Решение по дело №1120/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. М. С. *** насочена против Заповед № 16-1253-000210 от 07.06.2016г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, недопустима, неправилна и незаконосъобразна, издадена от некомпетентен орган, без материално-правни предпоставки за издаването й.

Предвид посоченото, се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

С разпореждане № 3332 от 20.10.2023г. постановено по адм.дело № 112/2023г. по описа на АдмС-Хасково, поради просрочието й, жалбата в частта й, с която се претендира отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен, е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено. Със същото разпореждане делото е насрочено в о.с.з. за разглеждане на жалбата в частта, с която се претендира нищожност на обжалваната заповед. Разпореждането не е било оспорено и е влязло в законна сила на 31.10.2023г.

Ответникът – Началник сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и моли същото да бъде редуцирано.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед №16-1253-000210 от 07.06.2016г., с която Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково е приложил спрямо С. М. С. принудителна административна мярка(ПАМ) по чл.171,т.4 от ЗдВП, а именно изземване на свидетелството за управление на лице, на което са отнети всички контролни точки и което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от с.н.а. В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, като са посочени наказателните постановления, въз основа на които това е станало – общо 10бр. Заповедта 0е връчена на адресата си при условията на отказ от получаването й, на 14.10.2016г

Жалбата срещу същата е депозирана чрез административният орган и регистрирана с вх. № 272000-18078 от 02.10.2023г.

Горната непротиворечива между страните фактическа обстановка се установява от документите съдържащи се в административната преписка, приети без оспорване от страните.

По делото като писмени доказателства са представени само 4 бр. от посочените в обжалваната заповед наказателни постановления. Представени са и доказателства за заеманата от ответника длъжност към датата на издаване на оспорената заповед и за компетентността му да издава актове от оспорения вид.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта. С оглед влязлото в сила Разпореждане № 3332 от 20.10.2023г. постановено по адм.дело № 1120 по описа за 2023г., жалбата е допустима и е предмет на разглеждане само в частта й, с която се иска прогласяване нищожността на оспореният административен акт. Разгледана по същество жалбата, в допустимата й за разглеждане част, е неоснователна.

Следва да се посочи, че доколкото в случая жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал.1 от АПК, то е преклудирана възможността за проверка от страна на съда дали заповедта страда от порок налагащ отмяната й, като съдът може да извърши преценка на същата само с оглед наличие на основания за прогласяването на акта за нищожен. В тази връзка съда намира следното:

Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Съдът намира, че в случая не се установява наличието на основания за обявяване нищожността на обжалваният акт.

Единствените доводи на жалбоподателя, за прогласяване нищожността на обжалваната заповед е некомпетентност на издателя й и липса на визираните в закона материално-правни предпоставки.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата към датата на издаване на обжалвания акт редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена заповед УРИ 272з-155 от 05.02.2015г. на Директора на ОДМВР-Хасково за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, между които и Началник сектор “Пътна полиция“. Тази заповед представлява диспозитивен официален документ, но до приключване на проведеното по делото единствено открито съдебно заседание не е била оспорена по реда на чл.193 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Следователно формалната й доказателствена сила, обвързваща съда да приеме, че автора на документа е именно Директорът на ОДМВР-Хасково, не е преодоляна. Към датата на издаването на оспорения акт, лицето издало същия е изпълнявало длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, което е видно от приобщената по делото Заповед № 8121К-1097 от 31.03.2015г.на Министъра на Вътрешните работи. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

В жалбата не се навеждат доводи за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, които да са от такова естество, че да водят до нищожност на проверяваният административен акт, а и такива не се констатират от съда при извършената служебна проверка. Съществено нарушение на процесуалните правила, както бе посочено, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице.

Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материално-правната норма, когато актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая също не се установяват. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“. Последната норма, от своя страна, предвижда водачите, на които са отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Следователно актът не е лишен от правна опора и основанието за издаване на такъв е изрично уредена в цитираните разпоредби.

Предвид така посочената нормативна уредба, видно е че за да бъде издадена заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки : 1. лице – водач на МПС; 2. на същото да са отнети максималният брой контролни точки и 3. Последното да не е върнало свидетелството си за управление в съответната служба на МВР.

Видно е от справката – картон на водач, че жалбоподателя е имал качеството на водач на м.п.с. Няма спор между страните и че към датата на издаване на заповедта издаденото на оспорващия СУМПС не е било върнато в съответната служба на МВР. От събраните по делото доказателства се установява и че спрямо оспорващия са били издадени наказателни постановления, като с четирите приложени по делото – НП № 1019/12 от 13.06.2012г., НП № 274/05 от 15.09.2005г. и НП № 283/05 от 30.09.2005г. и НП № 461/06 от 18.07.2006г. издадени спрямо жалбоподателя, действително се отнемат контролни точки.

Следователно в случая не се касае за пълна липса на материално- правните предпоставки предвидени в горецитираната нормативна уредба, само при наличие на което обстоятелство съдът може да обяви акта за нищожен.

Мярката се явява и съответна на целта на ЗДвП предвид, че с последния е предвидено задължение за водачите на м.п.с. да върнат издаденото им СУМПС в случаите, когато са отнети всичките им контролни точки и същото е скрепено с обвързаността на компетентния административен орган да го изземе, ако задължението за връщане на СУМПС не бъде изпълнено доброволно.

Предвид това оспорената заповед се явява валиден административен акт, който не страда от пороци налагащи прогласяването му за нищожен.

Независимо от този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като ответникът не е поискал присъждане на такива.

Водим от което

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. М. С. *** насочено против Заповед № 16-1253-000210 от 07.06.2016г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, с което се иска обявяване нищожността на обжалвания акт.

На основание чл. 172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: