението в обжалваната част с оглед на съдържащите се
във въззивната жалба оплаквания и твърдени нарушения, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от „КОЛИНЕЛ“-ЕООД, ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление в Област-*********** - ответник в
2
първоинстанционното производство по гр.д.№43/2020г. по описа на Районен съд –
гр.Червен бряг, чрез процесуалния представител адв. Х.М. В. от АК-В. Търново,
срещу постановеното по делото съдебно Решение №260028/03.12.2021г., с което
въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.200 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД да
заплати на ищеца С. В. Т., обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70000.00лв.( седемдесет хиляди лв.), причинени от трудова злополука, настъпила на
15.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до
окончателното изплащане, както и разноски по делото,е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоистнанционното производство по гр.д.№43/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Червен бряг е образувано на основание осъдителен иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.200,ал.1 от КТ и цена 50000.00лв.( петдесет
хиляди лв.), предявен от ищеца от ищеца С. В. Т., ЕГН-********** с адрес в Област-
************ ( понастоящем ответник по въззивната жалба) чрез пълномощника адвокат Л.
С.Л. от САК със съдебен адрес в гр.**********, против ответника „КАЛИНЕЛ“-ЕООД,
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление в гр.*********( понастоящем въззивен
жалбоподател)
В исковата молба се твърди следното:
Страните са били в трудово правоотношение, породено от Трудов
договор №989/28.09.2018г, изменен с Допълнително споразумение №4443/02.01.2019г, по
силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „машинен оператор опаковане/ушиване“
в цех на ответниковото дружество, намиращ се в гр.*********, посочен като „място на
работа“ в Допълнителното споразумение.
На 15.05.2019г. ищецът е претърпял трудова злополука, която е
настъпила при и по повод на извършваната от него работа - при придвижване на
транспалентна количка с готова продукция, е бил ударен от електрокар, чиито водач е
извършвал маневра на заден ход без да се увери, че не създава опасност, в резултат на което
машината е преминала през двете ходила и глезените му.
Непосредствено след инцидента е бил откаран и приет за лечение в
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-Плевен, Клиника по ортопедия и травматология, в увредено общо
състояние, с болезнени и ограничени движения в областта на ляв глезен, оток и болезненост
на движенията на дясно ходило, както и с разкъсно-контузна рана в областта на тилната
област на главата.
След извършени образни изследвания и консултации със специалисти,
е установено, че се касае за:
-Фрактура с разместване на фрагментите на тибиален малеол (голямв
3
пищял в областта на тлезена), както и неразместена фрактура на лява петна
кост;Размачкване на тъканите на ляв глезен и ходило;
- Неразместена фрактура на базите на втора и трета метатарзални кости
на дясно стъпало;
-Разкъсно-контузна рана на главата в оципиталната (тилна) област.
След проведената едноседмична физикална терапия , нсочена към
преодоляване на отоците на ходилата, е предприета оперативна интерпвенция. На
22.05.2019г е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация на счупването на левия
глезен (тибиален малеол) чрез метални импланти – канюлирани винтове.Проведена и
активна медикаментозна терапия чрез прием на противосъсирващи средства, като след общо
двуседмичен болничен предстой, ищецът е изписан за продължаване на лечението в
амбулаторен режим.Дадени са му предписания за продължаване приема на
противосъсирващи средства и спазване на щадящ режим по отношение и на двата
травмирани крайника.
През периода на провеждане на лечението ищецът е бил в
състояние на постоянна интензивна болка.Полученото вследствие на злополуката
увреждане е довело до трайно затруднение на функциите едновременно и на двата крака,
като по отношение на по-тежко травмирания ляв глезен, периодът на възстановяване
надхвърля 6 месеца.
През първите два месеца след инцидента ищецът хе бил изцяло на
постелен режим, поради невъзможност да натоварва и двата си крака. Едва след този
период започнал раздвижване с две помощни средства(патерици), които е ползвал до м
ноември 2019г. Инцидентът и продължителното възстановяване, са указали и продължават
да влияят негативно върху начина на живот на пострадалия, който освен продължителни и
интензивни физически болки, е търпял и редица битови неудобства, свързани с
обездвижването му. В следоперативния период той не е бил в състояние да се обслужва
сам в ежедневието си, като за задоволяването и на най-дребните и обикновени потребности,
като личен тоалет, обличане и др., е следвало да разчита на свои близки, а не на себе си.
