Р Е Ш Е Н И Е № 195
гр.Кюстендил, 21.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 169 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна жалба от
Дирекция „Национален парк Рила” - гр.Благоевград, срещу Решение №
260158 от 21.04.2021 г., постановено по
АНД № 56/2021 г. на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно
постановление № 17/24.11.2020 г.,
издадено от директора на дирекцията. С посоченото наказателно постановление на С.Г.Д.,
с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.16 от Закона за защитените
територии, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, е
наложена глоба в размер на 1000,00 лева. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – С.Г.Д. ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие
адвокат Д.Д., представя писмено становище, с което оспорва същата като
неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно обжалване е НП №
17/24.11.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Национален парк Рила”. Районният съд е приел от фактическа страна, че на 08.04.2020 г. в 10:15 ч. в района на
местността Седемте рилски езера, отдел 95 -89, подотдел, попадащ на територията
на Национален парк „Рила”, парков участък
Дупница, охранителен участък I, служители на Дирекция
„Национален парк Рила” установили, че С.Д.
преминава през забранено за това място
на територията на Национален парк „Рила”, отдели 95/а/-94/а/-90/1/-89/5/, управлявайки моторна шейна SKI
DOO, черна на цвят със светлосини елементи, без
регистрационен номер и други отличителни знаци. Съставен е Констативен протокол
№ 000995/08.04.2020 г., нарушителят е
поканен да се яви на 04.06.2020 г. в 10:00 ч. в централния офис на Дирекция „Национален парк Рила” относно
„обяснения по преценка за образуване на административнонаказателно производство
за констатирано нарушение/връчване на акт за установяване на административно
нарушение, извършено на територията на Национален парк „Рила”. На 02.07.2020г. срещу Д. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0654/02.07.2020 г.,
и му е връчен препис от същия. В акта нарушението е квалифицирано по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с
раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за
управление на Национален парк „Рила” (приет с
Решение № 522/04.07.2001 г. на Министерския съвет, обн., ДВ бр. 66/27.07.2001
г.). Въз основа на
акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Районният съд е
обосновал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснато в административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на акта и наказателното
постановлението (липса в същите на пълно
и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване), довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, както и поради
недоказаност на деянието.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в
жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен разултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на С.Д. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са
съставени в
предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства,
относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на
нарушението по чл. 21, т.16 от ЗЗТ във вр. с раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за
управление на Национален парк „Рила”, са посочени ясно в акта и в наказателното
постановление.
Правилен
е обаче изводът на районния съд, че от събраните по делото доказателства не е
доказан по безспорен начин авторът на процесното административно нарушение. От показанията на разпитаните
по делото свидетели Б. О. А.
и С. Т. Д.
е видно, че единственият им пряк контакт със С.Д. е бил на паркинга на „Малката юрта”, хижа
„Пионерска”, когато те са го
видели заедно с трима други мъже да разтоварват моторни шейни от ремаркета,
прикачени към паркирани автомобили, и са ги предупредили, че в района на
Седемте рилски езера е забранено движението на моторни превозни средства. Свидетелят А. сочи, че при
този разговор не е проверявал личните документи на лицата, както и че при установяване на нарушението по-късно през
деня със свидетеля Д. са възприели
нарушителя и останалите трима души от групата във въздушна линия на разстояние от
около 100 метра, но не са имали възможност за пряк контакт с тях, тъй като
същите са преминали през територията без да спират. Заявява и че Д. е
бил с каска. Свидетелят Д. сочи, че на процесните дата и час в района на Седемте
рилски езера са се движили четири моторни шейни,
с по един човек на
шейна, като той и свидетелят А.
нямали възможност да ги доближат и спрат
за проверка на място. Разпознали ги по модела на шейните, фигурите и облеклото, а самоличността им е установена от полицейски служители
по-късно и извън територията на парка.
С оглед на събраните доказателства, правилни са доводите
в оспореното решение, че административнонаказателната
отговорност на дадено лице не може да бъде ангажирана въз
основа на предположения за самоличността му. В случая липсват
категорични доказателства, че на 08.04.2020 г. в 10:15 ч. в района
на местността Седемте рилски езера, в процесните отдел и подотдел, именно С.Д. е управлявал моторна шейна
SKI DOO,черна на цвят, без регистрационен номер и
други отличителни знаци. Изложените
съображения обуславят
извод за недоказаност на
субекта на нарушението, както и за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Решението на районния съд, с което последното е
отменено е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260158 от 21.04.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 56/2021год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.