Това го кара да се чувства непълноценен и в тежест на семейството си, което допълнително
влошава емоционалното му състояние. Инцидентът се е отразил негативно и в
психологически аспект на ищеца, който е изживял значителен емоционален стрес.
Понастоящем походната е затруднена, макар и самостоятелна, ищецът
изпитва болки и в двата крайника, уморява се бързо, дори при кратки натоварвания. Това е
дало основание за издаване на Експертно решение №3174/208/09.12.2019г на ТЕЛК при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-гр.Плевен, с което ищецът е квалифициран като временно
неработоспособен, след като първоначално е бил в отпуск по болест за периода от
15.05.2019г. до 10.11.2019г., видно от Протокол на ЛКК №1478/12.11.2019г.
По повод случилия се с работника С. В. Т. инцидент, неговият
работодател и осигурител „КАЛИНЕЛ“- ЕООД, е подал декларация за трудова злополука
4
до компетентната служба на НОИ. Разпоредено е извършване на разследване на
злополуката.Всички събрани в хода на административната процедура доказателства сочат за
това,че инцидентът следва да бъде квалифициран като трудова злополука по смисъла на
чл.55,ал.1 от КСО, за което е издадено Разпореждане №51041015 от 21.05.2019г. по реда на
чл.60,ал.1 от КСО, с което компетентният орган е приел случилия се със С. В. Т. инцидент
за трудова злополука.
Налице е фактическият състав на чл.200,ал.1 от КТ за обезщетяване от
страна на работодателя на настъпилите в резултат на трудовата злополука вреди, понесени
от пострадалия работник С.В. С.. За последния тези вреди имат неимуществен характер и се
изразяват в търпени физически болки и душевни страдания в следствие на получената
телесна повреда.
Налице са категорични данни за това, че към датата на злополуката
между работник и работодател, е съществувало валидно трудово правоотношение, основано
на сключен и действащ Трудов договор №989/28.09.2018г, изменен с Допълнително
споразумение №4443/02.01.2019г – факт, който изрично се признава от работодателя чрез
депозираната от него Декларация за трудова злополука от 20.05.2019г.
Развилата се административна процедура по реда на чл.57 и сл. от
КСО установява,че инцидентът е настъпил по време и по повод извършваната работа, като
крайният административен акт, с който е приключило производството, сочи, че събитието
има характер на трудова злополука. Спазен е редът за установяване на трудова злополука,
като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
чл.200 от КТ, определен в чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно този ред, длъжностното лице по
чл.60,ал.1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за
трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.Разпореждането на органа по чл.60 от
КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. В резултат на
понесената травма работникът е бил продължително време неработоспособен.
Предвид на изложеното, ищецът счита, че за него е възникнал правен
интерес от компенсиране на търпените от него вреди чрез предявяване на осъдителна искова
претенция срещу работодателя на основание чл.200,ал.1 от КТ.
Претърпените болки и страдания ( неимуществени вреди), причинени
му в резултат на трудова злополука, ищецът оценява на 50000.00лв., като счита, че сумата
се явява адекватна и справедлива компенсация по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Основания за
това му дава обстоятелството, че освен търпените физически болки и страдания, следва да
бъде отчетена и моралната вреда, настъпила в резултат на пълното обездвижване на ищеца
за значителен период вследствие едновременното травмиране на двата му крака. Тя намира
5
отражение във факта, че през началния период на възстановяването си, той е бил зависим от
чужди грижи, което го е карало да се чувства непълноценен и в тежест на близките си.
Понастоящем продължава да е невъзстановен, който факт е констатиран надлежно от ТЕЛК
с решение от 09.12.2019г. Тъй като медицинската прогноза е неблагоприятна му предстои
трудоустрояване. Въпреки, че неимуществените вреди не подлежат на поправяне в
буквален смисъл, справедливото им парично компенсиране се явява единствен способ за
преодоляване на последиците хим и облекчаване страданията на пострадалото лице.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
„КАЛИНЕЛ“-ЕООД да заплати на ищеца С. В. Т. сумата от 50000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на трудова злополука от 15.05.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата
на настъпване на увредата, до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил Отговор на
исковата молба,подаден от ответника – Дружество „КАЛИНЕЛ“-ЕООД, ЕИК-
110541119817 със седалище и адрес на управление в гр.Троян, ул.“Лакарница“№2,
представлявано от управителя М. К. Р., чрез пълномощника адвокат Трудов договор
№989/28.09.2018г, изменен с Допълнително споразумение №4443/02.01.2019г, по силата на
който ищецът е изпълнявал длъжността „машинен ък раъзД. И. от АК-Ловеч, в който се
заявява следното:
Искът е допустим. Като се съобрази обстоятелството, че с иска по
чл.200 от КТ се претендира обезщетение за вреди причинени от трудова злополука, която е
безспорен факт, искът е доказан по основание, но е завишен по размер.
Не се оспорват следните факти и обстоятелства:
-Налично трудово правоотношение между страните, произтичащо от
трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „машинен оператор, опаковане,
ушиване“ в цех на дружеството, находящ се в гр.Червен бряг;
- Претърпяна злополука от ищеца на 15.05.2019г., която с
Разпореждане №51041015/21.05.2019г. на компетентен орган е призната за трудова.
Оспорват се твърденията относно описаните в обстоятелствената част
на исковата молба, величина и тежест на претърпените болки и страдания, както и
твърденията, че медицинската прогноза за пълно възстановяване е крайно неблагоприятна. –
Видно от приложената Епикриза от Клиника по ортопедия и травматологна УМБАЛ“Д-р
Г.Странски“-Плевен, постоперативният статус на ищеца е протекъл при гладък ранен
следоперативен период и същият е изписан в добро общо и локално състояние и е изписан с
подобрение.
Размерът на предявения иск е прекалено завишен. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. В тази насока следва да бъде съобразена освен рапоредбата на чл.52 от
6
ЗЗД, и съдебната практика, а съгласно последната, за аналогична степен на увреждане се
присъжда много по-нисък размер на обезщетение.
Понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.То
е свързано с редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, което трябва да се
има предвид от съда при определяне размера на обезщетението.р – Характера на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, начина на извършване, причинените
страдания.
Пострадалият С. В. Т. е проявил груба небрежност при изпълнение на
трудовите си задължения, т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат. –
Установено е, че пострадалият в момента на сблъсъка с електрокара е управлявал
транспалетната количка, движейки се с гръб( на заден ход) и това при положение, че
електрокарът, който се е движи на заден ход е бил с включен звуков сигнал, обозначаващ
движението му именно на заден ход. И професионално и житейско погледнато, да
управляваш транспалетната количка като я дърпаш и се движиш назад( без изобщо да
виждаш, вместо да буташ количката и гледаш напред ) и да виждаш всичко пред теб,
очевидно представлява неполагане на тази дължима грижа, каквато и най-небрежният би
положил в тази обстантовка. А неполагането на тази дължима грижа, каквато и най-
небрежният би положил в подобна обстановка е всъщност елемент на фактическия състав
на понятието „груба небрежност“.
Водим от горното ответникът счита, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50%, от което следва, че
определеното обезщетение следва да бъде намалено с този процент
На основание чл.200,ал.4 от КТ прави възражение за намаляване на
дължимото обезщетение с размера на получените суми от пострадалия по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. В изпълнение на Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“,
ответниковото дружество е страна по договор за групова застраховка „Задължителна
трудова злополука“ със застрахователя „Дженерали Застраховане“-АД.
Налице е застрахователно правоотношение с предмет на
застрахователна закрила животът и здравето на работниците, при което по силата на това
правоотношение, ищецът ще получи съответно полагащото му се обезщетение, което ще му
бъде изпратено след представяне от негова страна на необходимата документация пред
застрахователя по Полица №0111180410002771 от 05.11.2028г. с валидност до 09.12.2019г.
Направено е искане на основание чл.219 от ГПК да бъде привлечено
като трето лице „Дженерали Застраховане“-АД, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление в гр.**************.
С Определение №90/05.03.2020г., съдът е конституирал като трето лице
помагач „Дженерали застраховане“-АД – застраховател по договор за групова застраховка
„Задължителна трудова злополука“ , сключен с ответника като работодател.(л.38)
7
В писмено становище, регистрирано с Вх.№1512/06.04.2020г., третото
лице е заявило, че неправилно е конституирано, тъй като договорът за застраховка няма
отношение към предмета на спора. Евентуално е изразил и становище за неоснователност на
иска, като е посочил, че пострадалият е действал при груба небрежност, поради което има
изключителна вина за настъпване на вредоносния резултат.(л.57)
По делото са проведени множество открити съдебни заседания.
Събрани са писмени и гласни доказателства и е прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза.
С Определение, постановено в о.с.з. на 21.01.2021г. съдът е допуснал
на основание чл.214 от ГПК изменение на иска, чрез увеличаване на цената от 50000.00лв.(
петдесет хиляди лв.) на 70000.00лв.( седемдесет хиляди лв.)
С обжалваното съдебно Решение №260028/03.12.2021г., граждански
състав на РС-Червен бряг е уважил изцяло иска, като е осъдил ответника „КАЛИНЕЛ“-
ЕООД със седалище в гр.Троян да заплати на ищеца С. В. Т. с постоянен адрес в гр.Червен
бряг, на основание чл. 200 от КТ, сумата от 70000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за причинени от трудова злополука, настъпила на 15.05.2019г. в
обект на ответника в гр.Червен бряг, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, както и направените по делото разноски.
Въззивният съд приема, че постановеното решение е ВАЛИДНО,
ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания относно валидността и
допустимостта на решението, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да
обусловят неговата нищожност или унищожаемост.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
въззивният съд, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като
приема следното:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, което се
установяват от направените признания и неоспорените писмени доказателства:
През периода от 28.09.2018г. до 31.01.2020г. страните по делото са
били обвързани от валидно трудово правоотношение, произтичащо от Трудов договор
№989/28.09.2018г, изменен с Допълнително споразумение №4443/02.01.2019г. и прекратено
по взаимно съгласие на страните със Заповед №10/31.01.22020г. По силата на трудовия
договор и допълнителното споразумение, ищецът ( понастоящем въззиваем) С. В. Т. е
изпълнявал длъжността „машинен оператор опаковане/ушиване“ в цех на ответниковото
дружество, намиращ се в гр.*********.
На 15.05.2019г. по време на работа, ищецът е претърпял злополука,
като е бил ударен от електрокар, извършващ маневра на заден ход;
За признаването на злополуката за трудова и за установяване на
8
причинната връзка е проведено административно производство. (Приложените преписи на
декларация за трудова злополука с входящ номер от 20.05.2019г)
С Разпореждане № 51041015 от 21.05.2019г. на НОИ – ТП-Ловеч,
злополуката със С.В. е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.(л.13)
Между ответниковото дружество „КАЛИНЕЛ“-ЕООД – работодател
като застраховащ и третото лице „Дженерали застраховане“-АД - като застраховател, в
изпълнение на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“, е сключен застрахователен договор за групова застраховка
„Задължителна трудова злополука“ със срок от 10.12.2018г. до 09.12.2019г, за следните
покрити рискове и обезщетения: смърт, трайна загуба на работоспособност от трудова
злополука и временна неработоспособност от трудова злополука. Издадена е
застрахователна полица №011180410002771.(л.31 и сл.)
На 14.10.2020г, съгласно цитираната групова застраховка и
застрахователна полица, третото лице - застраховател е превел на ищеца по банков път
сумата от 336.00лв., представляваща обезщетение за 163 дни временна неработоспособност.
(л.177)
Спорен е въпросът относно обезщетението за неимуществени вреди,
което работодателят „КАЛИНЕЛ“-ЕООД със седалище в гр. Троян, дължи на работника С.
В. Т., пострадал при трудова злополука.
За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.200 от КТ гласи:
„(1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена
от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато
и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време
на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на
9
обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука
или професионална болест не се смята за приемане на наследство.“
От цитирания текст е видно, че за вреди от трудова злополука,
отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена от виновно поведение
на негов служител или орган. В процесния случай трудовата злополука е установена по
предвидения законен ред –с влязло в сила Разпореждане на ТП на НОИ – Ловеч. При това
положение, са налице предпоставките на чл.200,ал.1 от КТ( неработоспособност, причинена
от трудова злополука), от което следва, че въззивният жалбоподател в качеството му на
работодател, дължи на работника, пострадал при трудова злополука, обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.201,ал.1 от КТ, работодателят не отговаря по чл.200 от
КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, но в настоящия спор ответникът (
понастоящем въззивник) не е направил подобно възражение и не е представил доказателства
за установяване подобно обстоятелство.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема следното:
Претенцията за неимуществени вреди е заявена като обезщетение за
болки, страдания и отрицателни емоционални изживявания, които са подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил само
претендирания размер, но не и основанието. Впрочем, при наличие на влязло в сила
разпореждане за признаване на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО и липса на каквато
и да е индиция за умишлено причиняване на трудова злополука съгласно чл.201,ал.1 от КТ,
искът за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ е винаги основателен, а предмет на установяване
е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда по
справедливост.
Искането си за намаляване размера на дължимото обезщетение,
ответникът( сега въззивник) е обосновал с твърдение за проявена от пострадалия „груба
небрежност“ – чл.201,ал.2 от КТ.
Ответникът обаче не е доказал твърдението си за подобно
съпричиняване от страна на пострадалия ищец. Не са представени каквито и да са
доказателства, че злополуката е настъпила поради проявена от ответника като работник
груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения, нарушаване или пренебрегване
на правилата за охрана и безопасност на труда, липса на елементарно старание пр. Не са
установени конкретни действия от страна на пострадалия, които могат да бъдат
квалифицирани като „груба небрежност“ и изобщо като действие на съпричиняване.
Напротив – от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели се
установява, че в обекта на работодателя в гр.Червен бряг, където е настъпила трудовата
злополука, са съществували трайни отрицателни практики на работа, несъвместими с
изискуемите се безопасни условия на труд, липса на контрол от страна на работодателя за
10
спазване на правилата за охрана и безопасност на труда. Така например се изключвал
звуковият сигнал при движение на мотокарите на заден ход, липсвали обозначени
маршрути, недопустимо се смесвали маршрутите за движение в цеха на пешеходци и
преводни средства. Поради това не са налице предпоставките на чл.201,ал.2 от КТ за
намаляване размера на дължимото обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ.
Конкретно претърпените неимуществени вреди от ищеца С. В. Т. (
въззиваем), са установени от медицинската документация, показанията на свидетелите и
неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р П. Т..
От показанията на свидетелите, а това е отразено и в Разпореждането
на НОИ по чл.55,ал.1 от КСО, се установява, че при извършване на маневра на заден ход,
мотокар с изключена звукова сигнализация е ударил ищеца, който паднал по гръб на
земята, ударил задната част на главата си, а мотокарът преминал през краката му. Видими
били разкъсните рани и обилното кръвотечение. С помощта на крикове бил вдигнат
мотокара и изваден пострадалия ищец, който веднага бил транспортиран до медицинско
заведение за оказване на спешна помощ. След това е изпратен в специализирана
университетска клиника по ортопедия и травматология в гр.Плевен.
От представената медицински документи( Епикризи, Съдебно-
медициски удостоверения болнични листове, експертно решение) и заключението на
медицинската експертиза, се установява, че в резултат на трудовата злополука, на
въззиваемия Т. са причинени множество травми, както следва: разкъсно – контузна рана на
главата и счупвания и на двата крака-на левия крак – счупване на долния /глезенния/
израстък на големия пищял и на петната кост, а на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та
ходилни кости. Извършени са хирургични интервенции. Двата крака за били
имобилизирани.
Съгласно експертизата, раната на главата е довела до разстройство на
здравето неопасно за живота. Счупванията на двата крака са травматични и са причинили
трайно – до 6 месеца пълно обездвижване на движението на двата долни крайника.
Проведена е и активна медикаментозна терапия, чрез прием на противосъсирващи средства,
като след общо двуседмичен болничен престой ищеца е изписан за продължаване на
лечението в амбулаторен режим. Търпените от ищеца болки и страдания причинени от
инцидента, макар и в по-ниска степен, продължават и към момента, като при промяна на
времето ще продължат и до края на живота му. Пострадалият никога няма до възстанови в
пълен обем движението и натоварването на долните крайници. Походката ще остане скована
и по-твърда.
Разпитатите свидетели установяват, че след претърпяната трудова
злополука, ищецът бил на легло и в продължение на месеци се нуждаел от постоянни
грижи и помощ за извършване на ежедневни битови дейности,вкл. на личен тоалет и
хигиена. Такива грижи получавал от персонала в болницата по време на престоя му в
болничното заведение, а след това - от близки и роднини. Претърпяната трудова злополука
променила живота му – ограничили се социалните му контакти, поради невъзможност да се
11
грижи сам за себе си и да се движи свободно. Преживените болки и страдания по време
на инцидента и медицинските интервенции, липсата на положителна прогноза за бъдещо
пълно възстановяване се отразяват и зле и на психическото състояние на пострадалия. –
Засилило се чувството на страх от бъдещето и чувството за безизходица. Последиците от
преживяното травматично събитие все още не са преодолени. Претърпяната трудова
злополука променила изцяло живота му. Непосредствено след трудовата злополука
изпитвал чувство за обърканост, страх и неадекватност. Продължителната обездвиженост и
невъзможността да води самостоятелен живот, са допринесли за неговото депресиране.
С оглед установените фактически и прави положения,
указанията, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, което
не е изгубило значението, като съобрази характера на увреждането, начина на
извършването му, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, въззивният съд приема, че обезщетение за неимуществени вреди в
претендирания размер от 70000.00лв. е напълно справедливо съгласно критериите на чл.52
от ЗЗД.
Върху присъденото обезщетение, ответникът (понастоящем въззивник),
дължи законна лихва, считано от датата на увреждането – 15.05.2019г. до окончателното
изплащане.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни
изводи,които при условията на чл.272 от ГПК се споделят изцяло от въззивната
инстанция.
Въззивният съд намира, че оплакванията, изложени във въззивната
жалба са неоснователни.
Както беше посочено, по-горе при положение, че с влязло в сила
Разпореждане по чл.55,ал.1 от КСО е установена трудова злополука, искът за обезщетение
по чл.200,ал.1 от КТ е доказан по основание.Не може да бъде споделено, изложеното във
въззивната жалба становище за липса на неимуществени вреди и отхвърляне на иска.
Подобно твърдение е в противоречие с доказателствата по делото и с изразеното от
ответника в отговора на исковата молба, в който е посочил, че след като има акт за трудова
злополука, искът е доказан по основание, но се оспорва размера му. Ответникът никога не е
твърдял фактическите предпоставки на чл.201,ал.1 от КТ за умишлено причиняване на
злополуката, което лишава пострадалия от възможността да получи обезщетение по чл.200
от КТ.
Въззивният съд приема, че присъденото обезщетение в полза на ищеца
е определено по справедливост съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД и е съобразено с
доказаните увреждания, претърпените болки, страдания и отрицателни емоционални
изживявания от пострадалия, липсата на перспектива за пълно възстановяване,
12
обществено-икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, и практиката на
съдилищата по този вид дела. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в
по-нисък от този, присъден от РС с обжалваното решение, а още по-малко за отхвърляне
на иска за обезщетение. – От медицинската документация и от съдебно-медицинската
експертиза е установено по категоричен начин, че въззиваемият като пострадал е получил
три основни травми, представляващи телесни повреди, довели до временна
неработоспособност: разкъсно – контузна рана на главата и счупвания и на двата крака-на
левия крак – счупване на долния /глезенния/ израстък на големия пищял и на петната кост,
а на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та ходилни кости. Всяка една от тях по отделно е
съпроводена със силни болки и страдания, а кумулативното им наличие многократно
увеличава страданието. Освен това счупване на кости на двата крака изключително много
затруднява и забавя възстановяването на движението на тези крайници и на цялото тяло.
При два счупени крака, липсва опората на здрав крайник и това възпрепятства
прохождането на увредения. От показанията на свидетелите е установено, че пострадалият
продължително време е бил прикован на легло, като и за най-интимните дейности,
свързани с личния тоалет, се е нуждаел от грижата на други лица, което от своя страна е
повлияло неблагоприятно на неговото самочувствие. Пълно възстановяване не е настъпило,
а медицинската експертиза е посочила, че пълно възстановяване не може да се прогнозира.
Пострадалият не притежава нормалната стабилност на долните крайници, продължава да
куца, не може да издържа на физическо натоварване, а болките ще го съпътстват през
целия живот. Като краен резултат е влошено качеството му на живот.
Трудовата злополука е причинила не само физическо, но и психическо
страдание на пострадалия, което се установява от показанията на свидетелите и
заключението на експертизата. Вярно е, че по делото не са приети заключения на
психологическа и/или психиатрична експертизи, но това не означава, че не е доказано
психическото страдание на ищеца. – Неприятните емоционални изживявания, които не са
отминали, са установени от гласните доказателства и от експертизата. Освен това,
общоизвестен факт е, че внезапното травматично увреждане, както се причинява от
трудова злополука, винаги води до силен стрес, а често и до загуба на ориентация за време и
събития. Продължителното принудително обездвижване, което ищецът е заставен да търпи
и зависимостта в ежедневните битови дейности от други хора водят до потиснатост,
депресия, отчаяние.
Не са налице предпоставките на чл.200,ал.4 от КТ за намаляване на
обезщетението с размер на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. – От текста на застрахователния договор за групова
застраховка „Задължителна трудова злополука“ и писмото от застрахователя - третото лице
“Дженерали Застраховане“-АД на л.177 от първоинстанционното дело, се установява, че
сключената застраховка покрива други рискове, различни от претърпени болки и страдания,
поради което преведената на пострадалия сума от 336.00лв. на 14.10.2020г. не следва да се
приспада от размера на обезщетението по чл.200,ал.1 от КТ.
13
Неоснователно е оплакването за неправилно присъдени в тежест на
ответника разноски, произтичащи от адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за
пълномощника на ищеца. – По реда на чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г. та ВАдС, се
определя възнаграждение за адвокат при трудови дела без определен материален
интерес,които изрично са посочени - дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа.Тъй като в случая на ищеца е предоставена правна защита и процесуално
представителство по иск с материален интерес( иск за обезщетение по чл.200,ал-1 от КТ с
цена 70 хил.лв.) адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА се определя съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от същата наредба. Въззивният съд дори счита, че определеното
възнаграждение е занижено, тъй като не е приложена разпоредбата на чл.7,ал.9 от Наредбата
- при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание да се
заплаща допълнително по 100 лв.В случая пълномощникът на ищеца – адв. Л. от САК е
изготвил искова молба, явил се е на девет насрочени открити съдебни заседания и е
представил писмени бележки в хода на съдебното дирене. Поради това определеното
възнаграждение по чл.7,ал.2, без приложение на ал.2, не е съобразено в достатъчна степен с
вида и обема на извършената правна дейност на процесуалния представител.
На същото основание и в същия размер настоящият въззивен
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л.С. Л. от САК, адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция по чл.38 от ЗА в размер на 2630.00лв.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.272 във
вр. чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260028/03.12.2021г.,
постановено по гр.д.№43/2020г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
ОСЪЖДА „КАЛИНЕЛ“- ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управленше в Област-***********, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала К.П.Р., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л.С. Л., ЕГН-
********** от САК, със служебен адрес в гр.********, СУМАТА от 2630.00лв.(две
хиляди шестстотин и тридесет лв.) – адвокатско възнаграждение по чл.28,ал.1 от
Закона за адвокатурата във вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15